Р
Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Плевен,
09.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти
граждански състав, в публично съдебно заседание на седми
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Веска Андреева, като
разгледа докладваното от съдията Ширкова
гр.дело № 3857 по описа на съда за 2019г.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Глава XIII от
ГПК във вр. чл.10 ЗУТОССР.
Предмет
на разглеждане е предявен от В.А.В. с ЕГН ********** *** представляван от
процесуалния си представител адв.В.Д. *** срещу ТП на НОИ – Плевен и **.“***
установителен иск с правно основание чл.1, ал.1, т.3
ЗУТОССР
за приемане за установено в отношенията между страните, че в периода от 01.04.1980г.
до 01.03.1985г. ищецът е работил в „***, където
е заемал длъжността *. В исковата молба се твърди, че ищецът е *.*. с
месторабота **. Ищецът твърди че е загубил трудовата си книжка, където е вписан
трудовия му стаж. Твърди, че **е променен на ОП „О.“***. Твърди, че при опит да
установи трудовия си стаж, разбрал, че съответните книжа и ведомости били
унищожени при пожар. Ищецът твърди, че е работил при продължителност на
работния ден 8 часа при пълно работно време, а трудът му е заплащан месечно
чрез ведомост на касата на предприятието. Твърди, че през процесния период е
работил с Н* Д* Д**в * и * – *В заключение моли съда да постанови решение, с
което да установи времето, което се зачита за трудов стаж за периода *. на
длъжността „*“.
В открито съдебно
заседание ищецът поддържа исковата молба и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище за недопустимост
и неоснователност на предявения иск. Обосновава възраженията си за
недопустимост на иска, с твърдения че не са представени писмени доказателства,
които да установяват вероятността на трудовия стаж, издадени от
работодателя при който е придобит стажа.
По
изложените съображения формулира искане за прекратяване на производството по
делото, евентуално – за отхвърляне на предявения иск.
В отрито съдебно
заседание ответникът, не се представлява.
След като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е
установителен иск с правно основание чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, за успешното провеждане на иска ищецът следва да докаже, при
условията на пълно и главно доказване, че в периода от 01.04.1980г. до 01.03.1985г.
е заемал длъжността * *, който стаж се признава за трудов стаж и стаж при
пенсиониране.
Според
разпоредбата на чл.5 ЗУТОССР, трудовият стаж по този закон може да се
установява, в случай че пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя,
при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо
или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че
документите са изгубени или унищожени. В случая, съдът приема, че * „О.“*** е
правоприемник на *. Установява се, че от същото е издадено удостоверение, в
което е отразено, че за периода преди *липсват данни за ищеца, тъй като част от
ведомостите за заплати и трудови досиета са били унищожени при пожар в
предприятието. Установява се също, че във ведомостите за заплати за месец
януари и месец февруари 1985г. има данни за ищеца В.А.В..
При така
установените факти, съдът намира, че е налице законовото изискване на чл.5, ал.2 ЗУТОССР и за ищеца е налице правен интерес от предявения
установителен иск, респективно същият е допустим, а възраженията на ответника в
обратна насока – неоснователни.
За установяване
на положения труд при работодателя *, чиято част от структурата е бил *, чиито
правоприемник е * „*.“, ищецът е представил сведение за трудов стаж, отразен в
трудова книжка №79/01.10.1976г., в което е посочено, че от 01.04.1980г. до
01.03.1985г. е замел длъжност *на * и на тази длъжност има трудов стаж *.
С исковата молба
е представено удостоверение от 12.01.2011г., в което е отразено, че ищецът е
заемал длъжността * на * * * април 1980г. и за този период е осигуряван за
всички осигурителни случаи.
Установява се от
представеното удостоверение от О* О. *** издадено на 13.01.2011г., че през
периода 01.01.1985г. до 28.02.21985г. ищецът е заемал длъжност * като данните
са взети от разплащателни ведомости и осигурителния стаж отговаря на
заработения, а ищецът е работил на законоустановено работно време от 8 часа.
В съдебно
заседание ищецът е представил План за работата на ** през първото полугодие на
1982г. като в т.IV е посочено, че на 26.01.1982г. е
насрочено заседание за приемане на доклад за работата на * през 1981г., за
което отговорник е ищеца – В.В.. Ищецът е представил и изготвен от него Доклад
за дейността на *. Представен е Дневен ред за проведено събрание на *,
проведено на 23.09.1980г., от който се установява, че е представена писмена
информация за работата на *, изготвена от директора – В.В..
Установява се от
представеното решение №7 на *, че считано от 01.01.1983г. до 31.12.1983г. щатната месечна заплата на * се увеличава,
като в т.4 е отразено, че на ищеца В.А.В. се увеличава с 10 лева.
Установява се от
представеното предложение на *, че на основание писмо от 31.05.1982г. на * на
ищеца е изплатена премия в размер на 50 лева.
Установява се от
представеното по делото Предложение на * на *, че за доказан значителен принос
в дейността на * и изявени способности и квалификация, считано от 01.01.1985г.
се увеличава трудовото възнаграждение на ищеца В.В. като директор на Обреден
дом с 20 лева.
Представено е и
предложение от ищеца в качеството му на *на * във връзка с организация на
работата в дома, както и утвърден от ищеца списък с дейностите, извършвани от *
Като свидетели по
делото са изслушани * От показанията на свидетеля Х* се установява, че е
работил в * и си спомня, че ищецът е постъпил на работа като **. Твърди, че О „О.“
е правоприемник на *, и че през всичките години до пенсионирането си е работил
с ищеца. Заяви, че са работили съвместно, тъй като са организирали заедно
празници на територията на общината. Твърди, че е разбрал, че в е имало пожар,
който е унищожил част от документацията. Твърди, че ищецът е работил на тази
длъжност до 01.03.1985г. Твърди, считано от 01.03.1985г. ищецът бил преназначен
в, като през този период * бил, а * – Д Д.
Твърди, че през този период ищецът е работил с негови колеги - **, на
пълно работно време, от осем часа. В този смисъл са и показанията на
свидетелката Й Б, която е работила като отделСвидетелката заяви, че ищецът е
работил като директор напрез периода 01.04.1980г. до 01.03.1985г., а когато тя
напуснала работа – 01.03.1985г. - ищецът
заел нейната длъжност. Свидетелката заяви, че в * е имало пожар, при
който е унищожена част от документацията. Свидетелката заяви, че с ищеца са
били в една синдикална организация и са работили съвместно през целия период
като са посещавали сесиите на * и провеждането оперативки.
При така
установените по делото факти, въз основа на съвкупния анализ на събраните по
делото писмени и гласни доказателствени средства, обосновано се налага извод за
основателност на исковата претенция. От разпитаните по делото свидетели, чиито
показания съдът цени като достоверни, се доказва, че действително ищецът е
работил по трудово правоотношение, при пълен работен ден в *, като директор. Изслушаните
свидетели са работили съвместно с ищеца и добре познават работата. Показанията
им в частта относно релевантните за спора факти (елементите на трудовото
правоотношение) са обективни, последователни и взаимодопълващи се,
съответстващи на останалия доказателствен материал.
При така
обсъдените доказателства, съдът приема за установено, че ищецът е заемал
длъжността „*“ на * през периода 01.04.1980г. до 01.03.1985г., който стаж се
признава за трудов стаж и стаж при пенсиониране, поради което предявеният иск
следва да бъде уважен.
Съгласно задължителните
указания, дадени в Тълкувателно решение № 2/2015г., ОСГК на ВКС, в
производството по чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР са приложими общите правила на ГПК за присъждане на разноските.
Съобразно тези
указания и предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 400
лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на което са
представени по делото – договор за правна защита и съдействие от 10.06.2019г.
(л.9), в който е отбелязано, че уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в
брой.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР в отношенията между ищеца В.А.В. с ЕГН ********** ***
и ответниците ТП на НОИ – Плевен и О* „О.“***, че в периода от 01.04.1980г. до 01.03.1985г.
В.А.В. с ЕГН ********** ***, е работил на пълно работно време в *, където е заемал
длъжността „*“.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Плевен и ОП „О.“***, да заплатят на В.А.В.
с ЕГН ********** *** сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща
сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Плевен и О* „О.“***, да заплатят по сметка
на ПлРС държавна такса в размер на 50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: