РЕШЕНИЕ
№ 4241
гр. Пловдив, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело №
20215330116026 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. Г. Т.
срещу „Файненшъл България” ЕООД, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, с който се претендира да бъде прогласена
нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № ****** от *****г., сключен между
страните, с който се обезпечават задълженията на ищеца по Договор за паричен заем №
4204419/ 15.07.2021г., сключен между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като нищожен
поради липса на основание и като противоречащ на добрите нрави.
Ищецът поддържа, че между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор
за паричен заем № ******* от *****г., по силата на който на ищеца е предоставен финансов
ресурс в размер от 800 лв. По силата на чл. 4 от цитирания договор за паричен заем, ищецът
бил задължен да предостави на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в тридневен срок от
сключването му, поръчителство от две физически лица, които следвало да отговарят на
многобройни изисквания или банкова гаранция, или одобрено от заемодателя дружество –
поръчител. Тъй като първите две възможности били на практика неосъществими за ищеца,
то той бил задължен да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора дружество.
В конкретния случай, това дружество било „Файненшъл България“ ЕООД, което било
свързано лице със заемодателя ( „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на
капитала на „Файненшъл България“ ЕООД ). В чл. 3 от сключения между ищеца и
„Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция от *******г., било
предвидено да се заплати на поръчителя възнаграждение в размер от 731, 44 лв., което било
1
разсрочено на вноски.
Ищецът поддържа, че макар и предоставянето на поръчителство да е предпоставка за
получаване на кредитиране, то възнаграждението за поръчителя не е включено при
формиране ГПР по договора за кредит от ******г. Изтъква се и че на практика потребителят
не получава услуга срещу заплатеното по договора за поръчителство възнаграждение, тъй
като поръчителят след това разполага с право на регрес за заплатените суми. Поддържа се и
че доколкото кредиторът по договора за кредит и поръчителят по договора за поръчителство
са свързани лица, то на практика услугата се предоставя единствено в полза на заемодателя,
но длъжникът изцяло заплаща за нея.
Сочи се, че доколкото Договор за паричен заем № ****** от *******г. е
недействителен, като сключен при липса на основание и като противоречащ на добрите
нрави, то не е налице и валидна причина за съществуване на договора за поръчителство.
Моли се така предявеният иск да бъде уважен Претендират се сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „Файненшъл България“
ЕООД, със становище за неоснователност на предявения иск. Изтъква се, че в договора за
кредит ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати
длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска. Допълнително, изтъква се
и че на ищеца му е предадена преддоговорна информация и с полагането на подписа си в
договора, той се е съгласил с всички условия, при които ответното дружество предоставя
финансиране. По отношение на клаузата за предоставяне на обезпечение се поддържа, че
това е индивидуално договорена клауза с потребителя и той е разполагал с възможност да
избира кое обезпечение да предостави. Сочи се, че договорът за поръчителство е акцесорен
на договора за кредит и не би могло възнаграждението за поръчителя да бъде включено при
формиране на ГПР. Възразява се срещу твърдението на ищеца, че не е налице реално
предоставена услуга на ищеца. Моли се, така предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по
реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори и от приетия по делото като доказателство договор за паричен заем №
****** е видно, че на ****** г. ищецът в качеството на заемополучател е сключил с Изи
Асет Мениджмънт АД в качеството на заемодател договор за заем, по силата на който му е
предоставена в заем сумата от 800 лв. В договора е уговорен срок на заема 8 месеца, чрез
заплащане на 8 месечни вноски от по 115,57 лв. всяка. Отразен е фиксиран годишен лихвен
процент от 40 % и ГПР в размер от 47,68 %. Посочени са датите, на които настъпват
падежите на всяка от вноските, като е отразен общият размер на всички плащания –
924,56лв. Съгласно чл.4, ал.1 от договора, заемателят се е задължил в 3 дневен срок от
подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията
му по договора, а именно: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изисквания: да предостави на заемателя служебна бележка за размер на трудовото
2
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв., да
работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по други договор за
паричен заем, сключен с Изи Асет Мениджмънт АД, да няма неплатени осигуровки за
последните две години, да няма задължения към други банки и финансови институции или
ако има – кредитната му история към БНБ една година назад да е със статус не по – лош от
401„Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство, или банкова
гаранция с бенефициер – заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на заемателя по договора, която е валидна 30 дни след крайния
срок за плащане на задълженията по договора за заем. Уговорено е и следното
обезпечение, а именно: одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя
гаранционни сделки.
Въз основа на така уговореното на ******* г. между ищеца в качеството на
потребител и ответника Файненшъл България ЕООД в качеството на поръчител е сключен
договор за предоставяне на поръчителство. По силата на така сключения договор
поръчителят се е задължил да обезпечи задълженията по сключения с Изи Асет
Мениджмънт АД договор за кредит, като гарантът есе е задължил да издаде гаранция за
плащане в полза на Изи Асет Мениджмънт АД с наредител потребителя с цел гарантиране
на изпълнението на всички задължения на потребителя. Уговорено е възнаграждение за
поемане на задължението за сключване на договор за поръчителство за поемане на
солидарна отговорност със заемополучателя по сключения договор за паричен заем в размер
на 731,44лв., което е 91 % от предоставената в заем сума.
Не се оспорва, че вноските по договора за поръчителство се заплащат на падежа на
плащане и ведно с вноските по договора за кредит.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че размерът на ГПР на база заложените параметри от процесния договор,
описани подробно в констативната част от експертизата, е равен на отразения в договора, а
именно 47,68 %. Съдът счита, че действително кредитът се оскъпява почти двойно на
предоставената в заем сума с уговореното в договора за гаранция възнаграждение, но не
възприема заключението в частта, в която вещото лице е установило, че уговорената в
договора гаранция оскъпява кредита със 722, 7868 %. Съдът счита, че кредитът се оскъпява
почти със 100 % спрямо предоставената в заем сума, но не и със 722 %
Между ищеца и ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД са възникнали правоотношения по
договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим
в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и
3
условията за усвояването му (т. *); лихвения процент по кредита; годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит (т.**) и условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.**) .
Съдът счита за неоснователни възраженията на ищеца за недействителност на
договора поради неспазване на разпоредбите на чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК, доколкото това
условие е приложимо при променливи лихвени проценти, а в настоящия случай изрично е
предвидено, че се касае за фиксиран годишен лихвен процент. Договорът съдържа и
необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят
като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на всяка една
погасителна вноска- каква част от нея е за погасяване на главница и каква част- за лихва. В
този смисъл е и даденото от СЕС тълкуване в Решение по дело С-42/15, което е
задължително за националните съдилища на основание чл.633 от ГПК.
В смисъла на горните аргументи е и практиката на Съда на европейския съюз. В
Решение на СЕС от 09 ноември 2016 г. по отношение на приложението на Директива
2008/48/ЕО по дело С- 42/15 се приема, че чл. 10, параграф 2, буква з) и и) от Директива
2008/48 (съответстващо на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК) трябва да се тълкува в смисъл, че в
срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни
вноски не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната
вноска е предназначена за погасяване на тази главница. Тези разпоредби, тълкувани във
връзка с чл. 22, параграф 1 от тази директива, не допускат държавата членка да предвижда
такова изискване в националната си правна уредба. Приема се, че чл.10, параграф 2, буква з )
от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че в договора за кредит е необходимо
да се посочват точните дати на падежа на отделните вноски на потребителя, стига условията
по този договор да позволяват на потребителя да установи лесно и със сигурност падежите
на тези вноски. Аналогично е разрешението и в Решение на СЕС от 05.09.2019 г. по дело С-
331/18, съгласно което чл. 10, параграф 2, букви з) –й) от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета във вр. с чл. 22, не
допуска национална правна уредба, съгласно която договорът за кредит трябва да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, която да показва погасяването на главницата, лихвите
и другите разходи.
Действително в договора няма отделно записване на общия размер на договорната
лихва, но това не води до недействителност на договора. Такова самостоятелно изискване за
съдържанието на договора за потребителски кредит не е предвидено в чл. 11 ЗПК или в
друга разпоредба, към която да препраща гл. „Шеста – Недействителност на договора за
потребителски кредит. Неравноправни клаузи“ от ЗПК. Освен това от договора става ясно
какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за целия срок на договора, а именно
4
20,92 лева /разликата между предоставения кредит в размер на 200 лева – чл.2 и общо
дължима сума по договора 220,92 лева – чл.2, т.7, който размер е фиксиран за целия период
на договора.
Обстоятелството дали предвиденото в договора за кредит поръчителство и
допълнителното възнаграждение за него представлява скрита възнаградителна лихва и
следва да бъде включена в лихвения процент не рефлектира върху действителността на
договора като цяло, то би могло да доведе до разсъждения за недействителност на клаузата,
предвиждаща поемане на поръчителство от одобрено от заемодателя дружество –
поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
В чл.2, т. 7 от договора е посочен общият размер на всички плащания по договора в
размер на 924,56 лева, а в т.8 и годишния процент на разходите на заема 47,68 % –
реквизити по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора
отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1
ЗПК е относимо към разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и касае действителността на клаузите
за вземания, относими към ГПР и невключени в него, което не влече след себе си
недействителност на целия договор. Също така обстоятелството дали предвидената в
договора неустойка следва да бъде включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР
е въпрос относим към действителността на тази клауза, а не на договора. Предвид
изложеното съдът намира, че е спазена и тази разпоредба от ЗПК – посочен е ГПР и общо
дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на ГПР.
По изложените съображения се явява и неоснователен и иска за прогласяване на
недействителност на договора поради заобикаляне на закона, в частност на разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото тази разпоредба касае действителността на клаузите за вземания,
относими към ГПР и невключени в него, което не влече след себе си недействителност на
целия договор.
Договорът за кредит не противоречи на добрите нрави, доколкото не се установява
като цяло нееквивалентност на престацията на ищеца с престацията на ответника. За
предоставен в полза на ищеца кредит в размер на 200 лева, ответникът като заемодател
получава като възнаграждение за тази престация сума в размер на 20,92 лева, като
възнаградителна лихва. Съдът не открива нееквивалентност на насрещните престации на
страните. Определеното възнаграждение на ответника, за предоставения заем съответства на
принципа на добросъвестност и справедливост.
Дали уговарянето на допълнително възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, представлява скрита лихва, с която необосновано се увеличава размера на
насрещната престация на ищеца, като заемател е относимо към преценка действителността
на този договор и на допълнителните плащания, а не на договора за кредит като цяло.
С оглед изложеното съдът счита, че предявеният против ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ АД иск за прогласяване изцяло за недействителен на договор за кредит от
******** г. следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
5
По отношение на предявения иск за прогласяване на недействителен на договор за
предоставяне на поръчителство от същата дата против „Файненшъл България“ ЕООД, то
съдът счита същият за основателен и доказан.
При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на ответника се
установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи
Асет Мениджмънт“ АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки,
каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата на „Файненшъл България“ ЕООД,
от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на
едноличния собственик „Изи Асет Мениджмънт“ АД, който е кредитор на ищеца. В случая
със сключване на договора за кредит се цели заобикаляне на закона чрез предвиждане на
допълнително възнаграждение, което формално не следва да се включва в ГПР, съгласно
цитираните законови разпоредби, но всъщност представлява разход по договора, който
следва да се плати на юридическо лице – поръчител, чийто собственик на капитала е
юридическото лице – заемодател.
Налице е нарушение на добрите нрави и неравноправност.
Предвид изложеното искът за прогласяване на нищожността на договора за поръчителство
се явява основателен и следва да се уважи.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед отхвърляне на иска против „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, следва да се уважи искането за присъждане на разноски в размер на
юрисконсултско възнаграждение, определено чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25 от Наредбата
за заплащането на правната помощ в размер от 100 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК по предявения иск против „Файненшъл България“
ЕООД в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на
заплатена държавна такса от 50 лв. Представен е договор за правна защита и съдействие, в
който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2
ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този
размер, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ, възлиза на 400 лв., но процесуалният
представител на ищеца изрично заявява, че претендира 300 лв., поради и което с оглед
диспозитивното начало ще следва да му се присъди сумата от 300 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: с. Я., ул. „****“ № **
против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Джавахарлал Неру“№28, ет.2, офис 40-46 иск за прогласяване на
нищожността на Договор за паричен заем № ********/ *********г., сключен между него и
6
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП
и ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А. Г. Т., ЕГН **********, с адрес:
с. Я., ул. „****“ № ** и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“, №28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, че договор за предоставяне
на гаранция № ******* от ****** г. е недействителен, поради неравноправност и
противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА А. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: с. Я., ул. „*****“ №** да заплати на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър
Център, ет. 2, офис 40-46 сумата от 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джавахарлал
Неру“, №28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46 да заплати на А. Г. Т., ЕГН **********, с
адрес: с. Я., ул. „****“ № ** сумата от 50 лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джавахарлал
Неру“, №28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46 да заплати на адв. С. Н., ЕГН **********,
гр. ., ул. „*******“ № ** сумата от 300 лева - адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал. 1, т. 1 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
7