О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 26.09.2016 г.
С.Г.С., ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи за
разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 4928 по описа на съда за 2015 г.,
взе предвид следното:
1. Съдът е сезиран с
искова молба на „З.“ АД за осъждане на Н.С. на Р.Б. (НС), В. А.С. (ВАС) и Н.А.П.
(НАП) да заплатят солидарно на ищеца претърпени от него имуществени вреди,
пряка последица от следните нарушения:
1.1. Н.С. приело нови
редакции на чл. 182, 184 и 188 от Закона за корпоративното подоходно облагане
(ЗКПО), неточно възпроизвеждащи изискванията на чл. 1 и 2 от Регламент (ЕО) №
1998/2006 на Комисията от 15.12.2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от
Договора за създаване на европейска общност (ДЕО) към минималната помощ
(Регламента).
1.2. В.т А.С. не
приложил относимите текстове на Регламента, в съответствие с принципа на
директния ефект и примата на общностното право спрямо националното право, което
им противоречи, като оставил в сила данъчен ревизионен акт № 1000071/05.03.2010
г. на главен инспектор по приходите при териториална дирекция (ТД) на НАП - гр.
Б. в частта относно установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО в
размер на 140 677.51 лева.
1.3. В нарушение на
разпоредбата на чл. 1 от Регламента, на принципа на примата правото на ЕС пред
националния закон и на директния ефект на правото на ЕС данъчните власти в
лицето на НАП определили на „З.“ АД недължимо данъчно задължение за
корпоративен данък.
ФАКТИ
ПО ДЕЛОТО
2. „З.“ АД е
регистрирано в РБ дружество, с предмет на дейност производство на стоки с цел
продажба, покупка на стоки с цел продажба в първоначален, преработен или
обработен вид и др. Основната му дейност е производство на тръби, кухи профили
и фитинги за тях от стомана.
3. Дружеството развива
три производствени дейности, отделени и технологично обособени в производствени
цехове:
- производство на
профилни и кръгли тръби и студено огънати профили, стоманено-предпазни огради
за пътища – мантинели;
- производство по
горещо поцинковане на детайли;
- производство по
електролитно (галванично) или студено поцинковане на детайли.
4. Всеки от
производствените цехове представлявал самостоятелно звено от структурата на
дружеството, със самостоятелно щатно разписание, правилници и организация на
работа, технология на производството, технологични инструкции, работни
процедури и др.
5. На 05.03.2010 г. е
изготвен ревизионен акт от главен инспектор по приходите, на основание чл. 119,
ал. 3, т. 1 от ДОПК, съгласно заповед на компетентен орган № 1000071/05.03.2010
г. и въз основа на извършена ревизия на „З.“ АД е съставен ревизионен доклад №
1000071/17.02.2010 г., неразделна част от ревизионния акт. В обхвата на
ревизионния доклад попадат задължения на проверяваното юридическо лице, сред
които такива по ЗКПО.
6. Установено е, че за
финансовата 2008 г. съгласно изискванията на чл. 20 от ЗКПО, задълженото лице е
следвало да начислява и внася корпоративен данък в размер на 10 на сто от
данъчната печалба, установена по реда на част ІІ от ЗКПО.
7. Корпоративният данък
се преотстъпва изцяло на данъчно задължени лица за данъчната им печалба от
извършваната производствена дейност, включително производство на ишлеме,
съгласно чл. 184 от ЗКПО когато са изпълнени едновременно следните условия:
- данъчно задълженото
лице извършва производствена дейност единствено в общини, в които за
предходната година преди текущата има безработица с или над 35 на сто по-висока
от средната за страната за същия период;
- изпълнени са
условията по чл. 188 от ЗКПО в случаите на минимална помощ.
8. Данъчно задълженото
лице декларира размера на получените минимални помощи, независимо от тяхната
форма и източник за последните три години, включително текущата, в годишната
данъчна декларация за годината, за която се преотстъпва корпоративния данък,
съгласно разпоредбите на чл. 188, ал. 4 от ЗКПО. За 2008 г. са декларирани
приходи 26 153 264.54 лева, разходи 26 006 015.15 лева,
счетоводна печалба – 147 249.39 лева, счетоводен финансов резултат за
данъчно преобразуване – 147 249.39 лева, данъчна печалба след
преобразуване – 1 406 775.09 лева и корпоративен данък (10 на сто) –
140 677.51 лева. На основание чл. 184 от ЗКПО преотстъпеният корпоративен
данък е 140 677.51 лева.
9. През последните три
години, включително 2008 г., сумата от получените минимални помощи, независимо
от тяхната форма и източник на придобиването им не превишава левовата
равностойност на 200 000.00 евро, като тя е 194 531.82 лева, съгласно
чл. 188, ал. 4 от ЗКПО. Данъчното облекчение, ползвано от дружеството, попада в
обхвата на минималната помощ по чл. 188 от ЗКПО, тъй като размерът на
получените минимални помощи през последните три години, включително и текущата,
е 194 531.82 лева и когато отстъпеният корпоративен данък за последните
три години, заедно с всички други минимални помощи от предприятието е до
левовата равностойност на 200 000.00 евро, предприятието следва да изпълни
по-облекчени условия, които са посочени в чл. 188 от ЗКПО.
10. Режимът на
преотстъпване на данък представлява форма на държавна помощ, тъй като дава
изчислими предимства на ползващите ги данъчно задължени лица. Данъчното
облекчение е за извършваната производствена дейност, включително производство
на ишлеме, а ограничителното условие е свързано с последващата реализация на
произведената продукция и защита на конкуренцията в рамките на ЕС.
11. Установено е, че
цех „галванично поцинковане“ и цех „горещо поцинковане“ се намират в една обща
сграда, като самите цехове са обособени на две отделни места по дължина на
общото хале. Цеховете фигурират като самостоятелни звена в структурата на
дружеството. Тази самостоятелност е въз основа анализ на структурната схема на
персонала, щатното разписание, записите по организацията на работата и технологията
на производството, технологичните инструкции, работни процедури, обучение на
персонала, управление на техническите средства, наблюдение и измерване на
продукта, формуляри и др. Двата цеха за тръби, студеноогънати профили,
мантинели са намират в самостоятелни сгради, отделно от цеховете за
поцинковане. Технологиите за поцинковане и оборудването са различни, макар
целта на двата поцинковални цеха да е еднаква. Цеховете имат заприходени
дълготрайни материални активи с отделни инвентарни описи. В производството по
галванично поцинковане не участват активи, включени в производството по горещо
поцинковане, така и в производството на профили, тръби и мантинели.
12. Извършеният от „З.“
АД износ, вътреобщностни доставки (ВОД) и услуги на чуждестранни лица за
периода от 01.01.2008 г. до деветмесечието на 2010 г. и направените инвестиции
в активи е било следното:
|
година |
цех |
Износ (лева) |
ВОД (лева) |
Услуги
на чуждестранни лица |
Инвестиции (лева) |
Вид
на ДМА |
|
2008
г. |
Галванично
поцинковане |
- |
- |
- |
|
- |
|
Горещо
поцинковане |
31 687.00 |
|
- |
1 140.00 |
дебеломер |
|
|
Производство
на тръби |
53 950.00 |
2 463 184.00 |
- |
298 639.00 |
- |
|
|
2009
г. |
Галванично
поцинковане |
- |
- |
- |
- |
- |
|
Горещо
поцинковане |
- |
- |
- |
77 965.00 |
Вана
за горещо поцинковане |
|
|
Производство
на тръби |
34 008.00 |
837 603.00 |
- |
4 988 202.00 |
- |
|
|
2010
г. |
Галванично
поцинковане |
- |
- |
- |
6 040.00 |
Филтър-помпа
МХ90 |
|
Горещо
поцинковане |
- |
- |
- |
- |
- |
|
|
Производство
на тръби |
- |
- |
- |
3 515 973.00 |
|
13. Данъчната
администрация е установила, че „З.“ АД отговаря на условията за преотстъпване
на корпоративен данък за 2008 г., съгласно чл. 184, чл. 188, ал. 1 и чл. 182,
ал. 1 и ал. 2, т. 1 – 6 от ЗКПО.
14. Съгласно чл. 182,
ал. 2, т. 7 от ЗКПО данъчно облекчение, представляващо минимална помощ не се
прилага по отношение на инвестирането в активи, използвани в дейности, свързани
с износ за трети страни или държави-членки.
15. В ревизионния
доклад е прието, че търговията в рамките на ЕС и извън пределите на страната
влияе на конкуренцията и върху собственото производство на такава продукция в
страните от ЕС. Това налагало, според данъчния орган, ограничително условие при
инвестиране в активи, които се ползват за дейности, свързани с износ за трети
страни и държави членки на ЕС. Разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО е
счетена за категорична и в никакъв случай не можело да се претендира за
частично преотстъпване на корпоративен данък. Данъчното облекчение е за
извършваната производствена дейност, включително за производство на ишлеме, а
ограничителното условие е свързано с последващата реализация на произведена
продукция и защита на конкуренцията в рамките на ЕС. Тъй като „З.“ АД произвело
през 2008 г. продукция, която се реализирала в страната, в страни членки на ЕС
и трети страни, попада под ограничителното условие на чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО и по тази причина не може да ползва преотстъпване на корпоративен данък за
2008 г. Установен е размер на задължение за корпоративен данък за 2008 г. за
сумата от 140 677.51 лева и дължима лихва от 21 454.22 лева.
16. Ревизионен акт №
1000071/05.03.2010 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Б., офис
„Я.“ е потвърден с решение № РД010-144/10.05.2010 г. на директора на Дирекция
„Обжалване и управление на изпълнението“ – Б., при Централно управление на НАП.
17. С решение №
39/12.01.2011 г. по адм.д. № 1093/2010 г. по описа на А.С. – Б. ревизионният
акт е отменен. Съдът е приел, че „З.“ АД има три самостоятелни производства,
обособени в цех „Галванично поцинковане“, цех „Горещо поцинковане“ и цех
„Тръбопроизводство“. Те са самостоятелни, като за производството се използват
различни технологии и различно оборудване. Различават се и произвежданите
асортименти, тъй като това се определя от размера на използваните поцинковани
вани в производствата. След като безспорно могат да се разграничат активите,
използвани в различните производства и за едно от производствата не е налице
износ и/или ВОД, то тогава не е налице ограничителното условие на чл. 182, ал.
2, т. 7 от ЗКПО. Обстоятелството, че не извършено пълно инвестиране на
преотстъпените средства не води, според състава на А.С. – Б., до различен
извод, тъй като 4-годишният период по чл. 188, ал. 2 от ЗКПО за извършване на
инвестиции не е изтекъл, а изтича на 31.12.2011 г. и дружеството все още има
възможност да инвестира преотстъпените средства. Едва след изтичане на
предвидения от законодателя период, в който следва да се извършат инвестициите
би могла да се извърши проверка дали те действително са извършени от
дружеството, в една от самостоятелните му производствени дейности, от която не
е осъществяван износ и/или ВОД.
18. Решението е
обжалвано пред ВАС, който с решение № 17185/27.12.2011 г. по адм.д. № 2678/2011
г. е отменил решението на А.С. – Б. и е отхвърлил жалбата на „З.“ АД против
ревизионен акт № 1000071/05.03.2010 г. в частта относно установените задължения
за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 140 677.51 лева главница и
21 454.22 лева лихва. Приел е, че по делото са налице данни за извършени
инвестиции в цех „горещо поцинковане“, както и реализиран износ на продукция от
този цех на обща стойност 31 687 лева. В.т съд е приел, че е налице
ограничението по чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО. В мотивите е изложено, че ако не
се спази изискването за инвестиране в активи и самите активи да не са свързани
с износ в трети страни или държави членки, би се стигнало до нарушаване
конкуренцията в общия пазар на ЕС, тъй като в него ще участват стоки,
произведени с държавна помощ. Решението на ВАС е окончателно.
СТАНОВИЩА
НА СТРАНИТЕ
19.1. Ищецът „З.“ АД
твърди, че има право на обезщетение в размер на отказания за преотстъпване
данък на стойност 140 677.51 лева и лихви от 21 454.22 лева, тъй като
не може да бъде лишен от преотстъпване на корпоративен данък преди изтичане на
четиригодишния период, считан от 2008 г., в който имал право да инвестира
сумата от 140 677.51 лева в цеха без износ. Освен това последната
инстанция – ВАС игнорирала нормата на чл. 1 от Регламент № 1998/2006, според
който държавната помощ можела да се откаже на основание наличие на износ или
вътреобщностна доставка, само ако инвестирането е пряко свързано с изнасяните
количества, със създаването и функционирането на дистрибуторски мрежи или с
други текущи разходи по експортна дейност.
19.2. Разпоредбите на
първичното право на ЕС и основните принципи, от които се ръководи правото на ЕС
имат директен ефект и са непосредствено приложими при регулирането на
обществените отношения в Р.Б.. Задължителен характер имали и актове от
вторичното право на ЕС, като Регламентът – акт с общо приложение, се прилагал
пряко във всички държави-членки. Позовава се на решение по дело 39/72 Comission v. Italie, според което „всяка
форма на въвеждане във вътрешното право би противоречала на договора и би имала
за последица възпрепятстването на прякото действие на регламента и осуетяване на
неговото едновременно и еднообразно приложение в ЕО“.
19.3. Отговорността на държавата за
вреди при допуснати нарушения на правото на ЕС възниква на основание принципа
за лоялно сътрудничество, закрепен в чл. 4, § 3 от ДЕС, задължителен за всички
органи на държавите-членки. Ищецът се позовава на решения на Съда на ЕС, според което
частноправните субекти могат да търсят обезщетение за вреди, причинени от
решение на юрисдикция, която се произнася като последна инстанция при нарушения
на Правото на ЕС (G. K. и Р.А., С-224/01).
20. В исковата молба ищецът е формулирал
въпроси, по които съдът да отправи искане за преюдициално заключение, а именно:
20.1. Допуска ли разпоредбата на чл. 1 от
Регламент № 1998/2006 да бъде отказано на юридическо лице признаването на право
на финансова помощ de
minimis,
произтичащо от правота на ЕС преди изтичането на предвидения в националния срок
от четири години, в който трябва да бъде направена инвестицията само поради
обстоятелството, че в същия период той е инвестирал средства и в други,
самостоятелно обособени структури на предприятието му, от които е осъществен
износ?
20.2. Съвместима ли е с принципите на законност,
на правна сигурност, на примат на правото на ЕС и на директен ефект на правото
на ЕС национална практика, при която на юридическото лице е отказано
признаването на правото на държавна финансова помощ de minimis при изследване единствено наличието на условията
на националния закон, неточно възпроизвеждащ чл. 1 от Регламент № 1998/2006,
без самостоятелно изследване наличието на предпоставките по посочения
Регламент?
21. Становището на Н.С.
е, че ако нормативен акт противоречи на регламент на ЕС, прилага се регламентът.
В случая липсвало нарушение на общностна норма и нямало причинно-следствена
връзка с претендираните вреди.
22. В.т А.С. е изразил
становище, че неспазване върховенството на правото на ЕС и на задължителната
практика на Съда на ЕС по неговото тълкуване и прилагане са несъстоятелни. Що
се отнася до неотправеното от български съд преюдициално запитване в
производството по обжалване на ревизионния акт, този ответник заявява, че тълкуването
на общностна норма или валидност на акт на органите на ЕС са от значение за
правилното решаване на повдигнатия пред него спор. Най-висшата съдебна
инстанция в държава-членка не била длъжна да отправи преюдициално запитване,
когато въпросът е ирелевантен или е идентичен с предишно запитване по подобно
дело. Неотправянето на преюдициално запитване не представлявало допуснато
нарушение на правото на ЕС.
23. Според НАП ищецът „З.“
АД тълкува превратно вътрешните и международни норми.
НАЦИОНАЛНИ
РАЗПОРЕДБИ
24. ЗАКОН ЗА
КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ (ред. ДВ, бр. 77/04.10.2011 г.)
Чл. 20. Данъчната
ставка на корпоративния данък е 10 на сто.
Понятие за преотстъпване
Чл. 166. (Обн. - ДВ, бр.
105 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.)
Преотстъпване на
корпоративен данък е правото на данъчно задължено лице да не внася в
републиканския бюджет определените по реда на този закон суми за корпоративен
данък, които остават в патримониума на данъчно задълженото лице и се разходват
за цели, определени със закон.
Раздел IV
Минимална или регионална държавна помощ под формата на данъчни облекчения
(Загл. изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 1.01.2007 г.)
Данъчно задължени лица, които не могат да ползват данъчни
облекчения
Чл. 182.
(1) (Предишен текст на чл. 182, изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от
1.01.2007 г.) Данъчно облекчение, представляващо държавна
помощ за регионално развитие, не се прилага по отношение на данъчно задължени
лица, които:
1. извършват дейност в отраслите въгледобив,
стоманодобив, корабостроене, производство на синтетични влакна, рибовъдство,
както и производство на селскостопански продукти, посочени в Приложение 1 на
Договора за създаване на Европейската общност, за съответната дейност, или
2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от
1.01.2007 г.) са в производство по ликвидация или в
производство по оздравяване, или
3. се определят като предприятия в затруднение.
(2) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от
1.01.2007 г.) Данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, не се прилага
по отношение на:
1. данъчно задължени лица, осъществяващи дейност
в сектор рибарство и аквакултури съгласно Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета
относно общата организация на пазарите на рибни продукти и продукти от
аквакултури;
2. данъчно задължени лица, осъществяващи дейност
по първично производство на селскостопански продукти, посочени в Приложение I
към Договора за създаване на Европейската общност;
3. данъчно задължени лица, осъществяващи дейност
по преработка и реализация на селскостопански продукти, посочени в Приложение I
към Договора за създаване на Европейската общност;
4. данъчно задължени лица, осъществяващи дейност
в отрасъл въгледобив съгласно Регламент (ЕО) № 1407/2002 на Съвета относно
държавните помощи за въгледобивната промишленост;
5. предприятия в затруднение;
6. инвестирането в товарни автомобили, когато те
се предоставят на данъчно задължено лице, осъществяващо шосейни превози на
товари за други лица, или се предоставят срещу възнаграждение;
7. инвестирането в активи, използвани в
дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки.
(3) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от
1.01.2007 г.) Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално
развитие, не може да се ползва и от данъчно задължено лице, за което възникне
някое от условията по ал. 1 през периода на извършване на съответната
първоначална инвестиция.
(4) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от
1.01.2007 г.) Данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, не може да се
ползва и от данъчно задължено лице, за което възникне условие по ал. 2 през
периода на инвестиране.
(5) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г. , в сила от 1.01.2010
г.) Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски
производители, не се прилага по отношение на предприятия в затруднение.
Общини с безработица,
по-висока от средната за страната
Чл. 183.
(1) Общините с безработица с или над 35 на сто по-висока от средната за
страната се определят ежегодно със заповед на министъра на финансите по
предложение на министъра на труда и социалната политика, която се обнародва в
"Държавен вестник".
Данъчно облекчение за
извършване на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от
средната за страната
Чл. 184.
(Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 1.01.2007 г.) Корпоративният данък се преотстъпва в размер
до 100 на сто на данъчно задължени лица за данъчната им печалба от извършваната
производствена дейност, включително производство на ишлеме, когато са изпълнени
едновременно следните условия:
1. данъчно задълженото лице извършва
производствена дейност единствено в общини, в които за предходната година преди
текущата има безработица с или над 35 на сто по-висока от средната за страната
за същия период;
2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от
1.01.2007 г.) изпълнени са условията по:
а) член 188 - в случаите на минимална помощ;
Данъчно облекчение,
представляващо минимална помощ
Чл. 188.
(Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 1.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от
1.01.2009 г.) Данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, е налице,
когато сумата на получените минимални помощи от данъчно задълженото лице през
последните три години, включително текущата, независимо от тяхната форма или
източник на придобиването им, не превишава левовата равностойност на 200 000
евро, а за данъчно задължените лица в сектор шосеен транспорт - левовата
равностойност на 100 000 евро, определени по официалния валутен курс на лева
към еврото. Тези прагове се прилагат независимо от това дали помощта се
финансира изцяло или частично с ресурси на Е.С.. В сумата на получените
минимални помощи се включва и намаленият или преотстъпеният корпоративен данък
на данъчно задълженото лице за последните три години, включително
корпоративният данък, който подлежи на намаление или преотстъпване за текущата
година. В сумата на получените минимални помощи не се включва преотстъпеният
корпоративен данък, за който са изпълнени условията на чл. 189.
(2) Преотстъпеният данък по чл. 184 трябва да се
инвестира в дълготрайни материални или нематериални активи съгласно
счетоводното законодателство в срок до 4 години от началото на годината, за
която е преотстъпен данъкът.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г. , в сила от 1.01.2010
г.) Преотстъпеният данък, инвестиран в активите по
ал. 2 се натрупва с друга държавна помощ, одобрена с решение на Европейската
комисия или получила разрешение по чл. 9 от Закона за държавните помощи за тези
активи, до максимално допустимия интензитет на помощта, определен с Карта на
националната регионална държавна помощ (ОВ, бр. С 73 от 30 март 2007 г.).
(4) Данъчно задълженото лице декларира размера
на получените минимални помощи, независимо от тяхната форма и източник, за
последните три години, включително текущата, в годишната данъчна декларация за
годината, за която се преотстъпва корпоративният данък.
ПРИЛОЖИМИ
РАЗПОРЕДБИ НА ЕС
25. Договор
за функционирането на Е.С. (ДФЕС), в сила от 01 декември 2009 година,
консолидиран текст, обнародван, С ОВ, брой 326 от 26 октомври 2012г.:
- Член 107
(предишен член 87 от ДЕО)
1. Освен когато е
предвидено друго в настоящия Договор, всяка помощ, предоставена от
държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма,
която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поощряването на
определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга
търговията между държавите-членки, е несъвместима с Общия пазар.
- Член 35 (предишен член 29 от
ДЕО)
Количествените ограничения
на износа между държавите-членки, както и всички мерки с равностоен ефект, се
забраняват.
26. РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №
1998/2006 НА КОМИСИЯТА от 15 декември 2006 година за прилагане на членове 87 и
88 от договора към минималната помощ
1. Настоящият регламент
се прилага към помощите, предоставяни на предприятия от всички сектори, с
изключение на:
г) помощите за дейности, свързани с износ за трети страни
или държави-членки, по-конкретно – помощите, пряко свързани с изнасяните
количества, със създаването и функционирането на дистрибуторски мрежи или с
други текущи разходи по експортната дейност;
Член 2 Помощ de minimis (минимална
помощ)
1. Приема се, че мерките
за помощ не отговарят на всички критерии по член 87, параграф 1 от Договора и
следователно са освободени от изискването за уведомление по член 88, параграф 3
от Договора, ако изпълняват условията, посочени в параграфи от 2 до 5 от
настоящия член.
2. Общият размер на минималната помощ,
предоставена на всяко едно предприятие, не може да надхвърля 200 000 EUR за
период от три данъчни години. Общият размер на минималната помощ, предоставена
на всяко едно предприятие, осъществяващо дейност в сектора „сухопътен
транспорт", не може да надхвърля 100 000 EUR за период от три данъчни
години. Тези тавани се прилагат независимо от формата на минималната помощ или
преследваната цел и независимо от това, дали предоставената от държавата-членка
помощ се финансира, изцяло или частично, с ресурси, произхождащи от Общността.
Периодът се определя на база данъчните години, използвани от предприятието в
съответната държава-членка.
27. Сезираният С.Г.С. е счел, че е налице
хипотеза, при която се търси отговорност от държавата за вреди, причинени от
незаконосъобразни актове и действия на нейни органи и длъжностни лица при или
по повод на административна дейност, поради което се е десезирал от разглеждане
на спора и е изпратил делото на административния съд по мястото на увреждането
– А.С.-гр. Б..
28. Ищецът е обжалвал
определението, но въззивния съд го е потвърдил.
29. А.С. – гр. Б. е
счел, че делото неправилно му е изпратено, тъй като местоувреждането е гр. Я.,
поради което се е десезирал и е изпратил делото на А.С. – гр. Я.. Счел е, че
искът за обезщетение от националните органи за вреди, които е претърпял от
допуснати от тях нарушения на правата му, произтичащи от правото на ЕС е с
правно основание чл. 4, § 3 от ДЕС. Според АС – гр. Я. искът не е за вреди от
административна дейност на ответниците, поради което искът не може да бъде
разгледан от А.С., тъй като последна инстанция по иска за вреди би бил единият
от тях – ВАС. Затова е сезирал петчленен състав, състоящ се от трима съдии от
ВАС и двама съдии от ВКС.
30. С окончателно
определение, задължително за настоящия съдебен състав петчленният състав от
съдии на ВКС и ВАС е определил подсъдността на С.Г.С.. Формулирал е правното
основание на иска по чл.4, § 3 от ДЕС, тъй като се претендира обезщетение за
вреди, претърпени от частноправен субект на държава-членка на ЕС, в резултат на
неправилно „имплементиране” на общностни норми в националното законодателство и
постановяване на административен акт и влязъл в сила съдебен акт в нарушение на
Правото на ЕС. В заключение е счел, че характеристиките на предявения иск на
база фактическите твърдения в исковата молба и с оглед установените от
съдебната практика на СЕС принципи за равностойност и ефективност, С.Г.С. е
компетентен да прецени по кой национален ред следва да бъде разгледан иска –
дали по реда и на основанията по чл. 2 от ЗОДОВ или по реда на чл. 49 от ЗЗД.
31. Настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск е с правно
основание чл. 4, § 3 от ДЕС, който следва да бъде разгледан по общия исков ред.
Всеки от ответниците е изложил доводи за недопустимост на иска, които не се
споделят от решаващия съд. Всеки частно правен субект може да се позове
директно на общностна норма, гарантираща му защита на засегнато право от страна
на институции на държави-членки на ЕС. В случая отговорност от ответниците се
търси за различни деяния, съставляващи нарушения на правото на ЕС: приемане на
вътрешноправна разпоредба, която неточно възпроизвежда общностна норма с директен
ефект, незачитане непосредственото приложение на общностната норма, от което за
ищеца са произтекли вреди, изразяващи се в лишаване от право да се ползва от
преотстъпен корпоративен данък и неотправено от националната юрисдикция преюдициално
запитване.
32. Решението по делото ще подлежи на въззивно обжалване пред С.А.С., а
при наличие на предпоставки, визирани в процесуалния закон – и пред В.
касационен съд, който е окончателна инстанция.
33. В практиката на ВАС е налице противоречиво разрешаване на въпроса
относно съобразяване на ограничението, поставено от българския
законодател в чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО с чл. 1, б.
„г“ от Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за
прилагане на членове 87 и 88 от договора към минималната помощ.
33.1. В решение № 8690
от 12.07.2016 г. по адм. д. № 11250/2015 г. на I отделение е прието, че
производствената дейност по ишлеме не включва прехвърляне собствеността на
готовите стоки, а е дейност по доставка на услуга и не случайно и ЗКПО я
третира като производствена дейност, а не търговска дейност по прехвърляне на
стоки. Цитираната разпоредба от Регламента (чл. 1 б. „г“ от Регламент №
1998/2006) поставя ограничение за използване на минимална помощ само относно
извършването на текущи разходи по експортна дейност, но не и за инвестирането в
дълготрайни материални активи за дейността. Според състава не е налице
посоченото изключение в чл. 1, б. г) от Регламента относно създаването на
дистрибуторски мрежи за изнасяните количества, тъй като ревизираното дружество
не изнася собствени стоки за три държави-членки, а извършва услуга чрез
изработка на облекла с материали на клиента, нито създава дистрибуторски мрежи.
В този смисъл ограничението, поставено от българския законодател в чл. 182, ал.
2, т. 7 ЗКПО е в пряко противоречие с ограничението в цитирания
Регламент.
33.2. В решение на ВАС
№ 2107 от 25.02.2015 г. по адм.д. № 5658/2014 г. на І отделение съдебен състав
изрично е приел, че регламентът като част от вторичното право на ЕС е пряко
приложим, поради което при установена колизия между разпоредба от националното
законодателство с регламент, приложим е последния. Това е така, защото за
разлика от директивите, регламентите не се транспонират във вътрешното
законодателство. Затова е прието, че чл. 182, ал. 2,
т. 7 от ЗКПО противоречи на чл. 1, б. г) от Регламента и затова
последният е приложим.
33.3. В същия смисъл е и решение № 4467
от 14.04.2016 г. по адм.д. № 6955/2015 г. на І отделение.
В съответствие с чл. 7, § 3 от Регламент
/ЕС/ № 1407/2013 на Комисията от 18.12.2013 г. относно прилагането на членове
107 и 108 от ДФЕС всяка индивидуална помощ de minimis, която е предоставена
между 1 януари 2007 г. и 30 юни 2014 г. и изпълнява условията на Регламент (ЕО)
№ 1998/2006, се смята за неотговаряща на всички критерии по член 107, параграф
1 от Договора и следователно за нея не се прилага изискването за уведомяване по
член 108, параграф 3 от Договора. Според чл. 107 от ДФЕС /предишен чл. 87 от
ДЕО/, освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена
от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било
форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в
по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои
стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с
вътрешния пазар. Или ако минималната помощ, предоставена в периода 1 януари
2007 г. до 30 юни 2014 г. изпълнява условията на Регламент (ЕО) № 1998/2006, тя
по хипотеза не засяга търговията между държавите-членки по начин изключващ
съвместимостта й с вътрешния пазар.
В чл. 1, § 1 от Регламент (ЕО) №
1998/2006 изчерпателно са изброени помощите, за които регламентът е неприложим.
Относимо към спора е ограничението по чл. 1, § 1, б. "г", изключващо
от обхвата на помощите de minimis свързаните с износ за трети страни или
държави-членки и по-конкретно - помощите, пряко свързани с изнасяните
количества, със създаването и функционирането на дистрибуторски мрежи или с
други текущи разходи по експортната дейност. Според съда, постановил решението,
ограничението следва да се разглежда в контекста на § 6 от преамбюла на
регламента, според което регламентът не се прилага към минималната експортна
помощ или минималната помощ за предпочитане на местни пред вносни продукти и в
частност, той не трябва да се прилага към помощта за създаване и функциониране
на дистрибуторски мрежи в други страни.
Рестрикцията на националния закон е
антиципирана - засяга инвестирането в активи за производство на стоки,
предназначени за износ в трети страни или държави-членки, а не помощи, пряко
свързани с изнасяните количества. Помощта за инвестиране в дълготрайни активи
за производство на стоки за износ не представлява експортна помощ.
Предвид приматът на съюзното право над
националния правопорядък, ограничението за минималната помощ по ЗКПО не трябва
да се прилага, заради противоречието му с чл. 1, § 1, б. "г" от
Регламент (ЕО) № 1998/2006.
33.4. В решение № 14242 от 03.11.2011 г. по адм.д. № 3023/2011 г. на І
отделение е прието, че изискването на чл. 182, ал.
2, т. 7 от ЗКПО обхваща всички видове държавна помощ по ЗКПО, включително
по чл. 184 ЗКПО за производство на ишлеме. Според съдебния състав, постановил
решението, текстът цели да ограничи използването на държавната помощ за
експортни цели. Държавната помощ се предоставя, за да се подпомогне развитието
на населеното място с висока безработица - над 35%, което обяснява изискването
инвестирането в активи и самите активи да не са свързани с износ в държави
членки. Ако не се спази това изискване, се нарушава конкуренцията в общия пазар
на Е.С., на който ще участват стоки, произведени с държавна помощ.
Предоставянето на държавна помощ е допустимо по чл. 107, § 3 от Лисабонския
договор, предишен чл. 87 от ДЕО за насърчаване на икономическото развитие на
региони, където жизненото равнище е необичайно ниско или където има високо
равнище на непълна заетост, като с тях се цели промяна в икономическото равнище
на региона, което предполага ползване на резултатите от помощта в региона, в
който са произведени. Съдът е приел за неоснователна тезата на ревизираното
търговско дружество, че при производство на стоки на ишлеме не се нарушава
конкуренцията в общността. Инвестицията е осъществена за експортноориентирано
производство на стоки, с което е изпълнено изискването на чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО.
34. Настоящият състав на С.Г.С., като съобрази изложеното дотук, както и
противоречивата съдебна практика на националните съдилище, намира, че следва да
отправи преюдициално запитване до Съда на Е.С. за правилното приложение на
националното право в съответствие с разпоредби по правото на Съюза, както и
поради необходимост за тълкуване на норми на общностното право и връзката им с
приложими разпоредби от националното право
34.1. Имат ли директен
ефект и непосредствено действие норми на правото на ЕС с прилагащ характер,
какъвто е Регламент № 1998/2006 и ако това е така, нарушава ли тези принципи разпоредба
на националното законодателство, която стеснява или ограничава приложното поле
на общностната норма?
34.2. Съвместима ли е с
конкуренцията на общия пазар държавна помощ под формата на данъчно облекчение,
която помощ се инвестира в активи, използвани за производство на продукция,
част от която се изнася за трети страни или държави-членки?
34.3. Попада ли
производството на изнесена продукция чрез използване на активи, придобити със
средства от предоставена държавна помощ в обхвата на дейност, пряко свързана с
изнасяните количества по смисъла на чл. 1 г от Регламент 1998/2006? Ако
отговорът е отрицателен, то разполагат ли държавите членки с възможност да
предвидят в националните законодателства допълнителни ограничения за износители
на продукция, произведена чрез активи, резултат от инвестиция на данъчно
облекчение? Ако отговорът е положителен, как се съотнася тази норма към разпоредбата
на чл. 35 от ДФЕС относно забраната за количествените ограничения на износа
между държавите-членки, както и всички мерки с равностоен ефект и налице ли е
дискриминация и нарушаване свободното движение на стоки?
34.4. Допуска ли разпоредбата
на чл. 1 от Регламент № 1998/2006 да бъде отказано на юридическо лице
признаването на право на финансова помощ de minimis, произтичащо от правота на ЕС преди изтичането
на предвидения в националния срок от четири години, в който трябва да бъде
направена инвестицията само поради обстоятелството, че в същия период той е
инвестирал средства и в други, самостоятелно обособени структури на
предприятието му, от които е осъществен износ?
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 08.04.2016 г.,
с което е даден ход на устните състезания.
Спира производството по гр.д. № 4928/2015 г. по
описа на СГС, І-17 състав.
Отправя преюдициално
запитване съгласно чл. 267, § 1, б. „б“ от Договора за функциониране на Е.С.
със следните въпроси:
1. Имат ли директен
ефект и непосредствено действие норми на правото на ЕС с прилагащ характер,
какъвто е Регламент № 1998/2006 и ако това е така, нарушава ли тези принципи
разпоредба на националното законодателство, която стеснява или ограничава
приложното поле на общностната норма?
2. Съвместима ли е с
конкуренцията на общия пазар държавна помощ под формата на данъчно облекчение,
която помощ се инвестира в активи, използвани за производство на продукция,
част от която се изнася за трети страни или държави-членки?
3. Попада ли
производството на изнесена продукция чрез използване на активи, придобити със
средства от предоставена държавна помощ в обхвата на дейност, пряко свързана с
изнасяните количества по смисъла на чл. 1 г от Регламент 1998/2006? Ако
отговорът е отрицателен, то разполагат ли държавите членки с възможност да
предвидят в националните законодателства допълнителни ограничения за износители
на продукция, произведена чрез активи, резултат от инвестиция на данъчно облекчение?
Ако отговорът е положителен, как се съотнася тази норма към разпоредбата на чл.
35 от ДФЕС относно забраната за количествените ограничения на износа между
държавите-членки, както и всички мерки с равностоен ефект и налице ли е
дискриминация и нарушаване свободното движение на стоки?
4. Допуска ли разпоредбата
на чл. 1 от Регламент № 1998/2006 да бъде отказано на юридическо лице
признаването на право на финансова помощ de minimis, произтичащо от правота на ЕС преди изтичането
на предвидения в националния срок от четири години, в който трябва да бъде
направена инвестицията само поради обстоятелството, че в същия период той е
инвестирал средства и в други, самостоятелно обособени структури на
предприятието му, от които е осъществен износ?
Спира,
на основание чл. 25
от Статута на ЕС и чл. 631, ал. 1 от ГПК производството по гр.д. № 4928/2015 г.
по описа на С.Г.С. до произнасяне на Съда на Е.С..
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: