Разпореждане по дело №162/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „. ,ЕИК ... ,със седалище и адрес на управление:гр.С. ,ул."С....” №2,представлявана от изпълнителните директори Ал. Д. и В.С.,подадена чрез процесуален представител по пълномощие –юрисконсулт Ан. Д.,с която е предявен иск против Е. Бл. Т. в качеството й на едноличен търговец с фирма ”Е..... ЕИК ... със седалище и адрес на управление :гр.П.,ул.”Ч. Х.” №4 за установяване съществуването на парични вземания ,за които в полза на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по чгр.д.№1759/2010г. на РС-Сандански за следните суми: главница 251 225,76лв ,дължима по договор за кредит, 8 701,32лв –договорна лихва за периода от 01.09.2010г. -07.11.2010г. , 1 881,35 лв –наказателна лихва за периода от 01.09.2010г. -07.11.2010г., 5000лв-годишна такса за управление на кредита за 2009 и 2010г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-08.11.2010г. ,както и разноските по заповедното производство в размер на 5 336,17лв.

Твърди се от ищеца ,че между страните е сключен договор за банкова кредитна линия №382/30.04.2008г. ,ведно с анекс №1 към него и че с анекса-чл.7.1 е договорено настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по кредита и при настъпване на определени условия кредиторът има право едностранно и без покана или уведомление до длъжника да обяви кредита за предсрочно изискуем.Твърди се,че банката-ищец се е възползвала от това право поради нарушаване на лимитите по договора и непогасяване на дължима лихва и е обявила вземането си по кредитния договор за предсрочно изискуемо.За вземанията си за главница ,лихви и разноски банката-ищец е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.2 ГПК и с разпореждане №3451/28.12.2010 на РС-Сандански по чгр.д.№1759/2010г. заявлението е уважено.Тъй като ответницата е подала възражение,в изпълнение на указанията на РС-Сандански по заповедното производство ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си по издадената му заповед за незабавно изпълнение.

В срока по чл.131 ГПК ответницата не е подала отговор .С писмена молба, депозирана на 15.06.2011г. ответницата е заявила оспорване на предявения иск.Едва с посочената молба ответницата повдига възражение за недопустимост на иска,но не сочи аргументи за това,а по същество –поддържа теза за неоснователност на претенцията,тъй като не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането на ищеца поради невръчване на уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост.

Ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение,но тъй като на ответницата не е указано какви са последиците от неявяване в съд.заседание ,ако не е поискала разглеждането на делото в нейно отсъствие,съдът намира,че следва да постанови решение по общия ред.

Като съобрази доводите на страните и въз основа на цялостна и съвкупна преценка на събраните доказателства,Благоевградският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните е сключен валиден договор за банкова кредитна линия №382/30.04.2008г., по силата на който банката-ищец е предоставила на ответницата като едноличен търговец с фирма фирма ”Е.... заемни средства под формата на кредитна линия за оборотни средства в размер на 250 000лв със срок на връщане на кредита-20.05.2012г. с шест месечни вноски по главницата,дължими през последните 6 месеца от условния срок за ползване както следва: 5 равни месечни погасителни вноски по главницата ,всяка в размер на 41600лв дължими до 20 число на всеки месец,считано от 20.12.2009г. до 20.04.2010г.,вкл. и една изравнителна вноска в размер на 42 000лв ,дължима на 20.05.2010г.Съгласно условията на кредитния договор –т.4.5 при неиздължаване на дължими вноски по главницата или дължими лихви банката –кредитодател може да обяви цялото вземане по кредитния договор за предсрочно изискуемо и да пристъпи към принудително събиране на целия дълг.В т.9 на договора страните са договорили условията ,при които банката-кредитодател може да обяви кредите за предсрочно изискуем като изпрати на кредитополучателя писмена покана .Към посочения кредитен договор страните са извършили няколко изменения с три последователни анекси от 30.04.2008г.,07.10.2009г. и от 01.04.2010г. С първият от анексите-№1/07.10.2009г. –т.7.1 е договорено ,че банката има право едностранно без предварителна покана или уведомление до кредитополучателя да обяви кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително събиране на целия дълг ,ако кредитополучателят наруши лимитите по договора и/или не погаси която и да е дължима лихва или част от нея ,както и ако наруши което и да е от задълженията си по договора за банкова кредитна линия.Посочени са и други условия ,при настъпването на които кредитодателят може да обяви вземането си по кредитния договор за предсрочно изискуемо,но те нямат значение за настоящия спор,поради което съдът не ги обсъжда.С анекс №3/01.04.2010г. страните са изменили някои от клаузите по кредитния договор като отново в т.6 са договорили настъпването на предсрочна изискуемост на целия дълг при просрочие над 30 дни в издължаването на лихвите .Със същия анекс страните са приели,че всички останали клаузи по договора за кредитна линия и анекси №1 и № 2 ,които не противоречат на предприетите с анекс №3 изменения остават в сила .От заключението на вещото лице по извършената ССЕ ,неоспорено от страните,се установява ,че ответницата е изпълнявала срочно задълженията си по договора за банкова кредитна линия като е погасявала с договорените вноски главницата и лихвите до 21.07.2008г.След 22.07.2008г. е започнало просрочие поради неплащане на редовната месечна вноска по лихвата и главницата.Неиздължената и просрочена договорна лихва се трансформира в наказателна и се олихвява допълнително с 20% годишно /приложение №2 към заключението/.Просрочието е наложило предоговаряне на някои клаузи по кредитния договор ,което страните са извършили с анекс №2,съгласно който кредитодателят е възстановил просрочения дълг като редовен и е увеличил размера на кредитната линия с 1987.85лв при насрещното задължение на ответницата да погаси в срок от 5дни просрочените лихви в размер на 20 000лв.След сключването на анекс №2 ответницата е погасила само просрочените лихви ,поради което банката-кредитодател е обявила вземането си по договора за предсрочно изискуемо в пълния му размер .Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение задължението на ответницата към банката-кредитодател по визирания кредитен договор е в размер на 266 808.43лв,от които просрочена тглавница-251 225,76лв,просрочени лихви-8 701,32лв ,наказателна лихва -1881,35лв и комисионно възнаграждение за управление на кредитната линия в размер на 5000лв за 2009 и 2010г.Точно в този размер ,установен от вещото лице в доклада от извършената съдебно-счетоводна експертиза , ищецът е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 т.2 ГПК .Заповедта за изпълнение е връчена на ответницата на 21.01.2011г. от ЧСИ Александър Цанковски по изп.д.№1/2011г. ведно с поканата за доброволно изпълнение .В срока по чл.414 ал.1 ГПК ответницата е подала възражение –вх.№470/04.02.2011г. на РС-Сандански.С разпореждане от 07.02.2011г. на съдията-докладчик по чгр.д.№1759/2010г. по описа на РС-Сандански възражението на длъжника е прието като подадено в срок,а на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок от съобщаването.Визираното разпореждане е съобщено на заявителя на 18.02.2011г.,видно от приложеното съобщение,а исковата молба е постъпила в БлОС на 17.03.2011г. при спазване на месечния срок по чл.415 ал.1 ГПК.

При така установените във фактическо отношение данни,съдът приема следните правни изводи:

По допустимостта на предявения иск съдът се е произнесъл с определението си по чл.140 ал.1 ГПК.Повторната проверка при постановяване на решението не води до друг извод-искът е предявен от активно легитимиран субект при наличие на правен интерес и при спазване на преклузивния срок по чл.415 ал.1 ГПК.

Разгледан по същество искът е основателен.С допустими доказателствени средства ищецът проведе пълно главно доказване на съществуването на вземанията си против ответницата ,за които се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение,произтичащи от сключения между страните валиден договор за банкова кредитна линия,ведно с анексите към него.Предсрочната изискуемост на цялото вземане на ищеца за главница,лихви и възнаграждение за обслужване на кредита е настъпила поради просрочието на ответницата по погасяване на задължението за връщане на заемните средства по главницата и лихвите.Установи се от заключението на експерта ,че към момента на сключване на анекс №2 към договора за банкова кредитна линия,ответницата е била в просрочие относно задължението за погасяване на главницата-249 237.91лв /приложение №2 към заключението/ и относно задължението за погасяване на лихвите-21 987,85лв/приложение №1 към заключението /.Въпреки,че с анекс №2 е извършено изменение на някои от съществените условия на кредитния договор /на практика банката –кредитодател е извършила ново кредитиране като просрочената главница по кредитния договор е счетена за редовен дълг ,увеличен е размера на кредита и е прието да се погасява в режим на револвираща кредитна линия/,ответницата отново е изпаднала в просрочие за главницата и към 27.08.2010г. е погасила само просрочените лихви.Съдът възприема изцяло констатациите на експерта,тъй като не се опровергават от други доказателства,не е оспорено от страните и дава пълен отговор на поставената на експертизата задача.Предвид клаузата в т.7.1 от анекс №1/07.10.2009г. ,чието действие не се преустановява от последващите анекси,съгласно последното условие в анекс №3/08.07.2010г. ,предсрочната изискуемост на цялото вземане на ищеца по кредитния договор не се обявява на длъжника чрез покана или уведомление.Тя настъпва автоматично при наличието на изброените в посочената клауза от анекс №1 условия.В случая е било налице условието по т.7.1.а – кредитополучателят е изпаднал в просрочие и не е изпълнявал задълженията си по договора за банкова кредитна линия от 30.04.2008г. Предвид настъпилата автоматично с изпадането в просрочие предсрочна изискуемост на вземането ,ищецът не е имал задължение да уведомява длъжника или да му отправя покана ,а направо да пристъпи към изпълнение ,съгласно т.7.1 от анекс №1 към процесния кредитен договор.

В тежест на ответницата е да опровергае наличието на условията за настъпване на предсрочна изискуемост на дълга ,което не е сторено.Ответницата не е провела обратно доказване по възражението си против заповедта за изпълнение ,че не дължи цялото вземане,защото го е погасила с плащане или защото не е настъпила предсрочната му изискуемост.Предвид разпределението на доказателствената тежест и успешно проведеното от ищеца пълно доказване на релевантните за спорното право факти и обстоятелства,искът е основателен и следва да се уважи.

Ищецът е претендирал своевременно /с исковата молба/ съдебните разноски по производството.Извън направените в заповедното производство,включени в заповедта за изпълнение, в исковото производство ищецът е довнесъл държавна такса в размер на 5336,17лв и е платил 150лв за възнаграждение за вещо лице.Разноските по делото възлизат в размер на 5486,17лв.,които следва да се присъдят на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК.Юрисконсултско възнаграждение не се претендира ,поради което не следва да се присъжда.

Мотивиран по изложените съображения и на основание чл.422 ал.1 ГПК и чл.78 ал.1 ГПК,Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на „., ЕИК .... ,със седалище и адрес на управление:гр.С., ул.”С....” №2 против Е... Бл. Т...в качеството й на едноличен търговец с фирма ”Е..... ЕИК със седалище и адрес на управление: гр.П.,ул.”Ч. Х.” №4 , за следните суми ,дължими по договор за банкова кредитна линия №382/30.04.2008г.,ведно с анекси №1/07.10.2009г.,№2/01.04.2010г. и №3/08.07.2010г. към него ,както следва : главница в размер на 251 225,76лв /двеста петдесет и една хиляди двеста двадесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/ , договорна лихва за периода от 01.09.2010г. -07.11.2010г.-в размер на 8 701,32лв /осем хиляди седемстотин и един лева и тридесет и две стотинки/ , наказателна лихва за периода от 01.09.2010г. -07.11.2010г.-в размер на 1 881,35 лв/ хиляда осемстотин осемдесет и един лева и тридесет и пет стотинки/ , и годишна такса за управление на кредита за 2009 и 2010г.-в размер на 5000лв/пет хиляди лева/ ,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-08.11.2010г. до окончателното й плащане ,както и за разноските по заповедното производство в размер на 5 336,17лв/пет хиляди триста тридесет и шест лева и 17 ст./ ,за които суми в полза на „. е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по чгр.д.№1759/2010г. на РС-Сандански против длъжника ”Е... ЕИК ... със седалище и адрес на управление :гр.П.,ул.”Ч. Х.” №4.

ОСЪЖДА едноличен търговец Е.Т. с фирма ”Е.... ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр.П.,ул.”Ч. Х.” №4 да заплати на „., ЕИК ... ,със седалище и адрес на управление:гр.С., ул.”С.” №2 сумата 5 486,17лв /пет хиляди четиристотин осемдесет и шест лева и седемнадесет стотинки/ за направените съдебно-деловодни разноски по исковото производство.

Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: