От Районна прокуратура Пловдив е
внесено мотивирано постановление с предложение обвиняемата П.И.К. да бъде
освободена от наказателна отговорност, като и се наложи административно
наказание по чл. 78а НК, за това, че на 27.01.2018 г. в гр. Пловдив, при
управление на МПС – марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ***, е нарушила
правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 40 ал.1 от ЗДвП, чл. 40 ал.2
от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинила средна телесна
повреда на Р.И.К., изразяваща се в счупване на дясна раменна кост /хумерус/, в
горната и част, довела до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник
– престъпление по чл. 343 ал.1 б. „Б“ предл. второ, вр. чл. 342 ал.1 НК.
Производството пред първата
инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по глава 28 НПК
В хода на съдебните прения
представителят на Районна прокуратура Пловдив поддържа така повдигнатото
обвинение. Излага съображения, че единственото спорно обстоятелство в
настоящото производство касае телесното увреждане на пострадалата. Същото,
според държавното обвинение, неговият характер и причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП, се установяват по безспорен начин от приетата по делото
съдебномедицинска експертиза, разпита на вещото лице в открито съдебно
заседание и показанията на свидетелката К.. Поради изложеното пледира съдът да
признае обвиняемата за виновна, като я освободи от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание – глоба, определено при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства в размер от 1500 лева, както и
наказание „лишаване от право до управлява МПС“ за срок от шест месеца. Посочва,
че на обвиняемата следва да бъдат възложени разноските в настоящото
производство.
Защитникът на обвиняемата – адв. С.,
моли неговата подзащитна да бъде призната за невинна, доколкото не са
установени по категоричен начин травматичните увреждания. Излага съображения,
че житейски нелогично се явява обстоятелство, че пострадалата е претърпяла
увреждане на 27.01.2018 г., а това е констатирано едва на 12.02.2018 г.
Посочва, че доказателствената тежест за установяване на всички елементи от
фактическия състав на вмененото на обвиняемата деяние са в тежест на
прокуратурата, включително причинените травматични увреждания и
причинно-следствената връзка с настъпилото ПТП. Доколкото посочените
обстоятелства не са установени, моли на обвиняемата да не бъде налагано
наказание по чл. 78а НК.
Обвиняемата К. поддържа
изложеното от нейния защитник. В предоставената и последна дума изразява
съжаление за извършеното деяние, но посочва, че и пострадалата има принос за
неговото настъпване.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемата П.И.К. е родена на *** ***. Същата е ***, с българско
гражданство. Завършила е средно образование и е омъжена. Не е осъждане и не е
освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл. 78а НК. Обвиняемата е правоспособен
водач, като притежава валидно СУМПС, с категории В, М и АМ. По отношение на
същата не е ангажирана административнонаказателната отговорност за нарушения по
ЗДвП.
На 27.01.2018
г. около 09:00 часа в гр. Пловдив, на ул. „Родопи“, обвиняемата се намирала в
притежавания от нея лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ***.
По същото
време свидетелката Р.К., след като напазарувала в магазин „Лекси“, тръгнала по
тротоара на ул. „Родопи“ на гр. Пловдив, в посока от юг на север, към бул.
„Княгина Мария Луиза“.
В този момент
обвиняемата К., при управление на притежавания от нея лека автомобил,
предприела движение на заден ход, по паркинга на ул. „Родопи“, в посока от
запад на изток, като скоростта и на движение била 6-8 км/ч. В този момент
пострадалата К. се намирала зад управлявания от К. автомобил. Преди да
предприема извършване на маневрата за движение на заден ход, обвиняемата не
съобразила поведението си като водач, който ще започне движение назад, и не се убедила,
че пътят и е свободен и няма да създаде опасност или затруднение на останалите
участници в движението. По време на движението си не наблюдавала непрекъснато
пътя зад превозното средство, поради което настъпил удар в задната част на лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ***, и движещата се по тротоара
свидетелката К.. Последната, в резултат на удара, паднала на земята, зад
автомобила, като ударила дясното си рамо, главата, корема и частично била
притисната от автомобила. Обвиняемата К. преустановила движението на
автомобила, излязла от него и се притекла на помощ на пострадата. В този момент
се появил и свидетелят Й.И., който бил собственик на магазин за хранителни
стоки, който се намирал наблизо. Свидетелят И. чул шум от удар и женски вик,
като веднага отишъл на мястото, от където идвал звукът. Там видял пострадалата К.
да лежи на земята, като била затисната от автомобила на обвиняемата. Свидетелят
И. с помощта на случаен минувач, повдигнал автомобила на обвиняемата, за да
освободят тялото на пострадалата от неговата тежест. Те подали сигнал на тел.
112.
С оглед
получения сигнал, на място пристигнали полицейски служители от сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Пловдив – свидетелите И.Д. и Т.Д.. На място заварили
автомобила на обвиняемата, който бил разположен перпендикулярно на пътното
платно на ул. „Родопи“ в гр. Пловдив. Ходовата част на автомобила била в посока
на платното, като в по-голямата си част по дължината, бил разположен на
тротоара. На място пристигнал и екип на Спешна медицинска помощ.
Пред
полицейските служители обвиняемата К. обяснила, че е правила маневра за
паркиране назад и не е видяла преминаващата по това време пешеходка.
Служителите на ОДМВР Пловдив запазили местопроизшествието и извършили проверка
на обвиняемата за употреба на алкохол. Пробата била отрицателна.
През това
време пострадалата К. била отведена в УМБАЛ „Св. Георги“ АД за оказване на
медицинска помощ. Тя била хоспитализирана за периода от 27.01.2018 г. до
30.01.2018 г. в хирургично отделение, когато била изписана с окончателна
диагноза: „Травма на дебело черво, без открита рана в корема“.
След
изписването и, състоянието на пострадалата К. се влошило. Тя започнала да усеща
силни болки и ограничения в дясното си рамо. На 12.02.2018 г. посетила лекар,
който след проведени изследвания и рентгенография, констатирал счупване на
горния край на раменната кост /хумерус/. Била и поставена имобилизационна
превръзка за период от около три седмици. Било назначено и последващо лечение –
физиотерепевтично и рехабилитационно.
Междувременно,
на 30.01.2018 г. пострадалата К. посетила и лекар по дентална медицина.
Констатирано било оток на долната устна и подвижност на III степен на зъб 34 и 35.Препоръчано и било екстракция на
33 и 34 зъб и изработване и поставяне на горна и долна протеза.
В хода на
досъдебното производство е изготвена съдебномедицинска експертиза. Съобразно
заключението на вещото лице С., на Р.И.К. са били причинени следните
травматични увреждания:
Счупване на
дясната раменна кост /хумерус/ в горната и част. Счупването е заподозряно още
при пролежаването в болницата от 27.01.2018 г. до 30.01.2018 г. Поради
засилващи се болки в областта на дясното рамо, счупването е диагностицирано и
верифицирано рентгенологично от травматолог – ортопед на 12.02.2018 г. Ръката е
имобилизирана за три седмици, след което е проведено физиотерапевтично и
рехабилитационно лечение до месец април 2018 г. Счупване на дясната раменна
кост е довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник за
срок от три – четири месеца.
На
пострадалата е причинена още травма на дебелото черво, без открита рана в
корема, поради която пострадалата е била хоспитализирана непосредствено след ПТП
и е пролежала в болница четири дни. Това увреждане само по себе си е довело до
разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 НК.
Като
увреждане е констатирано от вещото лице и счупване на коронките на пети и
четвърти долни зъби отляво, което е наложило екстакцията им /изваждане от
дентален медик/ и поради почти пълното обеззъбяване на устната кухина са
изготвени протези – горна тотална и долна частична. Това вреждане, тези два
зъба, само по себе си е довело до разстройство на здравето, извън случаите по
чл. 128 и чл. 129 НК. Последният извод на вещото лице е направен въз основа на
взето предвид обстоятелство, че още преди ПТП съзъбието на пострадалата е било
силно увредено с налични само няколко зъба в устната кухина, поради което
функцията по дъвченето и говореното на счупените и екстрахирани два зъба не е
нарушило цялостно и с практическа стойност общата функция на съзъбието по
дъвченето и говореното.
Според вещото лице, установените и описани
травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп
предмет, като е напълно възможно да са получени по начина, описан в ДП, а
именно: при леко блъскане на пешеходец от автомобил при движението му на заден
ход, като е последвало падане върху настилка с удар в областта на дясното рамо,
главата и корема, съчетано с умерено притискане от автомобилни части. Описаните
травматични увреждания са в причинно-следствена връзка с претърпяното на
27.01.2018 г. ПТП.
В проведеното
открито съдебно заседание в хода на съдебното следствие, вещото лице С. посочва
вероятната причина счупването на раменната кост да е установено по-късно, а
именно: след получаване на травматичните увреждания пострадалата е постъпила в
спешно отделение, като там е преценена с основна травма „контузия на дебелото
черво“. Поради тази причина е приета в хирургична клиника и усилията на
специалистите са били насочени към коремната травма. След като същата е била
изписана, болките в областта на ръката са продължили, поради което едва тогава
пострадалата е потърсила лекарска помощ, като е установено счупването на
раменната кост. Вещото лице посочва, че въпреки изложеното, за него не е налице
съмнение, че е налице счупване на раменната кост.
Приобщена е и
назначената в хода на досъдебното производство съдебноавтотехническа
експертиза. Съгласно заключението по същата ударът е настъпил на паркинг,
източно от платното за движение, в конфликтната точка на пъроначален контакт,
която приблизително се намирала по дължината на около 6.5 – 7 м. западно от
ориентир,, и по широчина на около 2.8 – 3 м. северно от ориентир, приети в
протокола за оглед. Скоростта на движение на лекия автомобил, непосредствено
преди задействане на спирачната му система е била около 6.8 км/час. Когато
мястото на удара е било извън дължината на пълния спирачен път, пешеходката е
била видима в лявото огледало за обратно виждане и водачът на автомобила при
своевременна реакция и задействане на спирачната система, е имал техническа
възможност да избегне удара. В този случай водачът се е движил без да наблюдава
цялото пространство зад автомобила и така сам се е поставил в невъзможност да
избегне местопроизшестието. Експертът е определен за най-вероятен от техническа
гледна точка следния механизъм: водачът К. е управлявала лек автомобил „Опел
Астра“ на заден ход по паркинг на ул. „Родопи“, в посока от запад на изток.
През това време пешеходката К. се е движила посока от юг на север, отляво
надясно, зад автомобила. Водачът на лекия автомобил „Опел Астра“ не е реагирал
своевременно на опасността от удар и така е настъпил удар в задната част на
лекия автомобил. След удара пешеходката К. е паднала на земята, зад автомобила,
и е била частично притисната от него. След удара лекият автомобил е спрял, като
се е установил на мястото и в положението, отразени в протокола за ПТП, към
който има и фотоалбум. Основната причина за настъпилото ПТП от техническа
гледна точка е, че водачът на лек автомобил „Опел Астра“ – П.К., се е движил
без да наблюдава цялото пространство зад автомобила и така не е реагирал
своевременно на опасността от удар с пешеходката.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. На първо място това са обясненията на
самата обвиняема – П.К.. На следващо място фактическата обстановка се
установява от събраните гласни доказателства – разпитите на свидетелите Р.К.
/прочетени по реда на чл. 281 ал.5, вр. ал.1 т.3 НПК/, Й.И. /дадени в хода на
съдебното следствие и прочетени по реда на чл. 281 ал.5, вр. ал.1 т.2 предл.
второ НПК/, И.Д. /прочетени по реда на чл. 281 ал.5, вр. ал.1 т.5 НПК, както и
от приобщените по делото съдебномедицинска /л. 50 – 62 от ДП/ и автотехническа
експертизи /л.64 – 77 от ДП/. Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена и въз основа на приложените по делото писмени доказателства, а
именно: протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него /л.6 – 14
от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него /л.15 – 22
от ДП/, амбулаторен лист № 1245/27.03.2018 г. /л.29 от ДП/, амбулаторен лист №
551/12.02.2018 г. /л.30 от ДП/, амбулаторен лист № 11 /л.33 от ДП/, епикриза от
Първа клиника по хирургия /л.36 от ДП/, болнични листове за временна
неработоспособност /л.42 - 45 от ДП/, резултати от образно – диагностично
изследване /л.85 – 92 от ДП/, амбулаторен лист № 1363/05.04.2018 г. /л.97 от
ДП/, амбулаторен лист № 450/02.03.2018 г. /л.99 от ДП/, амбулаторен лист №
785/27.02.2018 г. /л.100 от ДП/, амбулаторен лист № 362/16.02.2018 г. /л.101 от
ДП/, амбулаторен лист № 551/12.02.2018 г. /л.103 от ДП/, справка за регистриран
лек автомобил с рег. № РВ4327РХ /л.110 от ДП/, констативен протокол за ПТП с
пострадали лице № 59/27.01.2018 г. /л.112 от ДП/, характеристична справка на П.И.К.
/л.132 от ДП/, справка съдимост /л.10 от делото/.
Съдът следва да
посочи, че в гласните доказателствени източници не се съдържат противоречия. Същите еднопосочно и безпротиворечиво
установяват описаната фактическа обстановка,
която съответства и на изложената в обстоятелствената част на мотивираното
постановление, внесено от Районна прокуратура Пловдив. Също така обвиняемата К.
изрично признава извършеното деяние, като дава детайлни обяснения,
съответстващи на показанията на пострадалата К. досежно механизма на
извършеното деяние. Доколкото в гласните доказателствени източници не се
съдържат противоречия и по аргумент за обратното от чл. 305,
ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
Основният според
въпрос в настоящото производство се съсредоточава върху обстоятелството
причинено ли е травматично увреждане на пострадалата К., изразяващо се в
счупване на дясната раменна кост, в горната и част, довела до трайно
затрудняване движенията на горния десен крайник. В тази връзка, от приетата по
делото съдебномедицинска експертиза, се установяват нанесените травматични
уврежания на пострадалата, между които и посоченото. Съдът кредитира СМЕ като
компетентно изготвена, с необходимите знания и умения, и отговаряща на
поставените и въпроси. В проведеното открито съдебно заседание вещото лице – С.,
посочи и причината, която внася съмнение у защитата, защо посоченото увреждане
е констатирано едва на 12.02.2018 г., което се явява близо две седмици след
осъществяване на деянието. Вещото лице посочи, че това се дължи на
обстоятелството, че пострадалата първоначално е приета в хирургично отделение
поради наличие на коремна травма, а не в ортопедично, но въпреки това, още при
приемането и в спешно отделение, същата е имала оплаквания за болки в ръката,
доколкото в епикризата при изписването на пациентката е посочено, че е налице
съмнение за счупване на голямата върга на левата раменна кост /като лекарят е
имал предвид дясната/. Посочено е също така, че рамото е имобилизирано. В
заключение вещото лице посочва, че макар и без извършен личен преглед на
пострадалата, от приложените по делото писмени доказателства, за същия няма
съмнение, че на пострадалата е причинено увреждане, изразяващо се в счупване на
дясната раменна кост, в горната и част. Съдът намира този извод на вещото лице
за обоснован, като същият изложи подробни съображения за по-късното
установяване на посоченото травматично увреждане на пострадалата. Предвид
изложеното настоящият съдебен състав прие, че е налице травматично увреждане,
причинено на пострадалата при процесното ПТП, изразяващо се в счупване на
дясната раменна кост, в горната и част, довела до трайно затрудняване
движенията на горния десен крайник.
Настоящият
съдебен състав кредитира и приетата САТЕ, доколкото същата е изготвена от
специалист в съответната област, изводите на същия са логични и последователни,
като отговарят на поставените въпроси.
Останалите обстоятелства, приети в описаната фактическа
страна, се доказват по несъмнен начин от свидетелските показания, обясненията
на обвиняемата, експертизите и писмените доказателствени средства, поради
което съдът заключи, че следва да приеме за установена тази фактическа
обстановка. Досежно същите не се констатираха съществени противоречия.
Изводът за съдебното минало и характеристичнитте данни на
обвиняемата, съдът направи въз основа на приложените по делото справка
съдимост и характеристична справка.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
С оглед гореизложената фактическа обстановка се
установява, че по -отношение на обвиняемата са
налице всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по
чл. 343 ал.1 б."б" пр. II-ро, вр.чл.342 ал.1 от НК, доколкото на 27.01.2018 г. в гр.
Пловдив, при управление на МПС – марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ***, е
нарушила правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 40 ал.1 от ЗДвП, чл.
40 ал.2 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинила средна
телесна повреда на Р.И.К., изразяваща се в счупване на дясна раменна кост
/хумерус/, в горната и част, довела до трайно затрудняване на движенията на
десния горен крайник.
Разпоредбата на чл. 343, вр. чл. чл. 342 НК е
бланкетна, като за съставомерността на деянието препраща към правилата за
движение по пътищата, уредени в специалния закон ЗДвП. Съгласно трайно
установената съдебна практика бланкета може да бъде запълнен само с такова
нарушение на правилата за движение по пътищата, което се намира в пряка и
непосредствена причинна връзка с причинения съставомерен резултат /така Решение №289/18.01.2017 година, първо наказателно отделение, наказателно
дело № 1237/2016/.
От изслушаната и приета по
делото съдебна автотехническа експерта се установи, че причината за настъпване
на процесното ПТП, е че водачът на лек автомобил „Опел Астра“ – П.К.,
се е движил без да наблюдава цялото пространство зад автомобила и така не е
реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходката. Този
извод се подкрепя от останалия събран по делото доказателствен материал –
посочените свидетелски показания, включително и от обясненията на обвиняемата,
дадени в хода на съдебното следствие. С осъществяване на движение на заден ход,
обвиняемата не е наблюдавала пътят зад превозното средство, не се е убедила, че
същият е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници в
движението, поради което несъмнено е извършила нарушение по чл. 40 ал.1 и ал.2
от ЗДвП. С осъщественото от нея активно поведение обвиняемата не е изпълнила
задължението си да е внимателна към пешеходците, поради което е нарушена и
нормата на чл. 116 ЗДвП.
Безспорно
извършите нарушения на ЗДвП се явяват в причинно-следствена връзка с настъпилия
резултат, доколкото ако обвиняемата беше изпълнила задълженията си по чл. 40
ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП, то същият не би настъпил.
Нанесеното увреждане на пострадалата, вследствие
на настъпилото ПТП - счупване на дясна раменна кост /хумерус/, в горната и част, довела до
трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник, следва да се
квалифицира като средната телесна повреда по чл. 129 ал.2 НК, а именно: трайно
затруднение на движението на крайниците. Този извод следва от обстоятелствата,
че причиненото увреждане е ограничило вузможността на горния десен крайник да
извършва движенията си в пълен обем. Същото е трайно, доколкото съобразно
назначената съдебномедицинска експертиза, е продължило повече от тридесет дни,
в която насока са и разясненията, дадени в ППВС 3/1979 г.
От субективна страна престъплението по чл. 343 НК се отличава със усложнена
форма на психическото отношение на дееца. От една страна той съзнава, че
извършва нарушение на ЗДвП. Към съставомерния резултат, обаче, деецът се отнася непредпазливо – той е
предвиждал неговото настъпване, но не го е искал и не го е допускал. В
настоящия случай предвиждането на настъпването на съставомерните последици е
изводимо от качеството му на правоспособен водач на МПС и възможността
обективно да възприема факторите, с които следва да съобрази скоростта си на
движение. Поради изложеното съдът намира, че обвиняемата К. е проявил форма на
непредпазлива вина – самонадеяност.
ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ:
С оглед
приложимата правна квалификация за извършеното от обвиняемата П.К. деяние,
съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 78а НК за освобождаването му
от наказателна отговорност и налагането на административно наказание – глоба.
Така на първо
място, за посоченото престъпление по чл. 343 ал.1 б."б" пр. II-ро,
вр.чл.342 ал.1 от НК, се предвижда наказание:
лишаване от свобода до три години или пробация.
На следващо
място, от приложената по делото справка съдимост, се установи, че същата не е
осъждана, както и че не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по реда на чл. 78а НК.
От престъплението
няма причинени имуществени вреди, като не са налице и изключващите института на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание ограничения по чл. 78а ал.7 НК.
При индивидуализиране на административното
наказание на обвиняемата, съдът съобрази вида и характера на засегнатите
обществени отношения /засегнати са обществените отношения свързани с
безопасността и сигурността на транспорта, които се отличават с голяма
обществена значимост /, степента на засягане на същите, намерила израз във вида
на допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата. Съдът отчете и
причиненият обществено опасен резултат - на пострадалото лице е причинена не
само съставомерната средна телесна повреда, но и по-леки наранявания, които не
се отразяват на квалификацията на деянието.
Следва да се съобрази и личността на обвиняемата, същата е с добри
характеристични данни, работеща, признава вината си, изразява съжаление за
случилото се. При определяне размера на наказанието съдът взе предвид, че се
касае за инцидентна проява, като видно от приложената по делото справка за
нарушител, по отношение на обвиняемата няма издадени актове, наказателни
постановления и фишове, респ. до настоящия момент не само нейната наказателна
отговорност не е ангажирана, но и административнонаказателната такава.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства
съдът намира, че на обвиняемата следва
да се наложи глоба в размер на 1000 лева. Този размер на санкцията съдът намира, че съответства на степента на
обществена опасност на деянието и на обвиняемата, като счита, че ефективно ще
съдейства за поправянето на обвиняемата без да се накърнява принципа на
пропорционалност между преследваните от закона цели и употребената държавна
репресия.
Доколкото, както беше посочено, не се
констатира до момента на постановяване на окончателния съдебен акт да е
ангажирана административнонаказателната отговорност на обвиняемата за нарушения
по ЗДвП,както и предвид ниската обществена опасност на дееца, съдът намира, че
не следва на основание чл. 78а ал.4 НК да постановява лишаване от право да
управлява МПС.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На
основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът намери, че обвиняемата П.К. следва да бъде
осъдена да заплати сумата от 527.68 лева по сметка на ОД на МВР – Пловдив,
както и сумата от 90 лева по сметка на Районен съд Пловдив, представляващи
разноски по делото.
Така мотивиран,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС