Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София,
23.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
20 състав,
в заседание при закрити
врати на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря М. Митова, като разгледа т.д. № 218/2020 г., намери следното:
Производството е по
реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Образувано е по молба на „А.К.“ ЕООД за откриване на
производство по несъстоятелност срещу „Ю.Ф.“ АД на основание
неплатежоспособност и свръхзадълженост на ответното
дружество. Молителят твърди, че на 28.05.2018 г. между ответника като продавач
и „М.Б.“ ООД и „А.К.“ ЕООД като купувачи бил сключен договор, по силата на
който продавачът се задължил да учреди еднолично дружество с ограничена
отговорност, в което да апортира право на собственост
върху недвижим имот, а след това да прехвърли на купувачите по равно дяловете
от капитала на така учреденото дружество. В изпълнение на договора купувачите
платили авансово дължимата цена (молителят – сумата от 431 738 лв.,
дължима за неговата част), а продавачът придобил с влязло в сила постановление
за възлагане собствеността върху недвижимия имот, но въпреки това не изпълнил
задължението си да учреди дружество, в чийто капитал да апортира
имота и да прехвърли дяловете на купувачите. Ето защо молителят отправил
уведомление до ответника с предизвестие за разваляне на договора, както и
покана за връщане на даденото по договора в размер от 431 738 лв. и за
заплащане на неустойка в размер от 250 000 лв., ако договорът не бъде
изпълнен в срока на даденото предизвестие. При тези факти молителят твърди да е
кредитор на ответника с изискуемо парично вземане за обезщетение за вредите,
които е претърпял от забавеното изпълнение на процесния
договор, в размер от 17 989,11 лв., а след разваляне на договора – и с
вземане за връщане на даденото в размер от 431 738 лв., ведно с лихва, както
и за неустойка за вредите от развалянето в размер от 250 000 лв. Според
молителя ответникът не бил в състояние да изпълни паричните си задължения към
него и това състояние на неплатежоспособност нямало временен характер, тъй като
според данните в обявените баланси били налице и други задължения в общ размер
от около 7,5 млн.лв. Банковите сметки на ответника били с отрицателно салдо и вземанията
му по тях били запорирани, което препятствало
възможността той да удовлетворява кредитори си; счетоводно се поддържала
фиктивна ликвидност за целите на настоящия процес - осчетоводяванията не били
съобразени с действителния характер на вземанията на ответника като дългосрочни,
което при правилно осчетоводяване би се отразило върху коефициентите за
ликвидност. Въз основа на всичко изложено молителят моли съда да открие спрямо
ответника производство по несъстоятелност и да му присъди разноски. Възразява
срещу дължимостта и размера на разноските за адвокат,
претендирани от ответника, като твърди, че те са
платени от трето лице, както и че са прекомерни.
Ответникът „Ю.Ф.“ АД оспорва молбата по чл. 625 ТЗ, като поддържа,
че вземанията за вреди от неизпълнението на процесния
договор не могат да съществуват след развалянето му и в тази част оспорва кредиторовото качество на молителя. Наред с това твърди, че
е в стабилно финансово състояние, осъществява търговска дейност и може да
погасява изискуемите задължения към своите кредитори. Ето защо моли съда да
отхвърли молбата и да му присъди разноски. Оспорва дължимостта
на разноски за адвокат на молителя поради липса на доказателства за тяхното
извършване.
Съдът, като прецени
събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Относно активната легитимация на молителя:
С аргумент от чл. 625, пр. 2 ТЗ вр.
чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ следва да се приеме, че активно легитимиран да иска
откриване на производство по несъстоятелност е този кредитор, чието вземане
произтича от търговска сделка в широк смисъл – това може да е не само
вземане за реалното й изпълнение или за компенсаторно обезщетение, но и
реституционно вземане, което възниква в случай на разваляне/унищожаване или
нищожност на търговската сделка.
В настоящия процес молителят се легитимира с две групи
вземания - за вреди от забавено изпълнение на договор от 28.05.2018 г. и за
вземания, които възникват при разваляне на сделката (за връщане на
даденото и за неустойка). От събраните относно кредиторовото
му качество доказателства се установява, че процесният
договор е сключен между ответника като продавач и „М.Б.“ ООД и „А.К.“ ЕООД като
купувачи. Уговорено е продавачът да придобие на публична продан ¾
идеални части от правото на собственост върху определен недвижим имот, както и
да учреди еднолично дружество, в чийто капитал да апортира
така придобитото право, а след това да продаде на всеки от купувачите „М.Б.“
ООД и „А.К.“ ЕООД по ½ от дружествените дялове. От своя страна
купувачите са се задължили да заплатят авансово продажна цена, като припадащата
се на молителя част е в размер от 431 738 лв., от която сума 50 000
лв. е уговорено да бъдат заплатени със заемни средства по договор за заем,
сключен с „М.Б.“ ООД (вж. чл. 6.2 от договора).
Няма спор, а и се установява от писмените доказателства,
че на 28.05.2018 г. молителят е наредил плащане в полза на ответника на сума в
размер от 381 738 лв., като на същата дата е сключил и договор за заем с „М.Б.“
ООД, по силата на който „М.Б.“ ООД е следвало да му предостави заем в размер от
50 000 лв., превеждайки сумата в полза на „Ю.Ф.“ АД съгласно договореното
в чл. 6.2 от процесния договор. От своя страна
ответникът е придобил правото на собственост върху ¾ идеални части, за
което е издадено постановление за възлагане, влязло в сила на 12.08.2019 г., и
придобиването е вписано в имотния регистър на 03.12.2019 г. Въпреки че са се
осъществили предпоставките на чл. 1, б. „Б“ от договора, ответникът не е
извършил действията, за които е задължен – да учреди дружество, да апортира в капитала му правото на собственост върху имота и
да прехвърли на купувачите дяловете. Налице е неизпълнение, за което не се
установява да е налице обективна причина, поради което се явява виновно.
На 29.01.2020 г. молителят е отправил до ответника
уведомление за разваляне на договора поради неизпълнение, като е дал 30-дневен
срок за доброволно изпълнение, след изтичане на който ще счита договора за
развален. Уведомлението е връчено на ответника на 30.01.2020 г. и няма данни
(нито твърдения) в предоставения срок да са предприети действия от страна на
продавача по изпълнение на договора (напротив, установява се, че на 27.01.2020
г. са извършени действия по прехвърляне на ½ от придобитото право на
собственост върху имота в полза на другия купувач, вместо апортирането
му в новоучредено еднолично дружество, а на 27.02.2020 г. – прехвърляне на
останалата част в полза на трето лице).
При тези факти може да се заключи, че договорът,
обвързвал страните към момента на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, е
развален и в хода на процеса в полза на молителя е възникнало реституционно
вземане – факт, който следва да бъде съобразен по реда на чл. 235, ал.
3 ГПК, доколкото неизпълнението и отправянето на изявление за разваляне са
твърдения, заявени още със сезиращата молба, и доколкото те се явяват факти с
правно значение за кредиторовото качество на
молителя.
Тъй като развалянето е с обратна сила (договорът не е с
периодично или продължително действие), то с настъпването му се заличава
ефектът на забавеното изпълнение и съответно не би могло да се дължи
обезщетение за такова. Ето защо след разваляне на договора молителят не е
титуляр на вземанията по чл. 82 ЗЗД, посочени в молбата по чл. 625 ТЗ,
за обезщетение за вредите от забавеното изпълнение.
Съгласно чл. 7.2.(д) от договора, ако договорът бъде
развален, тъй като продавачът не учреди дружество и не апортира
правото на собственост в капитала му, същият дължи неустойка в размер на
500 000 лв. общо или 250 000 лв. за всеки купувач. В случая договорът
е развален при посочените предпоставки, но въпреки това съдът намира,че вземане
за неустойка не е възникнало, тъй като при упражнение на служебното си
правомощие за преценка на валидността на неустоечната
клауза достигна до извод, че същата поради своята екзорбитантност
се явява в противоречие с добрите нрави (арг. от
мотивите на т. 3 от ТР 1/2009 г. на ОСТК на ВКС). Размерът на неустоечното задължение е равен на половината от общия размер на продажната цена, като същевременно не
се установява наличие на специфични обществени отношения, които биха могли да
доведат до причиняване на вреда в посочения размер. Това според съда надхвърля
обичайната обезщетителна, а дори и наказателна
функция на неустойката, и доближава договорката до източник на неоснователно
обогатяване.
Поради всичко изложено съдът счита, че молителят се
легитимира като кредитор само с вземане, произтичащо от разваляне на
търговската сделка и представляващо подлежаща на връщане авансово платена
продажна цена. Това обаче е достатъчно, за да обоснове материалната му
легитимация по молбата по чл. 625 ТЗ.
Относно неплатежоспособността/свръхзадължеността:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо задължение от вида, определен в разпоредбата на
чл. 608 ТЗ, а свръхзадължен – ако имуществото му не е
достатъчно да покрие паричните му задължения (чл. 742, ал. 1 ТЗ). Това
състояние трябва да не е временно (арг. чл. 631 ТЗ) и
именно то да е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на
изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност/свръхзадълженост – то е налице, само ако неизпълнението се
дължи на трайно влошеното финансово състояние на длъжника.
За установяване на финансовите показатели на
дружеството са изслушани основно и допълнително заключение на СИЕ. Съгласно основното заключение на СИЕ (л. 221 и сл.)
през анализирания период 2014 г. - юни 2020 г. стойността на дълготрайните
активи не надвишава стойността на краткотрайните освен през 2019 г., като
основен техен дял са дългосрочните финансови активи, а след тях – сградите,
чиято стойност плавно намалява в резултат от годишни амортизационни отчисления.
В последната година на периода се наблюдава нарастване на стойността на
заемите. В структурата на краткотрайните активи към март 2020 г. дял имат паричните
средства, по-голяма част от които са по банкови сметки (196 хил.лв.
съгласно удостоверение от „Юробанк България“ АД), вземанията
по предоставени заеми („С.П.“ ООД, „М.2012“ ЕООД, М.П.К., С.П., Н.И.В.и К.И.И.) и вземания по договори с други контрагенти. Според
вещото лице съгласно датите на възникване на вземанията и техния падеж няма
просрочени, трудно събираеми, съдебни или несъбираеми вземания, като в
о.с.з. на 23.09.2020 г. вещото лице сочи, че не са налице и данни за тяхното
обезценяване.
Според допълнителното заключение на СИЕ вземанията към
горепосочените физически лица следва да се квалифицират като краткосрочни към
датата на изготвяне на заключението, изхождайки от договорените им падежи (по
този начин те са осчетоводени и от ответника в обявения ГФО). Както е обяснено
с допълнителната СИЕ и при разпита в о.с.з. на 04.11.2020 г. обаче, тези
вземания не са отчетени при първоначалното изготвяне на баланса поради
неизследване на първичните счетоводни документи и възможното тяхно неправилно
осчетоводяване не би променило изводите на вещото лице относно ликвидността на
дружеството в посока на нейното влошаване.
Сред задълженията на ответника основен
дял заема задължението към молителя за връщане на даденото по договора, както и
задължения по договор за кредит, сключен с „Алианц Банк България“ АД, който според данните от вещото лице се
обслужва редовно. Не са налице непогасени публични задължения. При
разпита в о.с.з. на 23.09.2020 г. вещото лице уточнява, че върху отчетените
финансови приходи е начислен и заплатен данък.
В основното заключение експертът сочи също, че през целия
изследван период ответникът е отчел положителен собствен капитал, който
значително нараства през 2020 г. в резултат от апорт
на право на собственост върху недвижим имот на стойност 711 хил.лв. Според
вещото лице срещу капитала „стоят реални материални активи, които към март и
юни 2020 г. приемат стойност приблизително 4 100 хил.лв.“
Вещото лице не констатира нередовност на счетоводните
записвания, според него не са открити данни за „кухи“ или недействителни
позиции, а неосчетоводяването на задължения, които се оспорват (напр. за
неустойка по процесния договор) не води до извод за
неправилно осчетоводяване. Въз основа на тези записвания вещото лице е
представило коефициентите за ликвидност на ответното дружество – за обща,
бърза, незабавна и абсолютна. При анализа им вещото лице сочи, че за периода
2014 г. – 2016 г. дружеството е било свръхликвидно в
резултат от поддържаните значителни парични средства в банки. В периода 2017 г.
– 2018 г. паричните средства намаляват и се увеличават краткосрочните пасиви,
което води до влошаване на коефициентите за ликвидност, макар тези за бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност да остават в рамките на препоръчителните
стойности. Референтните стойности на общата и бързата ликвидност са възстановени
през 2019 г. в резултат от нарастване на позицията на краткосрочните
вземания, а под референтните стойности спадат коефициентите за незабавна и
абсолютна ликвидност поради не особено големите размери на паричните наличности
по банкови сметки. Вещото лице обобщава обаче, че тези коефициенти не са
напълно показателни за платежоспособността, тъй като и при сравнително ниски
нива на същите дружеството би могло да осъществява безпроблемно дейността си.
През първото полугодие на 2020 г. показателите
за ликвидност отново се променят чрез влошаване на тези за бърза и обща
ликвидност (0,65) и подобряване на другите два. В допълнителното заключение на
СИЕ е уточнено обаче, че показателите за обща и бърза ликвидност към 30.06.2020
г. са посочени под референтната стойност поради невключване в стойността на
вземанията на тези от тях, за които вещото лице не е изследвало първични счетоводни
документи (вж. таблица 4 и 5 от допълнителното заключение на СИЕ), а при
включването им като краткосрочни (както следва от уговорените падежи и както са
осчетоводени те и от ответника) стойността на коефициентите за обща и бърза
ликвидност би била равна на 1,49.
Според допълнителната СИЕ коефициентите за ликвидност,
изчислени към 30.09.2020 г., са над референтните стойности за отрасъла
на стопанска дейност, в който се развива ответното дружество. Референтността им би се запазила и в случай на коригиране
на баланса чрез включване на вземанията към П., К. и И., но като дългосрочни
(макар да няма данни тези вземания да са счетоводно дългосрочни – вж.
обясненията, дадени в о.с.з. на 04.11.2020 г.). В този случай коефициентът за
обща и за бърза ликвидност би спаднал, но запазвайки се над минимума към
30.09.2020 г.
От изложеното вещото лице е формирало извод, че „макар в
отделни периоди коефициентите на ликвидност да флуктуират
и да придобиват стойности под минимално препоръчителните, техните стойности се
възстановяват до голяма степен“, което се потвърждава и от липсата на
просрочени задължения. Нетният оборотен капитал, формиран като разлика между
краткосрочните активи над краткосрочните задължения, е положителна величина
освен в периода 2017 г. - 2018 г., когато дружеството е изпитвало затруднение,
но то впоследствие е преодоляно. Според вещото лице затрудненията за погашение на
задълженията са временни и не може да се заключи, че към юни 2020 г.
дружеството е било в състояние на неплатежоспособност.
По отношение на показателите за финансова автономност
вещото лице е извело стойности на коефициента, представени в таблица 17 от
основното заключение на СИЕ – видно е, че в последните две години този
коефициент е над референтните стойности в резултат от капитализиране на
значителна нетна печалба и на увеличение на основния капитал чрез апортна вноска. Това дава основание на вещото лице да
заключи, че възможните затруднения в предходен период са били преодолени от
дружеството и то не е в пълна зависимост от своите кредитори. За
периода 2019 г. - юни 2020 г. коефициентът на задлъжнялост (съотношение между
пасива и собствения капитал) също е в рамките на референтните минимални и
максимални стойности (таблица 18 от основното заключение на СИЕ).
Съдът кредитира обсъдените по-горе заключения на СИЕ,
като счита, че те дават пълен отговор на поставените от молителя възражения
относно начина на водене на счетоводството на ответното дружество, както и
представят коефициенти за ликвидност/автономност/задлъжнялост на база коригиран
от експерта баланс, в които не са включени активи, за които не са изследвани
първични документи. Въз основа на тези заключения съдът приема, че ответното дружество
не е в състояние на неплатежоспособност, нито на свърхзадълженост
като юридически понятия, даващи основание за откриване на производство по
несъстоятелност. Напротив – ответното дружество не е преустановило търговската си
дейност, погасява редовно кредитните си задължения, реализира приходи и
генерира нетна печалба, който фактически извод вещото лице Д. прави на
база подадените към юли 2020 г. справки-декларации по ДДС и дневник на покупките
и на продажбите. Счетоводството на дружеството се води редовно и не се установи
включване в баланса на несъществуващи активи, които да повишат симулативно коефициентите за ликвидност.
Възражението на молителя, че салдото по банковата сметка
на ответника в „Алианц Банк
България“ АД е с много голяма отрицателна величина (-680 000 лв.), не може
да се отрази върху извода за добро финансово състояние на дружеството –
посоченото отрицателно салдо е формирано от стойността на наложените запори
(вж. изявлението на молителя в о.с.з. на 27.01.2021 г.), но за вземания, които
не са съдебно установени, и поради това само тези от тях, които са признати от
ответника (като задължението за връщане на даденото по процесния
договор), са включени в баланса и участват във формиране на изследваните
коефициенти.
Тъй като не може да се направи обоснован извод за
трайно влошаване на финансовото състояние, на основание чл. 631 ТЗ
молбата за откриване на производство по несъстоятелност следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
Молителят следва да заплати на ответника разноски за
адвокат. Възражението за липса на доказателства за извършване на разноските е
неоснователно, тъй като видно от представеното извлечение от сметка
договореното адвокатско възнаграждение е заплатено по нареждане на ответника.
Основателно е обаче възражението за прекомерност. Съгласно Определение № 99/12.06.2020
г. по т. д. № 2433/2019 г. на ВКС, ТК, І т.о., „минималният размер на адвокатското възнаграждение в производство по
молба по чл. 625 ТЗ се определя не по реда на чл. 7, ал. 3 вр.,
ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
а по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата – като за неоценяем
иск, тъй като във фазата на разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност вземанията на кредитора не се установяват със сила
на пресъдено нещо.“ Ето защо и като съобрази
минималния размер на възнаграждението според действащата към момента на
сключване на договора за правна помощ редакция на чл. 7, ал. 1, т. 4 от
Наредбата, съдът счита, че договореният размер от 36 000 лв. е прекомерен.
С оглед фактическата и правната сложност на настоящото производство и броя
проведените открити заседания съдът намира, че следва да бъде определено
възнаграждение в размер от 2 000 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 631 ТЗ, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „А.К.“ ЕООД, ЕИК ******, за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на „Ю.Ф.“ АД, ЕИК ******, на основание
чл. 625 ТЗ поради неплатежоспособност и свръхзадълженост.
ОСЪЖДА „А.К.“ ЕООД, ЕИК ******, да заплати на „Ю.Ф.“ АД, ЕИК ******,
на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 5 ГПК разноски за
адвокат в размер от 2 000 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в седемдневен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: