№ 17070
гр. София, 19.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110170107 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № 368753/21.12.2023 г.
на „Т*****“ ЕАД срещу наследниците на Х. Ж. Ж. с ЕГН **********, в качеството им на
собственици на топлоснабден имот, правещо ги клиенти на топлинна енергия, доставяна до
същия, с която ИМ са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане при
условията на разделност на сумите, както следва: общо 1675,34 лв., от която сума 1322,94
лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. „К****“, ул. „Р***в“ № 2******, с аб.№
91668; 296,30 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 23.11.2023 г.; 45,46 лв., представляваща цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г.; 10,64 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 18.03.2021 г. до 23.11.2023 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 21.12.2023 г. до
окончателното им заплащане.
С уточняваща молба вх. № 33582/02.02.2024 г., ищецът е насочил цялата си претенция
срещу ответника Р. Х. Ж., с ЕГН **********, която се оказала единствен наследник на Х.
Ж. Ж., след смъртта и на съпругата му М. П. Ж. на 28.04.2022 г.
С отговор на искова молба, с вх. № 93557/21.03.2024 г. ответника Р. Ж. е з.вила, че
признава претенциите за основателни и в тази връзка е заплатила изцяло задълженията към
ищеца, за което е представила доказателства и моли за прекратяване на делото. В подкрепа
на изложеното представя и фискален бон от 13.03.2024 г., удостоверяващ заплащането на
сумата от общо 1821,11 лв.
С разпореждане № 52786/09.04.2024 г. съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от
съобщението да изрази становище по твърдението за плащане, като в същия срок да з.ви
продължава ли да поддържа исковете си по отношение на ответника.
С молба с вх. № 126126/16.04.2024 г. ищецът е потвърдил извършеното плащане на
всички вземания, предмет на делото, ведно с държавната такса по него, посочвайки, че
непогасено е останало единствено юрисконсултското възнаграждение по делото, което
1
претендира в минимален размер.
При съобразяване на така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че
доколкото з.вените от ищеца искови претенции са били изцяло погасени от ответника,
посредством плащането им в хода на процеса, между страните по делото не съществува
правен спор, който да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо. Няма ли правен спор,
няма нужда и правен интерес от съдебна защита, а наличието на правен интерес е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за надлежно възникване на правото на иск, за която
съдът следи служебно. Ето защо, независимо, че ищецът не е з.вил изрично, че оттегля или
се отказва от предявените искове, съдът намира, че доколкото з.вените от него искови
претенции са изцяло удовлетворени, което недвусмислено се признава от „Т*****“ ЕАД, то
за последното дружество не съществува правен интерес от водене на настоящото съдебно
производство, в който смисъл е и изявлението на ищеца в горепосочената молба от
16.04.2024 г., с която з.вява, че претендира единствено юрисконсултско възнаграждение по
делото в минимален размер. Съдът е длъжен да обезпечи развитието на едно процесуално
допустимо съдебно производство, поради което в случай че констатира липсата на някоя от
абсолютните положителни процесуални предпоставки за надлежно възникване на правото на
иск – правен интерес от з.вената с исковата молба съдебна защита, следва да счете, че
предявените искове се явяват процесуално недопустими.
Следователно, доколкото в случ. з.вените от ищеца искови претенции са изцяло
удовлетворени от ответника в хода на процеса, за „Т*****“ ЕАД е отпаднал правният
интерес от предявените искове, поради което образуваното въз основа на тях съдебно
производство като процесуално недопустимо следва да се прекрати.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По тази причина дори
и при прекратяване на делото, както е в настоящия случай, доколкото е налице плащане от
страна на ответника в хода на процеса – едва на 13.03.2024 г., т. е. след връчване на препис
от исковата молба, с извънпроцесуалното си поведение той е дал повод за завеждане на
делото срещу него, поради което безспорно следва да понесе сторените от ищеца разноски
по него.
Ищецът е претендирал единствено такива за юрисконсултско възнаграждение, което
съдът намира, че следва да бъде присъдено в минимален размер от 100,00 лв., съобразно чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ (обн. ДВ бр. 5/17.01.2006 г.), вр. чл. 78,
ал. 8 ГПК. Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, а освен това
извършените от името на „Т*****“ ЕАД процесуални действия се изчерпват единствено с
подаване на исковата молба и една уточнителна молба към нея.
По изложените съображения, съдът намира, че като процесуално недопустимо
настоящото производство следва да се прекрати.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК ответника Р. Х. Ж. , с ЕГН ********** следва да бъде
осъдена да заплати на „Т*****“ ЕАД сумата от 100,00 лв., представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 70107/2023 г. по описа на СРС, II ГО,
164-ти състав.
ОСЪЖДА Р. Х. Ж., с ЕГН ********** да заплати на „Т*****“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я....., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
2
сумата от 100,00 лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3