МОТИВИ към Присъда № 260091/18.06.2021 г. по НЧХД № 4547/2020г. по
описа на Районен съд-Бургас.
Производството
по делото е образувано въз основа на частна тъжба на В.П.М. с ЕГН: **********,
с която против М.Д.Т. с
ЕГН: ********** е повдигнато обвинение за това, че на 13.10.2020 год., около 14.30 ч. в гр.
Бургас, в сградата на Районен съд - Бургас в открито съдебно заседание по гр.
д. № 2750/2020 г., в качеството й на свидетел при даване отговор на поставени й
въпроси публично казала унизителни за честта и достойнството на В.П.М. в негово
присъствие думи: „може и човек да убие, може“ - престъпление по чл. 148, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание съдът прие за съвместно разглеждане и гражданския иск, предявен от
тъжителя, с който се иска осъждане на подсъдимата да заплати сумата от 2000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от непозволено
увреждане в резултат от извършеното престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 146, ал. 1 от НК, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху исковата сума, считано от датата на соченото увреждане, а именно
13.10.2020 г., до окончателното й изплащане.
В пледоарията
си пред съда повереникът на частния тъжител – адв. М. – БАК, прави анализ на
събрания доказателствен материал, като застъпва, че деянието е доказано по
безспорен начин, както от фактическа, така и от правна страна, поради което
моли за осъдителна присъда и уважаване на гражданска иск в пълен размер, както
и за присъждане на разноски.
Тъжителят М.
не взема становище по основателността на тъжбата и предявената от него искова
претенция, а обяснява причините, мотивирали го да депозира тъжабата, дала повод
за образуване на настоящото производство.
Защитникът на
подсъдимия - адв. К. – БАК, също счита, че подзащитната му следва да бъде
призната за невинна. Излага становище за обективна и субективна
несъставомерност на деянието й. Моли за присъждане на разноски.
В
предоставената от съда възможност за последна дума подсъдимата заявява, че не
се чувства виновна и че иска да бъде оправдана.
Съдът, след
като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства поотделно и в
тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимата М.Д.Т.
е родена на ***г. в гр. Малко Търново и е с ЕГН: **********. Същата е българка,
българска гражданка, неосъждана, омъжена, с висше образование и с адрес гр.
Бургас, ж.к. „Меден рудник“ бл. …,
работи като начален учител.
Подсъдимата е
майка на св.Дамяна Т.. Последната, от своя страна, е бивша съпруга на тъжителя В.М.,
като двамата имат едно общо дете. Отношенията между тъжителя и св.Т. били обтегнати
още преди прекратяване на брака. По повод на влошените им отношения са се
водили няколко производства от гражданскоправен характер с различен предмет
- такива за постановавяване на
привеменни мерки и домашно насилие. Именно в хода на едно от тези производства,
по-конкретно по гр. д. № 2750/2020 г. по описа на Районен съд-Бургас,
подсъдимата Т. участвала в качеството си на свидетел. В съдебно заседание по
това дело, проведено на 13.10.2020 год. в гр. Бургас в сградата на Районен съд –
Бургас, в качеството й на свидетел при даване отговор на поставени й въпроси, подсъдимата
казала следното: „След тези случки Дамяна идва да прибира детето след работа,
детето беше вкъщи, той я причаква отзад. Дамяна се качва горе разтреперана,
разплакана, дори в присъствието на детето. Казвал е, че като му падне пердето,
е такъв. Като му падне пердето, може и човек да убие, може“.
Тъжителят,
който участвал лично в това съдебно заседание в качеството му на ответник, чул
тези думи, поради което впоследствие предявил и тъжбата, дала повод за
образуване на настоящото производство.
По доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от доказателствата и
доказателствените средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както
следва: от гласните доказателствени
средства - обясненията на подсъдимата Т., както и показанията на
свидетелите Дамяна Т., М М и Д С; от
писмените доказателства - справка за съдимост, заверено копие на протокол
от съдебно заседание, проведено на 13.10.2020 г. по г.д.№2750/20 г. по описа на
Районен съд-Бургас.
Съдът направи
оценка на горепосочените доказателствени източници на основание чл. 305, ал. 3 от НПК, като достигна до следните изводи:
При анализа
на доказателствената съвкупност съдът не констатира противоречие между
показанията на разпитаните свидетели, обясненията на подсъдимата и наличните по
делото писмени доказателства, като кредитира същите в тяхната цялост и изгради
фактическите си констатации при съвкупния им анализ.
Макар съдът да отчита, че обясненията на даден подсъдим могат да бъдат
както средство за защита, така и доказателствено средство, в конретния случай
намира обясненията на М.Т. за годен източник на правнорелевантни факти. Това е
така, доколкото на първо място те се подкрепят от показанията на св.Т.. И двете
изнасят еднопосочни факти, като твърдят, че по време на съдебно заседание,
проведено на 13.10.2020 год. по гр.д. № 2750/2020 г. по описа на БРС инкриминираните
думи и изрази са били казани от подсъдимата, обяснявайки конректна ситуация,
свързана с проведен разговор между нея и тъжителя, в който на казано от негова
страна изречение „Ами като ми падне пердето...”, тя е отговорила с риторичен
въпрос „Като ти падне пердето можеш и човек да убиеш”, а той от своя страна е
отвърнал „Ами, може”. Именно тези думи и изрази са били записани в протокола,
но с граматически грешки и при използване на различни пунктуационни знаци. Според
Районен съд-Бургас в настоящия му състав обаче, тълкувайки целия разпит на М.Т.
като свидетел, обективиран в протокола по гражданското дело, и в частност
конкретния абзац, в който се съдържат инкриминираните думи, както с оглед и
обясненията й в настоящото производство ,може да се направи обоснован извод, че
подсъдимата не е излагала свои изводи и оценки касателно тъжителя, а е пресъздала
воден межу тях разговор и казаното от М. като самооценка. Освен това, фактическите
констатации, които могат да бъдат направени след анализ на обясненията и
показанията на св.Т., не се оборват от останалия доказателствен материал, и в
частност показанията на св.Маринова и Стоянов. Съдът кредитира и техните
показания, тъй като с тях се установяват факти касателно личността на
подсъдимия. По отношение на предмета на доказване обаче, посредством техните
показания не се внася яснота, доколкото те не са били свидетели очевидци на
разпита на подсъдимата по гражданското дело, а на тях са им били преразказани
от тъжителя развилите се събития по време на съдебното заседание и то съобразно
неговите възприятия.
Съдът цени
всички описани по-горе писмени доказателства. Същите не са оспорени от страните
и се оценят от съда като достоверни. От справката за съдимост се установява, че
подсъдимата е неосъждана. От копието на протокола от съдебно заседание, проведено
на 13.10.2020 г. по г.д.№2750/20 г. по описа на Районен съд-Бургас, се
установява, че действително подс.Т. е била разпитвана като свитедел, както и
съдържанието на казаното от нея. Според закона и трайната съдебна практика, съдебният
протокол е официален документ и с обвързваща материална доказателствена сила
удостоверява извършените от съда и от страните процесуални действия, със
съдържанието, с което са записани. Законодателят е предвидил срок, в който
страните по делата могат да искат неговото поправяне или допълване. Ако никой
от тях не се е възползвал от реда по чл.151 от ГПК, то страните нямат право да
се позовава на обстоятелства, които не са отразени в протокола. В случая няма
данни за поправка или допълване на този протокол, поради което настоящият
състав приема, че действително подсъдимата е била разпитвана като свидетел и е
казала тези думи, което и тя не оспорва. Спорен момент обаче е техният смисъл,
за което съдът ще посочи доводи при излагане на правните си съображения.
От така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът
постановява оправдателна присъда, когато не се установи, че деянието е
извършено от подсъдимия или че то не покрива признаците на съответния престъпен
състав. Тежестта да се докаже обвинението по дела, образувани по тъжба на
пострадалия, лежи върху частния тъжител.
От обективна
страна, обидата се изразява в казване на нещо унизително за достойнството на
засегнатия, което съдържа отрицателната оценка или мнение на дееца за личността
на пострадалия. Особен признак от обективна страна на обидата е, че деянието
трябва да е извършено в присъствието на пострадалия. Под присъствие на
пострадалия се разбира възможност последният да възприеме обидните думи и
действия. Поставено е изискване и пострадалият да се е почувствал обиден от
така изречените думи. Едва когато той се почувства засегнат от казаното,
деянието се явява съставомерно. С оглед на индивидуалната личностна самооценка
на всеки субект, възможността да бъде унижен е в различна степен. При едни и
същи обидни думи е възможно едно лице да се почувства обидено, а друго не –
важно е субективното отношение на лицето, към което са отправени тези думи.
Прагът на накърнимост на личното достойнство и чест представлява едно
психологично отношение на обидения. Това зависи от отношенията между автора и
адресата на тези думи, тъй като е възможно различното им възприемане.
От фактическа
страна безспорно по делото се установи, че на посочената в тъжбата дата
подсъдимата в гр. Бургас, в сградата на Районен съд - Бургас в открито съдебно
заседание по гр. д. № 2750/2020 г., в качеството й на свидетел при даване
отговор на поставени й въпроси публично казала израза „може и човек да убие,
може“, като говорела за тъжителя В.М.. Тези думи, следва да се четат и тълкуват
в контекста на целия абзац, казан от подсъдимата, а именно: „След тези случки
Дамяна идва да прибира детето след работа, детето беше вкъщи, той я причаква
отзад. Дамяна се качва горе разтреперана, разплакана, дори в присъствието на
детето. Казвал е, че като му падне пердето, е такъв. Като му падне пердето, може
и човек да убие, може.” . След внимателен анализ на казаното от подсъдимата се
установява, че тя не е излагала свои изводи и оценки касателно М., а е
пресъздала воден межу тях разговор и казаното от тъжителя като самооценка. По
мнение на съдебния състав, ако Мунрев се е почувствал обиден от казаното от
нея, то е защото не е вникнал в смисъла на казаното от подсъдимата в качеството
й на свидетел по другото дело, поради което не е разбрал правилно техния
смисъл. За съда е безспорно, че подс.Т. е изпълнявала своето публично
задължение да даде истински показания, отговарящи на действителността, а не да
унизи достойнството на тъжителя.
С оглед на
гореизложеното, в настоящия случай не може да се приеме, че е осъществено
изпълнителното деяние на така соченото престъпление по чл.146, ал.1 от НК,
поради липса на обективни признаци. По тези съображения съдът счете, че
деянието не е съставомерно, поради което призна подсъдимата за невинна и на
основание чл.304 от НПК я оправда по повдигнатото й обвинение. Поради това, че
нейните действия не изпълват от обективна страна съставът на престъплението обида
в основния му състав, то не следва да се излагат изводи относно квалифициращия
признак „публично”, както и да се прави анализ на субективната страна.
По гражданския иск:
В хода на
съдебното производство тъжителят М. бе конституиран в качеството на граждански
ищец, след като предяви, а съдът прие за съвместно разглеждане, граждански иск
за сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат от извършеното
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху исковата сума, считано
от датата на соченото увреждане, а именно 13.10.2020 г., до окончателното й
изплащане.
Съгласно
текста на чл.45 от ЗЗД, за да е налице непозволено увреждане, следва да са
налице кумулативно следните предпоставки – да е извършено противоправно деяние,
да е извършено виновно и да е налице причинна връзка между виновното поведение
и причинената вреда. В настоящия случай, съдът намира, че не е налице виновно и
противоправно деяние, осъществено от подсъдимата, поради което не следва да
носи деликтна отговорност по отношение на иска и той следва да бъде отхвърлен
като неоснователен изцяло, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху исковата сума, считано от датата на соченото увреждане до
окончателното й изплащане.
По разноските:
Предвид
крайния резултат по делото и съобразно разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК,
разноските по делото следва да се възложат в тежест на частния тъжител. Така
мотивиран съдът осъди тъжителят В.П.М., ЕГН: ********** да заплати на
подсъдимата М.Д.Т. с ЕГН: ********** сторените от нея съдебно-деловодни
разноски за адвокатски хонорар в общ размер на 1000,00 лева, които са уговорени
и платени към датата на постановяване на крайния съдебен акт на настоящата
инстанция.
Мотивиран от горното, съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: