Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 128

08.06.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                               2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Йорданка Попова

Прокурор: Валентина Радева - Ранчева

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №132 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Министерство на земеделието, храните и горите,  представлявано от министъра Д. Ж. Т., подадена чрез пълномощник –  гл.юрисконсулт Р.Р.Д., против Решение  №260109/04.12.2020 г., постановено по АНД №968 по описа на Хасковския районен съд за 2020 г.

В касационната жалба се твърди, че оспореното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано.   

Излагат се съображения, че в съставения АУАН №4 от 08.11.2019 г. и издаденото НП №НП-5/08.01.2020 г. точно, ясно и конкретно било описано кои са нарушените законови норми (чл.2, ал.1 от ЗОЗЗ и чл.3, ал.2 от ППЗОЗЗ), съгласно които земеделските земи били основно национално богатство и се използвали само за земеделски цели и че без промяна на предназначението на земеделските земи върху тях не можело да се извършва строителство на обекти, несвързани с ползването им. Отразената в АУАН и НП фактическа обстановка се потвърждавала изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства, от които по безспорен начин се установявало описаното в АУАН административно нарушение. Твърди се, че на основание чл.12, ал.2 от ЗУТ, застрояване се допускало само ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. За поземлените имоти, попадащи в земеделска територия, специалният закон бил ЗОЗЗ, в който изрично се посочвало, че комисията по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ е органът, който се произнася с изричен индивидуален административен акт – решение за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди. Неоснователно било твърдението на Районен съд – Хасково, че към датата на съставяне на АУАН – 06.11.2019 г. жалбоподателката била привлечена към административно-наказателна отговорност за деяние, извършено към 08.11.2019 г., т.е. към един бъдещ, ненастъпил момент. От свидетелските показания и на трите разпитани по делото свидетелки се установило, че заявителките по преписката – Р. Д., Т. Д.и З.В. били поканени за съставяне и връчване на съставените им АУАН на 06.11.2019 г. Проектът на АУАН №4 бил технически изготвен на тази дата, но с оглед неявяването на г-жа З.В., той бил връчен на 08.11.2019 г. на изрично упълномощената Р. Д., като преди това й е бил прочетен, разпечатан и изведен с номер и дата. Подписан бил без възражения. Безспорно можело да бъде установено, че към датата на предявяването му – 08.11.2019 г., липсвал административен акт, доказващ, че е проведена процедура по специалния ЗОЗЗ, респективно имало постановено и влязло в сила Решение за промяна на предназначението на земеделската земя, т.е. налице било едно продължено нарушение, осъществяващо се трайно, непрекъснато във времето, до момента на прекратяването му, респ. осъществяване на предвидената в Раздел V от ППЗОЗЗ процедура.

Претендира се обжалваното Решение да бъде отменено, вместо което да се потвърди отмененото с него Наказателно постановление.  

Ответникът, З.А.В., чрез пълномощника си адв.Д.Д., в писмено становище излага съображения за неоснователност на касационната жалба, като претендира обжалваното решение да бъде оставено в сила.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за  неоснователна, а решението на РС – Хасково за правилно.

            Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С процесното Решение Хасковският районен съд е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №НП-5 от 08.01.2020 г., издадено от Министъра на земеделието, храните и горите, с което на основание чл.44, ал.2 и чл.41, ал.1, т.2 от Закона за опазването на земеделските земи (ЗОЗЗ) на З.А.В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева, за нарушаване разпоредбите на чл.2, ал.1 от ЗОЗЗ и чл.3, ал.2, изр.първо от Правилника за прилагане на ЗОЗЗ. Наказанието е наложено за това, че към 08.11.2019 г. същата използва земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна предназначението й, като през месец май 1995 г. е извършено следното: масивна постройка – къща с площ около 40 кв.м., помощна постройка – лятна кухня с тоалетна, с площ около 20 кв.м. и бетонови основи от несъществуваща постройка с площ около 60 кв.м. в части от имот с идентификатор №72953.17.210 с площ 3000 кв.м. по КК и КР в землището на с.Тракиец, общ.Хасково, пасище, мера – земеделска земя, четвърта категория, собственост на наследници на А. Т. Д., съгласно Договор за покупко-продажба с рег.№ОК-199/30.10.2009 г., установено с Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №4 от 08.11.2019 г.

За да достигне до този резултат районният съд е констатирал, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание.

Като особено съществено процесуално нарушение въззивният съд е възприел съставянето на АУАН на дата 06.11.2019 г., така, както е вписано в уводната му част, с което наказаното лице е било привлечено към административно-наказателна отговорност за деяние, извършено към 08.11.2019 г., т.е. към един бъдещ и ненастъпил момент. Като е отчел функцията на АУАН по повдигане на административно-наказателното обвинение, съдът е приел, че с това нарушение пряко се въздейства върху правото на защита на привлеченото към отговорност лице и нарушението не би могло да бъде отстранено. В тази връзка съдът е посочил също, че изводите му не се променят от обстоятелството, че след номерацията на АУАН е вписана различна дата, а именно 08.11.2019 г., тъй като същата е датата на неговото регистриране, или извеждане в деловодната система на администрацията.

Настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е правилно. Същото е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Изводът на въззивния съд за допуснато съществено нарушение в процедурата по съставяне на АУАН, обуславящо отмяната на Наказателното постановление на процесуално основание, е съответен на събраните доказателства и материалния закон.

Безспорно е видно, че в съдържанието на АУАН №4 от 08.11.2019 г. е вписано, че същият е съставен на 06.11.2019 г., в присъствието на подписалите го свидетели Е. Г. Г.и Н. Р.А., а вмененото на З.А.В. административно нарушение на чл.2, ал.1 от ЗОЗЗ и чл.3, ал.2, изр.първо от ППЗОЗЗ е посочено като извършено към 08.11.2019 г. Това подкрепя изцяло изводите на районния съд, че актът е съставен за административно нарушение, което не е било реализирано към датата на съставянето му, респ. на повдигане на административно-наказателното обвинение със съставянето на АУАН-а.

Правилна е и преценката на районния съд, че това нарушение се явява съществено и не може да бъде игнорирано от обстоятелството, че АУАН е регистриран, съответно връчен на пълномощник на наказаното лице, на по-късна дата. Наведените от касатора доводи в тази насока са били обсъдени от въззивния съд и правилно не са възприети за основателни.

Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ бр.94 от 29.11.2019 г.) в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено своевременно поисканото и действително заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, в размер на 360 лв. по Договор за правна защита и съдействие от 21.04.2021 г., за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, платимо от касатора. 

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260109/04.12.2020 г., постановено по АНД №968 по описа на Хасковския районен съд за 2020 година.

ОСЪЖДА Министерство на земеделието, храните и горите да заплати на З.А.В., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 360 (триста и шестдесет) лева.

Решението е окончателно.                  

 

                                                                                                  

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.  

 

                                                

                                                                          2.