№ 2925
гр. София, 30.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н.М.У.
като разгледа докладваното от Н.М.У. Административно наказателно дело №
20241110210590 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 2 от НПК.
Образувано е по искане на СРП за налагане на запор по отношение на
лек автомобил „Субару“, с рег. № ******, собственост на А.Г.Л., с ЕГН
**********.
В искането е посочено, че чрез налагането на запора се цели
обезпечаването на отнемането на вещта, тъй като законодателят е предвидил
това отнемане в чл. 343б, ал. 5 от НК.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по
досъдебното производство доказателства, намира следното:
1. По процесуалната допустимост на искането:
Искането е процесуално допустимо – подадено е от активно
легитимиран субект, пред местно компетентен съд.
2. По съществото на искането:
В производството по допускане на обезпечение по реда на чл. 72 от НПК
съдът следва да преценява наличието на обосновано предположение за
извършено престъпление. За основателността на искането за вземане на тази
мярка за процесуална принуда не е достатъчно наличието на акт за образуване
1
на досъдебно производство за престъпление, за което се предвижда наказание
глоба и/ или конфискация (Тълкувателно решение № 2 от 11.10.2012 г. по
тълк. д. № 1/2012 г., ОСНК на ВКС).
Необходимо е във всички случаи собственикът на имуществото, по
отношение на което прокурорът е направил искане за налагане на
обезпечителни мерки, да е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление, за което е предвидено наказание глоба и/или конфискация или
отнемане в полза на държавата. В конкретния случай това е точно така, като
се установява, че Лунд е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.
343б, ал. 3 от НК.
Съдът намира, че от доказателствата по делото се установява, че е
налице обосновано предположение именно обвиняемият Лунд да е автор на
процесното престъпление. Този извод се базира на събраните по делото гласни
доказателствени средства, протокола за оглед на местопроизшествие, на
заключението на съдебната химико-токсикологична експертиза, както и на
останалите писмени доказателства, събрани по делото.
Преди да наложи мярката за процесуална принуда, съдът следва да
прецени и връзката на лицето, върху чието имущество ще въздейства със своя
съдебен акт, с това имущество. От доказателствата по делото е видно, че
обвиняемият е собственик на посочения автомобил, като е налице обосновано
предположение, че именно той го е управлявал при извършване на деянието.
На следващо място, съдът намира, че законодателят изрично е
предвидил в нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК, че автомобилът се отнема в
полза на държавата при признаване на лицето за виновно по надлежния ред.
Съдът, когато бъде сезиран с искане за вземане на обезпечителни мерки,
е длъжен, преди да допусне обезпечението, да се произнесе по допустимостта
и основателността му, като самостоятелно прецени налице ли са всички
изискуеми от закона предпоставки, в това число и дали към този момент са
събрани доказателства, от които да се приеме, че обвинението е обосновано и
е налице достатъчна степен на вероятност за реализиране на наказателната
отговорност на обвиняемия, както и че без тях ще бъде невъзможно или
затруднено изпълнението на присъдата. Във всички случаи, преди да се
произнесе по искането, съдът следва да прецени съразмерността между
поисканите обезпечения и предвиденото в закона отнемане, които се
2
обезпечават, като се ръководи от санкционната част на евентуалното
наказание. Извън пределите, предвидени от закона, обвиняемият не може да
търпи ограничаване на имуществените си права.
Като съобрази горепосочените си задължения, този съдебен състав
намира, че исканата обезпечителна мярка е съразмерна на предвиденото в
закона отнемане на лекия автомобил. Това е изводимо от факта, че според
оценителната експертиза по делото, стойността на автомобила възлиза на
3428 лева.
Съдът намира, че е налице и обезпечителна нужда, защото
законодателят изрично е предвидил, че се отнема конкретният автомобил, с
който е извършено престъплението. Доколкото той е установен, то съдът
следва да уважи искането на прокурора, за да не може той да бъде отчужден и
с това да бъде затруднено изпълнението на чл. 343б, ал. 5 от НК.
При тези мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАЛАГА ЗАПОР по отношение на лек автомобил „Субару“ с, рег. №
******, собственост на А.Г.Л., с ЕГН **********, обвиняем по ДП 874/2024 г.
по описа на 01 РУ и пр. пр. 21654/2024 г. на СРП.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред
Софийски градски съд, с частна жалба или протест, в едноседмичен срок
от деня на връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3