№ 447
гр. София , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000447 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна жалба
на Община Аксаково, ЕИК *********, чрез адв. И.З. от САК насочена против Решение №
261245/18.11.2020 г., постановено по гр.д. № 10876/2018 г. по описа на СГС, ГО, с което са
отхвърлени исковете на въззивника против Националната агенция за приходи /НАП/, при
участието на Министерството на регионалното развитие и благоустройство, за присъждане
на сумата от 602 509 лв., представляваща извършени без основание доброволни плащания
по АУЧДВ № 27/05.04.2012 г. на НАП, с платежни нареждания до ЦКБ Клон Варна от
10.12.2013 г. на стойност 400 000 лв., от 17.12.2013 г. на стойност 200 000 лв. и от
24.01.2014 г. на стойност 2 509,52 лв., с която ответникът се е обогатил за сметка на
обедняването на ищеца, както и сумата от 284 714,54 лв. ,представляваща мораторна лихва
върху главницата, считано от датата на всяко от посочените по-горе плащания до датата на
предявяване на иска – 09.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Във въззивната жалба на първо място се развиват съображения за недопустимост на
обжалваното решение, във връзка с които се иска отмяната му и връщане на делото на друг
състав на първоинстанционния съд с указания за надлежно конституиране на страните.
Поддържа се във връзка с това оплакване, че приетото от първоинстанционния съд, че
МРРБ е управляващ орган на оперативна програма „Регионално развитие“ и договарящ
орган по сключените с Община Аксакова договори от 04.06.2008 г. и 03.06.2011 г., а НАП е
опровомощена да събира държавни вземания, каквито са установени с АУЧДВ №
27/05.04.2012 г., по които титуляр е Държавата, поради което и именно тя е лицето, в чието
имущество са рефлектирали последиците от преминаване на благото, е неправилно и
1
извършено в противоречие с установената от касационната инстанция практика – Решение
№ 181/14.06.2012 г. по гр.д. № 96/2012 г. по описа на ВКС, II г.о.
Като не оспорва факта, че в исковата молба е посочен ненадлежен ответник – НАП,
въззивникът твърди, че този факт не прави исковата молба нередовна, а процеса –
недопустим, защото съдът има служебно задължение да приложи императивни законови
правила относно представителството на Държавата, като конституира надлежния й
представител – т.е. Държавата, представлявана от Министъра на финансите.
В случая изложеното в обстоятелствената част на исковата молба сочело, че е налице
спор между ищеца-въззивник и НАП, който е орган на Държавата.
Приетото от първоинстанционния съд относно пасивната процесуална легитимация
било неправилно, т.к. определянето на конкретния правен субект, който да вземе участие в
съдопроизводствените действия, било не въпрос на процесуална легитимация, а на
процесуално представителство, уредено по отношение на Държавата по императивен начин
в нормата на чл.31 ГПК.
Затова и първоинстанционният съд е следвало да конституира служебно Държавата,
представлявана от Министъра на финансите, като неин представител.
Неизпълнението на това му задължение водело до недопустимост на обжалваното
решение, което налагало обезсилването му и връщане на делото на друг състав на
първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск срещу Държавата,
представлявана от Министъра на финансите.
Отделно от изложеното и в условието на евентуалност се навеждат доводи и за
неправилност на обжалваното решение, с искане за отмяната му и по същество уважаване
на предявения иск по чл.55, ал.1 ЗЗД.
Във връзка с тях се твърди, че приложимия материален закон е неправилно приложен
от СГС, т.к. по делото било установено, че НАП е получила имуществена облага, която няма
характеристиката на частно държавно вземане, по което титуляр е Държавата. Следователно
именно НАП е надлежен ответник по предявения иск, доколкото по делото липсвали
доказателства имуществената облага да е преведена от нея на Държавата или друг орган.
В отговора по въззивната жалба въззиваемата страна оспорва наведените в нея доводи
и поддържа правилност на атакуваното решение.
Страните на са поискали събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция и
не са налице основания за служебно събиране на такива.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
първоинстанционното, прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразявайки основанията за неправилност срещу първоинстанционния съдебен акт,
посочени във въззивната жалба, приема следното:
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на неговата правораздавателна власт и в съответната форма.
Оплакванията за неговата недопустимост мнозинството от решаващия състав намира за
неоснователни.
По въпроса за допустимостта на предявения иск от гледна точка процесуалната
легитимация на страните, участници в процеса на страната на ищеца и ответника, е
формирана константна съдебна практика, съобразно която процесуалната легитимация се
обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от
2
претендираното или отричано от ищеца право – т.е. от твърденията на ищеца, без да държи
сметка за обективни факти.
За разлика от нея материалноправната легитимация касае въпроса за титулярството на
гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното
задължение. Същата има отношение не към допустимостта, а към основателността на
предявения иск.
В случая според мнозинството от решаващият състав в обстоятелствената част на
исковата молба ищецът е изложил твърдения, според които надлежно процесуално
легитимиран по предявения иск е именно НАП, поради което и в логическо съответствие с
тези твърдения с петитума е поискано този ответник да му върне процесната сума, като
платена без основание.
Видно е от съдържанието на първоначалната и уточнителната искова молба, че в нито
един момент от производството, вкл. и въпреки доводите, наведени в отговора по исковата
молба за липса на процесуална и материална легитимация в лицето на НАП, че липсват
каквото и да е твърдения искът да е предявен против Държавата – че именно тя се е
обогатила неоснователно, доколкото искът все пак е кондикционен.
Като ответник по предявения иск е посочен именно НАП, при това – не като
процесуален представител на Държавата или процесуален субституент, а като ответник –
субект, срещу който единствено е насочен иска и срещу когото се търси съдебна защита, на
заявеното за такава защита спорно субективно материално право на ищеца срещу лице, за
което се твърди, да се е обогатило неоснователно за негова сметка.
В обобщение – в хода на цялото производство ищецът е поддържал само и единствено,
че предявеният от него иск е насочен против НАП, но не и против Държавата.
Затова и не е налице противоречие между обстоятелствената част и петитума на
исковата молба /чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК/, което не се променя от обстоятелството, че в
същата се изтъква, че от ответника НАП е събрано именно частно държавно вземане. В този
смисъл – посочени са именно действия на НАП, която е посочена и като ответник и искът е
поддържан срещу него и доколкото действително не НАП е материалноправнолегитимирана
да отговаря по иска, тъй като не в нейния, а на държавата патримониума е настъпило
обогатяването – обстоятелство обаче, което се отразява на основателността, а не на
допустимостта на иска /последната се преценява само с оглед твърденията на ищеца в
исковата му молба, но не и от приетото за установено по делото при разглеждането му,
действително правно положение/, поради което и именно искът е неоснователен, а не
недопустим.
Поради последното и обжалваното решение е постановено по надлежно предявен иск
срещу посочения ответник като надлежно пасивно процесуално легитимирана страна
именно с оглед заявената принадлежност на спорното материално право от ищеца, и не е
недопустимо.
По оплакванията за неговата неправилност решаващият състав съобрази следното:
Страните не са спорили по установените и от анализа на приобщените писмени
доказателства факти, че: 1/ на 04.06.2008 г. между въззивника-ищец и Министерството на
регионалното развитие и благоустройството е бил сключен Договор за BG161Р0001/2.1.-
02/2007г. за финансиране на проект „Ремонт и рехабилитация на общински
пътища: VAR 1023 - /А.-Игнатиево-Припек-Слънчево/ и VAR 1020 - /Слънчево до пътен
възел на магистрала „Хемус“/, с максимална обща сума на проекта 4 972 980.37 лв.; 2/ че на
03.06.2011 г. между същите страни е бил сключен и втори договор - за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма: Регионално развитие“ /2007-2013/
с № BG161Р0001/1.4.-06/2010 г. за финансиране на проект „Изграждане на инфраструктурни
съоръжения за предотвратяване на наводнения в рискови зони на територията на Община
3
Аксаково, с предоставена безвъзмездна финансова помощ в размер на 800 359.21 лв.; 3/ че
след извършена последваща проверка от ИА „Одит на средствата от ЕС“ било открито
нарушение на чл. 70, ал. 1 ЗОП и във връзка с това била извършена финасова корекция в
размер на 1 046 406.81 лв. по първия от горепосочените договори; 4/ че за тази сума бил
издаден АУЧДВ № 27/05.04.2012 г. от Изп.директор на НАП, според който към 23.03.2012
г. Държавата има към Община Аксаково изискуемо вземане в размер на 1 016 775.71 лв.
главница, както и 16 954.17 лв. законна лихва за периода 24.01-23.03.2012 г.; 5/ дължимата
според АУЧДВ сума била редуцирана след извършено прихващане с вземане на Община
Аксаково по искане за плащане по вторият договор, за суми както следва: на 23.01.2012 г. за
52 504.98 лв., на 08.11.2012 г. за 64 342.80 лв., на 15.01.2013 г. за 21 419.11 лв. и на
15.08.2013 г. за сумата от 283 387.75 лв.; 6/ За погасяване на останалата дължима сума по
АУЧДВ № 27/05.04.2012 г. Община Аксаково извършила три доброволни плащания по
сметка на НАП, както следва: на 10.12.2013 г. за 400 000 лв., на 17.12.2013 г. за сумата от
200 000 лв. и на 24.01.2014 г. за сумата от 2 509.52 лв.; 7/ вкл. след така извършените
погасявания на задължението по АУЧДВ останал дължим остатък в размер на 237 269.40
лв., за който НАП се снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, ведно с
лихви и разноски; 8/ срещу същата Община Аксаково депозирала възражение и било
инициирано исково производство по реда на чл.422 ГПК след подадена искова молба от
НАП; това производство приключило с влязло в сила решение, с което било прието за
установено, че липсва основание за прилагане на финансова корекция по МОФК, респ., че
Община Аксаково не дължи на Държавата процесното вземане; 9/ освен изложеното за
първото от посочените по-горе прихващания, извършено на 23.01.2012 г. за сумата от 52
504.98 лв. с влязло в сила решение на съд било прието за установено, че МРРБ не е
разполагало с насрещно вземане по посочената финансова корекция, което от своя страна е
довело до липса на погасителен ефект на направените изявления за прихващане.
Тези безспорно установени факти предпоставят извод за неоснователност на
въведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение.
Мнозинството от решаващия състав счита, че в случая относимият към спора
материален закон в нормата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е правилно приложен и изложените
доводи от първоинстанционния съд в насока, че ответникът НАП не е носител на спорното
материално право, следва изцяло да се споделят.
Правилно е прието от СГС, че специалният закон – Законът за Националната агенция за
приходите, е установил в нормата на чл.3, ал.7, т.6 в полза на НАП задължението да събира
частните държавни вземания на изпълнителните агенции по предприсъединителните
финансови инструменти, управляващите органи на оперативни програми и държавните
органи, администриращи средства от европейски фондове за недължимо платените и
надплатените суми, както и на неправомерно получените или неправомерно усвоени
средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти,
Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски
фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов
инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват
въз основа на договор.
В случая, както вече се посочи, няма спор между страните, че процесната сума е
платена именно на посоченото основание от въззивника към въззиваемия, т.к. МРРБ е
Управляващ орган Оперативна програма „Регионално развитие“ и договарящ орган по
сключените с ищеца договори от 04.06.2008г. и 03.06.2011 г.
От изложеното следва, че поради характера на платеното задължение – определено от
закона като частно държавно вземане, титуляр на същото е Държавата, а не ответникът
НАП.
В този смисъл и не може да се приеме, че последният се е обогатил неоснователно за
сметка на ищеца до размера на процесната сума, доколкото платеното не е рефлектирало
4
върху правната сфера на НАП, а на Държавата, която се явява надлежно материалноправно
легитимирания ответник по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД т.к. е лицето,
което е получило платеното без основание.
Фактическият състав на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД предпоставя установяването в
кумулативна даденост на следните предпоставки: 1/ обогатяване на ответника – увеличаване
на имуществото му, свързано с неоснователното разместване на блага рефлектиращо
благоприятно върху неговата правна сфера вследствие получаване на престацията; 2/
обедняване на ищеца - намаляване на имуществото му, което е свързано с неоснователното
обогатяване на ответника; 3/наличие на връзка между обогатяването и обедняването; 4/ към
момента на получаването на престацията основанието за получаването й изобщо не е
съществувало /така и трайно установеното от съдебната практика/.
Според мнозинството от решаващия състав при възприетото по-горе от фактическа и
правна страна се налага единствено обоснован извод, че в случая ищецът-въззивник не е
установил при условието на пълно и главно доказване наличието на първата от посочените
предпоставки, доколкото анализът на доказателствата установява безспорно, че не
ответника, а Държавата е, която се е обогатила за сметка на обедняването на Община
Аксаково.
Затова и правилно с първоинстанционното решение предявеният от него иск е бил
отхвърлен.
Несъстоятелни са твърденията във въззивната жалба, че поради липса на основание
въззиваемият НАП да получи процесната сума, т.к. явно титуляр на вземането по същата е
Държавата, то същият е материално легитимиран по предявения иск за връщането й, като
дадена без основание, доколкото липсвали доказателства, че имуществената облага е
преведена от НАП на Държавата или друг държавен орган.
Според чл.2 ЗНАП, същата е специализиран държавен орган към министъра на
финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания и определени
със закон частни държавни вземания.
Следователно – макар специалният закон да е предоставил в чл.2, ал.2 от ЗНАП
самостоятелна правосубектност на НАП, последното в никакъв случай не означава, че е
адресат на събраната от нея в изпълнение на законово възложените й правомощия по чл.3,
ал.7, т.6 ЗНАП имуществена облага. Последната, както нееднократно се посочи,
представлява частно държавно вземане, чийто титуляр е Държавата, от чието име и за чиято
сметка НАП събира вземането.
По изложените съображения, като правилно, първоинстанционното решение следва да
се потвърди.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, ТО, 5-и състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261245/18.11.2020 г., постановено по гр.д. № 10876/2018 г. по
описа на СГС, ГО.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника НАП – Министерство на регионалното развитие и благоустройство.
5
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6