Решение по дело №14283/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3714
Дата: 29 февруари 2024 г.
Съдия: Мария Василева Карагьозова
Дело: 20231110114283
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3714
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110114283 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ЗАД
„А“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, чрез юриск.
Н.К. срещу ЗД “Б” АД, с ЕИК *********, с адрес: гр. С..., с която се иска да
се признае за установено по отношение на ответното дружество, че дължи на
ищеца следните суми: 2 548.65 лв. – главница, представляваща неизплатено
обезщетение по регресна претенция, както и мораторна лихва върху
главницата в размер на 776.69 лв. за периода от 24.10.2019 г. до 24.10.2022 г.,
за които суми е издадена заповед № 33071 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 16.11.2022г. по ч.гр.д. № 59451/2022г. по
описа на СРС, ведно със законната лихва за периода от датата на подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.11.2022г. до датата
на окончателно изплащане.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни, тъй като счита, че с оглед
на механизма на настъпване на ПТП и причинените щети е възстановил
размера им, със сума от 23 987, 75 лв., платена на 01.08.2018г.
Като третото лице – помагач на страната на ответника е конституиран М. В.
Д. с адрес: гр. В.....
От събраните по делото писмени доказателства и изпълнената съдебна авто-
1
техническа експертиза се установи следното във фактическо и правно
отношение:
Предявените искове са допустими. Заповед № 33071 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 16.11.2022г. е издадена по ч.гр.д. №
59451/2022г. по описа на СРС след като на 01.11.2022г. ЗАД „А“ е депозирал
срещу ЗД „Б“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК. Длъжникът е възразил по чл. 414 от ГПК в срок. Установителните
искове също са предявени от заявителят в срок.
На 24.09....г., около 10.00ч., в гр. В, водачът на лек автомобил „Х“ с ДК № ...
се е движел по бул. “Ц.О.“ и в района на цирк „Б“, поради несъобразена
скорост губи контрол, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира
ПТП с движещият се в посока центъра на града лек автомобил „М.А.“ с ДК №
.... Пътно - транспортното произшествие е документирано с протокол за ПТП
с пострадали лица № ... - 1020 - 3248 от 24.09....г., съставен от служители на
МВР. Единият от увредените автомобили – лек автомобил „М.А.“ с ДК № ... е
бил застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС” в ЗАД „А” с
полица № ... със срок на действие от 23.10.2016г. до 22.10....г. Към датата на
застрахователното събитие л.а. „Х“ с ДК № ... е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите при ЗД "Б" АД. След
събитието, във връзка с подадено уведомление за щета по застраховка
„Каско” на МПС от 24.09....г., при ищецът е образувана ликвидационна
преписка (щета) № .... Застрахованият лек автомобил „М.А.“ с ДК № ... е бил
оценен от експерти на застрахователното дружество, като са описани
повредите, причинени в резултат на горепосоченото ПТП и съставляващи
тотална щета. ЗАД „А“ е признало сума в размер на 26 534.40 лв. с включени
ликвидационни разноски в размер на 15 лв. и 80, 40 лв., представляващи
разходи за репатриране на автомобила.
На 04.01.2018г. ЗАД „А”, в качеството на застраховател по имуществена
застраховка „Каско на МПС”, клауза „П - Пълно каско“, е изплатило
застрахователно обезщетение по образуваната в дружеството ликвидационна
преписка - щета № ... за причинените на лек автомобил „М.А.“ с ДК№ ...
имуществени вреди, представляващи тотална щета, сума в общ размер на 26
534.40 лв.
С писмо, получено от ответникът на 30.01.2018г., към него е предявена
2
регресна претенция, в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. ЗД "Б" АД е
признало задължението си за сума в размер на 23 987.75 лева и с тази сума е
извършило частично плащане на 01.08.2018 г. По настоящото дело ищецът
претендира да му бъде заплатена разликата между обезщетението, което той е
платил на застрахованото лице и сумата, възстановена му от ответникът или
сума в размер на 2 548.65 лева.
Предявените по делото искове са основателни, с оглед събраните писмени
доказателства и изпълнената съдебна авто - техническа експертиза. По делото
ответникът с отговора на исковата молба, както и с плащане на част от
претендираното от него обезщетение, е признал настъпването на
застрахователното събитие, сключените застраховки и част от подлежащите
на възстановяване щети. Оспореният от ответникът механизъм на пътно-
транспортното произшествие и размера на нанесените вреди се доказа от
заключението на приетата като доказателство по делото съдебна авто -
техническа експертиза, а именно, че водачът на л.а. „Х“ с ДК № ...,
управлявайки го, действително при ПТП на 24.09....г. е нанесъл на лек
автомобил „М.А.“ с ДК № ... имуществени вреди, представляващи тотална
щета, възлизащи на сума в общ размер на 26 534.40 лв. Вещото лице е дало
заключение, че общата стойност на обезщетението възлиза на 26 832, 90 лв.
като стойността на лек автомобил „М.А.“ с ДК № ... към датата на събитието,
увредено от него като тотална щета е била 26 737, 50 лв.
Съгласно чл. 411, ал.1 от КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" – до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от
водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят
по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице,
може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на
причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по
3
договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от
водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
Затова главният иск, предявен по делото в размер на разликата между
действително дължимото от застрахователят по застраховката гражданска
отговорност и платеното от него, в размер на 2 548, 65 лв. /при точна разлика
2 546, 65лв./ и акцесорният иск за мораторна лихва в размер на 776, 69 лв. за
периода от 24.10.2019г. до 24.10.2022г., са основателни и следва да бъдат
уважени в цялост.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, при този изход на делото, разноски се дължат
на ищеца, в общ размер на 796, 51 лв., от които: 66, 51 лв. държавна такса в
заповедното производство, 100 лв. държавна такса в исковото производство;
по 150 лв. юрисконсултско възнаграждение в двете производства и 330 лв.
възнаграждение на вещо лице.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че ЗД “Б” АД, с ЕИК *********, с адрес: гр.
С..., на осн. чл. 412, ал.1, във вр. с чл. 411 от КЗ ДЪЛЖИ на ЗАД „А“ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С сума в размер на 2
548.65 лв. – главница, представляваща неизплатено обезщетение по регресна
претенция по щета № ..., както и мораторна лихва върху главницата в размер
на 776.69 лв. за периода от 24.10.2019 г. до 24.10.2022 г., за които суми е
издадена заповед № 33071 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 16.11.2022г. по ч.гр.д. № 59451/2022г. по описа на СРС, ведно със
законната лихва за периода от датата на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 01.11.2022г. до датата на окончателно
изплащане.
ОСЪЖДА ЗД “Б” АД, с ЕИК *********, с адрес: гр. С..., на осн. чл. 78, ал.1
от ГПК, да плати на ЗАД „А“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С сторените по делото разноски в общ размер на 796, 51 лв.
Решението е постановено с участието на третото лице – помагач на страната
4
на ответника – М. В. Д. с адрес: гр. В.....
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5