О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК ІV-Г състав в закрито съдебно
заседание на 28.02.2020год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ:
Десислава Попколева
Мария
Илиева
като изслуша докладваното от съдия Орешарова гр.дело №12187
по описа за 2019год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила
е въззивна жалба с вх.№5192569 от 23.11.2018год.,
подадена от В.П.К. срещу решение от
06.11.2018год. на СРС, 76-ти състав, постановено по гр.дело №30080/2018год.
Посочва, че в решението на СРС няма нито един мотив по отношение на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ, а
именно не е осъдено ответното дружество да заплати обезщетение за времето през което е останала без работа поради
уволнението за периода от 01.11.2017год. до 13.08.2018год. Сочи, че СРС не е разгледал и не е обсъдил
доказателствата от които е видно, че работодателят е осуетил възможността да
започне работа на друго място. Посочва, че от решението не става ясно от коя
дата първоинстанционният съд признава уволнението й за незаконосъобразно и го
отменя, като е посочена начална дата трети ден на месец тринадесети от 2018год.
Искането е да се постанови решение, с което да й се присъди обезщетение за
времето през което е останала без работа поради уволнението за периода от
01.11.2017год. до 13.03.2018год., както и да се определи датата от която да се
признае уволнението за незаконосъобразно и да бъде отменено.
При проверка
редовността на въззивната жалба и наведените оплаквания в нея с определение от
11.04.2019год. въззивният съд е прекратил първоначално образуваното въззв.
гр.дело и е върнал делото на СРС, 76-ти състав, постановил обжалваното решение
за произнасяне по исканията обективирани във въззивната жалба и съгласно
мотивите на същото определение.
С решение от
06.11.2018год. СРС, 76-ти състав,
постановено по гр.дело №30089/2018год. е признал за незаконно и е отменил на
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на В.П.К., извършено със заповед
№13/12.03.2018год. на управителя на дружеството работодател „Б.***“ЕООД,
считано от 03.13.2018год. Осъден е „Б.***“ЕООД на основание чл.128 и чл.213 КТ
да заплати на ищцата В.П.К. сумата от 2 400лв., представляваща
незаплатено брутно трудово възнаграждение за периода от м.07.2017год. до м.10.2017год.,
ведно със законната лихва от 14.05.2018год. до окончателното изплащане, сумата
от 900лв., представляваща обезщетение за недопускане до работа за периода от
01.10.2017год. до 15.12.2017год., като е отхвърлил иска по отношение на м.10.2017год. и за сумата от 600лв.
С решение от
18.04.2019год. СРС, 76-ти състав, по
гр.дело №30080/2018год. във връзка с определение от 11.04.2019год. на въззивният съд и в производство по чл.250 и
чл.247 ГПК е допуснал поправка на
очевидна фактическа грешка в решението от В.П.К. като вместо неправилно
изписаното “03.13.2018год.“ да се чете „13.03.2018год.“ и е оставил без
уважение искането на ищцата за допълване на постановеното на 06.11.2018год.
решение. В мотивите си първоинстанционният съд, за да постанови решението е
посочил, че независимо, че са били предявени с исковата молба иск с правно
основание чл.344, ал.1,т.3 да бъде осъден ответника за заплати обезщетение за
времето през което работникът е останал без работа поради уволнението и иск по чл.344, ал.1, т.4 КТ с искане да бъде
задължено ответното дружество да нанесе
основанието за уволнение е приел съгласно определение от 02.10.2018год., че тези искове са недопустими
и производството по тях, както и заплащане на възнаграждение за м.11.2017год. е
прекратено и е съобщено на страната и не е последвала частна жалба в тази част.
Срещу
така постановеното второ решение, съобщено на страните не е постъпила въззивна
жалба
След
постановяване на второто решение с разпореждане на въззивния съд от 26.09.2019год.
е дадена възможност на въззивницата в едноседмичен срок от съобщението да
посочи, в каква част обжалва първоначалното решение на СРС от 06.11.2018год. в
предвид съдържанието на подадената вече въззивна жалба от 23.11.2018год. и
какво е искането й към въззивния съд, като съобрази и постановеното решение на
СРС от 18.04.2019год. и което не е обжалвано, както и в същия срок да заяви
изрично поддържа ли въззивната жалба, в каква част или я оттегля. Указано е на жалбоподателката,
че при неизпълнение на указанията в
срок, жалба ще бъде върната. Препис от
разпореждането е връчено както на жалбоподателката, така и на нейния
пълномощник и до постановяване на настоящото определение не е постъпило
становище или изпълнение на указанията.
В случая след
като с постановеното решение от 18.04.2019год.
на СРС, 76-ти състав, по гр.дело
№30080/2018год. по оплакванията на жалбоподателката във въззивната й жалба от
23.11.2018год. е отстранена очевидната фактическа грешка в първоначалното
решение относно началната дата на посочената заповед за уволнение, което уволнение
е и отменено, както и изрично първоинстанционният съд е посочил, че не са
налице основания за допълване на решението с произнасяне и по претенция с
правно основание чл.344, ал.1,т.3 КТ за обезщетение за оставяне без работа и по
което има влязло в сила определение на СРС за връщане на исковата молба/стр.20
на делото на СРС/, както и не е постъпила жалба срещу това второ решение на първоинстанционния съд, подадената въззивна жалба от 23.11.2018год.. се явява без
предмет и подлежи на връщане.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА
въззивната жалба с вх.№5192569 от 23.11.2018год., подадена от В.П.К. срещу решение от
06.11.2018год. на СРС, 76-ти състав, постановено по гр.дело №30080/2018год. и ПРЕКРАТЯВА
производството по в.гр.дело №12187/2019год.
по описа на СГС, ІV Г състав.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред САС
в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.