Р Е Ш
Е Н И Е № 58
Гр.Видин
06 .01. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
съд в публичното заседание на шестнадесети
декември две хиляди и шестнадесета година в
състав окръжен съдия Г. Й.
при секретаря
И.К. и в
присъствието на прокурора
……………………………………………………………..като
разгледа докладваното от съдия Й. гр.д. № 129 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното
:
Делото е образувано по
исковата молба на „А.-С." ЕООД
със седалище и адрес на
управление: гр. Видин 3700, ул.„А. С. М." № ,
ЕИК, представлявано от управителя А. К. П. чрез адв. Л. И. И. от ВАК
-пълномощник против Г.Н.Д. ***, ЕГН ********** с правно основание: чл. 240 от ЗЗД и цена на иска: лв.
В исковата молба се твърди ,че ищцовото дружество предоставило на Г.Н.Д. сумата от лв.
в кредит, тъй като на същият му били необходими пари за завършване на
животновъдна ферма в гр. Кула. За получената сума ответникът направил разписка
на 08.04.2015 год., когато върнал частично кредита, а именно сумата от лв.
Остатъкът от лв. следвало да се върне когато разплати действително извършените
СМР по договор от 20.09.2013 год. във
връзка с договор № /09.10.2012 год. До предявяването на исковата
молба-07.04.2016 г. ответникът не бил
върнал кредита. Същият възпрепятствал остойностяването и заплащането на
допълнително извършените СМР по горепосочения договор, като по този начин
направил невъзможно и заплащането на отпуснатия от „А.-С." ЕООД
кредит.Това не се променило и след отправената му писмена покана, извършена с
нотариална покана от 04.02.2016 год., връчена му от нотариус Л. Ц. на
08.02.2016 год.Поради горното се иска да бъде постановено решение, с което да се осъди ответникът Г.Н.Д. ***, ЕГН ********** да
заплати на „А.-С." ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Видин
3700, ул. „А. С. М." № , ЕИК сумата
от лв., предоставен кредит, ведно със законната лихва от предявяването на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и направените
по делото разноски.
Ответникът в срока за отговор е депозирал неподписана
насрещна искова молба /л.19 от делото /,в която твърди ,че между страните имало
сключен договор за изработка,по силата на който ищецът дължал на ответника
парични суми.В с.з.на 31.10.2016 г. ответникът Г.Д. е оттеглил насрещната
искова молба със съгласието на ответника по насрещния иск и производството по
насрещния иск е прекратено на основание Чл.232 ГПК .
След като взе предвид събраните по делото доказателства
,Съдът прие за установено следното :
Ищцовото
дружество „А.-С." ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.
Видин 3700, ул. „А. С. М." № , ЕИК предоставило на Г.Н.Д. сумата от лв. в
кредит . За получената сума ответникът издал разписка на 08.04.2015 год./л.4 от
делото/,като в разписката посочил ,че е получил сумата от лв. по договор от 20.09.2013 г. във връзка с
договор № от 09.10.2012 г. като кредит ,който
ще бъде погасен при окончателното разплащане по действително извършените
СМР.Ответникът върнал частично сумата от
лв.,като това е отбелязано от ищеца върху разписката и по същество не се
оспорва от ищеца.По делото не са представени доказателства за връщането на
кредита.До ответника била отправена нотариална покана от 04.02.2016 год.за
връщане на заетата сума , връчена му от нотариус Л. Ц. на 08.02.2016 год.,но не
последвало плащане .
При така установената фактическа обстановка Съдът прие
за установено от правна страна следното :
Претенциите на ищеца произтичат от устен договор за
заем, по силата на който ищецът е предоставил в заем на ответника сумата от лева, която сума последният е следвало да
върне при окончателното разплащане на извършените СМР.Съгласно чл. 240, ал.1 от ЗЗД заемът е договор, с който
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Договорът за заем е реален договор и същият се счита
сключен от момента на предаване на заемната сума.От представената по делото разписка
за получена сума /л.4 от делото/, подписана от ответника се установява, че на
08.04.2015 г. ищецът е предал в заем на ответника сумата от лева.Ответникът по същество не оспорва
автентичността на разписката и получаването на сумата.Въвежда по същество
насрещни парични претенции срещу ищеца,произтичащи от облигационни
правоотношения между тях ,които не са предмет на настоящото дело поради оттегляне
на насрещния иск .
Представената разписка за получени суми е годно доказателство за наличие на заемно
правоотношение,тъй като установяването
на заемно правоотношение може да се осъществи не само с договор, но и с друг
писмен документ-разписка, декларация, изходяща от длъжника, удостоверяваща
получаване на заетата сума и задължението му да я върне . Разписката ,
подписана от длъжника, е частен документ, но той се ползва и с материална
доказателствена сила за удостоверените в него обстоятелства с оглед неизгодността
им за издателя. По този въпрос е постановена задължителна съдебна практика по
чл. 290 от ГПК ,напр. Решение № 582 от
21.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1384/2009 г., IVг. о., ГК ,в което се казва
следното : „Трайна е практиката на съдилищата, че установяването на заемно
правоотношение може да се осъществи не само с договор, но и с писмен документ -
разписка, декларация, изходящ от длъжника, удостоверяващ получаването от него
на заетата сума и задължението му да я върне. Това произтича от характера на
договора за заем – той е неформален, поради което може да бъде сключен както в
писмена, така и в устна форма. Декларацията, подписана от длъжника, е частен
документ, но той се ползва и с материална доказателствена сила за
удостоверените с него обстоятелства с оглед неизгодността им за издателя”.В
същия смисъл е константната практика на както на ВКС ,така и на останалите
съдилища.Така например в Решение № 249 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1037/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Е. Б. се казва
:Доказателственото значение на извънсъдебното признание на факти, когато е
обективирано в писмена форма се следва от закона - чл. 180 ГПК. Частен документ, подписан от
лицето, което го издава, съставлява доказателство, че съдържащото се изявление
е направено именно от това лице. Т.е. всеки неоспорен /или при недоказано
оспорване/ частен писмен документ от гледна точка на подписа документ, е автентичен, а
доколкото не е спорен от гледна точка на съдържание, то този документ е
истински и следва да се зачете формалната му доказателствена сила относно
съдържащото се признание. В Решение № 833 от 29.04.2014 г. на САС по в. гр. д.
№ 4810/2013 г. се приема ,че „разписката за извършеното плащане има характера на частен документ, който по
силата на чл. 180 от ГПК, се ползва с
материална доказателствена сила само по отношение на авторството. Тя обаче
удостоверява факта на плащането, поради което има характера на свидетелстващ
документ. Същевременно в нея е инкорпорирано признание на кредитора за
извършеното плащане. Затова се касае за частен свидетелстващ документ. По
отношение на тези документи материалната доказателствена сила е разширена и
обхваща не само авторството на документа, но и удостоверените с него факти, но
само в случай че те са неизгодни за издателя на документа.В същия смисъл е
Решение № 265 от 14.02.2014 г. на САС по в. т. д. № 1494/2013 г.
:”Съгласно чл. 180 ГПК подписаните от
лицето, което ги е издало, частни документи /диспозитивни и свидетелстващи/
притежават формална доказателствена сила и съставляват доказателство, че
изявленията, които се съдържат в тях, са направени от това лице. Когато
частният свидетелстващ документ удостоверява неизгодни за издателя си факти,
той се ползва и с материална доказателствена сила, т. е. има доказателствено
значение за стоящите вън от него факти, до които се отнася удостоверителното
изявление”.В Решение № 164 от 3.02.2014
г. на САС по в. гр. д. № 2491/2013 г./ се обобщава ,че „по силата на чл. 180 от ГПК частните документи се ползват
с доказателствена сила само по отношение на авторството, т. е. счита са, че те
са издадени от лицата посочени като техни автори. Съдържанието на частните
документи не се ползва с материална доказателствена сила и поради това се
преценява заедно с всички останали доказателства по делото. От това правило има
изключение в случаите когато частният документ удостоверява неизгодни за
издателя си факти. В този случай частният документ се ползва с материална
доказателствена сила и по отношение на удостоверените в съдържанието му факти.
Тази доказателствена сила обвързва съда и страните при преценката на
доказателствата”.
С оглед на горното предявеният иск следва да бъде
изцяло уважен в претендирания размер ,формиран от разликата между посочената в
разписката сума от лв.и частичното плащане на сумата от лв.,което е обективирано в отбелязване на
ищеца върху разписката .По делото не са представени доказателства за плащане на
процесната сума.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото и на основание Чл.78 ал.1 ГПК
Г.Н.Д. ***, ЕГН ********** следва да
бъде осъден да заплати на „А.-С." ЕООД със седалище и адрес на управление:
гр. Видин 3700, ул. „А. С. М." № , ЕИК направените пред Видинския окръжен
съд разноски в размер на лв.за държавна такса и банков превод и лв.за
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на
основание Чл. ГПК Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Н.Д. ***, ЕГН ********** да заплати на „А.-С."
ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Видин 3700, ул. „А. С. М." № ,
ЕИК сумата от лв., предоставен кредит, ведно със законната лихва от предявяването
на исковата молба -07.04.2016 г..до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Г.Н.Д. ***, ЕГН ********** да заплати на „А.-С."
ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Видин 3700, ул. „А. С. М." № ,
ЕИК направените пред Видинския окръжен съд разноски в размер на лв. за държавна
такса и банков превод и лв.за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис .
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :