Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3805 14.10.2019
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на тринадесети септември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина
Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 18597 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
********* против М.М.Я., ЕГН **********, с която са предявени
обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422,
ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.
10, чл.11, чл.33 ЗПК, чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че на 11.07.2016 г. между ответника и трето лице – кредитор „Банка ДСК”
ЕАД бил сключен договор за стоков кредит № …, при ОУ и спазване на ЗПК. Била
предоставена сумата от 1155,50 лева за
закупуване на стоки от магазин „Технополис България” ООД на обща стойност 1018
лева. Следвало да бъде върната ведно с еднократна застрахователна премия от
137,50 лева, на 24 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва.
Ответникът
извършил плащания от 463,16 лева. Крайният падеж настъпил на 11.07.2018 г. Било
начислено и обезщетение за забава.
С допълнително споразумение от 08.08.2017 г. към
рамков договор за цесия от 20.04.2017 г., вземанията били прехвърлени на ищеца,
за което ответникът бил уведомен.
Поради
липсата на погасяване, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 6412/11.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 10773/2018 г. по
описа на ПРС, V бр. състав за следните суми: 909,19 лева – главница, дължима по 19 бр. погасителни вноски за
периода 20.12.2016 г. – 11.07.2018 г.; 196,88 лева –
договорна лихва за периода 20.03.2017 г. – 11.07.2018 г. и 98,64 лева - обезщетение за забава за
периода 20.12.2016 г. – 28.06.2018 г., връчена редовно по реда на чл. 47, ал.5,
вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на
настоящите искове. Моли се за уважаването им, ведно със законната лихва върху
главницата от 29.06.2018 г. до погасяването. Претендират се разноските в
заповедното и настоящото производство.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, чрез назначения особен
представител. Оспорва исковете. Нямало данни за връчване на уведомлението за
цесия на ответника. Тъй като пълномощното за възлагане на ищеца да уведоми
длъжниците за цесията от името на предишния кредитор, не било с нотариално
удостоверени подписи, можело да се приеме за недействително. Моли се за
отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 10773/2018 г. по описа на ПРС, V бр. състав, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя
е връчена редовно при условията на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете,
по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл.
415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
От приетия договор за стоков кредит № ……….11.07.2016
г. между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД, се установява наличието на съглашение за
предоставяне на парична сума в размер на общо 1155,50 лева за закупуване на
стоки от магазин „Технополис България” ЕАД – …, както и еднократна застраховка.
Плащането на цената на търговеца се установява по категоричен начин от двата
броя фискални бонове за закупуване именно на описаните в договора стоки, както и от полученото уведомително
писмо /л.15-16/. Всички описани документи – съдържат подписи и за ответника, които не са оспорени откъм
авторство /в преклузивния за това срок по чл. 131 ГПК, съгл. чл. 193, ал. 1 ГПК/, а е налице и изрично негово изявление, че е получил вещите, за които му е
предоставен кредит /л.16/. Сключването на застраховката също е установено. Към договора е приложен погасителен
план, в който са упоменати всички дължими суми, разбити по пера, в т.ч. ГПР, размер
на лихвата, падежни дати и размер на всяка вноска. Той също носи подпис на
потребителя.
Следователно,
доказват се наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника и
първоначалния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД. Последният е изправна страна, предвид
предоставяне на уговорената парична сума за закупуване на стоките, които са
получени. Спазена е предвидената в чл.240, ал.2 ЗЗД форма на уговорката за
лихви, поради което следва да се приеме, че същата е действителна и валидно е
обвързала кредитополучателя.
От
ответната страна, върху която лежи тежестта да установи при условията на пълно
и главно доказване изпълнение на задължението за връщане на заетата сума в
пълен размер, ведно с лихвите, такова доказване не беше проведено. Вземанията
са станали изискуеми на краен падеж, а именно 11.07.2018 г., до когато е
следвало да бъдат погасени.
От представените
доказателства - рамков договор за цесия от
20.04.2017 г. и приложение към него от 08.08.2017 /л.35-37, в което фигурират
вземанията към ответника/ се установява, че между „Банка ДСК“ ЕАД и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на който ищецът
е придобил вземанията срещу ответника, произтичащи от договора за стоков кредит.
Такава възможност е предвидена изрично в чл. 16 от Общите условия, за което е
налице изрично съгласие на насрещната страна, дадено с подписване на контракта.
Съобразно чл. 1.1 от договора за
цесия, цесионерът е придобил вземанията за главници, ведно с натрупаните към
момента на прехвърлянето лихви, привилегии и обезпечения. Ищецът е кредитор на ответника
относно непогасените задължения по договора за кредит.
По делото е прието уведомително писмо от
цедента „Банка ДСК“ ЕАД, съгл. чл. 99, ал. 3 ЗЗД, чрез нарочно упълномощения за
това цесионер /л.39/ за извършената цесия /л. 40/, адресирано до длъжника, което
е получено от м. му – л.41, преди процеса. Ответникът следва да се счита
редовно уведомен за сключването й, тъй като е узнал за цесията преди образуване
на делото.
Възраженията в ОИМ не се споделят. Изходящото
от упълномощения-цесионер уведомление, приложено към исковата молба и достигнало
до длъжника с нея /а в случая – и преди
нея/, съставлява надлежно съобщаване
на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника
на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи
цесионера - Решение № 156/30.11.2015
г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Законът не съдържа изискване пълномощното да бъде с нотариално удостоверени
подписи, поради което и за недействителност поради такъв порок не може да става
дума.
Отделно от горното - съгласно задължителните разяснения в т. 2 от ТР №5/2014 на ОСГТК на ВКС, за ответника
липсва интерес да оспорва
представителната власт на лицата, представляващи упълномощителя. Тази
недействителност е установена единствено
в интерес на представлявания. Ето защо, той
няма интерес да оспорва цесията с тези възражения, а същите са и неоснователни.
На следващо място, като факт от значение
за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин
уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК
/трайна и непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д.
№ 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013
г. на ВКС, ІІ т. о./. С оглед горното, ищецът е титуляр на вземанията и
надлежен кредитор.
Въз основа на
изложеното, съдът приема, че ищецът доказа в кумулативност - наличието на сключен
договор за стоков кредит, по който на ответника е предоставена парична сума
/респ. вещите, за които същата е отпусната/; валиден договор за цесия между
стария и новия кредитор, по силата на който цесионерът-ищец е придобил
изискуемите процесни вземания за главница, договорна възнаградителна лихва и
обезщетение за забава, както и, че длъжникът е уведомен за цесията.
По размера на
вземанията няма спор, като същият се установява от прегледа на приложения
погасителен план. Извършените частични плащания представляват извънсъдебно
признание на дълга. Те са приспаднати от кредитора по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като по тях и начина на погасяване, посочен в ут. на ИМ, също не се спори.
Следва да се посочи, че ищецът претендира суми в по – нисък размер от
установените от съда по реда на чл. 162 ГПК, а именно - 206,45 лева за дог.
лихва за заявения период 20.03.2017 г. – 11.07.2018 г. и 140,42 лева – за
обезщетение за забава, дължимо на осн. чл. 86 ЗЗД, предвид забавата, но предвид
диспозитивното начало в процеса, на страната се дължат търсените суми в
заявените размери.
Предявените
искове са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени в цялост,
ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението до
погасяването, като последица.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото
му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
плащане на – 125 лева ДТ; 314 лева – възнаграждение за особен представител. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, с оглед конкретната
фактическа и правна сложност, извършените процесуални действия с оглед защита
интересите на ищеца и неявяването в о.с.з., съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на минимума от 100 лева.
Следва да се присъдят и разноските в
зап. производство /т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/ – в размер на 25
лева – ДТ и 50 лева - юрк. възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37 ЗПрП, вр. чл. 26 НЗПП.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че М.М.Я.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
следните суми: 909,19 лева –
главница, дължима по 19 бр. погасителни вноски за периода 20.12.2016 г. –
11.07.2018 г., по договор за стоков кредит от 11.07.2016 г., сключен с „Банка
ДСК” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с приложение № 1/08.08.2017 г. към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.04.2017 г.; 196,88 лева – договорна
лихва за периода 20.03.2017 г. – 11.07.2018 г. и 98,64 лева - обезщетение за забава за периода 20.12.2016 г. –
28.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
постъпване на заявлението в съда – 29.06.2018 г. до окончателното погасяване, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№ 6412/11.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 10773/2018 г. по описа на ПРС, V бр. състав.
ОСЪЖДА М.М.Я., ЕГН **********, с адрес: *** да
плати на „Агенция за събиране на вземания” EАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните суми: общо 539 лева /петстотин тридесет и девет лева/ - разноски за настоящото
производство и общо 75 лева
/седемдесет и пет лева/ - разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№
10773/2018 г. по описа на ПРС, V бр. състав.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП