Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, ………….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори тричленен
състав в публично заседание, проведено на двадесет и седми януари две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР МИХОВ
ЙОРДАН ДИМОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 2368/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на “Вида груп” ООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Цар Освободител“
№ 255, представлявано от Л. Й. Р., ЕГН: **********, чрез адвокат М.Ж. срещу
Решение № 551/10.09.2021г., постановено по н.а.х.д. № 20213110202008/2021г. на
Районен съд гр. Варна, двадесет и девети състав.
С касационната жалба са изложени доводи за неправилност
на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Според жалбоподателя не става
ясно защо съдът е кредитирал показанията на свидетеля на въззиваемата страна, а
не е кредитирал показанията на свидетеля на жалбоподателя. Твърди, че необсъдено
от съда е останало възражението на жалбоподателя, че АУАН и наказателното
постановление са издадени в противоречие с императивните разпоредби на чл.42,
т.4 от ЗАНН, съответно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като в двата акта не са
изложени никакви факти относно конкретните действия, които е осъществявал А. М.
за да се направи законосъобразна
преценка дали лицето действително е престирало труд и под каква форма. Направено
е искане съдът да отмени обжалваното решение и измененото с него наказателно
постановление. С депозирано допълнително становище с.д. № 1229/26.01.2022г.
жалбоподателят чрез упълномощения си представител поддържа жалбата.
Ответникът Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, с депозирана молба с.д. № 1273/27.01.2022г. чрез процесуалния
си представител старши юрисконсулт Б.Н., оспорва касационната жалба. Счита
постановения съдебен акт за законосъобразен, постановен при спазване на
процесуалните правила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд гр. Варна, след
като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като
извърши служебно проверка съгласно чл. 218
от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на
решението и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Производството пред районния съд е започнало по жалба
на “Вида груп” ООД, ЕИК ***** срещу наказателно постановление № 03 – 012739/19.08.2020г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за
извършено нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416,
ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева. С обжалваното решение
районния съд е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на
наложената спрямо дружеството имуществена санкция на 1500 лева. За да постанови
своето решение, въззивната инстанция е приела за установено от фактическа
страна следното: На 10.08.2020г. в 11.40 часа служители на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Варна извършили проверка на строителен обект в гр. Варна, ул.“Неофит
Бозвели“ № 9, с изпълнител “Вида груп” ООД.
Установило се, че до работа е допуснат А. М. , на длъжност „работник
строителство“, преди да му е връчено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Трудовият договор № 644 с дата 07.08.2020г. бил изпратен за регистрация
по-късно същия ден и уведомлението било с изходящ номер от 10.08.2020г., 13.07
часа. Проверката установила работника на обекта в 11.40 часа, поради което било
обективно невъзможно уведомлението да му е връчено. При така установените факти
бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу
дружеството, а въз основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно
постановление. За да постанови съдебното решение, Районен съд гр. Варна е обсъдил
становищата на страните и всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства. Извършената от съда служебна проверка е констатирала, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП са съобразени изискванията на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът
е приел, че са посочени всички съставомерни признаци на нарушението и всички
относими към тях факти, поради което нарушението е индивидуализирано по начин,
позволяващ на въззивника да разбере в какво се изразява то и срещу какво се
защитава.
Решението е правилно.
Настоящият състав намира направените с
касационната жалба възражения за неоснователни.
Въззивният съд е изяснил фактическата обстановка, като
е събрал гласни и писмени доказателства и е обсъдил същите поотделно и в
тяхната съвкупност. Взел е решението си въз основа на вътрешно убеждение,
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото и въз основа на закона. Противно на твърденията на касационния
жалбоподател, съдът е изложил непротиворечиви и ясни мотиви защо кредитира
показанията на св. Игнатов, респ. защо не кредитира показанията на св. М. /стр.2
на решението/. Кредитираните гласни доказателства в съвкупност с останалите
приети по делото писмени доказателства са дали основание на съда да приеме, че
констатациите на контролните органи по време на проверката са верни. Неосновантелно
се явява и твърдението на жалбоподателя за липсата на мотиви в обжалваното
решение относно направено искане за
прилагане на чл.28 от ЗАНН. За пълнота следва да се отбележи, че специалният
състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на маловажно административно нарушение по
чл.415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН. В
тази връзка са и изложените във въззивното решение мотиви, които настоящият
състав на административния съд не намира за необходимо да преповтаря съобразно
разпоредбата на чл. 221, ал.2 от АПК. Категорично установено по делото е, че “Вида
груп” ООД в качеството му на работодател е допуснал до работа А. И. М. преди да му предостави копие от уведомлението
по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда, заверено в Териториална дирекция на
Националната агенция за приходите.
Съдът намира, че релевантните факти се потвърждават
изцяло от събраните в административнонаказателното и първоинстанционно съдебно
производство писмени и гласни доказателства, като в тях се съдържат
непротиворечиви данни, касаещи съставомерността на деянието.
По категоричен начин по делото се доказва, че
касационния жалбоподател е осъществил състава на нарушение по чл.63, ал.2 от КТ
и основателно е ангажирана отговорността му. Правилни се явяват изложените от
въззивния съд доводи относно индивидуализацията на наложената спрямо дружеството
имуществена санкция, съответно намаляването й в минимален размер.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението
на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение.
Касационните жалби се разглеждат съгл. чл.63 от ЗАНН от Административния съд по
реда на глава дванадесета от АПК, но на основанията, предвидени в НПК. Съгласно
чл.348 от НПК, решението подлежи на отмяна или изменение по касационен ред,
когато е нарушен законът; когато е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила; когато наложеното наказание е явно несправедливо.
Необосноваността не е сред касационните основания и не може да служи за отмяна
на съдебното решение, поради което съдът не следва да обсъжда това изведено от
начина на формулиране на касационната жалба основание.
При този изход на спора на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
във връзка с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната
помощ и предвид фактическата и правна сложност на спора, в полза на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 лева.
Предвид горното, настоящият състав при
извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което то следва да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Административен съд – Варна, втори тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 551 от 10.09.2021г.
на Районен съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 20213110202008/2021г. по
описа на съда за 2021г.
ОСЪЖДА “Вида груп” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул.“Цар Освободител“ № 255, представлявано от Л. Й.
Р., ЕГН: **********, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна сумата
в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: