Решение по дело №147/2023 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 162
Дата: 30 януари 2024 г. (в сила от 30 януари 2024 г.)
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20237120700147
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали,  30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Кърджали, в съдебно заседание на десети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

                                                           ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

                                                                                 МАРИЯ БОЖКОВА

при секретаря Мариана Кадиева

и с участието на Бонка Василева – прокурор в ОП Кърджали

като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 147 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН,  във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на А.Д.Б. с постоянен адрес в ***, чрез пълномощник, срещу Решение № 182/ 04.08.2023 г., постановено по а.н.д. № 537/ 2023 г. на РС – Кърджали. Изложени са доводи за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.

В касационната жалба се посочва, че не е спазена законодателната уредба на приложението на електронния фиш - чл. 189 ал.4 от ЗДвП и Наредба 8121з-532. Не е спазено изискването по наредба за съставяне на протокол за всяко използване на АТСС, като се посочва и знака, установяващ ограничението и отстоянието му от АТСС. Твърди се, че съдът приема, че замерването се извършва в чертите на града и няма нужда от посочване на знака, но в случая не е изпълнена и разпоредбата па чл.10, ал.3 от Наредба 8121з-532, тъй като не е фиксирано точно мястото, на което е разположен уредът след като липсва необходимият протокол. Наличието на снимка на уреда не замества протокола, както изисква наредбата.

Твърди се, че наличните протоколи не са с достоверна дата. Представеният протокол за използване на АТСС е с дата 25.07.2022 г., датата на приемане на същия е пак от 25.07.2022 г., а датата му на проверка е от 22.05.2022 г. – или два месеца по-рано. Изразява се становище, че посоченото несъответствие е особено съществено процесуално нарушение, тъй като нарушението уж е фиксирано на 22.07.2022г., а протоколът е изготвен след три дни и е проверен два месеца по-рано. На следващо място се сочи, че вписания един ориентир в ЕФ „бензиностанция „***“ не съществува реално и няма такава на бул.“***“.

В касационната жалба се посочва, че съдът не е взел предвид и друго съществено процесуално нарушение. При изписване и определяне на АТСС в ЕФ са посочени различни технически средства. Един път е посочено, че средството е МПС Мерцедес *** , а после е посочено „автоматизирано техническо средство №***“, което също не уточнява стационарно средство ли е или е подвижно такова и как с две средства е установено превишението на скоростта. Няма пояснение защо са две техническите средства, кое е точното и вярно в случая ? Същото е от значение за начина и реда на действие от контролните органи при налагане на административни санкции. Твърди се, че е невъзможно да има техническо средство – МПС Мерцедес *** и приемането от страна на Районния съд подобно описание на техническото средство за законосъобразно буди удивление.

Като следващо основание за неправилност на оспоренот решение се сочи, че на снимката приложена по делото която следва да отчита точната скорост при извършеното нарушение е фиксирана скорост от 75 км/ч , а навсякъде в ЕФ е посочено, че скоростта на движение на автомобила е била 72 км/ч. По този начин съществувало разминаване в данните, което е също съществено процесуално нарушение и за което е налична достатъчна съдебна практика. Неправилно съдът приел, че административно наказващият орган е приложил толеранс от 3 км/ч, което не се извършва автоматично по правило, а би следвало да се обясни и фиксира текстово в издадения ЕФ, което не е направено, следователно отново е нарушена буквата на закона. Искането е да се отмени оспореното решение и ЕФ. Претендира се присъждане на деловодни разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът – ОДМВР – Кърджали, редовно призован, не се представлява. В становище на пълномощник се твърди, че касационната жалба е неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Представителят на ОП – Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

Касационната жалба  е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по а.н.д. № 537/ 2023 г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

 За да се произнесе по същество на жалбата АС – Кърджали взе предвид следното от фактическа страна:

С оспореното решение РС – Кърджали е потвърдил електронен фиш за налагане на глоба серия ** ***, издаден от ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. на А.Д.Б. с ЕГН ********** от ***, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 22.07.2022 г. в гр.Кърджали. Със същото решение е присъдил юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали.

РС – Кърджали е изложил мотиви, че разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да превишават в населено място скоростта от 50 км/ч. Видно от атакувания електронен фиш мястото на нарушението е в ф.Кърджали.

Тъй като в настоящия случай е отчетено превишаване на допустимата скорост за движение в населено място с 22 км/ч., е приложена санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако превишаването е от 21 до 30 км/ч. Следователно деянието, за което е реализирана отговорността на жалбоподателката е обявено от закона за наказуемо с административно наказание. Посочената в електронния фиш скорост е намалена с 3 км/ч., тъй като административнонаказващият орган е отчел възможната грешка на техническото средство, съобразно чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР вр. чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.

Нарушението е установено с техническо средство при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и Наредба № 8121 з-532 от 12.05.2015 г., в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол па правилата за движение по пътищата. По делото е представен задължителният в случаите на използване на АТСС протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. съгласно одобреното приложение, който е доказателство относно датата, часа, мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен фиш. При съставяне на фиша са спазени изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като е описано пълно и самото нарушение и мястото на извършването му. Видно от електронния фиш нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП се изразява в това, че на 22.07.2022 г. в *** часа в гр.Кърджали, бул. „***“ до бензиностанция „***“, в посока от КПП-*** към ***, е превишена от МПС „Мерцедес ***” рег.№ *** разрешената скорост за населено място от 50 км/ч. и с автоматизирано техническо средство № *** е отчетена скорост на движение 72 км/ч. (възприета след приспадане на съответния толеранс), при което е констатирано превишаване от 22 км/ч. Мястото на нарушението е в гр.Кърджали, т.е. населено място, където по закон действащото ограничение на скоростта е 50 км/ч. и наличието на пътен знак в случая не е необходимо. Видът на техническото средство, с което е установено нарушението е ясно посочен, включително фабричният му номер - автоматизирано техническо средство № ***, поради което и този довод в жалбата се явява несъстоятелен. Нарушението и превозното средство, с което е извършено е безспорно установено от приложената по делото разпечатка на снимков материал от 22.07.2022 г. тъй като по силата на чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че решението е валидно, допустимо и правилно.

Районният съд е събрал всички необходими доказателства и е направил законосъобразен извод, че не са установени съществени нарушения при издаване на ЕФ.

Настоящият касационен състав не споделя доводите за неправилност на оспореното решение поради следните съображения:

Първият довод е за нарушаване разпоредбите на чл. 189 ал.4 от ЗДвП и Наредба 8121з-532 поради неспазване изискването по наредба за съставяне на протокол за всяко използване на АТСС, като се посочва и знака, установяващ ограничението и отстоянието му от АТСС. Този довод е необоснован тъй като е опроверган от намиращото се, на л.14 от а.н.д. № 537/ 2023 г. на РС – Кърджали, заверено копие от Протокол, рег.№ 1300р-4551/ 25.07.2023 г., съставен от Б.М. ( служител в група „***“ в сектор ПП съгласно Заповед, рег.№ 1300з-4/ 01.02.2023 г. на ВПД началник СПП в ОДМВР – Кърджали) и проверен от началник група „***“. Посоченият документ е подписан от посочените в него длъжностни лица, няма задрасквания и изтривания. Т.е. той е редовен от външна страна и е като официален свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила, която е задължителна за съда, както и за всички държавни органи до оборването й по надлежния ред. В производството пред РС – Кърджали не е оспорена истинността на посочения документ, поради което правилно е взет предвид от РС – Кърджали при преценка за мястото и времето на извършване на нарушението, както и отстоянието на АТТС от пътния знак за ограничение на скоростта от 50 км/ч.

Относно твърдението в жалбата, че наличните протоколи не са с достоверна дата следва да се посочи, че за установеното нарушение е съставен един протокол. В него е записано, че АТТС е използвано на 22.07.2022 г. Протоколът е проверен на 25.07.2022 г. от началник група „***“ в ОДМВР – Кърджали. Поради изложеното по-горе в мотивите на решението се явява неоснователен довода за недостоверна дата на посочения протокол. В този документ не е вписана дата на проверка 22.05.2022 г., както се твърди в касационната жалба.

В касационната жалба се твърди също, че в протокола за използване на АТТС е посочено, че автоматизираното техническо средство е било разположено  в град Кърджали, бул.“***“ до бензиностанция „***“ от КПП „Чилик“ към ***, като бензиностанция „***“ не съществува. Към момента на установяване на нарушението – 22.07.2022 г. посочената бензиностанция „***“ е съществувала, като на по-късен етап е продължила да функционира като „***“ ЕАД. Поради изложеното, не съществува неяснота относно мястото на разположение на АТТС.

Останалите доводи в касационната жалба, че в ЕФ е записано, че нарушението е заснето с МПС и АТС № ***, не водят до незаконосъобразност на ЕФ. Това е така, защото от начина на описание на нарушението в ЕФ, както и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от проверка № 86-СГ-ИСИС/ 25.11.2021 г., става ясно, че нарушението е установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип CAM S1, с идентификационен № ***.

Не съществува неяснота и относно превишението на скоростта. Съгласно поясненията към снимка към ЕФ, серия ** № *** установената скорост е 75 км/ч. В пояснение към тази снимка е записано, че са приспаднати 3 км съобразно чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, във вр. чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.

Други касационни основания за неправилност на решението не са посочени в касационната жалба. При извършена проверка по чл.218, ал.2 от АПК касационният състав на АС – Кърджали приема, че решението е валидно и допустимо и следва да се остави в сила.

При този изход на спора, съгласно чл. 63д, ал. 4, във с вр. ал. 5 от ЗАНН, в полза на ответника по касация се дължи своевременно поискано юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Ето защо и на основание чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

 

Р    Е    Ш    И  :

 

Оставя в сила Решение № 182/04.08.2023 г., постановено по а.н.д. № 537/2023 год. по описа на Районен съд - Кърджали.

Осъжда А.Д.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***,  да заплати на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. (осемдесет лева).

          Решението е окончателно.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.    

 

                                                                                         2.