Решение по дело №2088/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

    гр.София, 05.06.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

                                                                                                   ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА

 

като изслуша докладваното от съдията  Кюркчиев ч. гр. д. № 2088 по описа на СГС за 2019г., за  да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 435, ал.2 от ГПК.

Образувано е по жалба на А.Д.К., конституиран в качеството на длъжник по изпълнително дело № 20189240400587 съгласно описа на ЧСИ Г.К.с рег. № 924 при КЧСИ, срещу Постановление от 11.12.2018г., с което съдебният изпълнител е оставил без уважение молба от 03.12.2018г. за спиране на изпълнителното производство, изменение на разноските за процесуално представителство на взискателя и за размера на изчислената от съдебния изпълнител законна лихва върху присъденото парично притезание.

Жалбоподателят поддържа твърдение за незаконосъобразност на обжалваното постановление, за което моли да бъде отменено, мотивирайки тезата си с липсата на мотиви, обстоятелствена част и диспозитив. При това било допуснато процесуално нарушение, тъй като съдебният изпълнител не се запознал с доводите на взискателя, преди да постанови обжалвания акт.

В законоустановения срок е постъпило възражение от насрещната страна по жалбата – взискателите в изпълнителното производство М.Ц.Д.и П.И.Д. които оспорват основателността на жалбата.

В писмено становище, което е адресирано до съда, съдебният изпълнител релевира доводи за допустимостта на подадената жалба, но поддържа тезата за нейната неоснователност.

Настоящият състав на съда, като взе предвид доводите на страните и съобрази данните за извършените процесуални действия по изпълнително дело № 20189240400587 съгласно описа на ЧСИ Г.К.с рег. № 924 при КЧСИ, установи от фактическа страна следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателите М.С.Б., В.Ж.К.и Б.С.Б., срещу А.Д.К.. Предмет на изпълнителното производство е парично притезание, което е обективирано в изпълнителен лист от 25.07.2018г. издаден въз основа на решението по гр.д. № 898/2017г.  по описа на АС София, за сумата от 50 000 лева заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.12.2014г. до деня на окончателното плащане.

Изпратената от съдебния изпълнител покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжниците на 03.12.2011г.

В хода на изпълнителните действия е постъпила молба с вх. № 10241/03.12.2018г., която е подадена от името на длъжника и съдържа три искания: Първо- искане за спиране на изпълнението, тъй като е подадена частна жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство; Второ- оспорени са разноските по изпълнението, които са направени за процесуално представителство на взискателя, с довод за прекомерност и размера на законната лихва, както е изчислен от съдебния изпълнител, с довод за неправилност в изчислението.

С Постановление от 11.12.2018 г. съдебният изпълнител е отказал да уважи направените искания. Постановлението съдържа в констативно съобразителната част констатация за постъпването на искането на длъжника, постъпването на  възражение от страна на насрещната страна /взискателите/ и три отделни диспозитива.

 Този акт на съдебния изпълнител е съобщен на страните в изпълнителното производство и обжалван по реда на глава Тридесет и девет от ГПК.

Жалбата, с която съдът е сезиран е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като предметния й обхват попада в изчерпателно установените от чл. 435, ал.2, т.6 и 7 от ГПК.  

Разгледана по същество, жалбата е  ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Обсъждайки основния релевиран в жалбата довод, касаещ липсата на мотиви на обжалваното постановление, настоящият съдебен състав счита, че по този въпрос следва да се придържа към задължителната съдебна практика, намерила израз в ТР № 1 от 04.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и в задължителното тълкуване на въпроса за това в кои случаи съдебното решение е нищожно, постановено от ВКС на РБ по реда на чл. 290 и сл. ГПК -.

Решение № 360 от 13.06.2014 г. по гр.д. № 796/2012 Г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС.                    В тези актове се приема принципното становище, че липсата на мотиви на съдебното решение не означава липса на решение, но представлява нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, което само по себе си не е основание за отмяна, още по-малко, за обезсилване на първоинстанционното решене. Когато в резултат от въззивния контрол има съвпадение с фактическите и правни констатации на първоинстанционното решение, въззивната инстанция може да препрати към мотивите на първостепенния съд и по този начин да ги направи свои, ползвайки се от анализа и обосновката, като по този начин осъществи своята решаваща дейност. Ако нарушението на чл. 236, ал. 2 ГПК не може да бъде отстранено от въззивната инстанция, тогава е налице основание за отмяната на решението като неправилно.

            Обсъждайки събраните доказателства, съдът намира, че обжалваното Постановление от 11.12.2018 г. е законосъобразно и следва да бъде потвърдено                 в частта, в която съдебният изпълнител е отказал да спре принудителното изпълнение. Това е така, доколкото в разпоредбата на чл. 432 от ГПК законодателят е визирал изчерпателно основанията за спиране на изпълнителното производство и в конкретния случай, не се установява да е налице нито едно от тях.

            Обжалваното Постановление от 11.12.2018 г. е незаконосъобразно в частта, в която съдебният изпълнител е оставил без уважение искането за изменение на разноските за процесуално представителство на взискателя и за размера на изчислената от съдебния изпълнител законна лихва върху присъденото парично притезание. Допуснатото в тези случаи нарушение на изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК не може да бъде отстранено от въззивната инстанция, тъй като липсват не само мотиви, но и достатъчно обективни данни за извършените изчисления, както и за съображенията, които е взел предвид съдебния изпълнител. В тази част, постановлението следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.К. с адрес: ***, конституиран в качеството на длъжник по изпълнително дело № 20189240400587 съгласно описа на ЧСИ Г.К.с рег. № 924 при КЧСИ, срещу Постановление от 11.12.2018г. в частта с което съдебният изпълнител е оставил без уважение молба от 03.12.2018г. за спиране на изпълнителното производство.

 

ОТМЕНЯ Постановление от 11.12.2018г. по изпълнително дело № 20189240400587 съгласно описа на ЧСИ Г.К.с рег. № 924 при КЧСИ               в частта, в която съдебният изпълнител е оставил без уважение молба от 03.12.2018г. за изменение на разноските за процесуално представителство на взискателя и за размера на изчислената от съдебния изпълнител законна лихва, върху присъденото парично притезание, с указание за съдебния изпълнител да постанови мотивиран акт по тези искания.

 

        Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                      

                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    

                                                                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.

                          

                                                                                                                             2.