Р Е Ш Е Н И Е №
131
12.06.2023 г.,
гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на десети май през две
хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МИХАИЛ РУСЕВ
2.
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при
секретаря СТЕФКА ХРИСТОВА
и в
присъствието на прокурора МИНЧО НИКОЛОВ
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №86 по описа на
съда за 2023 година.
Производството
е по реда на глава ХІІ,
чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №43
от 08.02.2023г., постановено по анд №1261/22г. РС Казанлък потвърдил електронен фиш /ЕФ/, сер. К, № 5827191,
издаден от ОДМВР Стара Загора, с който на П.А.Р. ***, ЕГН *********, на осн.
чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП и за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с
ал.1 от ЗДвП била наложена административна санкция „глоба“ в размер на 600 лева.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението останал
административно наказаният, който го обжалва в срок
като неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения и при нарушение на материалният закон.
Касаторът не споделя за правилни изводите на РС, като навежда довод, че наказващият
орган макар и да посочил, че нарушението било повторно, приложил нормата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП без да конкретизирал коя била хипотезата на повторност, за
която бил санкциониран. Това било съществен порок. Член 189, ал.4 от ЗДвП препращала към различните хипотези на ал.1-3
от нормата, в които се предвиждали различните наказания. Повторността била
оттегчаващо вината обстоятелство и винаги се прилагала във връзка с конкретно
нарушение, което налагало и посочване на основния състав на нарушението. Претендират
се разноски.
Касаторът, редовно призован в с.з., не се
представлява.
Ответникът по касация, редовно призован, не
се явява и не се представлява. По делото е депозираното становище от
процесуален представител, в което се мотивират доводи за правилност на
въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерността на
претендираното възнаграждение за един адвокат от другата страна.
Представителят на ОП Стара Загора изразява
мнение за неоснователност на касационната жалба, Счита, че решението било
законосъобразно, постановено в съответствие с приложените материално-правни
разпоредби.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира двете жалби за
допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, касационната
жалба се явява основателна.
За
да потвърди процесния пред него електронен фиш, въззивният съдебен състав приел
за установено от фактическа страна, описаното в електронен фиш сер. К № 5827191
нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП извършено на 23.04.2022г. в 15,27ч.
на път I-5
км. 213+400, разклона за с. Ягода от наказаното лице, в качеството му на водач
на МПС, който преминал през посоченото място с 91 км./час, при ограничение, въведено с пътен знак от 60
км./час., което нарушение било в условията на повторност, в едногодишния срок
от влизане в сила на ЕФ сер. К № 4788479, поради което на осн. чл.189, ал.4,
вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП била наложена санкция „глоба“ в размер на 600 лева.
РС
не прием за основателни възраженията на жалбоподателя, като изложил
подробни правни доводи в насока спазване
на особеното производство по издаване на електронен фиш, чрез използване на
техническо средство, установяващо нарушение на ЗДвП. Приел, че били спазени
сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН, че електронният фиш отговарял напълно на
императива на чл.189, ал.4 от ЗДвП. В заключение приел и за доказан фактът на
повторност на нарушението, предмет на процесния ЕФ, тъй като по делото имало
приложено доказателство в тази насока, а процесното нарушение било извършено
именно в едногодишният срок от влизане в сила на ЕФ, с който се санкционирало
предходното такова.
Касационната
инстанция не споделя за правилен крайният правен извод на РС за
законосъобразност на процесния ЕФ, а наведения довод в касационната жалба, че
не е налице пълна правна обосновка на дадените факти е основателен.
Няма
спор, че така описаните факти в процесния ЕФ сочат на извършено нарушение на
чл.21 от ЗДвП в условията на повторност, като самият факт на това не е спорен и
е доказан по делото пред РС. Въззивният съдебен състав обаче не е отчел
правилно фактът на непълната правна квалификация, която е дадена в ЕФ, която се
свежда до чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП. Само фактът на
посочване на нормата, въз основа на която органът приема, че конкретното
нарушение на чл.21 от ЗДвП е извършено в условията на повторност от дееца и
поради това му определя едно по –тежко наказание, не е достатъчно. Член 182,
ал.4 от ЗДвП е бланкетна правна норма, поради което органът е задължен при
позоваването й изрично да посочи и основният правен текст от закона, въз основа
на който се определят вида и размера на санкцията, а това не е налице в жаления
ЕФ. Т.е., за да е пълна и правилна правната квалификация в случаите на
повторност задължително е органът да визира и конкретен текст от чл.182, ал.1-3
от ЗДвП. Такъв обаче по никакъв начин не е визиран в процесният ЕФ и това
несъмнено съставлява от една страна нарушение на императивните изисквания за
съдържание на акта /посочване на санкционната норма/, с който се ангажира
административно- наказателна отговорност на дееца, а от друга страна прави
невъзможна преценката на съда относно материалната законосъобразност на този
акт.
Горното обосновава извода, че РС Казанлък
не е приложил правилно закона, като е постановил потвърждаване на ЕФ, сер. К, №
5827191 на ОДМВР, поради което е налице визираното от касатора касационно
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за неговата отмяна като
незаконосъобразно, а от там и за отмяна също като незаконосъобразно издаден и
обжалваният пред РС електронен фиш.
Ответникът по касация претендира разноски
в размер от 1500 лева, съгласно представен списък на разноските и договор за
правна защита и съдействие /л.6/. В писменото си становище ответникът по
касация прави изрично възражение за прекомерността на така договореното
възнаграждение, което касационната инстанция приема за основателно, тъй като
видно от съдържанието на договора за правна защита и съдействие от
17.02.2023г., същият е с предмет единствено подаване на касационна жалба, без
процесуално представителство, спорът не се отличава с фактическа и правна
сложност, поради което следва възнаграждението да се редуцира до минималния
размер по чл.18, ал.1, определен в Наредба №1/2004г. в размер на 100 лева,
който и да се присъди в полза на касатора.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение №43 от 08.02.2023г.,
постановено по анд №1261/22г. по описа на РС Казанлък , вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ електронен фиш
/ЕФ/, сер. К, № 5827191, издаден от ОДМВР Стара Загора, с който на П.А.Р. ***,
ЕГН *********, на осн. чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП и за нарушение
на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП била наложена административна санкция
„глоба“ в размер на 600 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР Стара
Загора да заплати на П.А.Р. ***, ЕГН ********* разноски пред касационната
инстанция в размер на 100 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.