№ 133/10.4.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла
Горчева, като разгледа докладваното гр.
дело №1281/2019 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с
правно основание чл.439, ал.2, вр. чл.124, ал.1 ГПК. Ищцата Г.М.Г., ЕГН **********, твърди, че на 17.09.2013 г. по молба на ответника „ОТП Факторинг България“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, до ЧСИ И. Станчева, район на действие ОС
Варна, срещу нея е образувано изпълнително дело №20137120401129 въз основа на
изпълнителен лист от 29.12.2011 г., издаден от РС Девня по ч. гр. дело
№1847/2011 г. , за сумата 1000.00 лв – непогасена главница за периода от
08.09.2008 г. до 28.12.2011 г.; 277.11 лв – договорна лихва за периода от
20.04.2011 г. до 28.12.2011 г.; 110.27 лв – такса закъснение за периода от
20.04.2011 г. до 28.12.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 28.12.2011 г., до окончателното
изплащане, както и сумата 27.75 лв, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Счита, че посоченото изпълнително дело следва да бъде прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а извършените изпълнителни действия по него обезсилени,
поради това, че към настоящия момент не дължи сочените суми по изпълнителния
лист. Сочи, че след образуване на изпълнителното дело са правени справки в
имотния регистър, ДАКСИ, НАП, изпратено е запорно съобщение до работодателя
„Хепи Лейд” ЕООД, като първият постъпил превод по образуваното изпълнително
дело е на 05.03.2014 г., а последния превод е от 31.01.2017 г., което е и
първото изпълнително действие. Сочи още, че второто изпълнително действие е
предприето по инициатива на ЧСИ след последвали справки до ОД МВР, Община Девня
МДТ, ОСЗ Суворово, с вписана на 15.11.2013 г. възбрана върху собственият й
недвижим имот под №1, т.259, вх.рег.№4339 от 15.11.2013 г. Излага, че в рамките
на повече от пет години действия по делото не са били предприети от страна на
взискателя. Сочи, че с молба вх.№6488 от 14.03.2018 г. на основание чл.507 ГПК
е поискано да бъде наложен запор върху всичките й левови и валутни банкови
сметки. Сочи още, че след изпращане на запорно съобщение до „ОББ” АД с
изх.№7437 от 15.03.2018 г. е постъпил отговор по делото, че липсват авоари по
сметката. Счита, че изпълнителният способ не може да бъде реализиран и
вземането на взискателя удовлетворено, тъй като към датата на налагане на
запора (връчване на запорното съобщение) няма наличност по банковите сметки и е
налице отрицателно (дебитно) салдо. Заявява, че изпълнителният способ може да
бъде реализиран изцяло или частично при последващи постъпления по банковите
сметки, което до момента липсва. Твърди, че с молба вх.№15387 от 01.07.2019 г.
е поискано от ответника насрочване на дата за извършване на опис на движими
вещи, собственост на длъжника, в резултат на което е насрочен опис на
16.08.2019 г. от 13.00 ч. който не се състоял. Заявява, че поисканите
изпълнителни действия с вх.№6488 от 14.03.2018 г. за запор на банкови сметки и
молба вх.№15387 от 01.07.2019 г. за опис на движими вещи са невалидни, поради
това, че същите не прекъсват срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, както и давностния
срок по чл.116 л.”в” ЗЗД, и тъй като са изминали повече от две години в рамките
на които не са били искани, нито са били извършвани нови изпълнителни действия,
то изпълнителното производство следва да се счита за прекратено. Моли съда, да
приеме за установено, че не дължи на ответника сумата 1000.00 лв - непогасена
главница за периода от 08.09.2008 г. до 28.12.2011 г.; 277.11 лв – договорна
лихва за периода от 20.04.2011 г. до 28.12.2011 г.; 110.27 лв – такса
закъснение за периода от 20.04.2011 г. до 28.12.2011 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
28.12.2011 г., до окончателното й изплащане, както и сумата 27.75 лв,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил
отговор на исковата молба. Заявява, че счита предявения иск с правно основание
чл.439 ГПК недопустим и моли производството по него да бъде прекратено. Счита,
че искът по чл.439 ГПК е средство за защита при стабилизирана заповед за
изпълнение и се основава на обстоятелства, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Излага, че ако настоящият иск бъде квалифициран като иск по чл.124,
ал.1 ГПК (отрицателен установителен иск по общия ред), то той е недопустим,
т.к. възражението за изтекла погасителна давност е средство за защита срещу
принудителното изпълнение. Заявява, че отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК, основаващ се на твърдения за изтекла погасителна давност е недопустим,
като изтеклата давност се релевира с възражение, а не с иск. Сочи, че не се
отрича съществуването на вземане, а се установява факт - изтичане на
погасителната давност и превръщане на вземането в „естествено“ (неподлежащо на
принудително изпълнение), а такъв иск не е предвиден в чл.124, ал.1 ГПК.
Заявява, че съгласно чл.324, ал.4, изр. второ от ГПК, иск за установяване
съществуването или несъществуването на факт с правно значение се допуска само в
случаите, предвидени в закон. Излага, че законът не предвижда изрично
възможност за иск за установяване факта на изтичането на погасителната давност
и превръщането на вземането в „естествено“. Излага, че възражението за
погасителна давност е отбранително средство за защита за длъжника по едно
облигационно отношение и не може да бъде ползвано като основание за предявяване
на иск. Обратното би следвало да се приеме като злоупотреба с процесуални
права. Изтъква, че средството за защита на длъжника е възражение за изтекла
погасителна давност и той няма правен интерес от отрицателен установителен иск
за изтекла давност, защото: ако длъжникът подаде възражение по чл.414 ГПК и
кредиторът не подаде иск по чл.422 ГПК заповедта за незабавно изпълнение и
изпълнителният лист ще бъдат обезсилени, с което отпада и възможността за
принудително изпълнение (постига се правният ефект на погасяването по давност
кредиторът има вземане, но не може да изпълнява принудително); ако длъжникът
подаде възражение по чл.414 ГПК и кредиторът подаде иск по чл.422 ГПК то искът
ще се счита предявен от датата на подаване на заявлението за заповед за
незабавно изпълнение. Оттогава се счита прекъсната и погасителната давност за
вземането. Заявява, че допустимостта на иска по чл.439 ГПК в този случай е
обусловена от надлежното излагане в исковата молба на твърдения за
съществуването на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, чието установяване би обусловило извод за недължимост на вземането,
за което е същата е издадена, (каквито в исковата молба на ищеца не се
твърдят). Заявява още, че оспорването от длъжника основано на факти и
обстоятелства, огносими към ликвидността и изискуемостта на вземането, следва
да се извърши с възражението по чл.414 ГПК. След подаване на възражението
кредиторът следва да предяви установителен иск за съществуване на вземането по
чл.422 или чл.415, ал.1 ГПК. Неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК,
оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за
установяване на вземането по чл.422 или чл.415, ал.1 ГПК имат за последица
създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Ответникът сочи, че по
изпълнително дело №1129/2013 г. по опис на ЧСИ Илиана Станчева, рег.№712, район
на действие ОС Варна, на ищеца Г. Г. е връчена покана за доброволно изпълнение,
ведно със заповедта за изпълнение на 21.11.2013 г., с оглед на което на
05.12.2013 г. е изтекъл срока по чл.414, ал.1 ГПК. Твърди, че ПДИ е връчена
лично на ищеца, посредством писмо, на чиято обратна разписка същата се е подписала
собственоръчно. Сочи, че длъжникът не е подал възражение по чл.414 ГПК и
заповедта за изпълнение е влязла в сила спрямо нея, което обстоятелство не се
оспорва от ищеца. Заявява, че с влизане в сила на заповедта за изпълнение се
преклудират всички възражения, с които длъжникът е разполагал до изтичане на
срока за възражение по чл.414 ГПК и всички направени от ищеца възражения за
липса на надлежно сключен договор за кредит, липса на обявена предсрочна
изискуемост, липса на уведомяване за извършеното прехвърляне на вземания
(цесия) от „Банка ДСК“ ЕАД на „ОТП Факторинг България” ЕАД, изтекла погасителна
давност за процесното вземане, са преклудирани с изтичане на срока за
възражение по чл.414 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение спрямо
ищеца Г. Г., поради което счита предявения отрицателен установителен иск за
недопустим, и като такъв моли да бъде оставен без разглеждане, а производството
по делото прекратено. Излага, че в съответствие с чл.429 ГПК цесионерът като
частен правоприемник на цедента, се ползва от издадените в полза на “Банка ДСК“
ЕАД заповед за незабавно изпълнение от 29.12.2011 г. и изпълнителен лист по ч.
гр. дело №1847/2011 г. по опис на РС Девня, като по молба на „ОТП Факторинг
България” ЕАД е образувано изпълнително дело №1129/2013 г. по опис на ЧСИ
Илиана Станчева с рег.№712 на КЧСИ, с район на действие ОС Варна. Твърди, че на
ищеца Г. Г. е връчена покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за
изпълнение, издадена по ч. гр. дело №1847/2011 г. по опис на РС Девня на
21.11.2013 г. Твърди още, че в законоустановения срок същата не е възразила и
заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК е влязла в сила на 05.12.2013 г., тъй
като срещу нея не е подавано възражение по реда на чл.414 ГПК. Заявява, че с
влизането в сила на заповедта за изпълнение се преклудират всички факти, които
са настъпили преди 05.12.2013 г., в това число и възражението за давност за
релевирания период. Сочи, че първото извършено изпълнително действие по
изпълнителното дело представлява наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника-ищец на 23.10.2013 г., второто изпълнително действие
е извършено на 15.11.2013 г. с налагането на възбрани върху недвижимите имоти,
собственост на Г. Г.. Сочи още, че удръжките от трудовото възнаграждение на
ищеца на основание наложения запор върху него стартират в месец март 2014 г. и
приключват в месец януари 2017 г. Излага, че всяка една удръжка от трудовото
възнаграждение изпълнена от работодателя, посредством наложения от съдебния
изпълнител запор върху трудовото възнаграждение на Г. Г., представлява
принудително действие. Сочи, че според мотивите към т.10 от ТР №2/2013 г. по
т.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС съгласно чл.116, б. "в" ЗЗД давността
се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането, независимо какъв способ е посочил взискателя или е извършено
действието от съдебния изпълнител по чл.18 ЗЧСИ - насочване на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана; присъединяването на кредитор; възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до
постъпването на парични суми от проданта или плащания от трети задължени лица.
Сочи също, че следващото поискано изпълнително действие от взискателя „ОТП
Факторинг България“ ЕАД е свързано с искане за налагане на запор върху банкови
сметки на длъжника-ищец, чрез депозирана молба вх.№648 от 14.03.2018 г., като с
молба до ОББ изх.№7437 от 15.03.2018 г. ЧСИ И. Станчева изпратила запорно
съобщение за налагане на запор върху банковата сметка. На 22.03.2018 г. банката
връща отговор на запорното съобщение, с който потвърждава, че Г. Г. има открита
банкова сметка ***, както и че е наложен запора върху нея. Сочи, че
последващото поискано от взискателя изпълнително действие е с молба с вх.№15387
от 01.07.2019 г. и е свързано с искане за насрочване на дата за извършване на
опис на движими вещи, собственост на длъжника. Същият е насрочен за 16.08.2019
г. в 13.00 ч. Заявява, че липсва период, в който повече от две години не са
извършвани или не са поискани от страна на взискателя изпълнителни действия.
Сочи, че законодателят изрично е предвидил, че изпълнителното производство се
прекратява по силата на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК в случаите,
когато взискателят в продължение на две години не е поискал извършване на
изпълнителни действия. Заявява, че твърденията за настъпила перемпция по
изпълнителното производство, както и за изтекла погасителна давност на
вземането, са абсолютно неправилни и необосновани. Моли съда, да остави без разглеждане
предявеният от Г. Г. отрицателен установителен иск като недопустим и да прекрати производството. В случай, че съдът счете
предявяния иск за допустим, моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира разноски.
По делото е безспорно и от събраните доказателства е
видно, че в полза на ответника против ищеца по ч. гр. дело №1847/2011 г. по
опис на РС Девня е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК
за вземане на стойност 1387.38 лв, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.12.2011 г. до окончателното плащане и 27.75 лв съдебни разноски. Видно
е още, че заповедта е връчена на длъжника на 21.11.2013 г., съответно срока за
подаване на възражение по чл.414 ГПК,
е изтекъл на 05.12.2013 г., след което заповедта е стабилизирана.
Не се оспорва между страните и от приобщените документи
от изп. дело №20137120401129 по опис на ЧСИ рег.№712 Илиана Станчева, се
установява, че въз основа на съответния изпълнителен титул, на 23.10.2013 г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, удръжките от което
започват през м. март 2014 г. и приключват през м. януари 2017 г., на
15.11.2013 г. е наложена възбрана върху недвижими имоти, собственост на ищцата,
а въз основа на молба вх.№648 от 14.03.2018 г., на 19.03.2018 г. по получено запорно
съобщение изх.№7437 от 15.03.2018 г. от ЧСИ рег.№712 е наложен запор банкови
сметки на ищцата в „Обединена българска банка“ АД, като с писмо изх.№230-ОПЗ/*********
от 19.03.2018 г. е потвърдено налагането на запор и е посочено, че по сметките
няма налични средства.
Въз основа на горното, съдът направи следните правни
изводи:
Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба,
ищецът обосновава правното си твърдение за погасяване на установено с влязла в
сила заповед за изпълнение изпълняемо право на новонастъпили факти по смисъла
на чл.439 ГПК
- погасяване по давност в период след стабилизиране на изпълнителния титул, въз
основа на който е образувано изп. дело №20137120401129 по опис на ЧСИ рег.№712
Илиана Станчева. Следователно налице са особените процесуални предпоставки за
допустимостта на производството по чл.439, ал.2 ГПК.
Според задължителните разяснения, дадени с TP №2 от 26.06.2015
г. по тълк. дело №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, давността по време на висящото
изпълнително дело се прекъсва многократно, което става с предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ, като новата погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Според възприетото в цитираното тълкувателно решение, изпълнителните
способи са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи и книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Съобразно установената по-горе
фактическа обстановка, съдът приема, че действия за принудително изпълнение на
процесните вземания са предприемани през целия период на действие на наложения
запор върху трудово възнаграждение на ищцата от м. март 2014 г. до м. януари
2017 г., тъй като не само факта на налагане на запор, но и всяка проведена
месечна удръжка от трудовото възнаграждение на длъжника представлява действие
по принудително изпълнение на вземането. Същевременно, в периода на системно
осъществявано принудително изпълнение чрез редовни месечни удръжки от трудово
възнаграждение на длъжника, за взискателя не е налице основание да отпрявя
друго искане за принудително изпълнение, поради което в съответния период
докато траят удръжките по наложения запор, не тече и срока за перемция съгласно
чл.433, ал.1, т.8 ГПК. При тези констатации, както давностния срок, така и
срока за перемция следва да се счита за започнал едва с преустановяване на
удръжките по наложения запор от м. януари 2017 г., но същият е прекъснат с
наложения в последствие запор от м. март 2018 г. Тук е мястото да се посочи, че
не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на
съответния изпълнителен способ да е задължително успешно, за да се счита
давността за прекъсната. Това следва от съдържанието на разпоредба на чл.116,
б."в" ЗЗД, в която законодателят използва термина
"предприемане" на изпълнителни действия, а не "извършени",
„успешно реализирани“ или друга подобна формулировка. В този смисъл са и
мотивите на посоченото по-горе ТР, според които искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, а по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва
с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Според мотивите
на ТР искането също представлява юридически факт, прекъсващ давността, но само
когато е уважено от съдебния изпълнител и действието е предприето, т. е.
необходимо двете действия да са налице кумулативно, за да породят придадения им
прекъсващ ефект. В случая при налагане на запорите на банковите сметки, частният
съдебен изпълнител, е действал по възлагане от взискателя при условията на чл.18, ал.1 ЗЧСИ, респективно предприемането на изпълнително действие на 19.03.2018
г., е довело до прекъсване на давността, независимо от обстоятелството, че по
запорираната сметка не е имало наличност.
С оглед горното, настоящият състав намира, че по
отношение на процесното задължение не е изтекла твърдяната от ищеца погасителна
давност и не е настъпило основанието за перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК,
поради което предявеният иск се явява неоснователен и като такъв правилно е
отхвърлен от първоинстанционният съд.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК в
полза на ответника следва да бъде присъдено обезщетение за сторените разноски за
възнаграждение на юрисконсулт в размер 300.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Г.М.Г., ЕГН **********, за приемане на
установено спрямо „ОТП Факторинг България“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, че НЕ
ДЪЛЖИ сумите: 1000.00 лв – непогасена главница за периода от 08.09.2008 г. до 28.12.2011 г.; 277.11 лв –
договорна лихва за периода от 20.04.2011 г. до 28.12.2011 г.; 110.27 лв – такса
закъснение за периода от 20.04.2011 г. до 28.12.2011 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 28.12.2011 г. до окончателното плащане; 27.75 лв – съдебно-деловодни разноски; за които вземания е образувано изп. дело №20137120401129
по опис на ЧСИ рег.№712 Илиана Станчева, на основание чл.439, ал.2, вр. чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.М.Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, сумата 300.00 лв (триста лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за
сторени разноски за възнаграждение на юрисконсулт, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от
съобщаването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: