Р Е
Ш Е Н
И Е № 13
гр.Кюстендил,
17.01.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на девети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар Лидия
Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като
разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№163/2019г. по описа на
КАС, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Н.Я.К., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в затвора гр.Бобов дол, ЗООТ „Самораново“ е предявил иск
с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС против ГД „ИН“ – София за заплащане на
сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди – болки и страдания в периода 04.12.2017г. до 31.03.2019г., резултат на
нарушения на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващи се в системно нарушаване на
минималните му права за течаща вода, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът ГД „ИН“ – София чрез процесуалния представител изразява
становище за неоснователност на предявения иск.
Заключението на прокурора е за
недоказаност на иска по основание и размер.
Кюстендилският административен съд
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Ищецът Н.Я.К. *** наказание „лишаване от свобода“
/срав. справка за правното положение на осъдения/. От края на 2017г. е
преместен в ЗООТ „Самораново“, което обстоятелство не се оспорва от страните.
Във връзка с
наведените в исковата молба факти за нарушаване на правото му за течаща вода в периода
04.12.2017г. до 31.03.2019г., са събрани писмени доказателства – докладни записки от 28.05.2018г.,
31.05.2018г., 01.06.2018г., 04.06.2018г., 29.06.2018г.,03.07.2018г.,
19.07.2018г., 26.11.2018г., 29.03.2019г., график баня, обяснения от лишения от
свобода М.К. във връзка с аварии, при които
е нямало вода, писмо на „ВиК - Дупница“ ЕООД от 25.11.2019г. за
причините, довели до прекъсване водоснабдяването на ЗООТ в с.Самораново и
справка за прекъсването на водоснабдяването в района на ЗООТ – Самораново за
периода 04.12.2017г. – 31.03.2019г.
Събрани са
гласни доказателства. Свидетелят К. сочи, че действително в затвора има
проблеми с водата, защото водопроводната мрежа е стара. Големите аварии през
2018г. са били три. При проблеми се пълнят бидони и туби, с микробус се докарва
вода, за да има за санитарните възли. Отделно на лишените от свобода се дават
съдове – 10 литрови бутилки за питейна вода. От показанията на св.Н. се
установява, че проблеми с водата в ЗООТ „Самораново“ е имало, като не може да
посочи точни дати, на които е липсвало водоснабдяване на общежитието. Когато не
е имало вода са се донасяли туби и бидони с вода. Св.Б. заявява, че през 2018г.
често се е случвало да няма вода в затворническото общежитие, но са се пълнели
три бидона, докарвали са се шишета с вода за пиене. От показанията на св.С. е
видно, че за авариите във водопреносната мрежа веднага е сигнализирано
дружеството „ВиК – Дупница“ ЕООД, като същите са засягали цялото население на
селото, а не само затворническото общежитие. При спиране но водата своевременно
е сигнализирано дружеството по телефон, запознати са и други институции с
проблема. За да осигури вода за лишените от свобода е закупен и поставен един
бидон от един тон постоянно в района на ЗООТ, водоноска осигурява също вода, в
санитарните възли има разположени
бидони, които се пълнят ежедневно и се поддържат и като резерв, зареждат
се и се дават шишета с вода на лишените
от свобода за питейни нужди.
С оглед така
установената фактическа обстановка съдът намира иска за допустим, като предявен
от активно легитимиран субект срещу пасивно легитимиран ответник и пред
компетентен да го разгледа съд /по арг. от чл.285, ал.2 от ЗИНЗС/. Разгледан по
същество е неоснователен, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, т.е. отговорността
се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение /чл.3, ал.1/, както при поставянето на лицата в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането
под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3, ал.2/.
Основателността на иска за вреди с правно
основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага кумулативното наличие на предпоставките
- акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона; настъпила неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца – същата се предполага до доказване на противното /чл.284, ал.5
от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт,
незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. Съдът счита,
че с оглед събрания доказателствен материал по делото, искът с правно основание
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС се явява недоказан. Съгласно практиката на Съда по
правата на човека, чл.3 от ЕКПЧ налага на държавата да се увери, че лишеният от
свобода изтърпява наказанието си при условия, съответстващи на зачитането на
човешкото достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не излага лицето на
отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на
страдание при престой в затвора и че по отношение на практическите изисквания
на лишаването от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от
свобода, са гарантирани чрез спазването на законовите изисквания. Съдът е приел,
че изключването на лице от затворническия колектив само по себе си не
представлява форма на нечовешко отношение, като уточнява предназначението на
по-строгия режим спрямо лица, които се предполага, че са опасни - да
предотвратят опити за бягство, нападение или безпорядък сред затворническия
колектив. В контекста на тази съдебна практика законодателят е приел в
националното законодателство чл.3 от ЗИНЗС, с който забранява жестокото,
нечовешко и унизително отношение към лишените от свобода и поставянето им в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“.
Съдът приема за безспорно установено от докладни
записки, обяснения на л.св.К., гласните доказателствени средства и справка за прекъсването на
водоснабдяването в района на ЗООТ – Самораново за периода 04.12.2017г. –
31.03.2019г. на „ВиК – Дупница“ ЕООД гр.Дупница, че края на
месец май и началото на месец юни, месец юли, месец ноември 2018г. и месец март
2019г. е имало прекъсване на водоснабдяването в ЗООТ „Самораново“, т.е.
установява се липсата на течаща вода. Същевременно от писмо на „ВиК - Дупница“ ЕООД от
25.11.2019г. е видно, че прекъсването на водоснабдяването е в резултат на
възникнали аварии на водопровдните клонове по трасето за водоподаване към ЗООТ.
Водопроводната мрежа е морално и физически остаряла, като лошото техническо
състояние е причина за честите аварии. Разпитаните в съдебно заседание
свидетели сочат, че при липсата на вода в затворническото общежитие
администрацията на затвора е осигурявала бидони с вода за санитарните възли,
вода с водоноска, шишета от 10 л с вода за пиене за лишените от свобода.
Съпоставката
на установените данни за липса на течаща вода в ЗООТ „Самораново“ през исковия
период и разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС, която сочи че на лишените от
свобода следва да бъде осигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода, води до извод за неспазване на нормативно въведеното изискване в пълен
обем. Вземайки под внимание обаче причините, довели до поставяне на ищеца в
това положение на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ – аварии на
водопровдните клонове по трасето за водоподаване към ЗООТ и фактът, че
осигуряването на течаща вода не е в компетентността на администрацията на
затвора, а на трето лице – „ВиК – Дупница“ ЕООД гр.Дупница, съдът счита, че начинът на
изпълнение на наказанието и по специално условията, свързани с наличието на
течаща вода, не излага лицето на физически и психически дискомфорт, надхвърлящи
по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора и че то не
се дължи изключително на незаконосъобразно действие/бездействие на служители на
затворническата администрация. В изпълнение на вменените им задължения
специализираните органи по изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ са
предприемали своевременни и адекватни действия за осигуряване на вода чрез
пълнене на бидони за санитарните възли, доставка на питейна вода с водоноска и
шишета от 10 л. /срав. гласните доказателства и докладните записки/. Тези им
действия са гарантирали спазване правото на лишените от свобода, вкл. и на
ищеца за достъп до баня и тоалетна в степен на осигуряване на минималните им
права в този аспект, без накърняване на човешкото достойнство и надхвърлящи
неизбежното страдание и на населението на с.Самораново, което е търпяло същите
вреди от липсата на вода /вж. писмо на „ВиК – Дупница“ ЕООД/.
Отделно от гореизложеното съдът намира за недоказана и
втората предпоставка на иска по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС – настъпили вреди в
неимуществената сфера на ищеца. Чрез събраните гласни доказателствени средства
такива не се установиха. По никакъв начин не се доказаха преживени болки и страдания
от К.. Оборена е презумпцията на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС.
Във връзка с така формираните мотиви съдът приема иска
за недоказан, поради което ще бъде отхвърлен като неоснователен.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Н.Я.К.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр.Бобов дол, ЗООТ
„Самораново“ иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС против ГД „ИН“ –
София за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди – болки и страдания в периода 04.12.2017г. до
31.03.2019г., резултат на нарушения на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващи се в
системно нарушаване на минималните му права за течаща вода, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Решението подлежи на обжалване пред
тричленен състав на Кюстендилски
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на препис.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: