№ / 2017 год., гр.Варна
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ-ти състав, в публичното
заседание на двадесет и трети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Кипров
при
секретаря Елена Воденичарова като
разгледа докладваното от съдията адм.д. № 3403 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от АПК и чл. 220,
ал. 1 от Закона за митниците.
Образувано е по жалба на “О.Б. ” ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, против Решение изх.№ 32-340207/05.12.2016
год. към ЕАД № 16BG002000Н0042332/18.05.2016
год., издадено от началника на Митница Варна.
Жалбоподателят твърди,
че решението е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на
материалния закон. Твърди, че не е налице материалноправно задължение за
подаване на декларацията по чл. 26е от Правилника за прилагане на Закона за
акцизите и данъчните складове /ППЗАДС/, т.к. разпоредбата на чл. 33а, ал. 1 и 3
от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ не изисква представянето на
декларация. В условията на евентуалност твърди, че дори и да се приеме, че
декларацията по чл. 26е от ППЗАДС е условие за освобождаване на внесеното
количество от акциз, то дружеството е подало декларация със съдържанието по
цитираната разпоредба, а ако органът е приел, че има нередовности в нея е
следвало да даде възможност на жалбоподателя да ги отстрани. Отделно се излага
съображение за ирелевантност на обстоятелството,че купувачът “С.М.” ЕООД не е краен потребител на горивата.
С тези доводи се иска отмяна на оспореното решение и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание
жалбата се поддържа с представените от упълномощения процесуален представител – адвокат В., писмени
молби.
Ответникът –
началникът на Митница Варна, чрез упълномощения юрисконсулт Ш. оспорва жалбата
,моли за постановяване на решение за отхвърлянето й като неоснователна ,както и за присъждане на
разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните
по делото доказателства ,съдът
приема от фактическа страна следното:
На 18.05.2016 год.
в отдел “Митническо оформяне” при Митница Варна е подадена ЕАД № 16BG002000Н0042332 /л.11 от преписката/ за поставяне под режим „допускане за
свободно обращение“ на стока – моторни масла „SHELL ARGINA x 40“ – 11933.436
литра ; SHEL GADINIA 30 – 5027.371 литра и SHELL GADINIA 40 –
8031.233 литра, / общо тегло
22600 кг./ с
декларатор и получател „О.Б.“ ЕООД гр. София. Стоката била внесена от РТ с товарен автомобил тип
цистерна с рег.№ 41VK301/41VK301. В кл. 33 на ЕАД е деклариран тарифен код **********,като към митническата декларация
били приложени фактура № ********** от
16.05.2016 г.
и декларация по чл. 26е, ал. 5 от
ППЗАДС /л.22 от преписката/ ,
поради което е приложена нулева ставка на акциз. Цялото количество стока е продадено на „С.М.” ООД,което дружество
осъществява последващи доставки с въпросните масла,като в счетоводството му се съдържат данни,че
последните са използвани за зареждане на плавателни съдове.
Със Заповед за възлагане № ЗМ-5800-238/32-195253/13.07.2016
год.,
началникът на Митница Столична е възложил проверка в рамките на последващия
контрол на основание чл. 48, вр. чл. 12, 15, 46, 47 и 51 от Регламент /ЕС/ №
952/2013 год. и чл. 84а от Закона за митниците /ЗМ/. Проверката е приключила с
Доклад № BG005800/1/21/04.10.2016
год. /л.26-44 от делото/ ,
в който е отразено, че „О.Б.“ ЕООД гр. София е представило неточна декларация
по чл. 26е, ал. 2 от ППЗАДС, като не са спазени изискванията на ал. 3 от същия
текст,а именно : не са посочени
дейностите, в които ще се използват стоките и лицата,които ще ги потребяват. Посочено е още, че в хода на проверката
дружеството-купувач на стоката – „Сени“ ЕООД гр. Варна е представило декларация
по чл. 26е от ППЗАДС, съобразно която се установявало ,
че това дружество не е краен потребител на стоката.
Въз основа на
удостовереното в доклада е издадено оспореното Решение № 32-340207/05.12.2016
год. към ЕАД № 16BG002000Н0042332/18.05.2016 год. на началника на Митница
Варна, с което на основание чл.77,& 1,б.а от Регламент /ЕС/ 952/2013,във
вр. с чл.20,ал.1 и ал.2 вр. с чл.32,ал.8 и
чл.41, чл.42 от ЗАДС, във вр. с чл.54,чл.55,ал.1,т.2, чл.56,чл.66,ал.1,т.2 от ЗДДС е определен нов размер на държавните
вземания,както следва : акциз в размер на 14 599,60 лв. и данък върху
добавената стойност в размер на 16 079,45 лв. Имайки предвид взетия под
отчет с ВПО № 4379 от 18.05.2016 г. заплатен ДДС в размер на 13159,53
лв.,органът е определил с решението дължимите суми за доплащане от “О.Б.” ЕООД :
акциз в размер на 14 599,60 лв. и
ДДС в размер на 2919,92 лв. За да
постанови този резултат органът е приел, че жалбоподателят не е спазил
изискването на чл. 26е,ал.3 от ППЗАДС
относно съдържанието на писмената декларация, което води до начисляване на посочените
размери на акциз и данък върху добавената стойност за внесената стока.
Решение № 32-340207/05.12.2016 год. е връчено
на жалбоподателя на 08.12.2016 год. /л.9
от делото/, а жалбата до АС-Варна е подадена чрез пощенски оператор на 22.12.2016 г. –
л.8 от делото.
При така установените обстоятелства,съдът намира
жалбата за процесуално допустима,като подадена в срок от лице с правен интерес
от оспорването.
Разгледана по
същество,съдът намира жалбата за неоснователна,предвид следното :
Оспореното решение е
издадено от разполагащ с материална компетентност орган по чл.19,ал.1 от ЗМ, в предвидената от закона форма и в съответствие
с целта на закона,
която
е да установи действителното предназначение на стоките и съобразно него да
определи държавните вземания .
Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила – спазена е процедурата по чл.84-чл.84м от ЗМ,доказателствата за което са приложени на л.26-44 и л.114-156 от
съдебното дело.
При
проведената процедура,процесната
митническа декларация се
явява предмет на проверка в рамките на последващ контрол,при който съгласно
§ 48 от
Регламент /ЕС/ 952/2013 год. митническите органи могат след вдигане на стоките да
проверяват точността и пълнотата на информацията в подадената
митническа декларация, както и наличието, автентичността, точността и
валидността на всички придружаващи я документи, да проверяват счетоводната отчетност на
декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с
въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции,
включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на стоките
и/или да вземат проби, ако това все още е възможно. Жалбата не съдържа твърдения за нарушения на въпросната
процедура – доводите за съществени нарушения на административнопроизводствените
правила са в друг аспект,а именно,че като е констатирал необходимост от
декларация със съдържание по чл.26е,ал.3 от ППЗАДС,органът постановил
обжалваното решение бил длъжен според жалбоподателя,да даде указания за
представяне на нова декларация с изискуемото съдържание,а като не сторил
това,той бил допуснал съществено процесуално нарушение. Коментара на съда по
това възражение ще бъде направен в изложението относно приложението на
материалния закон.
По повод
приложението на материалния закон не е налице спор по фактите – спора е само по
правото. Безспорно
е,че
стоката по процесната ЕАД представлява енергиен продукт по смисъла на чл. 13, ал. 1
от ЗАДС и акцизна стока съгласно чл. 4, т. 1,
вр. чл. 2, т. 3 ЗАДС. Според чл. 33а от
същият закон, акцизната ставка за представляващото такъв продукт процесно смазочно масло с посочения тарифен код е 0 за
1000 л. ,като съгласно ал.3, тази ставка се прилага само в
случаите, когато стоките са в потребителски опаковки до 210 л., предназначени
за реализиране на територията на страната и/или ще се използват пряко в
дейности, които не представляват производство по смисъла на чл. 59.
Според жалбоподателя,
единствената приложима към казуса нормативна уредба се съдържала именно в законовите разпоредби на чл.33а,ал.1 и ал.3 от ЗАДС,които
не предвиждали с оглед прилагането им, създаването на подзаконова нормативна
уредба,съответно не препращали към такава в Правилника за прилагане на Закона
за акцизите и данъчните складове / ППЗАДС/ . С тези аргументи се твърди,че
подаването на декларация със съдържание по чл.26е,ал.3 от ППЗАДС не е
предпоставка за прилагане на нулевата акцизна ставка по чл.33а,ал.1 и ал.3 от ЗАДС. Коментирайки различните дати на
влизане в сила на законовата разпоредба на чл.33а от ЗАДС и подзаконовата
разпоредба на чл.26 е от ППЗАДС,на стр.2
и 3 от жалбата,съответно стр.4 и 5 от делото,жалбоподателят твърди,че през
периода 1.12.2009г. – 26.03.2010 г. ,нулевата ставка на акциза по чл.33а,ал.1 и
ал.3 от ЗАДС била прилагана без необходимост от представянето на каквато и да е декларация ,още по-малко със
съдържание по чл.26е,ал.3 от ППЗАДС. Според жалбоподателя, въпросната нулева ставка се
прилагала дори и за опаковки над 210 лв. – този негов правен извод е изложен на
стр.2 от жалбата и се съдържа в следните две изречения : „Видно е,че когато внесените масла
със съответните кодове не са в потребителски опаковки до 210 л.,достатъчно е
същите да се използват пряко в дейности,които не представляват производство.
Други изисквания за прилагане на нулевата ставка законът не предвижда,поради
което не могат да бъдат поставяни нито в правилника,нито от митническите
органи”. Така изложените от жалбоподателя правни аргументи,категорично
противоречат на съдържанието на нормата на чл. 33а,ал.3 от ЗАДС ,според която
нулевата ставка по ал.1 е приложима само за опаковки до 210 л. ,но не и за тези
над 210 л. - процесната стока е над 210
л. и е внесена с цистерна. При този законов регламент,през цитирания от
жалбоподателя период 1.12.2009 г. – 26.03.2010 г.,нулевата ставка е била
приложима,но само за опаковки до 210 л.,разбира се при наличието на останалите
посочени в разпоредбата на чл.33а,ал.3 от ЗАДС условия,т.е. дори и при
наличието на последните,нулевата ставка
не е била приложима за опаковки над 210 л. Така,с приемането на разпоредбата на
чл.26е,ал.2 от ППЗАДС не се създава подзаконова разпоредба,която да противоречи
на законовата разпоредба на чл.33а,ал.3 от ЗАДС,каквото е съдържащото се в
жалбата внушение,а се създава облекчен за вносителите ред за прилагане на
акцизната ставка за смазочни масла с кодове по КН от 2710 19 71 до 2710 19 93 и
други смазочни масла,включени в код КН 2710 19 99. Този ред определя наличието на декларация по чл.26е,ал.2 със
съдържание по ал.3 като материално-правна предпоставка за прилагането на нулева акцизна ставка за внесените на територията на страната смазочни масла , които не са в потребителски опаковки
до 210 литра. Спрямо редът по чл.33а,ал.1 и ал.3 от ЗАДС, който предвижда нулева
акцизна ставка само за опаковките до 210 л.,редът по чл.26е,ал.2 и 3 от ППЗАДС
е облекчен, защото предвижда
такава ставка и за опаковките над 210 л.,но при условието за наличие на декларация
- при липсата на декларация по
чл.26е,ал.2 или при липсата на
съдържание на декларацията по чл.26е,ал.3 от ППЗАДС ,облекченият ред не
се прилага. Разпоредбата на чл.26е,ал.4 от ППЗАДС изисква писмената декларация
по ал.2 да се прилага към митническата декларация,именно защото първата е част от материално-правния режим по
прилагането на нулевата акцизна ставка за смазочни масла,които не са в
потребителски опаковки до 210 л. След като по изложените съображения,подаването
на декларация по 26е,ал.2 от ППЗАДС представлява материално-правно условие,а не
процесуално такова,то подаването на писмената декларация след вноса на стоката
и след представянето на митническата декларация е ирелевантно по отношение прилагането на облекчения ред.
По причина на последното и противно на изложените в жалбата аргументи за допуснато от органа съществено нарушение
на административнопроизводствените правила, като не е изискал в хода на
административното производство нова декларация със съдържание по чл.26е,ал.3 от
ППЗАДС,решаващият орган не е допуснал визираното от жалбоподателя съществено
нарушение на административнопроизводствените правила.
Съдържанието на
декларацията е уредено в разпоредбите на чл.26е,ал.2 и ал.3 от ППЗАДС. Видно от
съдържанието на процесната декларация,която е приложена на л.22 от
преписката,същото съответства единствено на
изискванията по чл.26е,ал.2,но не и на изискванията на
чл.26е,ал.3 от ЗАДС – в случая не са
посочени дейностите ,в които ще се използват стоките и лицата,които ще
ги потребяват. Посочването има своето правно значение,както за дейностите в
които ще се използват стоките -
чл.24,ал.1,т.1 от ЗАДС,така и за лицето,което ще ги потребява – чл.24а от ЗАДС.
Непосочването в декларацията на дейностите и лицата по чл.26е,ал.3 от ППЗАДС изключва
прилагането на облекчения ред по чл.26е от ППЗАДС и
обуславя прилагането на акцизната ставка по чл.32,ал.8 от ЗАДС по
отношение на процесната стока,за която е установено,че не е в потребителски опаковки до 210 л. В тази връзка,съдът намира,че при
последващия контрол не е съществувало за органа задължение да установява и
събира доказателства относно фактите релевантни за разпоредбата на чл.26е,ал.3 от ППЗАДС,т.е. да установява
фактическата дейност в която са били използвани внесените стоки и лицата,които
фактически се явяват потребители на същите стоки,но дори това да не бе така,то
в хода на съдебния процес жалбоподателят и без дадени му от съда указания,сам е
посочил доказателства в насока установяване на факти даващи основание за
прилагане на нулева акцизна ставка,но такива не са установени въз основа на
събраните по делото доказателства - представените от третото лице по чл.192 от ГПК –купувача „С.М.”
ООД писмени доказателства, и извършената по делото съдебно-счетоводна
експертиза ,не са достатъчни за да установяват в условията на пълно и главно
доказване,по несъмнен и категоричен начин, нито дейностите в които ще се
използват стоките,нито техния потребител,какъвто очевидно не е дружеството „С.М.”,което
препродава стоката
По тези съображения,като е приложил с
обжалваното решение ставката по чл.32,ал.8 от ЗАДС и е определил нов размер на
държавните вземания ,съдът намира,че органът е приложил правилно материалния
закон.
Така обоснованото
отсъствие на всички основания за оспорване по чл.146 от АПК,налага жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на
спора,сторените от жалбоподателя разноски следва да останат за негова сметка,а
съгласно чл.143,ал.4 от АПК на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер съгласно наредбата по чл.36,ал.2 от З-на за адвокатурата. Съобразно
спорния по делото материален интерес,който е в размер на 17 519,52 лв.,разноските според
приложимата разпоредба на чл.8,ал.1,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възлизат в размер на 1055,58
лв.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 220 от Закона за митниците,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на “О.Б.”
ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „********” № ***, ЕИК ********,против
Решение № 32-340207/05.12.2016 год. на
началника на Митница Варна към ЕАД № 16BG002000Н0042332/18.05.2016 год.
ОСЪЖДА “О.Б.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „********”
№ ***, ЕИК ********
ДА
ЗАПЛАТИ на Митница – Варна сумата от 1055,58 лв.
за разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд – София.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: