Решение по дело №868/2020 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 24
Дата: 21 януари 2021 г. (в сила от 17 февруари 2021 г.)
Съдия: Пламен Митков Драганов
Дело: 20203530200868
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Търговище , 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XIII СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Красимира А. Кирилова
като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Административно
наказателно дело № 20203530200868 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Ей Енд Ви” ООД гр. Търговище, представлявано от В. И. С.,
против Наказателно постановление № 536981-F564822 от 15.09.2020 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в Централно управление на НАП, с което за нарушение на
чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ на дружеството е наложено
административно наказание - „имуществена санкция” в размер на 800 лева на основание чл.
185, ал. 1 от ЗДДС. Жалбоподателят оспорва фактическите констатации по акта и инвокира
оплаквания за извършени процесуални нарушения в хода на производството – липса на
преценка на наказващия орган за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Предвид на това моли
съда да отмени издаденото НП. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник.
Ответната страна, посредством процесуалния си представител ю.к. В. С., счита
издаденото НП за правилно и законосъобразно, като моли съда същото да бъде потвърдено.
След преценка на събраните доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 02.08.2020 г. служители на НАП, свидетелите Х.Т. и Е.Е. извършили проверка на
търговски обект – пункт за ГТП, находящ се в гр. Търговище, ул. „Т.М.” № 60, стопанисван
от „Ей Енд Ви” ООД гр. Търговище. Проверяващите видели, че в обекта има хладилна
витрина, от която преди тях един клиент си взел минерална вода, която заплатил на жена,
намираща се в обекта, за което не му бил издаден касов бон. За това и проверяващите взели
1
от витрината (извършили контролна покупка) 1 бр. енергийна напитка и 1 бр. газирана вода.
Попитали жената дължат ли нещо, тя им казала цената - 3.80 лева, която те заплатили на нея,
тя им върнала ресто от 0.20 лв, но не им издала касов бон. фискална касова бележка. При
това проверяващите приели, че при извършена контролна покупка на 1 бр. енергийна
напитка и 1 бр. газирана вода на обща стойност 3.80 лева за извършеното заплащане в брой
на посочената сума не е издадена фискална касова бележка от монтираното в обекта
фискално устройство.
За констатираното нарушение – неиздаване на фискална касова бележка, бил
съставен Протокол за извършена проверка № АА0386523/02.08.2020 г., а на 13.08.2020 г., в
присъствието на управителя на дружеството В. И. С., бил съставен АУАН № F564822 срещу
„Ей Енд Ви” ООД гр. Търговище за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ – за това, че задълженото лице не е издало фискален касов бон за
придобития доход. Актът е връчен на същата дата и в законоустановения срок по ЗАНН не
постъпило възражение от дружеството. Въз основа на съставения акт административно
наказващият орган Началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в Централно управление
на НАП издал Наказателно постановление № 536981-F564822 от 15.09.2020 г., с което на
дружеството, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложено административно наказание -
„имуществена санкция” в размер на 800 лева.
Така установените фактически обстоятелства се доказват по един несъмнен начин от
писмените доказателства – материалите по административно наказателната преписка, и
показанията на свидетелите Х.Т. и Е.Е. В показанията си последните потвърждават изцяло
констатациите по акта, и са категорични относно допуснатото административно нарушение.
Същото се потвърждава и от приложените към преписката писмени доказателства -
междинен касов отчет. Въпреки формалното оспорване в жалбата на фактите по АУАН, от
страна на жалбоподателя не е оборено твърдението, че няма издаден касов бон за приетото
плащане.
При така установеното от фактическа страна съдът прецени следното: Жалбата е
подадена в срок от процесуално легитимирано лице и е допустима.
По същество подадената жалба е н е о с н о в а т е л н а по следните съображения:
АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа
необходимите реквизити, изброени в чл. 42 от ЗАНН, и е предявен надлежно на нарушителя.
НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчено. В хода на административно-наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Актът е бил издаден в предвидения в чл.
34, ал. 1 от ЗАНН срок от извършване на данъчното нарушение. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен,
2
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Не
са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и
по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, които той е
упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните
реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба №Н-18 на министъра на
финансите от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез
фискални устройства. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от посочената наредба, всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство, освен когато плащането се извършва по банков път.
Изричната законова разпоредба на член 118 ЗДДС постановява, че лицата са длъжни
да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговския обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Тази разпоредба е доразвита в чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, като съгласно т. 1 от цитирания текст „Независимо от документирането с първичен
счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност
по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1“. От доказателствата в хода на съдебното следствие
се доказа по несъмнен начин, че фискален бон не е бил издаден за извършеното плащане, и
такъв не е бил връчен на клиента в абсолютно нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
Нарушението по чл. 185, ал. 1 ЗДДС санкционира единствено неиздаването на документа.
Обстоятелството, че жената, която е извършила продажбата официално няма трудов договор
към дружеството, стопанисващо обекта, е ирелевантно за настоящия спор. Безспорно е (и не
се отрича в жалбата), че тя е била допускана често в обекта и е извършвала трудова дейност
в него, поради което и отговорността за допуснатото нарушение следва да се носи от
дружеството.
Неоснователно е възражението в жалбата, че в наказателното постановление липсва
изрична преценка на административно наказващият орган по отношение приложението на
чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, когато се установи, че нарушителя е
извършил деянието виновно, ако няма основание за прилагането на чл. 28 и 29, наказващия
орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответното
административно наказание. Преценката на наказващият орган по приложението на чл. 28
от ЗАНН подлежи на съдебен контрол, съгласно ТР № 1/12.12.2007г. на ВКС. Възивния съд
3
обаче не е обвързан от решението на административно наказващия орган и сам, въз основа
на представените пред него релевантни за спора факти, следва да направи своя преценка
относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН и тази му преценка е част от проверката за
законосъобразност на оспореното НП. В случай, че приеме, че са съществували
предпоставки за прилагането на този текст, а административно наказващия орган не го е
приложил, ще е налице основание за отмяна на НП, което е изрично посочено в
тълкувателното решение – „когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН
са налице, но наказващия орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП поради
издаването му в противоречие със закона”. Или НП следва да бъде отменено само в тези
случаи, а не когато неприлагането на чл. 28 от ЗАНН не е било изрично обосновано и
мотивирано в текста на НП. В разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН са изброени изчерпателно
задължителните реквизити на НП и мотивите на наказващия орган относно предпоставките
за приложението на института на „маловажен случай” не фигурират сред тях.
В процесния случай, като извърши своя преценка относно приложимостта на чл. 28
от ЗАНН, съдът установи, че наказващият орган правилно е приел, че не се касае за
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съображенията са следните: Касае се за
нарушение, което води до неотчитане на приходи, което само по себе си говори за високата
степен на обществена опасност този вид административни нарушения. От събраните в
настоящото производство доказателства не може да се направи извода, че конкретното
нарушение се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за съответния вид
нарушения.
Съдът намира обаче, че наказанието е явно несправедливо. Наказващият орган е
възприел изцяло фактическата обстановка описана в АУАН и е наложил наказание за
извършеното деяние над минималния размер предвиден в закона - чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Липсват каквито и да било мотиви на административно наказващия орган за начина на
определяне на конкретния размер на наказанието, при условие, че нарушението е извършено
за първи път. Този извод за несправедливост на наказанието се основават и с оглед размера
на сумата, за която не е издаден фискален бон, обуславящ незначителни вредни последици
за фиска.
От ю.к. В. С. се претендират разноски за юристконсултско възнаграждение по реда
на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В случая съдът приема, че жалбоподателят „Ей Енд Ви” ООД е
извършил соченото административно нарушение и следва да понесе административно
наказание, предвидено по Закон. Съдът счита, че потвърждаването на НП в частта, с която е
прието, че „Ей Енд Ви” ООД е извършил нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-
18/2006 г. и му се налага административно наказание за това, е основание за присъждане на
разноски на НАП в размер определен в чл. 37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба
на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в Наредба на МС по
4
предложение на НБПП. За защитата по дела по ЗАНН правно приложение намира
разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, която предвижда
възнаграждение от 80 до 120 лева. В настоящия случай съдът счита, че следва да определи
размер на възнаграждението от 80, 00 лева, т. к. делото не е с правна и фактическа
сложност.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 536981-F564822 от 15.09.2020 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в Централно управление на НАП, с което
на „Ей Енд Ви” ООД гр. Търговище, представлявано от В. И. С., с ЕИК *********, за
нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите
е наложено административно наказание - „имуществена санкция“ в размер на 800, 00 лв. на
основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложената "имуществена
санкция" от 800, 00 лв. на 500,00 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА „Ей Енд Ви” ООД гр. Търговище, представлявано от В. И. С., с ЕИК
*********, да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 80. 00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5