№ 4332
гр. Варна, 04.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20213100102214 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът съобщава следния проект на доклад:
Производството е по иск с правно основание чл.439 от ГПК, предявен
от Н. Г. К., ЕГН**********, адрес гр. Варна, ул. „*******, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът няма подлежащи на
изпълнение парични задължения към отв.„Параходство БМФ“ АД,
ЕИК103002674, със седалище гр. Варна, бул. „Приморски“ №1, за сумата от
142 977.42лв., като част от задължението от общо 145 380.00лв. по издаден на
10.05.2006г. в полза на ответника срещу ищеца изп. лист по в.т.д.
№126/2006г. на ВАпС, поради погасяване на задължението по давност при
настъпила по-рано перемпция и висящо за дълга изп.д. №426/2021г. на ЧСИ
Л. Станев.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че с определение от 09.05.2006г. по в.т.д. №126/2006г.,
по описа на ВАпС ищецът е бил осъден да заплати на ответника „Параходство
БМФ" ЕАД, сумата от 145 380.00лв., получена въз основа на изпълнителен
лист от 27.01.2005 г. по в.т.д. №38/2004 г. на ВОС, решението по което е
отменено. А на 10.05.2006г. бил издаден и изпълнителен лист по
определението на ВАпС от в.т.д. №126/2006г. По този изп. лист било
образувано изп. дело №12219/2006г. по описа на СИС при ВРС.
След посочване движението по изп. дело се сочи, че последно валидно
изпълнително действие било извършено на 01.06.2012г., а именно – наложена
възбрана върху ½ част от 5 кв.м. ид.ч. от дворно място на ул. „Райко Блъсков"
№8, която възбрана била вписана на същата дата. Последващите действия по
изп. дело твърди, че не са същински изпълнителни такива спрямо дължника,
по смисъла на ТР №6/14.03.2014г. на ОСТГК на ВКС, и конкретно:
Действията по налагане на възбрани върху останалите имоти 4 бр. чужда
собственост на 01.06.2012 г. не са изпълнителни действия, тъй като за дълг на
1
длъжника може да се посегне само върху имоти негова собственост, а видно
от Нотариален акт №186, том1, вх. peг №2101, нот. дело № 152/2005г. от
06.04.2005г., апартамент № 4 в гр. Варна, ул."Райко Блъсков"№ 8, апартамент
№ 5 в гр. Варна, ул."Райко Блъсков"№ 8, оптика - офис № 3 и офис № 7 в гр.
Варна, ул."Любен Каравелов" № 69, били собственост на Младена Николаева
К.а, а не на длъжника. Пак така вписаната възбрана ½ч. от 0.90 кв.м. ид.ч. от
имот, съставляващ дворно място от 226кв.м., парцел 8, на ул. "Л. Каравелов"
№69, също не била валидно изпълнително действие, тъй като върху имота
има;о вече вписана възбрана, за същото вземане, по същото изп. дело, със
същите страни на 09.05.2007г. След 16.12.2010г. суми не били събрани по
изпълнителното дело; не били проведени успешно други изпълнителни
способи, само била наложена на 01.06.2012г, една възбрана на 1/2ч. от 5 кв.м.
ид.ч. от недвижим имот, без да е извършен опис или друго изпълнително
действие и така не било осребрено имущество на длъжника. По тези причини
твърди, че погасителната давност била изтекла на 01.06.2017г., пет години
след последото валидно действие срещу длъжника.
Отделно твърди, че от 01.06.2012г. до 01.06.2014г. взискателят не бил
поискал и извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, като исканите справки по гражданско състояние и имуществено
обследване не са изпълнителни действия. Поради което е настъпила и
перемция и изп. дело следвало да се счита прекратено по силата на закона на
02.06.2014г., като се позовава и на приетото в TP №2/26.06.2015г. по тълк. д.
№2/2013г. на ОСТГК.
Обобщено твърди, че след последното валидно изпълнително действие
по изпълнителното дело, насочено срещу длъжника - възбрана върху ½ част
от 5 кв.м. ид.ч. от дворно място на ул. „Райко Блъсков" №8 на 01.06.2012г. -
срещу длъжника не са били насочени други валидни изпълнителни действия,
поради което изп.д. било прекратено поради перемпция на 02.06.2014г и
задължението било погасено по давност на 01-2.06.2017г.
Въпреки горното, на 15.02.2021г. ищецът получил ПДИ по изп. д. №426
по описа за 2021г. на ЧСИ Л. Станев за суми, включително за 142 977.42лв.,
като част от задължението от общо 145 380.00лв. по издаден на 10.05.2006г. в
полза на ответника срещу ищеца изп. лист по в.т.д. №126/2006г. на ВАпС. С
оглед на продължаващата принудителна изпълнителна претенция на ищеца и
с оглед на горните твърдения моли за установяване липса на подлежащи на
изпълнение задължения към ответника за тази сума, при висящо за нея ново
изп. дело.
По същество моли за уважаване на иска и за съдебни разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който
не оспорва, че с определение от 09.05.2006г. по в.т.д. №126/2006г., по описа
на ВАпС ищецът е бил осъден да заплати на ответника „Параходство БМФ"
ЕАД, сумата 145 380.00лв., получена по изпълнителен лист от 27.01.2005г. по
в.т.д. №38/2004г. на ВОС, решението по което било отменено; че на
2
10.05.2006г. бил издаден и изпълнителен лист по определението на ВАпС от
в.т.д. №126/2006г.; и че по този изп. лист било образувано изп. д.
№12219/2006г. на СИС при ВРС.
Исковата молба обаче счита за нередовна. Евентуално искът счита да е
напълно неоснователен. Защото ищецът умишлено пропускал вписването, на
29.04.2014г., на решение от 19.07.2013г. по гр. д. №16323/2012г. на ВРС,
което било с предмет иск по чл.135 ЗЗД на „Параходство БМФ" ЕАД, един от
всичките ответници бил сегашния ищец Н. Г. К., а предмет било дарение от
02.11.2011г. на поземлен имот №10135.2552.2317. Предвид това дело счита,
че от искова молба по делото на 08.11.2012г. до влизане в сила на решението
на 19.03.2014г., давността за задължението на Н. Г. К. по изп. лист от
10.05.2006г. по в.т.д. №126/2006г. на ВАпС била спряла, а от вписване на
решението на 29.04.2014г. била започнала да тече отново. Така валидните
изпълнителни действия от м.02.2018г. по изп. дело №12219/2006г. по описа на
СИС при ВРС били при липса на перемпция или изтекла давност, като от тях
е била започнала да тече и съвсем нова такава, неизтекла при прехвърлянето
на вземането по изп.д. №426/2021г. на ЧСИ Л. Станев. По тези причини моли
да се отхвърли изцяло предявения иск, като се присъдят и съдебни разноски.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че
следва да докаже: твърдяните от него обстоятелства, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е било
издадено изпълнителното основание (т.е. след издаване на изп. лист), до
предявяване на настоящия иск, водещи до погасяване на задълженията или на
възможността те да се събират принудително; в това число и че последното
валидно изпълнително действие по изпълнителното дело №12219/2006г. по
описа на СИС при ВРС, което е било и насочено срещу длъжника, е била
възбрана върху ½ част от 5 кв.м. ид.ч. от дворно място на ул. „Райко Блъсков"
№8 на дата 01.06.2012г., след която не са били насочени срещу длъжника
други валидни изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело
било прекратено поради перемпция на 02.06.2014г., а задължението –
погасено по давност на 01-2.06.2017г.; следва да докаже и че на 10.05.2006г.
бил издаден изпълнителен лист по определение на ВАпС от в.т.д.
№126/2006г. в полза на ответника срещу ищеца, по който лист е било
образувано изп. дело №12219/2006г. по описа на СИС при ВРС.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва
да докаже: положителните факти на които основава възраженията си –
спиране и прекъсване на давността и на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК чрез:
вписването на 29.04.2014г., на решение от 19.07.2013г. по гр. д.
№16323/2012г. на ВРС, което било с предмет иск по чл.135 ЗЗД на
„Параходство БМФ" ЕАД, един от всичките ответници бил сегашния ищец Н.
Г. К., а предмет било дарение от 02.11.2011г. на поземлен имот
№10135.2552.2317; чрез подаването на исковата молба по делото на
08.11.2012г. и до влизане в сила на решението на 19.03.2014г.; че така
валидните изпълнителни действия от м.02.2018г. по изп. дело №12219/2006г.
3
на СИС при ВРС били при липса на перемпция или изтекла давност, като от
тях е била започнала да тече и нова такава, неизтекла при прехвърлянето на
вземането по изп.д. №426/2021г. на ЧСИ Л. Станев.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК обявява за безспорно по делото,
че: с определение от 09.05.2006г. по в.т.д. №126/2006г., по описа на ВАпС
ищецът е бил осъден да заплати на ответника „Параходство БМФ" ЕАД,
сумата 145 380.00лв., получена по изп. лист от 27.01.2005г. по в.т.д.
№38/2004г. на ВОС, решението по което било отменено; че на 10.05.2006г.
бил издаден и исковият изпълнителен лист по определението на ВАпС от
в.т.д. №126/2006г.; че по този изп. лист било образувано изп. д.
№12219/2006г. на СИС при ВРС; че последно за остатъкът от 142 977.42лв. по
същия изп. лист било образувано и висящото изп. д. №426 по описа за 2021г.
на ЧСИ Л. Станев.
По предварителните въпроси: Възраженията за нередовност на исковата
молба са напълно неоснователни, защото след указанията на съда тя напълно
отговаря на изискванията на чл.127 ГПК и чл.128 ГПК, а спорът е несъмнено
и ясно индивидуализиран. Въпросът относно предствените доказателства
касае само приемането им или не, което няма нищо общо с редовността, а
защитата на ответника е очевидно обезпечена с връчване на искова и
уточняваща молби и на всички доказателства към тях.
Исканията настоящият съд „да си самообезсили“ акта по чл.389 ГПК
или да си „самоувеличи“ определената с него гаранция изобщо не са
предвидени за разглеждане от настоящия съд, напротив – разгледани са по
частната жалба на ответника от Апелативен съд Варна, като са изцяло
отхвърлени.
По доказателствата: Представените от страните писмени доказателства
следва да бъдат допуснати до прилагане по делото.
Доколкото страните желаят да защитят тезите си в процеса с изискване
на следните дела: изп. д. №12219/2006г. на СИС при ВРС; изп. д.
№426/2021г. на ЧСИ Л. Станев; гр.д. №16323/2012г. на ВРС – то съдът не
вижда пречка за прилагането им по настоящото дело, в оригинал или в
заверен препис (относно висящото дело). Те или части от тях евентуално ще
се ценят по същество.
Други доказателствени искания няма отправени от страните.
Предвид редовност на процедурата по размяна на книжа, делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
НАСРОЧВА производството по делото за 17.02.2022г. от 10.15часа, за
които дата и час да се призоват страните, чрез приложение №1, ведно с
настоящото определение. На ищеца да се изпрати и копие от отговора.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото представените досега от
страните писмени доказателства.
* ИЗИСКВА от СИС при ВРС изп. дело №12219/2006г. на СИС при
ВРС, за прилагане по настоящото дело до приключването му, на осн. чл.186
ГПК.
* ИЗИСКВА от РС-Варна гр. дело №16323/2012г. на ВРС, за прилагане
по настоящото дело до приключването му, на осн. чл.186 ГПК.
* ИЗИСКВА от ЧСИ Л. Станев изп. дело №426/2021г., по преценка или
в оригинал или в заверен за вярност препис, за прилагане по настоящото дело
до приключването му, на осн. чл.186 ГПК.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство по реда на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5