Р Е Ш Е Н И Е № 1469
15.11.2016г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав, на тринадесети
октомври две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: Е.К., като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА гражданско дело №459 по описа за 2015 година, намери
за установено следното:
Ищците Л.К.Т. и В.Г.Т.
са предявили против “Юробанк България”АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Околовръстен път”№260 и “Е. – ЛТ”ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: *** иск с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищците твърдят, че между “Юробанк България”АД в качеството
му на кредитор и “Е. – ЛТ”ЕООД в качеството му на длъжник е сключен договор за
банков кредит продукт “Кредитна линия плюс бизнес помещения” *** За
обезпечаване на вземанията на банката по кредита Л.К.Т. като физическо лице и ***
В.Г.Т. ипотекирали свой недвижим имот с договор за ипотека, обективиран в
нотариален акт №151, т.V, н.д.№914/*** Твърди се, че впоследствие страните по
договора за кредит сключили три анекса към същия договор – Анекс ***, *** и ***
, като с последния Л.К.Т. като физическо лице поел задължение да отговаря за
задълженията към банката солидарно с кредитополучателя “Е. – ЛТ”ЕООД. Според
ищците с анексите е извършена новация и тъй като ипотекарните длъжници не са
дали съгласието си имотът им да служи за обезпечение на новираните задължения,
с подписване на анексите обезпечителното правоотношение е било прекратено. Акцентира
се на това, че с анексите според ищците са били уговорени нови съществени
условия на договора, а с анекс №* в правоотношението е встъпила и нова страна –
Л.Т. в качеството му на солидарен длъжник. Ето защо от съда се иска да приеме
за установено, че ипотечното правоотношение, учредено с нотариален акт за
договорна ипотека №151, т.V, н.д.№914/***, не съществува.
Ответникът “Юробанк България”АД чрез пълномощника си по
делото застъпва становище за неоснователност на иска. Счита, че двустранно
подписаните анекси не представляват новиране на дълга по договора за банков
кредит, а представляват преструктуриране на дълга и на реда за погасяване на
задълженията по него. Тъй като главното задължение по договора не е погасено, според
ответника не е погасено и ипотечното право. Претендира разноски.
Ответникът “Е. – ЛТ”ЕООД чрез назначения му особен
представител на първо място изразява становище, че искът е неоснователен.
Твърди, че договорът не е сключен нито на ***, нито на ***, а е сключен на ***,
когато е открита заемната сметка по договора. В този смисъл договорът за кредит
е сключен след учредяването на ипотеката, поради което според ответника
договорът за учредяване на ипотеката е нищожен при начална липса на основание /не
е съществувало задължение към банката, което да бъде обезпечено от ипотекарните
длъжници/. Ако се приеме, че е налице нищожност, ответникът настоява искът да
се отхвърли, тъй като между страните изобщо не е възниквало обезпечително
правоотношение. Евентуално, ако се приеме, че договорната ипотека не е нищожна,
ответникът счита за основателни твърденията на ищците, че с подписване на
анексите е извършена новация и в този случай искът е основателен.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
Страните
не спорят, че между “Юробанк България”АД / с предишно наименование “Българска
пощенска банка”АД/ и “Е. – ЛТ”ЕООД, представлявано от управителя Л.К.Т., през
м.*** е бил сключен договор за банков кредит продукт “Кредитна линия плюс за
бизнес помещения” *** с предмет предоставяне на кредит във формата на кредитна
линия в размер на 120 000,00 лева, като за обезпечаване на всички вземания
на банката, произтичащи от договора, кредитополучателят осигурява учредяването
на договорна ипотека върху УПИ І в кв.62 по плана на с.П., ведно с построените
в имота ресторант и кафе сладкарница /чл.6/.
Не
е спорно и че с нотариален акт за договорна ипотека №151, т.V, н.д.№914/*** ищците
са ипотекирали свой недвижим имот, представляващ УПИ І в кв.62 по плана на с.П.,
за обезпечаване вземанията на “Българска пощенска банка”АД по въпросния договор
за кредит *.
Ответното
дружество “Е. – ЛТ”ЕООД повдига спор за датата, на която е сключен договора за
кредит. И ищците в исковата молба и ответника “Юробанк България”АД твърдят, че
договорът е сключен на *** Към исковата молба е представен екземпляр, върху
който е изписана дата *** Представен е официално заверен препис от договора,
снет от оригинала, съхраняван в банката, видно от който датата на сключване е ***
Не се събраха доказателства, които да сочат, че документа е антидатиран и в
действителност договорът е сключен на дата, различна от посочената в официално
заверения препис.
Приложение
към договора от *** /л.247/, подписано от представител на банката и от
кредитополучателя “Е. – ЛТ”ЕООД сочи, че на тази дата е открита заемната сметка
по кредита. Съгласно приетото по делото експертно заключение на *** е открита
заемната сметка на “Е. – ЛТ”ЕООД по договора за кредит, кредита е усвоен и по
сметката са постъпили 1800,00 лева.
Не
може да се сподели становището на ответника “Е. – ЛТ”ЕООД, че въпросното
приложение е доказателство за сключване на договора за кредит именно към този
момент. Съгласно легалното определение в чл.430, ал.1 ТЗ с договора за банков
кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена
цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна
същност договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и
формален договор и се счита за сключен от момента на постигане на съгласие
между страните, а не от предаване на сумата, както би било при един реален
договор. В изпълнение на вече сключения договор за банков кредит, за банката
възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез
превод по посочена разплащателна сметка /в горния смисъл е постановено Решение
№125/12.07.2013г. на ВКС по т.д.№910/2012г., ІІ т.о./. В случая договорът е
сключен на *** със съвпадане на насрещните волеизявления на страните и полагане
на подписи в договора. Ирелевантен за момента на сключването е въпросът кога практически
е усвоен кредита и кога заемополучателят вече е разполагал с договорените
средства. С оглед на изложеното неоснователно е възражението за нищожност на
договорната ипотека като сключена без основание преди възникване на облигационното
отношение по договора за кредит.
Друг
спорен въпрос е дали с подписаните към договора за кредит анекси е извършена
новация по смисъла на чл.107 ЗЗД. Отговор на въпроса следва да се търси в
съдържанието на самите анекси. На *** между банката и кредитополучателя “Е. –
ЛТ”ЕООД е подписан Анекс № * към договор за банков кредит продукт “Кредитна
линия плюс за бизнес помещения” *, с който страните са се съгласили за
следното: считано от датата на сключване на анекса размера на предоставения
кредит ще бъде намален до размера на усвоените към същата дата суми от
кредитния лимит; кредитът ще се погасява на месечни анюитетни вноски в срок до
28.06.2022г., определени по размер в двустранно подписан от страните
погасителен план; кредитополучателят е дал съгласие за всички счетоводни
операции на банката, свързани с намаляването на размера на предоставения
кредит; променя се чл.1, ал.3 от договора за кредит, като крайния срок за
погасяване на кредита става 28.06.2022г.; първоначално уговорените по договора
за кредит такси за ангажимент и за подновяване няма да се събират от
кредитополучателя, ако са възниквали след датата на сключване на анекса;
уговорени са дължими такси и комисионни за банката – месечна такса за
управление и такса за предсрочно погасяване. Накрая страните са се съгласили,
че всички останали клаузи по договор за банков кредит * остават непроменени.
При
така постигнатите уговорки в анекса няма основание да се приеме, че е извършено
новиране на задължението. Всички уговорки се основават на волята на страните за
преструктуриране на съществуващото задължение в размер на усвоените до този
момент суми от отпуснатия вече кредит. Предвиждането на нов срок и определяне
на начин, по който ще се възстановяват сумите съгласно погасителния план не е новация,
тъй като липсва една от предпоставките за новиране, а именно ясно и категорично
изразена воля на страните за възникване на едно ново задължение, което да
замести старото. В случая не само, че такава воля липсва, но и изрично е
записано, че договорът за кредит в останалата му част остава непроменен. Съгласно
задължителната съдебна практика /Решение №789/22.04.2002г. на ВКС по
гр.д.№2292/2001г., V г.о., Решение №130/24.03.2009г. на ВКС по т.д.№650/2008г.,
ІІ т.о., Решение №175/25.02.2016г. на ВКС по т.д.№2602/2014г., ІІ т.о./
предоговарянето на дълга по съществуващ банков кредит не води до новиране на
задължението, без изрично страните да са заявили воля за подновяване; новацията
не се предполага и не се извежда по пътя на тълкуването, а волята на
договарящите за извършването й трябва да е изразена недвусмислено.
С
Анекс № * към договор за банков кредит продукт “Кредитна линия плюс за бизнес
помещения” *, сключен на *** страните по договора за кредит са се съгласили да
отпадне т.7.1 от Анекс №1, предвиждащ заплащане на месечна такса за управление
върху остатъка от неиздължената главница.
С
Анекс № * към договор за банков кредит продукт “Кредитна линия плюс за бизнес
помещения” *, сключен на *** “Юробанк България”АД и “Е. – ЛТ”ЕООД се съгласяват
да предоговорят остатъчния дълг по кредита към датата на сключване на анекса по
реда и условията, предвидени в този анекс. Изрично е посочено в т.2.1, че
страните се споразумяват за въвеждане на облекчен ред за погасяване на
съществуващите вземания на банката, при наличие на просрочени задължения. Предвиден
е нов погасителен план и дължими лихви при просрочие на вноските. И в този
анекс е записано, че всички клаузи от договора за кредит, които не противоречат
на анекса, запазват действието си между страните. Няма изразена воля да се
погаси старият дълг и на негово място да възникне нов. Ето защо и по отношение
на този анекс важи казаното по-горе, че с него не е осъществена новация,
доколкото липсва изразена по какъвто и да е начин воля на страните за това. Обстоятелството,
че този анекс, освен от страните по договора за кредит, е подписан и от Л.К.Т.
в качеството му на физическо лице, което с този акт се съгласява да отговаря
към банката като солидарен длъжник по всички произтичащи от договора за кредит задължения,
не води до извод, че е налице субективна новация. Не е налице промяна на
страните по договора, тъй като старият длъжник изобщо не е подменен с нов,
напротив – дружеството кредитополучател продължава да е страна в облигационното
правоотношение, като наред с него се задължава още един длъжник, което
представлява единствено допълнително обезпечаване на вземанията на банката.
Тъй
като с коментираните анекси не е извършено подновяване на задълженията по
договора за кредит по смисъла на чл.107 ЗЗД, не е било необходимо съгласието на
ищците в качеството им на ипотекарни длъжници за запазване на даденото
обезпечението под формата на ипотека. Липсата на подновяване означава, че
ипотечното правоотношение продължава да съществува, респективно ответната банка
е носител на отричаното от ищците ипотечно право. Ето защо искът ще се отхвърли
като неоснователен.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника “Юробанк България”АД не
следва да се присъждат разноски, тъй като не се установява такива да са
направени по делото.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Л.К.Т., ЕГН ********** и В.Г.Т., ЕГН ********** *** против
“Юробанк България”АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”Околовръстен път”№260 и “Е. – ЛТ”ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: *** иск с правна квалификация чл.124,
ал.1 от ГПК за признаване за установено, че не съществува ипотечното
правоотношение, възникнало по силата на нотариален акт за договорна ипотека
№151, т.V, н.д.№914/*** на нотариус К., рег.№***, с който Л.К.Т., ЕГН **********
и В.Г.Т., ЕГН ********** са обезпечили договор за банков кредит продукт
“Кредитна линия плюс за бизнес помещения” ***, сключен на *** между “Юробанк
България”АД и “Е. – ЛТ”ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: