Решение по дело №55/2019 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 156
Дата: 26 август 2019 г. (в сила от 4 март 2020 г.)
Съдия: Павлета Василева Добрева
Дело: 20191840200055
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 януари 2019 г.

Съдържание на акта

                                               Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е 

                                                         26.08.2019 година                                 град Ихтиман

                                    

                                                В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                         6 състав на

Четиринадесети май                                                          две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Надя Борисова

 прокурор .................................

като разгледа докладваното от съдиятата

АНДело                                                            № 55                                  по описа за 2019 година,

 

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

           Производството  по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от „К....“ ООД против наказателно постановление № .....2018 г.  на Директора на регионална дирекция за областите С...., С...., К...., П....и Б....със седалище гр. С...., към ГД „КП“ при К…………, с което за нарушение на чл. 114 т.1 от Закон за туризма на осн. чл. 232 ал.2 от ЗТ му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв.

           Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

            Въззиваемият заявява становище за неоснователност на жалбата.

            Ихтиманският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

           На ……..2018 г. от служители на К………, била извършена проверка на търговски обект – заведение за хранене и развлечения, находящ се в гр. И…………, бул. „Ц....“ № ………….., стопанисван от жалбоподателя. При проверката, контролните органи установили, че в обекта се предоставят туристически услуги - ресторантьорство. В заведението, разполагащо с 22 седящи места на закрито и 16 седящи места на открито, се  предлагали за продажба безалкохолни напитки, пакетирани захарни изделия, обедно меню, гарнитури, пакетирани закуски, бира, топли напитки, скара, готвени ястия, сладолед. Същевременно по отношение на обекта, липсвало издадено удостоверение за категоризация или временно удостоверение за открита процедура по категоризацията му. За резултатите от проверката от контролните органи бил съставен КП № ………………...2018 г. Проверката продължила по документи на …………….2018 г., когато от жалбоподателя били представени временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на заведение за хранене и развлечения № ……………..2018 г. и удостоверение за категория № …………………..2018 г. Тъй като посочените документи били с дата последваща проверката на контролните органи, въз основа на така установеното, актосъставителят – св. Г., съставила АУАН с бл. № ……………...2018 г., в който отразила констатираните обстоятелства и посочила, че на ……….2018 г., търговецът е предлагал туристически услуги в некатегоризиран туристически обект, в нарушение на чл. 114 т.1 от ЗТуризма. Актът бил съставен в присъствието и предявен на упълномощен представител на дружеството жалбоподател, който го подписал с отбелязване, че възражения ще бъдат депозирани. Като прел депозираните такива за неоснователни, административнонаказващият орган издал атакуваното НП, в което описанието на нарушението е идентично с описанието му в АУАН, за нарушена е посочена разпоредбата на чл. 114 т.1 от Закон за туризма, и административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на осн. чл. 232 ал.2 от ЗТ с  налагане на административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв.

          Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа показанията на разпитаните в хода на производството свидетели – актосъставителя Г. и свидетелите по акта  - К. и П.. От показанията на свидетелите се изяснява още, че по време на проверката заведението е работело. Към административнонаказателната преписка са представени временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на заведение за хранене и развлечения № …………….2018 г., удостоверение за категория № ……………...2018 г., както и приходна квитанця от …………...2018 г., удостоверяваща плащане на дължимата такса за категоризация на обекта на посочената дата. Представено е и удостоверение за регистрация на заведение за обществено хранене № …………….2018 г.  на ОБДХ по чл. 12 от ЗХраните.

       Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

         Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

         Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидени в закона атакуваното НП се явява законосъобразно от формална страна.

Съдът намира за неоснователно възражението, което се прави с жалбата, че наказателното постановление е издадено при липса на материална компетентност. Компетентността на органа, издал обжалваното наказателно постановление произтича от разпоредбите на чл. 175, ал. 2 и чл. 232, ал. 2 от ЗТ и от цитираната по-горе заповед № № …………...2015 г. на председателя на КЗП. Нормите на чл. 175 и чл. 232 от ЗТ определят кои са контролните органи, имащи право да установяват административни нарушения по този закон, както и кои са административните органи, на които са възложени функциите по административното наказване на извършителите на констатираните нарушения. Видно от изброяването в посочените текстове, няма никакво съмнение, че органите на КЗП имат обща и неограничена компетентност да установяват административните нарушения на изискванията на ЗТ и подзаконовите актове по прилагането му, както и да издават НП срещу извършителите им. В разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от Закона за туризма е използван изразът "последващ контрол", който е употребен от законодателя, за да разграничи и подчертае разликата между контрола, извършван от категоризиращия орган в процеса на самата категоризация и контрола, който има право да извършва КЗП. Нещо повече, в чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за туризма изрично е предвидено, че органите на Комисията осъществяват контрол за спазване изискванията на Закона, за категоризация на туристическите обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1-3. Така очертаното правомощие несъмнено включва правото на тези органи да контролират както наличието на категоризация въобще, така и съответствието на туристическите обекти с определената им категоризация.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

            Що се отнася до това осъществено ли е от жалбоподателя санкционираното с атакуваното НП административно нарушение, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 114, т. 1 ЗТ предвижда задължение за лицата, извършващи хотелиерство или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 ЗТ, да предоставят туристически услуги в категоризирани туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.

Безспорно стопанисваният от жалбоподателя обект представлява туристически обект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗТ, който в момента на проверката на ………….2018 г., не е бил категоризиран и по отношение на който не е било издадено времено удостоверение за открита процедура по категоризиране.  Последното налага и извода, че по този начин формално е бил осъществен състава на нарушението по чл. 114, т. 1 от ЗТ, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Същевременно обаче, съдът намира, че в конкретния случай извършеното нарушение представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

При преценката дали извършеното административно нарушение представлява маловажен случай, следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. В конкретния случай, следва да се съобрази, че временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на обекта е издадено на датата следваща проверката – …………….2018 г., при това при наличие на данни за предприети действия от страна на търговеца за снабдяване на такова още в деня на самата проверка. На …………..2018 г. /седмица след проверката на контролните органи/ е издадено и Удостоверение № …………….за утвърдена категория "една звезда", издадено от кмета на Община И…………….. Посочените обстоятелства, налагат извода, че нарушението е  било отстранено веднага. На следващо място, не са установени други нарушения от страна на жалбоподателя, като в АУАН актосъставителят изрично е отразил, че нарушението е първо за търговеца. Не без значение за обстоятелствата при които е осъществено нарушението е и това, че обекта е бил регистриран по чл. 12 от ЗХраните. Ето защо и съобразявайки изложеното, както и липсата на настъпили допълнителни негативни последици от нарушението, намира, че процесното административно нарушение, за което е наказан жалбоподателя, представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като в незначителна степен е засегнало правата на потребителите. При наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е следвало да приложи посочената разпоредба, като не накаже нарушителя, а го предупреди устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението, ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление.

По изложените съображения, процесното НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

           Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                   Р     Е     Ш     И :

           

           ОТМЕНЯ наказателно постановление № .....2018 г.  на Директора на регионална дирекция за областите С...., С...., К...., П....и Б....със седалище гр. С...., към ГД „КП“ при КЗП, с което за нарушение на чл. 114 т.1 от Закон за туризма на осн. чл. 232 ал.2 от ЗТ на „К....“ ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв.

       Решението подлежи на касационно обжалване пред АС С.... област в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ