Р
Е Ш Е Н И Е
Гр.
Козлодуй, 23.06.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, втори състав, в съдебно заседание на 10
юни 2020 година, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при
секретаря Стела Димитрова
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1329 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска чрез процесуален представител
юрисконсулт Д. А. е предявил
против Р.М.В., ЕГН **********,*** искове за признаване за установено
спрямо ответника, че дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 694/2019 по описа на РС Козлодуй - главница в размер
на 600,00 лева, договорна лихва в размер на 105,15 лева за периода от
16.03.2018 година до 11.11.2018 година, неустойка за неизпълнение на задължение
в размер на 283,50 лева, такса за експресно разглеждане на документи в размер
на 283,50 лева, разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 245,00
лева, законна лихва в размер на 22,99 лева за периода от 12.11.2018 година до
21.05.2019 година, законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда
– 28.05.2019 година до изплащане на вземането, както и направени разноски в
размер на 30,80 лева заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 200.00 лева.
В
исковата молба се твърди, че ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК за
процесните суми. Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника
който в срок подал редовно възражение, в резултат на което, за ищецът възниквал
правен интерес от предявяване на установителен иск за вземанията по заповедта.
Ищецът
твърди, че между „Вива кредит” ООД и ответника бил сключен на
14.02.2018 г. договор за паричен заем № 5417366, по който била
предоставена сумата от 600 лева, платима на 9 месечни погасителни вноски, всяка
в размер на 109.85 лв. При попълване на документите за отпускане на заема,
длъжникът се възползвал от допълнителната услуга за експресно разглеждане на
заявката, при което се съгласил и да заплати определената такса за това в
размер на 283.50 лева. Поради неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, на длъжника била начислена еднократно и неустойка
в размер на 283.50 лв. Така погасителната вноска била в размер на 109.85 лв.
Съгласно договора, длъжникът дължал разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просрочени задължения в размер на 245 лева. Длъжникът не е извършил плащания по
договора. Срокът на договора е изтекъл с настъпване на падежа – 11.11.2018 г.
На 01.10.2017 г. било
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземанията /цесия/ от 01.12.2016 г. между „Вива кредит” ООД и „А.з.к.н.п.з.”
ООД, с което били изкупени дължимите вземания, ведно с всички привилегии и
обезпечения, за което длъжникът бил уведомен. Претендира разноски.
В
законоустановения срок ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В
съдебни заседания ищецът не изпраща представител.
Ответникът
участва лично и признава иска.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта и предмета на производството:
От приетото за послужване ч.гр.д. № 694 по описа за 2019 г.
на КРС, се установява, че ищецът се снабдил със заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за следните суми: главница в размер на 600,00 лева,
договорна лихва в размер на 105,15 лева за периода от 16.03.2018 година до
11.11.2018 година, неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 283,50
лева, такса за експресно разглеждане на документи в размер на 283,50 лева,
разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 245,00 лева, законна лихва
в размер на 22,99 лева за периода от 12.11.2018 година до 21.05.2019 година,
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 28.05.2019 година
до изплащане на вземането, както и направени разноски в размер на 30,80 лева
заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 200.00 лева. Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника и
той в срок е подал възражение срещу нея, поради това съдът е указал на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е
допустим и подлежи на разглеждане по същество. Претенциите, предмет на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 694 по описа за 2019 г. на КРС, и предмет
на настоящата искова молба са напълно идентични, поради което и производството
се явява допустимо.
По същество:
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да
установи наличието на посоченото облигационно правоотношение – Договор
за паричен заем № 5417366 от 14.02.2018 г., предаването на сумата на
ответника, уговорения падеж на погасителните вноски, изтичането на срока на
договора, прехвърлянето му на вземанията по договора с договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, уведомяването на длъжника. Ищецът следва да установи и
наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на
кредита с надбавка (лихва), уговарянето на такса за експресно разглеждане на
документите за отпускане на кредита, уговарянето на такса разходи за
събиране на просрочени вземания и на такса разходи за дейност на служител,
уговарянето на валидна неустоечна клауза за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение, забавата на длъжника, както и да
установи всяко едно от вземанията си по размер. Ответникът следва да проведе
насрещно доказване по посочените по- горе обстоятелства, а при установяването
на фактическия състав на вземанията следва да установи, че е погасил
задълженията си.
От представения по делото договор за паричен заем № 5417366
от 14.02.2018 г. /л.8-10/ е видно, че между „Вива
Кредит“ ООД в качеството на кредитодател и ответника Р.М.В., като заемател е
възникнало заемно правоотношение, по силата на което кредиторът е предоставил
заемна сума в размер на 600 лева, която сума заемателят, съгласно чл.2, ал.2 от
договора удостоверява, че е получил с подписването на договора. Уговорен е
между страните фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.29 %. В договора е
предвидено, че заемателя се е съгласил да ползва услуга експресно разглеждане
на заявката за отпускане на кредита, за която услуга се заплаща такса в общ
размер на 283.50 лева, разпределена в месечните погасителни вноски. Така
месечната вноска е в размер на 109.85 лева и общо дължимата сума по кредита,
включваща главница, възнаградителна лихва и такса експресно
разглеждане е в размер на 988.65 лева. В договора в чл.4, ал.1 е
предвидено в 3-дневен срок от подписването му да представи на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора – поръчител /отговарящ на определени
условия в договора/ или банкова гаранция, която да е валидна за целия срок на
договора, като при неизпълнение на това задължение се начислявала неустойка в
размер на 283.50 лева, разпределена в месечните погасителни вноски.
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема,
че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка
дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват
нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното
право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на
кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по
кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, инкорпориран в
самия договор, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита
/чл. 5 от договора/. Предоставянето, респ. получаването на предварителна
информация е удостоверено в чл. 1, ал.1, т.1 от договора, което обстоятелство е
признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем.
Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Липсват общи
условия като отделно обективиран документ, като същите се съдържат в договора.
С оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.
„Вива
кредит“ ООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал. 1, т. 3
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава,
че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла
на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Видно от
представения по делото договор за прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г. и
приложение № 1 от 01.10.2017 г. към него /л.16-19/ вземанията по процесния
договор срещу ответника са цедирани на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД. В приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се
прехвърля по основание, размер и кой е задълженото лице. В договора за цесия е
посочено, че приложение № 1 от договора е неразделна част от него /пар.2 от
договора/. Представено е пълномощно от цедента, с което се упълномощава
цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 18/. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение
№ 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /.
Към
приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо от за
прехвърляне на вземането /л.23/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до
длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3,
пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва
да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от
09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.
С оглед
изложените съображения съдът намира, че в хода на процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената цесия,
уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на правоотношението -
вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето защо ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на
процесния договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а
не на стария кредитор.
По отношение на претендираните вземания по договора, съдът
намира следното:
1. По отношение на главницата
С
исковата молба се претендира главница в размер на 600 лева. В тежест
на ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Неблагоприятните
последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за
ответника, поради което съдът приема, че ищецът има вземане срещу ответника за
главница по договора за заем в размер на 600 лева. Падежът и на последната
вноска за главница е изтекъл на 11.11.2018 г., поради което и цялата сума е
изискуема. По делото ответникът не е възразил срещу дължимостта на това вземане.
Искът се явява основателен до пълния предявен размер.
В тази
връзка се явява и основателна претенцията за законна лихва върху главницата за
периода от датата на входиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение – 02.01.2018 г. до окончателното плащане.
2. По отношение на възнаградителната лихва:
Претендира
се договорна лихва в размер на 105.15 лева за периода от 16.03.2018г. до
последната погасителна вноска 11.11.2018 г. По договора е предвиден фиксиран
годишен лихвен процент от 40.29 %. Няма пречка страните да уговорят договорна
надбавка в размер по-голям от законната лихва. В случая съдът намира, че
уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, до който
извод достигна след преценка на конкретните данни по производството - срока на
договора, размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо
размера на кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, както и
автономията на волята. Размерът на договорнота лихва за целия период на
договора е в размер на 105.15 лева, който размер съответен на насрещната престация
на кредитора.
В тежест
на ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Подобни твърдения и
доказателства не са ангажирани от ответника. Неблагоприятните последици от
недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника, поради
което съдът приема, че ответникът дължи лихва в общ размер на 105.15 лева за
периода от 16.03.2018 г. до последната погасителна вноска 11.11.2018 г.
3.
По отношение на неустойката.
Общественият
интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми,
които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския
процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на
неустоечната клауза - виж решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№
1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и
др., както и следи служебно за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на
ЗЗП - решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г.
на I т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г.
на II т. о. на ВКС и др.
Съдът намира, че предвидена
в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави:
Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с
други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението
/виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
В случая
страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури
надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора,
като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 283.50 лв.
Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно
задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като
същата е необосновано висока.
Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира,
че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за
представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението
му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед
на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си
е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна
печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй
като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1
във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка по чл. 4, ал.2 от договора. Предвид на това претенцията за неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение в размер
на 283.50 следва се отхвърли изцяло, поради противоречието на клаузите от
процесния договор на добрите нрави.
4. Относно задължението за разходи:
В чл.1,
ал. 3 от договора, е уговорено, че заемателят дължи плащане на такса
за експресно разглеждане на документите за отпускане на заема в размер на
283.50 лв. Освен тази такса ищецът претендира и 245 лева - разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземания.
В
чл.12 от договора, длъжникът се е съгласил, че е запозната с Тарифата на
събираните такси от заемодателя. В тарифата при кредити, платими на месечни
вноски, какъвто е настоящия случай, е предвидено че при забава на плащане на
погасителна вноска дължи допълнително плащане на разходи, които за кредит в
размер на 600 лева не може да е повече от 175 лева, именно такава такса е
начислена от ищеца. В тарифата е предвидено еднократно плащане на сумата от 70
лева при забава с повече от 57 календарни дни, представляваща разход
за дейност на служител за събиране на вземането.
Съгласно чл. 33, ал.2 ЗПК, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. Съдът намира, че тези разпоредби,
предвидени в Тарифата на заемодателя се явяват в пряко противоречие с чл.33 от ЗПК. В случай на
неизпълнение или забавено изпълнение, заемополучателят следва да заплаща
отнапред определени разходи за действия по събиране на задължението като
едновременно са начислени и двете максимални такси от 175 лева и 70 лева
еднократна такса. Съдът намира, че отговорността за разноски, въведена в
Тарифата на кредитора, представлява по същество неустойка, дължима при забава
на изпълнението за заплащане на текущи задължения по кредита, а не плащане за
покриване разходи по събиране на вземането. С предвиждане и
начисляване на тези такси по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с
хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
на изискванията на закона, е нищожна. С оглед изложеното съдът приема за
нищожни клаузите, предвидени в Тарифата на „Вива Кредит ООД“. Тези клаузи дори
не са обективирани в договора, а в тарифа, която не е подписана от длъжника и
макар в чл.12 от договора да е посочено, че се съгласява с Тарифата, съдът не
може да приеме, че е поел задължение да заплаща тези разходи. Отделно от това с
предвиждането на такива разходи се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на
кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите – чл. 19, ал.1 от ЗПК, като уговаряне им като отделен разход, основан на тарифа на
кредитора има за цел заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР, поради което и на това основание тези такси не се
дължат. Същите са и неравноправни, не са уговорени индивидуално в договора,
произтичат от тарифа на кредитора, върху която заемателят не може да
въздейства, а следва да приеме, с подписването на договора.
Предвид
изложеното претенциите за заплащане на сумата в размер на 245 лева
представляваща такса разходи за извънсъдебно събиране на просрочени вземания
следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Съдът
счита за нищощожна и клаузата по договора в чл.1, ал.3, в който е уговорено, че
заемателят дължи плащане на такса за експресно разглеждане на документите за
отпускане на заема в размер на 283.50 лева, поради нейната
неравноправност. Тази такса е уговорена в договора, едва след като е
направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължава
да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде
платена. Таксата е във фиксиран размер – 283.50 лв. или в случая
приблизително 1/3 от размера на получения заем. Липсва каквато и да е
еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя.
Съгласно чл. 144, т. 9 ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат
на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора. В чл. 146, ал. 1
ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи са нищожни, освен ако
са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2
ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ищецът не доказва, а и не
твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно
разглеждане на заявката за отпускане на кредит на документи в
предвидения в договора размер. С оглед изложеното съдът намира, че така
предвидената клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9
ЗЗП, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за
сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса,
представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен
като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
С
оглед изложеното претенцията за заплащане на този разход е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
По отношение съдебните разноски:
При
този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78,
ал.1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално на уважената
част от исковете. Същият е доказал заплащането на държавна такса в размер на
61.60 лв.Претендира на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. НЗПП да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер н.350 лева. Съдът намира, че при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото
присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 100 лева.
Общият размер на разноските на ищеца з.исковото производство възлизат
на 161.60 лева, като по съразмерност следва да му бъдат присъдени 76.40
лева.
За заповедното
производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 30.80 лева държавна
такса и според съда още 50.00 лева юрисконсулско възнаграждение, или общо 80.80
лева, като следва да му се присъдят по съразмерност 38,20 лева.
На ответника не следва да
се присъждат разноски, тъй като такива не са направени.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.М.В., ЕГН **********,***, че
дължи н. „А.за к.на п.з.“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление ***, партер, офис 1-2, представлявано от Ивелина Цанкова
Кавурска следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 694/2019 по описа на РС Козлодуй - главница в размер на 600,00 лева,
договорна лихва в размер н.105,15 лева за периода от 16.03.2018 година до
11.11.2018 година, законна лихва в размер на 22,99 лева за периода от
12.11.2018 годин.до 21.05.2019 година и законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда – 28.05.2019 година до изплащане на вземането, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване з.установено по
отношение на Р.Д.С., ЕГН **********, че дължи н. „А.за к.на п.з.“
ЕООД с ЕИК: *********, следните суми: 283.50 лева - такса за
експресно разглеждане на документи; 283.50 лева - неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; 245 лева - разходи и
такси з.извънсъдебно събиране на вземания.
ОСЪЖДА Р.М.В., ЕГН **********,***, да
заплати н. „А.за к.на п.з.“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, партер, офис 1-2, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска сумата
от 76.40 лева, представляващи съдебно деловодни разноски за
исковото производство и сумата от 38,20 лева,
представляващи съдебно деловодни разноски за заповедното производство, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението може да бъде
обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред
Окръжен съд Враца.
Районен съдия: