Определение по дело №561/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 август 2020 г.
Съдия: Пенка Колева Костова
Дело: 20207260700561
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр.Хасково, 07.08.2020г.

 

Административен съд – Хасково, в закрито заседание на седми август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                 СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА

 

като разгледа докладваното и. адм. дело №561 по описа за 2020 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.256 ал.2 от АПК.

Образувано по оспорване (искова молба) на П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощник, с която, на основание чл.256, ал.2 от АПК се търси защита срещу неоснователно бездействие на кмет на община Пловдив, касаещо неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона – чл.21 от ЗДОИ.

Настоящото производство е образувано пред Административен съд – Хасково, след като с Определение №9755/16.07.2020г., постановено по адм. д. №7223/2020г. по описа на ВАС е разрешен спора за подсъдност между Административен съд Пловдив и Административен съд Хасково.

З. твърди, че на 11.06.2020г. подал заявление за достъп до обществена информация до кмета на община Пловдив, но бил затруднен, защото на гише „Деловодство“ и на информационните табла липсвала обява със съдържанието по смисъла на чл.21 от ЗДОИ. Подал и изрична молба на 11.06.2020г. до кмета на община Пловдив да постави на местата за подаване на заявления обявления с информацията по чл.21 ЗДОИ. Така било налице бездействие на ответника, изразяващо се в неизпълнение на законовото му задължение по смисъла на чл.21 от ЗДОИ, поради което бездействието му следвало да се отмени от съда по реда на чл.256, ал.2 от АПК. По изложените съображения се моли да се постанови решение, с което се задължи кмета на община Пловдив да изпълни законовото си задължение по чл.21 от ЗДОИ. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.

От кмет на община Пловдив е постъпило писмо вх. №4318/31.07.2020г., с което са представени изискани документи и писмени доказателства, като в писмото е изразено и становище, че жалбата, подадена от П.З. на основание чл.256, ал.1 от АПК, е недопустима и неоснователна. Изложени са подробни съображения, въз основа на които се моли да бъде прекратено производството поради процесуална недопустимост на жалбата на основание чл.159, т.4 от АПК, тъй като липсвал правен интерес за жалбоподателя. При евентуалност се моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна поради липса на бездействие по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт по смисъла на чл.256, ал.1 от АПК от страна на община Пловдив. Претендира се в полза на община Пловдив направените по делото съдебни разноски, включително разноски за юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл.78, ал.8 от ГПК. 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира оспорването за недопустимо, поради следните съображения:

Производството по реда на чл.256, ал.1 и ал.2 от АПК (Изм. – ДВ, бр.77 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.), дава възможност за защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията, когато органите са задължени да извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт фактически действия. В хипотезата по ал.1 на чл.256 от АПК административният орган следва да бездейства и да не изпълнява свое задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а в хипотезата по ал.2 на нормата следва да е сезиран с искане да извърши фактически действия, които е длъжен да извърши по силата на закон, но в продължение на 14 дни бездейства.

Процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск в двете хипотези на чл.256 от АПК е наличие на правен интерес от търсената защита, изразен в нарушени или застрашени права, свободи и интереси на ищеца, като целта е това нарушение да бъде преустановено и да се извърши предписаното от закона действие.

В случая такъв интерес ищецът не обосновава. Не се установява последният при подаването на заявление по ЗДОИ на 11.06.2020г. да е бил затруднен при избора формата и начина за достъп до информация и това да се дължи на липса на обявяване на форми за предоставяне на достъп, дължимите разходи и начините за заплащането им, т.е. да се дължи на твърдяното бездействие. Видно от представеното по делото Заявление №20 ДОИ-31/11.06.2020г., ищецът е сезирал кмет на община Пловдив с искане за достъп до обществена информация като много ясно е посочил формата и начина за получаването ѝ, а именно „информацията да ми се предостави на електронен адрес **********@***.**“.  Горното сочи, че е бил наясно с информацията по чл.21 от ЗДОИ, чието обявяване претендира с искането до съда. Налага се извода, че към момента на сезирането на съда за ищеца липсва правен интерес от търсената защита, доколкото не се установява с необявяването на информацията по чл.21 от ЗДОИ да е засегнато по някакъв начин правото му на достъп до обществена информация.

За пълнота следва да се посочи, че видно от писмо изх. №20П-5466/25.06.2020г. на община Пловдив, П.З. *** спазва разпоредбите на Закона за достъп до обществена информация. Посочено е, че в звената за административно обслужване на община Пловдив има поставена разяснителна информация за гражданите как да упражняват правото си на достъп до обществена информация, включваща формите, разходите и начините за заплащането им. Посочено е също, че с цел максимално улесняване на гражданите подробна информация е публикувана и на интернет страницата на община Пловдив в секция „Достъп до информация“ https://www.plovdiv.bg/announcements/information/, като същата периодично се актуализира.

По изложените съображения оспорването се явява недопустимо на основание чл.159, т.4 от АПК и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

При този изход на спора и предвид обстоятелството, че ответната страна е представлявана в настоящото производство от юрисконсулт, който представя писмено становище, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като на основание чл.78, ал.4 и ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да бъде осъден П.Т.З. *** сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ оспорването (искова молба) от П.Т.З. ***, против неоснователно бездействие на кмет на община Пловдив по чл.21 от Закона за достъп до обществена информация.

ПРЕКРАТЯВА производството по и. адм. д. № 561/2020 г. по описа на Административен съд-Хасково.

ОСЪЖДА П.Т.З. ***, да заплати на Община Пловдив сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

СЪДИЯ: