Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 28.05.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на двадесет и шести април две хиляди
и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Димитрина Минчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1857 по описа за 2017 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с
чл.415 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „Е.Б.Е.” ЕАД,
ЕИК: **** със седалище и адрес управление:***, със законни представители M.М.М.-Д.и
Ж.П.С., против Г.В.П. с ЕГН **********,***.
В исковата молба се твърди, че „Е.Б.Е.“ ЕАД в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период бил Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „Е.Б.Е.“ ЕАД, одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35,
ал. 1 от общите условия същите влизали в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да било необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството. По силата
на чл.7, т.1 от общите условия и чл.4 от договора ищцовото дружество било поело
задължение да снабдява с електрическа енергия следния обект на ответника: обект
с ИТН ****, находящ се в гр. С., ул. „К.Л.“
№ **, вх. *, ет. *, ап. *. Същият бил собственик на присъединения обект, придобит чрез дарение от
баща му В.Г.П. и майка му Й.И.П. на 19.12.2001 г. Имотът бил прехвърлен чрез
постановление за възлагане на Д.С.Д. на 13.11.2014, като владението на имота било
предадено на Д.С.Д. на 01.04.2015 г., видно от приложен Протокол за въвод във владение на
ЧСИ М.С..
Ищецът твърди, че по силата на Общи условия чл.1, т.4 4. „Клиент“ -
Потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик
или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „***“ АД съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството
си; Твърди, че „Е.Б.Е.“ ЕАД продава на Г.В.П. електрическа енергия по договор
при общи условия, без необходимост от тяхното изрично писмено приемане. Нещо
повече, от приложените документи безспорно се установявало, че ответникът е бил
собственик на имот – апаратмент № *, находящ се гр. С., ул. „К.Л. № **, вх. *, ет. *, и захранван от ИТН , както и че го е
ползвал и владял до 01.04.2015 г.. Като собственик на процесния имот ответникът
следвало да понесе отговорността за заплащане на непогасените задължения за
консумирана електрическа енергия и предоставени мрежови услуги и поради тази
причина били предприети действия по служебна промяна на партидата за ИТН ****,
която до този момент се е водила на стария собственик – баща му.
За Г.В.П. бил открит клиентски номер ***.
Ответникът от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от общите условия, се бил
задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по
начините, определени в същите – чл.18, ал.1 и ал.2. В изпълнение на
задълженията си по общите условия „Е.Б.Е.“ ЕАД доставило на обекта на ответника
за периода 09.10.2014 г. – 08.12.2014 г. електроенергия на обща стойност 294,91
лв., която до този момент не била заплатена от ответника. Поради забава в
заплащане на консумираната ел. енергия ответникът дължал законна лихва в общ
размер от 83,70 лв. за периода 16.12.2014 г. – 19.10.2017 г.
Ищецът твърди, че на 20.10.2017 г. подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Карлово за
вземанията си към Г.В.П., в размер на общо
378,61 лв. (триста седемдесет и осем лева и шестдесет стотинки). Било
образувано ч. гр. д. № 1637/2017г. по описа на РС – Карлово, по което съдът
издал заповед за изпълнение. Срещу заповедта ответникът подал възражение в срок, което обосновавало
правния интерес на ищеца да предяви настоящите искове.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
съществуването на вземане на „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК: **** по отношение на ответника Г.В.П.,
както следва:
- сумата 294.91 лева (двеста деветдесет и четири лева и деветдесет и
една стотинки) – главница, представляваща стойността на електрическа енергия,
доставена за периода от 09.10.2014 г. до 08.12.2014 г., по партидата на
длъжника с клиентски номер № ****, отнасяща се за обект на потребление: град С., ул. „К.Л.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, ИТН ****;
- сумата от 83.70 лева (осемдесет и три лева и седемдесет стотинки),
представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за
периода от 16.12.2014 г. до 19.10.2017 г;
- законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда –
19.10.2017 г., до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се направените разноски по делото, включително и тези в
заповедното производство.
Ответникът, с отговора на исковата молба
оспорва исковете. Твърди, че ищцовото дружество не спазило Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.Б.Е.“ ЕАД и следвало
своевременно да бъде прекъснато електрозахранването, вместо да се начисляват
сметки.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че по заявление на ищеца (кредитор по
заповедното производство) от 19.10.2017 г., е образувано ч. гр. д. № 1637/2017
г. по описа на РС Карлово. Издадена е Заповед №1050/24.10.2017 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено ответникът (длъжник
в заповедното производство) да заплати на „Е.Б.Е.“ ЕАД: сумата от 294.91 лева –
главница, представляваща стойността на електрическа енергия, доставена за
периода от 09.10.2014 г. до 08.12.2014 г., по партидата на Г.В.П. с клиентски
номер № ****, отнасяща се за обект на потребление: град С., ул. „К.Л.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, ИТН ****; сумата от 83.70 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за
периода от 16.12.2014 г. до 19.10.2017 г; законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда
– 19.10.2017 г., до окончателното
изплащане на вземането; сумата 25.00 лева, представляваща разноски
по делото за заплатена държавна такса и сумата 50.00 лева, представляваща възнаграждение
за юрисконсулт. Заповедта е връчена на ответника и оспорена в законовия срок от
него, поради което на ищеца е указано да установи вземането си по съдебен ред в
месечен срок от получаване на съобщението за постъпилото възражение срещу
заповедта. Настоящият иск е подаден в определения срок.
Безспорно е също така, че през периода 09.10.2014 г. – 08.12.2014 г.,
когато се твърди да е потребена от ответника електрическа енергия, доставена от
ищцовото дружество, Г.В.П. е бил собственик на процесния имот с административен
адрес град С., ул. „К.Л.“ № ** вх. *, ет. *, ап. *. Това се установява от представените в препис постановление за
възлагане на недвижим имот от 15.10.2014 г. и протокол за въвод в недвижим имот
от 01.10.2015 г..
Като доказателства по делото са представени копие на Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.Б.Е.“ ЕАД, приложими към
процесния период, които са били приети с решение на ищцовото дружество и
одобрени с решение на ДКЕВР. Видно е, че ОУ са публикувани във в. „Дневник“, с
оглед на което съдът намира за доказано, че тези общи условия са влезли в сила
и че същите намират приложение в отношенията му с потребителите на електрическа
енергия, включително и с ответника по делото.
Представени са в заверен препис фактура № ********** и актура №
********** за клиентски номер № ****, обект на потребление в град С., ул. „К.Л.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *. Фактура №
********** е на стойност 122.35 лева, като в нея е отразено, че отчетният период
е 09.10.2014 г. – 08.11.2014 г.. Фактура № ********** е на стойност 172.56
лева, за отчетен период 09.11.2014 г. –
08.12.2014 г..
От ищцовото дружество е представено препис-извлечение от сметка, в която
е отразено, че задълженията по партидата на Г.В.П. с клиентски номер № **** за
периода 09.10.2014 г. – 08.12.2014 г. са в размер на общо 294.91 лева, като за
периода 16.12.2017 г. – 19.10.2017 г. е начислена лихва за забавено плащане в
размер на 83.70 лева. Посочено е, че Г.В.П. дължи общо 378.61 лева.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза, изготвено въз основа на документите
по делото и приложимите нормативни актове, се установява, че обект на потребление в гр. С., ул. „К.Л.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, ИТН ****, е бил присъединен към
електроразпределителната мрежа за процесния период от
09.10.2014 г. до 08.12.2014 г.. Електрозахранването е било прекъсвано на
08.10.2014 г. и на 15.12.2014 г., като след заплащане на просрочените
задължения и съответните такси е било възстановявано. Ползваният за обекта
електромер с фабричен № 41789604 е преминал първоначална и периодична последваща проверка, като
през процесния период е бил в изправност.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че счетоводството на „Е.Б.Е.” ЕАД се
осъществява по Международните стандарти за финансови отчети и се води правилно
и редовно. Данните за употребена електроенергия са правилно изчислени във фактура
№ ********** и фактура № **********, като лихвата за забава също съответства на
отразеното в двете фактури.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Предявеният иск е допустим.
Против издадената заповед за изпълнение е подадено, в срока за това, възражение
от ответната страна, като за ищеца възниква правен интерес от предявяване на
иска за установяване на вземането си по заповедното производство.
По същество искът е основателен, като съображенията за това са следните:
В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи съществуването на задължението на ответника да заплати
определено количество електроенергия, доставена през исковия период в процесния
имот. В заявлението по чл.410 ГПК се претендира сумата от 294.91 лева, като
стойност на ел. енергия, доставена за периода от 09.10.2014 г. до 08.12.2014 г.
и в хода на производството се установи, че електроенергията е доставена на ответника
именно в този размер и за този период, но не е заплатена от него. Единственото
възражение, релевирано от Г.В.П. е за това, че ищцовото дружество, в нарушение
на ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия не е прекъснало
електрозахранването към имота след първата просрочена фактура. От заключението
на СТЕ, обаче се установи, че в действителност електрозахранването е било
прекъсвано два пъти – на 08.10.2014 г. и
на 15.12.2014 г., като след заплащане на просрочените задължения и съответните
такси е било възстановявано. Ответникът, на когото е възложена тежестта за
ангажиране на доказателства за пълно и точно изпълнение на задължението си за
плащане на цената на ел. енергия, не сочи такива, поради което съдът намира
предявения иск за основателен и доказан и счита, че следва да се уважи в пълен
размер. В своето заключение съдебно-счетоводната експертиза изчислява размера
на дължимата лихва за забава за процесния период, който съвпада изцяло с
претендирания от ищеца.
Предвид гореизложените съображения съдът намира
предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД за основателен и доказан и следва да го уважи изцяло.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца и направените в настоящото производство разноски
в размер на 75.00 лв. – държавна такса; 400.00 лв. – възнаграждение за вещите
лица и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Съобразно Тълкувателно
решение №4/18.06.2014г. по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК следва да се присъдят и
разноските в заповедното производство в размер
на 25.00 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Общия размер на разноските на ищеца в двете производство
възлиза на 650.00 лв..
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
съществуването на вземане на „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК: **** със седалище и
адрес управление:***, със законни представители M.М.М.-Д.и Ж.П.С. от Г.В.П. с
ЕГН **********,***, както следва: сумата 294.91 лева (двеста деветдесет и четири лева и
деветдесет и една стотинки) – главница, представляваща стойността на
електрическа енергия, доставена за периода от 09.10.2014 г. до 08.12.2014 г.,
по партидата на длъжника с клиентски номер № ****, отнасяща се за обект на
потребление: град С., ул. „К.Л.“ № **, вх.
*, ет. *, ап.6, ИТН ****; сумата от 83.70 лева (осемдесет и
три лева и седемдесет стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане
в размер на законната лихва за периода от 16.12.2014 г. до 19.10.2017 г; законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 19.10.2017
г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
№1050/24.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр.
д. № 1857/2017 г. по описа на РС Карлово.
ОСЪЖДА Г.В.П. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК: ****
със седалище и адрес управление:***, със законни представители M.М.М.-Д.и Ж.П.С. сумата от 650.00 лв. (шестстотин и петдесет лева), представляваща
разноски по делото в исковото и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П.В.