Решение по дело №291/2022 на Районен съд - Павликени

Номер на акта: 4
Дата: 30 януари 2023 г. (в сила от 20 февруари 2023 г.)
Съдия: Катина Минева
Дело: 20224140200291
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Павликени, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Катина Минева
при участието на секретаря Боряна Д. Николова
като разгледа докладваното от Катина Минева Административно наказателно
дело № 20224140200291 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. П. М. чрез неговия упълномощен
процесуален представител – адвокат Х. М. Д.- ВТАК срещу наказателно
постановление № 22-0311-00159/03.06.2022 година на Началник на РУ в
ОДМВР- В. Т., РУ П., в частта, с която на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в
сила от 01.09.1999 г./ са му наложени кумулативно административни
наказания "глоба" в размер на 3 000, 00 /три хиляди/ лева и "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на
чл. 104б, т.2 ЗДвП. Със същия санкционен акт за нарушение с правна
квалификация по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл.
3 ЗДвП на М. М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
10,00 лева /десет лева/, в тази му част наказателното постановление не е
обжалвано и е влязло в сила.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за несъответствие
на установените от административните органи фактически положения с
обективната действителност, както и за проявено тенденциозно отношение
към М., тъй като няколко месеца преди процесната ситуация той и
актосъставителя В. Д. са живеели на семейни начала, а по време на
проверката жалбоподателят е пътувал с друго младо момиче в автомобила.
Отправена е молба за отмяна на атакувания санкционен акт като
незаконосъобразен в обжалваната му част.
1
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, явява се лично и с упълномощения си процесуален представител –
адвокат Д.- ВТАК, двамата поддържат жалбата и изложените в нея
съображения, като защитникът извежда релевантна фактическа обстановка
въз основа на свидетелските показания. Пледира санкционният акт в
обжалваната му част да бъде отменен.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.
Районен съд Павликени, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят М. М. е правоспособен водач на МПС, притежаващ
СУМПС № ***, който е санкциониран многократно за различни нарушения
по ЗДвП, видно от справка за нарушител/водач .
М. М. и свидетелката В. Д.- мл. полицейски инспектор при ОДМВР
В. Т., РУ П. живеели на съпружески начала две години, като няколко месеца
преди процесната дата 02.05.2022г. се разделили.
На 02.05.2022г. М. пътувал заедно със свидетелката Д. Й. из град П.,
когато автомобилът БМВ 330 Д, с ДК №***, с който се движели, бил спрян от
свидетеля Т. Д. за рутина проверка, на която било установено, че М. не носи
СУМПС и контролен талон към него. Свидетелката Й. също не носела в себе
си лични документи. В. Д., с която жалбоподателят М. допреди няколко
месеца живеел на съпружески начала, съставила фиш с глоба, GT № *** за
констатираното нарушение, извършено от въззивника. Проверката била
осъществена в гр. П., ул. ***, посока кръстовището с ул. ***. Жалбоподателят
бил ядосан заради съставения му фиш от Д., тъй като смятал, че отношението
й е тенденциозно, с оглед прекратеното преди няколко месеца фактическо
съжителство на двамата. При потегляне М., ядосан от случилото се, подал
малко по-силно “газ“ на колата, поради което гумите й се приплъзнали и
избоксували. Жалбоподателят М. заедно с Й. се отправили до паркинга на
магазин „Абсолют +“, където в автомобила управляван от М. се качил
свидетеля А. Всички потеглили към централната част на град П., като отново
минали покрай полицейския патрул, който бил паркиран на ул. ***, когато
свидетеля Д. отново спрял автомобила на М. и го предупредил да не шофира
рисково, нарушавайки ЗДвП, тъй като за санкционирането му малко преди
това всъщност бил виновен, както и че свидетелката Д. отново ще го
2
санкционира. М. отново потеглил подавайки рязко газта на автомобила, при
което задните задвижващи колела поднесли наляво и надясно. Свидетелите Д.
и Д. се качили в служебния си автомобил и потеглили след колата
управлявана от жалбоподателя, като след кратно преследване по улиците в
град П. автомобилът на М. бил установен на паркинга на ул. ***, на изхода с
ул. ***. Свидетелят Т. Д. отишъл до автомобила на М. и му казал, че следва
да отидат в сградата на РУ П., където да се вземе отношение, касателно
извършените от жалбоподателя нарушения.
Д. се качил в колата на М. и заедно с него и Д. Й. пътували до
сградата на районното управление, където жалбоподателят бил изпробван за
употреба на алкохол, като пробата била отрицателна, бил тестван и за
употреба на наркотични вещества или техни аналози, като тази проба също
била отрицателна, обстоятелства установяващи се от талон за изследване №
*** от 02.05.2022 г. и протокол за извършена проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози с рег. № *** от 02.05.2022г. След
което на М. М. бил съставен процесният акт за установяване на
административно нарушение серия GA № ***/02.05.2022 г. от свидетелката В.
Д..
С акт за установяване на административно нарушение серия GA №
***/02.05.2022 г., съставен от В. Р. Д. – мл. полицейски инспектор при
ОДМВР В. Т., РУ П. и в присъствието на свидетеля Т. Д. Д.- полицейски
инспектор при ОДМВР В. Т., РУ П., - очевидец е констатирано, че на
02.05.2022 г. в 17:45 часа в гр. П., ул. ***, посока кръстовището с ул. ***,
жалбоподателят М. управлява лек автомобил марка "БМВ" 330 Д, собственост
на Г. И. И., с ДК № *** като демонстративно форсира двигателя на
автомобила и поднася задните задвижващи колела по пътното плътно
последователно наляво и надясно, като по този начин използва пътищата
отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари. С АУАН е констатирано
и че М. не носи СУМПС и контролен талон към него.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 104б, т.2 ЗДвП,
както и тази на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП след съставянето му препис от същия е
връчен на жалбоподателя М..
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление 22-0311-00159/03.06.2022 година на Началник на РУ в
ОДМВР- В. Т., РУ П., с което на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 ЗДвП, при
цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на
жалбоподателя М. са наложени кумулативно административни наказания
"глоба" в размер на 3 000, 00 лева /три хиляди лева/ и "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение по чл. 104б,
т.2 ЗДвП, както и на основание чл. 183,ал.1, т.1, предл. 1 и 2 ЗДвП
административно наказание "глоба" в размер на 10, 00 лева /десет лева/ за
нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП.
3
Препис от НП е връчен лично на въззивника на 16.09.2022 г., като
жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е
депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на
16.09.2022 г., видно от отбелязването в съпроводителното писмо.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от представените писмени доказателства относими към назначаването,
съответно оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган- заповед
№ *** от 02.02.21 г.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл.
40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение
между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика са очертани времето, мястото, механизма на твърдяното
нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в
обективната действителност.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на
твърдяното нарушение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо
са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34
ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
Този съдебен състав констатира, обаче че АУАН е съставен при
допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, което обуславя
отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание,
доколкото същият е съставен в разрез с разпоредбата на чл. 37, ал.3, т.2 ЗАНН
4
установяваща забрана актосъставителят да е лице, което има с нарушителя
особено отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата
безпристрастност. Пренесена на плоскостта на настоящия казус тази забрана
намира пълно проявление доколкото актосъставителят Д. и нарушителя М.
безспорно установено по делото е, че няколко месеца преди процесната дата
са били във фактическо съжителство, продължило две години и житейски
логично е, че щом са се разделили същите да са в отношения, които да
пораждат съмнения в безпристрастността на Д., което от своя страна по
делото е обусловено допълнително и от факта, че по време на проверката М. е
пътувал със свидетелката Д. Й. Нещо повече тенденциозното отношение на
актосъставителя Д. настоящия състав извежда и от факта, че всъщност на
02.05.2022 г. жалбоподателят М. в разрез с принципа ne bis in idem е
санкциониран два пъти за едно и също деяние, а именно затова, че на
посочената дата не носи СУМПС и контролен талон към него- веднъж с фиш
с глоба, GT № *** от 02.05.2022 г. и втори път с акт за установяване на
административно нарушение серия GA № ***/02.05.2022 г. Императивната
разпоредба на чл. 37, ал. 4 ЗАНН повелява при наличие на някое от
посочените в ал. 3 на същата норма основания, като актосъставител да
действа друго лице с идентична компетентност като на В. Д.. Като
обстоятелство, опорочаващо изискването за безпристрастност на
актосъставителя по делото се индикира и това, че свидетелката Д. Й. при
проверката също е била без лични документи, но тя не е санкционирана за
разлика от жалбоподателя М..
В доктрината и съдебната практика, в т. ч. формираната такава от
Европейския съд в Страсбург, понятието "безпристрастност", означаващо
липса на предубеждение или пристрастие, е разгледано в контекста на
гарантираното от чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС комплексно право на справедлив
съдебен процес, в частност правото на ефективен достъп до независим и
безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. По делото
"Киприану срещу Кипър" (2005 г.) Съдът е разграничил два вида случаи, при
които е възможно да има нарушение на изискването за безпристрастност, а
именно такива, при които е налице или "функционално, или лично"
пристрастие. В първия случай въпросът е дали "упражняването на различни
функции в рамките на съдебния процес едно и също лице или йерархически
или други връзки с участник в производството" повдига основателни
съмнения относно обективната безпристрастност на съда. Във втория случай
въпросът е дали личното поведение на съдия повдига такива съмнения или
сочи на действително пристрастие, така че да се засяга както обективната,
така и субективната безпристрастност. В тази връзка, по делото "Хаушилд
срещу Дания" (1989 г.), Европейският съд е изразил категоричната си
позиция, че ако има "основателно съмнение" относно безпристрастността на
даден съдия, той е длъжен да си направи отвод по делото.
При тези принципни положения, макар структурата и дейността на
МВР да не попада в обхвата на автономното понятие "съдебна юрисдикция"
5
по смисъла на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, поради това че се намира в структурата на
изпълнителната власт в Република България, то доколкото на нейни
служители са предоставени правораздавателни функции /установяване на
виновно поведение/, утвърдените в практиката на Европейския съд критерии
за безпристрастност следва да намерят безусловна приложимост. В
конкретиката на настоящия казус се изяснява, че преди стартиране на
административнонаказателното производство жалбоподателя М. М. и
актосъставителя В. Д. са живеели на семейни начала в продължение на две
години, което мотивира несъмнен извод, че при упражняване на
правомощията си Д. не е покривал обективния критерий за безпристрастност.
Проявената процесуална пасивност с оглед нормата на чл. 37, ал.4 ЗАНН в
очертаната насока е довела до постановяване на порочен санкционен акт и до
незаконосъобразното ангажиране на юридическата отговорност на въззивника
М..
Липсата на компетентност, независимо от нейните разновидности –
материална, персонална, териториална или по време, представлява хипотеза,
граничеща с недопустим административен произвол. Органите на
изпълнителната власт могат да упражняват функциите си дотолкова,
доколкото това е предвидено в съответния нормативен акт. Напускайки тези
рамки, действията им се окачествяват като незаконосъобразни и
представляват неправомерно вмешателство в чужда правна сфера.
Визираният драстичен процесуален порок в процесния АУАН въз
основа на който впоследствие е издадено атакуваното наказателно
постановление представлява самостоятелно основаните за отмяна на
последното, а това обстоятелство обезпредметява обсъждането на останалите
релевирани от страна на защитата на жалбоподателя аргументи, както и
въпроса за неговата правилност.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена, поради допуснато съществено
процесуално нарушение, от категорията на абсолютните, довело до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно в обжалваната му част.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1
ЗАНН, Районен съд Павликени, IV-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0311-00159/03.06.2022
година издадено от И.Х.Т.- началник на РУ в ОДМВР- В. Т., РУ П., В
ЧАСТТА в която на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движение
6
по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./
на жалбоподателя М. П. М., с ЕГН 8********** са наложени кумулативно
административни наказания "глоба" в размер на 3 000, 00 лева /три хиляди
лева/ и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 /дванадесет/
месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново, на основанията предвидени в НПК, и по реда на
Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
7