Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 07.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, ІІІ - ти
състав, гражданска колегия в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: красимир петракиев
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря вергиния петкова
в присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 922 по описа за 2019 г., на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид:
Производство е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 1540 от 05.08.2019 г., постановено по гр. д. № 969/2019 г. Плевенският районен съд е признал за
установено на основание чл. 415 във вр. с
чл. 124 от ГПК вр. с чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, че „***” ЕООД, ЕИК ***, гр.
Плевен, представлявано от управителя Б.З.Н. дължи на “***” ЕООД, ЕИК ***, гр.
Стара Загора, представлявано от управителя Р.Т.Р. следните суми: 2 173,75лв. – неплатено
задължение за периода от 02.09.2015 г. до 25.09.2018 г.; 97,38лв. – лихва за
периода от 12.10.2015 г. до 30.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.11.2018 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 7908/2018г. на ПлРС до окончателното изплащане на сумата.
Със
същото решение Плевенският районен съд е осъдил на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК „***” ЕООД,
ЕИК ***, гр. Плевен да заплати на “***” ЕООД, ЕИК ***, гр. Стара Загора
следните парични суми:
-
сумата от 570,95
лв. - разноски в исковото производство по гр.д № 969/2019 г.;
-
сумата от 528 лв.
- разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 7908/2018г. на ПлРС.
Недоволно
от така постановеното решение е останало въззивното дружество „***” ЕООД, ЕИК ***, гр. Плевен, представлявано от
управителя Б.З.Н., което го обжалва в законният срок. В жалбата се излагат
подробни доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението. Според
въззивника същият няма качеството на потребител на „***“ услуги при общи
условия по отношение на насрещното *** – дружество, тъй като съгласно чл. 8 ал.
5 от Наредба № 4/19.04.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи
същият следва да приеме общите условия със сключването на предварителен договор
за присъединяване към водоснабдителните и канализационни системи. Въззивникът
оспорва извода на съда, че задължението за поддържане на техническата
изправност на водомера е негово, като се позовава на чл. 11 ал. 4 от Наредбата
и счита, че след като не става въпрос за индивидуален водомер в етажна
собственост, то задължението е на доставчика на услугата. Според въззивника
неправилно ПлРС не е кредитирал представеният протокол от проверка от Агенцията
за метропологичен контрол, данните в който съвпадат с тези в протокол от
17.06.2019 г. и същият устаноновява, че водомерът отговаря на изискванията
за херметичност, но не съотвества на
метрологичните характеристики. Според въззивника по делото са налице издадени
17 бр. фактури, получател на услугата по които е „***“ ЕООД, ЕИК *** по партида № ***, а не въззивното
дружество и същият не дължи начислените суми по тези фактури. Въззивникът
оспорва изложените в исковата молба твърдения във връзка с радиоотчитането на
водомера и твърди, че в издаденото досие на въззивното дружество като абонат ***
е посочено, че е налице радиоотчитане през периода от 21.09.2018 г. до
07.11.2018 г. с отчет 0 кубика вода, а за периода от 07.08.2018 г. до 21.09.2018
г. е отчетено количество вода 18 куб. и общо количество вода в размер на
3 980 куб.м. при положение, че на 04.12.2018 г. водомерът е свален с
показание 3 977 куб.м.. Въззивникът поддържа, че по време на отчетния
период в помещението не се е работело и не е извършвало стопанска дейност и
същото е било предмет на договор за охрана с „***“ ООД от 20.10.2015 г., поради
което в същото реално не е ползвана вода и не се дължи заплащането й. Моли се
съда да постанови решение, с което да отмени решението на ПлРС и да постанови
ново, с което да отхвърли изцяло предявения иск и присъди в полза на въззивника
направените по делото разноски.
в срока по
чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от
адвокат А.С., в качеството на пълномощник на въззиваемото дружество „***” ЕООД, ЕИК ***, гр. Стара Загора, в който се
оспорва основателността на въззивната жалба. Твърди се, че въззивното дружество
след като е придобило собствеността върху водоснабден имот в гр. Стара Загора,
ул. „***“ № *** е бездействало и не предприело действия по промяна на партидата
за вода, поради което действително няма сключен писмен договор между страните,
но наред с това разпоредбата на чл. 8 ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. касае нови
потребители, които занапред се присъединяват към водоснабдителната и
канализационна система, което не е налице в конкретната хипотеза, тъй като
имотът, собственост на въззивното дружество е присъединен към *** системата
преди придобиване на собствеността върху него от страна на въззивното
дружество. Въззиваемата страна поддържа, че монтираният водомер е с радиомодул
и фактури се издават само за месеците, в които е регистрирано потребление
посредством излъчвания сигнал, като тъй като имотът е бил заключен инкасаторът
не е могъл да извършва задължителните проверки на водомера на всеки 6 месеца.
Въззиваемата страна поддържа също, че фактурите са издавани на предишния
собственик за периода след 16.04.2015 г. отново поради бездействието на
въззивното дружество, изпращани са му макар и издадени на името на другия
собственик и същият не е подал възражения. В отговора на въззивната жалба се
обсъждат подробно показанията на свидетелите Х.М. и Е.Р., посочени от
въззиваемото дружеството относно отчетеното количество вода през м. VІІІ 2018
г. и се правят изводи, че въззиваемото дружество е получило съдействие от
въззивното дружество едва след м. VІІІ 2018 г., когато е спряно подаването на
вода към имота посредство спирателния кран преди водомера и същият е спрял да
отчита консумация на вода, като демонтирането на водомера за техническата му
проверка е извършено на 04.12.2018 г.. В отговора на въззивната жалба се
обсъждат и показанията на свидетеля Р.Е., посочени от въззивното дружество,
противоречието им с показанията на свидетелите Х.М. и Е.Р. и се поддържа, че
същите не следва да бъдат кредитирани. В отговора се обсъжда подробно
противоречието между констатацията на съда относно номера на водомера и номера
на същия отразен в протокола за проверка, като се поддържа, че е недопустимо да
се поправя констатираната грешка в този протокол с нов протокол. В заключение
въззиваемата страна иска от съда да се отхвърли въззивната жалба и да се
потвърди обжалваното решение на ПлРС.
В
съдебно заседание въззивното дружество не се представлява, но чрез
упълномощения адвокат С.Ж. от АК - Варна
депозира молба, в които заявява, че поддържа подадената въззивна жалба в
случай, че не се допусне поисканата от страната експертиза. Претендира
направените по делото разноски.
Въззиваемото дружество чрез пълномощника си адвокат А.С. ***
поддържа отговора на въззивната жалба и становището за неоснователност на
жалбата и претендира направените по делото разноски.
Окръжният
съд, като обсъди
оплакванията, изложени в жалбата,
взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция
доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на
закона, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
С исковата
молба ищецът “***” ЕООД, ЕИК ***, гр.
Стара Загора
е предявил против ответника „***” ЕООД,
ЕИК ***, гр. Плевен иск за установяване съществуването на вземането на ищеца
към ответника в размер на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 7908/2018
г. по описа на Плевенски районен съд: сумата от 2 173,75
лв., представляваща главница за предоставени, неплатени *** услуги за периода
от 02.09.2015 г. до 25.09.2018 г., сумата от 97,38 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 12.10.2015 г. до
30.10.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 01.11.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Установява се
от данните по делото, че “***” ЕООД, ЕИК ***,
гр. Стара Загора е подало заявление по реда на чл. 410 ГПК против „***” ЕООД, ЕИК ***, гр. Плевен, което е
уважено от ПлРС и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 5019/02.11.2018
г. по ч.гр.д. № 7908/2018 г. за описаните по – горе суми.
Установява се,
че длъжникът е възразил в срока по чл. 414 от ГПК писмено относно дължимостта
на сумите, посочени в заповедта, поради което на основание чл. 415 ал. 1 т. 2
от ГПК с разпореждане № 14384/20.12.2018 г. по посоченото ч.гр.д. ПлРС е указал
на заявителя да предяви иск за установяване на вземането по реда на чл. 422 вр.
чл. 415 ал. 1 ГПК.
Исковата
молба, с която е предявен иска по чл. 422 от ГПК е депозирана пред ПРС в срока
по чл. 415 ал. 1 ГПК срещу надлежната страна, поради което като допустим искът
следва да бъде разгледан по същество.
Спори се между
страните както в първата, така и в настоящата инстанция: възникнало ли е
задължение за въззиваемата страна по силата на облигационно правоотношение
между страните да заплати посочените във фактурите, издадени от въззивното
дружество парични суми, съответно съществува ли вземането на въззивното
дружество към въззиваемото дружество, по отношение на което е издадена заповед
по чл. 410 ГПК.
За да уважи
изцяло предявения иск ПлРС е приел след подробно обсъждане на приложимите
правни норми и събраните по делото доказателства, че ответното дружество
притежава качеството на потребител по смисъла на §1 т. 2 б. „а“ от ДР на Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, чл. 3 и чл. 9а от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и
чл. 61 ал. 2 от раздел ІІ на Общите условия /ОУ/ за предоставяне на *** услуги
на потребителите от *** оператор „***“
ЕООД, гр. Стара Загора. Съдът е приел, че от доказателствата по делото се
установява извършването на претендираната услуга и стойността й, а от
протоколите за метрологична експертиза на
средство за измерване № 32/12.12.2018г. и № 32/17.06.2019 г., отменящ друг
констативен протокол - № 31/12.12.2018г. не може да се направи обоснован извод,
че е налице неправилно отчитане на потребената вода от водомера. Като
допълнителен аргумент ПлРС е посочил, че демонтирането на водомера е извършено
през м. ХІІ 2018 г., което е значително след отчитане на претендираните
количества вода.
Въззивният съд съобрази направеното от
въззивното дружество с молба от 16.01.2020 г.,
постъпила чрез електонната поща на съда преди о.с.з., но докладвана след него
искане за назначаване на съдебно -техническа експертиза по поставена задача, но
приема, че не следва да възобновява съдебното дирене за произнасяне по
основателността на посоченото доказателствено искане, тъй като искането е
преклудирано с оглед разпоредбата на чл. 266 ал. 1 от ГПК.
По делото в първата
инстанция са събрани писмени и гласни доказателства и е извършен оглед по чл. 204 от ГПК за установяване на спорните обстоятелства, както следва:
Безспорно от
представената справка по лице издадена от СВ – Плевен за периода от 01.01.1998
г. до 29.10.2018 г. се установява, че на 16.04.2015 г. по партидата на
въззиваемото дружество е извършено вписване на постановление за придобиване на
собственост върху недвижим имот въз основа на публичен търг, по силата на което
въззиваемото дружество е придобила собствеността върху недвижим имот идентификатор
*** с площ 1296 кв.м., ведно с построената
в него сграда с идентификатор ***.1, представляващ производводствена сграда с
площ 720 кв.м., находяща се в гр. Стара Загора, ул. „***“ № ***, бивш
собственик на който имот е било „***“
ЕООД.
Безспорно от
представения протокол за принудително отнемане на недвижим имот – въвод във
владение от 20.10.2015 г., издаден от ЧСИ Гергана Илчева, рег. № 765 в КЧСИ и
район на действие ОС – Стара Загора се установява, че на посочената дата
въззивното дружество е въведено във владение на процесния имот.
Установява се
по делото, че до 24.08.2018 г., на която дата е съставен протокол за корекция
от въззиваемото дружество с № 1364 по партита № *** с адрес: гр. Стара Загора,
ул. „***“ № *** за абонат с № *** е вписано „***“
ЕООД, а след тази дата като такъв с № *** е вписано въззивното дружество въз
основа на справка ИКАР.
Установява се
по делото от представените от въззиваемото дружество досие на абонат с № *** -
„***“ ЕООД и фактури, издадени от
въззиваемото дружество на този абонат, че по партидата на абоната във
въззиваемото дружество са начислени суми за ползвани *** услуги и са издадени
фактури за дължими суми от абоната за ползвани *** услуги. Установява се, че
съгласно досието ползваните *** услуги са отчитани както следва: през периода
от 06.04.2016 г. до 07.10.2016 г. - от инкасатора И.М., през периода от 07.10.2016
г. до 21.02.2017 г. - от инкасатора Х.М., а през периода от 21.02.2017 г. до
07.08.2018 г. - чрез радиоводомер. Установява се, че: за периода 02.09.2015 г.
– 06.04.2016 г., за който в досието липсват данни относно лицето извършило
отчета са издадени 7 бр. фактури за дължими суми на обща стойност 242,42 лв. за
ползвани общо 89 куб.м. вода при отчети на водомера: на 02.09.2015 г. – 3182, а
на 06.04.2016 г. – 3271; за периода 06.04.2016 г. – 07.09.2016 г. отчитан от
инкасатора М. са издадени 5 бр. фактури за дължими суми на обща стойност 21,78
лв. за ползвани общо 8 куб.м. вода при отчети на водомера: на 06.04.2016 г. –
3271, а на 07.09.2016 г. – 3279; за периода 07.10.2016 г. – 21.02.2017 г., отчитан
от инкасатора М. са издадени 4 бр. фактури за дължими суми на обща стойност
289,65 лв. за ползвани общо 106 куб.м. вода при отчети на водомера: на
07.10.2016 г. – 3279, а на 21.02.2017 г. – 3385; за периода 21.02.2017 г. –
10.05.2017 г., за който отчитан чрез радиоводомер е издадена 1 бр. фактура за
сумата от 100,79 лв. за ползвани общо 37 куб.м. вода при отчет на водомера: на
21.02.2017 г. – 3385, а на 10.05.2017 г. – 3422.
Установява се,
че в досието на абонат „***“ ЕООД
въззиваемото дружество е отразило отчет чрез радиоводомер на 07.08.2018 г. за
периода 10.05.2017 г. – 07.08.2018 г. на 540 куб.м. вода при стар отчет 3422 и
нов отчет 3962, както и издаване на фактура на 24.08.2018 г., но от представената
по делото фактура се установява, че за същият период и за същото количество
вода е издадена фактура с получател въззивното дружество. Видно от издадената
на 24.08.2018 г. фактура, че съгласно същата въззивното дружество дължи сумата
от 1 470,96 лв., представляваща стойността на ползвани *** услуги за периода
10.05.2017 г. – 07.08.2018 г. за 540 куб.м. вода при стар отчет 3422 и нов
отчет 3962.
Установява се
по делото от представеното от въззиваемото дружество досие на абонат с № *** –
въззивното дружество, че по партидата на въззивното дружество във въззиваемото
дружество са отчетени чрез радиоводомер ползвани *** услуги за периода от
07.08.2018 г. до 21.09.2018 г. в размер на 18 куб.м. ползвана вода при показания
на водомера: на 07.08.2018 г. – 3962, а на 21.09.2018 г. - 3 980, както и
издадена 1 фактура на 25.09.2018 г. на стойност 49,03 лв.. Установява се, че за
периода след 21.09.2018 г. до 11.02.2019 г. не е отчетено количество на ползвана
вода от въззивното дружество, съответно не са издавани фактури.
Установява се,
че въззиваемото дружество е изпращало пощенски пратки през периода м. VІІІ 2016
г. – м. ІІ 2018 г. на въззивното дружество с препоръчано писмо с обратна
разписка, получани от служител на въззивното дружество.
Установява се
от представения по делото констативен протокол № 5797/06.11.2018 г., подписан
от страните, като за абоната същият е подписан от лицето Р.Е., че на адрес гр.
Стара Загора, ул. „***“ № *** е извършена проверка на радиомодул, поставен в
котелното на имота, при която е констатирано, че показанието на водомера е 3977
куб.м., скобата на холендъра е здрава, а спирателния кран е блокирал.
Установява се
от представения по делото констативен протокол № 153689/04.12.2018 г., подписан
от страните, като за абоната същият е подписан от управителя на въззивното
дружество, че на адрес гр. Стара Загора, ул. „***“ № *** е извършен демонтаж на
водомер за проверка с № *** и показание на водомера е 3977 куб.м..
Установява се
от писмата на управителя на въззиваемото дружество до управителя на въззивното
дружество с изх. № от 14.11.2018 г. и 05.12.2018 г., че водомерът с
дистанционно отчитане е поставен в имота през 2010 г., отчитан е дистанционно
ежемесечно, а след демонтажа му по съгласие на страните е предаден на
управителя на въззивното дружество за метрологична проверка в оправомощена
лаборатория.
Установява се
от представения по делото констативен протокол № 32/12.12.2018 г., издаден от Български институт по
метрология, РО – София, че на посочената дата е извършена метрологична
експертиза на водомер, предоставен от въззивното дружество, в качеството на
заявител с
№ Р.Е. и показания 3977,6761 куб.м., предоставен със
заводска пломба и е дадено заключение, че водомерът не съответства на
метрологичните характеристики. Установява се, че за да достигнат до този извод
експертите са направили изследване чрез подаване на различни количества вода,
като при преминали обеми в размер на 20 куб.м. и 0,800 куб.м. водомерът отчита
в рамките на допустимата грешка от /+-5%/, а при преминал обем в размер на
0,200 куб.м. грешката в отчитането е по-голяма от допустимата, тъй като
водомерът отчита в по-малко от преминалото количество вода /-5,94 %/. Установява
се от представеният по делото констативен протокол № 32/17.06.2019 г., издаден
от Български институт по метрология, РО – София, че със същият се отменя
констативен протокол № 31/12.12.2018 г. и се възпроизвеждат данните от първия
протокол и заключението в него при посочен № на водомера ***, предоставен от
въззивното дружество. Видно от писмото на гл. директор на ГДМИУпри БИМ до
въззивното дружество, че издаването на новият констативен протокол е извършено
поради допусната техническа грешка при изписване на номера на водомера като № ***
се коригира с № ***.
Установява се
от извършения на основание чл. 204 от ГПК оглед на веществено доказателство от
страна на РС – Плевен в о.с.з. на 24.07.2019 г., че водомерът представен по
делото от ответното дружество, въззивник в настоящото производство е с № *** и
показание 03976.
Установява се
от представените по делото договор между въззивното дружество и „***“ ЕООД, гр.
Стара Загора от 20.10.2015 г., заповед на Р.Е., в качеството на управител на „***“
ЕООД, гр. Стара Загора и разпечатка от електронната система на охранителната
фирма, че по отношение на имота на въззивното дружество е осъществявана охрана
през по-голямата част от процесния период, че в охранителната фирма срокът за
съхранение на документи с изключение на конкретно посочени в заповедта е 6
месеца, както и че в имота на въззивното дружество са регистрирани влизания на
12.04.2018 г., 11.06.2018 г., 16.08.2018 г..
Установява се от разпита на свидетеля Х.М.
в първата инстанция /първоначален и повторен/, че през периода - м. Х 2016 г. –
м. ІХ 2018 г. същият в качеството на инкасатор е следвало да контролира отчета
на водомера в имота на въззивното дружество, представляващ бивш стъкларски цех.
Свидетелят установява, че имотът е бил заключен и необитаем през целия период и
охраняван от фирма с видеонаблюдение, а водомерът е отчитан от фирма, която се
занимава с радиотчет. Установява, че фактурите са издавани на бившия собственик
„***“, а той ги препращал на новия собственик – въззивното дружество в гр.
Плевен. Установява, че след като е отчетено голямо количество вода през м. VІІІ
2018 г. чрез прекият си ръководител се е свързал с охранителната фирма и му е
осигурен за първи път достъп до водомера в имота. Установява, че с представителя
на охранителната фирма са констатирали, че водомерът върти, спрял е крана преди
водомера, който е престанал да върти. Свидетелят установява, че не е видял
видим теч в имота при това единствено влизане в него през м. ІХ 2018 г., както
и нарушения в пломбите на водомера или в отчета по него, който съвпадал с радиоотчета, както и че не е
записал показанията на водомера към този момент. Установява, че нанесените
данни през 2017 г. не са в резултат на реален негов отчет на водомера, а са му
предоставени от фирмата за радиоотчет, поради което не са съставяни карнети.
Установява, че практиката е след получили данните от радиоотчета да ги нанася в
таблет по партидата на абоната, а след това да се фактурира.
Установява се от разпита на свидетелката Е.Р.
в първата инстанция, че същата в качеството на ръководител в отдел „***“ във
въззиваемото дружество е запозната с проблема с отчета на вода в имота на
въззивното дружество. Свидетелката установява, че този имот е с водомер с
дистанционно отчитане, собственост на „***“
дружеството и на определени дати се получава отчет от радиомодулите,
като собственикът на имота е длъжен да установява достъп до водомера за
контрол. Установява, че след като констатирали голямо потребление около 500
куб.м. при положение, че в предходен период не е имало никакво потребление се
свързали с абоната в гр. Плевен и го уведомили, че трябва да осигури достъп до
имота. Установява, че охранителната фирма на г-н Е., посочена от управителя на
въззивното дружество осигурила представител и достъп до имота, при който се
установило, че при отворен спирателен кран водомерът отчита потребление, а след
като са е спрян не отчита. Установява, че по искане на управителя на въззивното
дружество водомерът е демонтиран, но във въззиваемото дружество не са получили
протокол от проверката, като изборът на лаборатория, която да извърши
проверката е направен от управителя на въззивното дружество по съгласие на
страните. Установява, че радиотчитането не се вписва в карнетите, а последният
отчет по карнет е през м. май 2017 г., след който момент отчитането става с
таблет. Установява, че за периода, в който няма отчетена вода не е имало
потребление, тъй като е трябвало да се отчете от радиотчета.
Установява се
от разпита на свидетелеля Р.Е. в първата инстанция, че същият е управител на
фирмата, която извършва охрана на имота в гр. Стара Загора, собственост на
въззивното дружество през периода м. Х. 2015 г. – м. ІХ 2018 г.. Свидетелят
установява, че охраната се осигурява чрез видеонаблюдение и в имота няма
физическа охрана, като при нерегментиран достъп се е случвало да се сезира
полицията за вандалски прояви. Установява, че през пролетта на 2018 г. е влизал
в имота заедно със служители на фирма за алуминиева дограма, които са били
наети от управителя на въззивното дружество за смяна на счупени прозорци и
работили ден-два. Установява, че е влизал с представители на „***“ дружеството
на 06.11.2018 г. в имота, трудно открили водомера в шахта с капак, опитали се
да въртят крановете, но те били клеясали, като при това посещение е съставен
протокола, подписан от него като свидетел, който му е предявен от съда.
Установява, че заедно с представителите на „***“ дружеството обикаляли целия
цех и търсели теч, но навсякъде било сухо и прашно. Установява, че собственикът
на имота няма ключ за него, както и че не е търсено дружеството за осигуряване
на достъп до имота. Свидетелят установява, че не давал разрешения през август
или септември 2018 г. да се влиза в имота от служители на „***“ дружеството и
не знае за такова влизане.
Въззивният съд приема, че съдържанието на
спорното материално правоотношение между страните е уредено в Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване
на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /наричана за краткост Наредбата/ и в представените по делото Общи условия за предоставяне на *** услуги
на потребителите
на
въззиваемото дружество, одобрени от ДКЕВР с решение от 11.08.2014 г. /ОУ/.
Неоснователни
са възраженията на въззивното дружество, че тъй като е нов потребител по смисъла
на Наредбата и между страните не сключен писмен договор съгласно чл. 8 ал. 5 от
същата, между тях изобщо не е възникнало облигационно правоотношение при ОУ във
връзка с предоставянето на „***“ услуги. Съгласно
§ 1 т. 2 б. „а“ от ДР на ЗРВКУ потребители на *** услуги са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ***
услуги. Съгласно чл. 8 ал. 5 от Наредбата, в редакцията на същата към процесния
период новите потребители приемат ОУ със
сключването на предварителен писмен договор за присъединяване към
водоснабдителните и канализационните системи. Въззивното дружество има качеството на нов потребител по смисъла на § 1
т. 2 б. „в“ от ДР на Наредбата, но тъй като закупеният от същото имот вече
е бил присъединен към *** мрежата хипотезата на чл. 8 ал. 5 от Наредбата е
неприложима. Налице е разлика между договор за присъединяване към *** мрежата и
договор за предоставяне на *** услуги, като според въззивния съд действащата
правна уредба не изисква сключване на писмен договор като условие за
предоставяне на *** услуги. В конкретната хипотеза въззивното дружество не
твърди, че е имотът е присъединен към *** мрежата след придобиване на
собствеността, поради което разпоредбата на чл. 8 ал. 5 от Наредбата не намира
приложение, а облигационното отношение между страните възниква на базата на
одобрените от ДКЕВР ОУ за предоставяне на *** услуги от въззиваемото дружество
съгласно чл. 8 ал. 1 от Наредбата. Съгласно чл. 9а от Наредбата промяната на
носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения
обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на
потребителя по реда, определен в договора или в общите условия. Съгласно чл.
63 ал. 2 от ОУ при *** дружеството при неизпълнение на задълженията на новия
или стария собственик на водоснабден имот да уведомят *** оператора за
промяната на собствеността всички дължими суми след промяна на датата на
собствеността или ползването се заплащат от новия собственик или ползвател. При
съобразяване в съвкупност на цитираните разпоредби въззивният съд приема, че въззивното
дружество дължи на въззиваемото дружество стойността на предоставените ***
услуги за периода след придобиване на собствеността върху имота, в това число
за процесният период независимо от момента на въвода му във владение и момента
на служебно откриване на партидата на същото във въззиваемото *** дружество.
Съгласно чл. 32 ал. 1 от Наредбата *** услугите се
заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение. В същият
смисъл е и разпоредбата на чл. 32 ал. 1 от ОУ на въззиваемото дружество. В
разпоредбата на чл. 16 ал. 5 от ОУ е уреден начина на разрешаване на спор
между страните оператор и потребител относно метрологичните характеристики на
водомерите, като при изправен водомер разходите се поемат от потребителя. В разпоредбата
на чл. 17 ал. 1 от ОУ е посочено задължение на *** оператора да монтира,
поддържа и контролира водомерите на водопроводните отклонения за своя сметка
освен в хипотезата на ал. 3 при сградите етажна собственост, а в чл. 18 от ОУ е
уредено, че *** операторът приема за експлоатация водомери с дистанционно
отчитане при условие, че разполага с технически средства и софтуер за отчитане
на показанията от тях. В разпоредбата на чл. 19 е въведено задължение на ***
оператора да подмени водомера на водопроводно отклоние в срок от 30 дни от
датата на установяване на повредата, както и начина на определяне на
количеството изразходвана вода за периода на повредата съгласно чл. 26 ал. 1 от
ОУ, а в чл. 22 – 24 от ОУ е посочен реда за отчитане на количествата питейна
вода, в това число на водомерите с дистанционно отчитане.
Въззивният съд
в мнозинството си приема, че от представените в първата инстанция писмени и
гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност, безспорно по делото се
установява, че: имотът на въззивното дружество е бил водоснабден към момента на
придобиване на собствеността; в имота през 2010 г. е монтиран от ***
дружеството водомер с дистанционно отчитане, който за процесният период е
отчитан само дистанционно и не е отчитан чрез визуален отчет поради липса на
съдействие от страна на потребителя; през целият период имота е бил заключен и
охраняван чрез видеонаблюдение от охранителна фирма; въззиваемото дружество е
изпращало документи във връзка с потреблението на вода в имота на въззивното
дружество, но същото не е предприело действия във връзка със спиране на
водоподаването към имота или откриване на партида във *** дружеството; след
преустановяване на подаването на вода към имота през периода 07.08.2018 г-
21.09.2018 г. чрез завъртане от свидетеля М. на спирателния кран преди водомера
последният е спрял да отчита потребено количество вода; на 06.11.2018 г.
представители на страните са констатирали, че към имота не се подава вода, след
демонтиране на водомера на 04.12.2018 г. и предаването му на потребителя за
изготвяне на метрологична експертиза, същата е излязла със заключение,
обективирано в представен по делото констативен протокол от 12.12.2018 г..
Представените
от въззиваемото дружество фактури има качеството на частни свидетелстващи
документи и нямат обвързваща доказателствена сила по отношение на вписаните в тях
обстоятелства относно размера на потребените услуги и стойността им за
процесния период, както и относно задълженото лице за тяхното плащане. По
същите съображения обстоятелството, че въззиваемото дружество не е издало
фактури, в които въззивното дружество е вписано като задължено лице за периода
преди откриване на партидата няма отношение към дължимостта на доставените ***
услуги за този период. В тежест на въззиваемото дружество е да докаже реалната
доставка на *** услуги по отношение на въззивното дружество с оглед
обстоятелството, че въззивното дружество е оспорило обема на предоставените му ***
услуги, но не и тяхната стойност. Въззивният съд приема, че обстоятелството, че
имотът е бил заключен и охраняван през процесния период не води автоматично до
извода, че в него не е потребявано
отчетеното от радиоводомера количество вода. Действително от показанията на
свидетелите и на двете страни М. и Е. се установи, че при посещенията си в
имота същите не са констатирали теч, но според съда това не означава, че
подаваната към имота вода след отчитането й не се губи чрез подземен теч или
подземно не се отвежда към друг имот. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля Е. в частта, в която установява, че единственото посещение в имота на
*** служители е през м. ХІ 2018 г. в негово присъствие, тъй като същото е в
противоречие с позанията на свидетелите М. и Р., които съвпадат помежду си,
както и с представената от охранителната фирма в електронен вид информация
относно влизане в имота през м. VІІІ 2018 г.. Въззивният съд не споделя
изводите на първоинстанционният съд, че представения по делото протокол за
метрологична експертиза от 12.12.2018 г. не следва да бъде ценен като
доказателство по делото с оглед грешното посочване на номера на проверявания
водомер в него, както и изводите, че задължението за поддръжка на водомера е на
въззивното дружество като потребител. Установява се от показанията на
свидетелката Р., които са в съответствие с разпоредбите на чл. 11 ал. 3 от
Наредбата и чл. 17 ал. 1 от ОУ, че водомерът в имота е собственост на ***
дружеството – оператор, тъй като представлява водомер на водопроводно
отклонение. Представените по делото
писмени доказателства, в това число протокола за поправка на протокола от
12.12.2018 г. в своята съвкупност според въззивният съд водят до извода, че
протоколът за метрологична експертиза установява резултатите и заключението на
тази експертиза именно по отношение на спорния водомер, демонтиран на 04.12.2018
г. от служителите на въззиваемото дружество в присъствието на управителя на
въззивното дружество. Въззивният съд приема, че въпреки крайният извод на
метрологичната експертиза, че провереният водомер не отговаря на метрологичните
характеристики при съобразяване на данните в експертизата относно
несъответствието в тези характеристики не може да се направи извод, че
водомерът в имота на въззивното дружество е неизправен към датата на демонтажа
му по смисъла на ОУ и закона, респ. е отчел неподадено количество вода към
имота. При съобразяване на извършените изследвания от експертизата според съда
може да се направи единствено извод, че при подавани минимални количества вода
водомерът в имота на въззивното дружество отчита в по-малко от подаваното количество
вода, а при подаване на по-големи количества вода отклоненията в отчета му са в
рамките на допустимата грешка, но не може да се направи извод, че водомерът е
отчитал неподавани от *** оператора количества вода. При наличие на отчетено
количество вода за процесния период от *** дружеството съответстващо като обем
на това, за което се претендира стойността на ползваните *** услуги от
въззиваемото *** дружество, въззивният съд приема, че за въззивното дружество е
възникнало задължение да заплати стойността на тези услуги в претендирания от
въззиваемото *** дружество размер, ведно с начислените лихви върху същото за
периода на забава. Показанията на водомера съответстват на крайното показание
на същия при демонтажа му с незначително отклонение, въззивното дружество, в
качеството на потребител на *** услуги не е изпълнило задълженията си по чл. 61
ал. 1 от ОУ на *** – дружеството, както и не е поискало преустановяване на
подаването на вода по реда на чл. 41 ал. 3 т. 9 от Наредбата, поради което на
основание чл. 63 ал. 1 от ОУ вр. чл. 9а от Наредбата дължи на въззиваемото дружество заплащането на
всички дължими суми за *** услуги за процесния период, за който се легитимира като собственик на водоснабдения имот. Въззивният
съд намира също, че въззивното дружество не може да черпи права от нередовното
отчитане чрез визуален отчет на водомера, тъй като същото не е изпълнило
задължението си на добросъвестен потребител да осигури на *** оператора достъп
до имота.
Искът с правно основание чл. 422 ГПК за установяване
съществуване на вземанията на въззиваемото *** дружество към въззивното
дружество, за които е издадена заповед по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7908/2018
г. по описа на ПлРС се явява доказан по основание и размер и поради това
основателен и следва да бъда уважен със законните от това правни последици.
При тези правни изводи,
въззивният съд намира, че обжалваното решение на Плевенския районен съд следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба оставена без уважение като неоснователна.
С оглед изхода
на спора и отхвърляне на въззивната жалба в полза на въззиваемото дружество следва
да бъдат присъждени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 480 лв. с ДДС съгласно представеният договор за правна помощ.
Решението на
въззивния съд е окончателно с оглед цената на иска и разпоредбата на чл. 280
ал. 3 т. 1 от ГПК, съгласно която не подлежат
на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 20 000 лв. за търговски
дела.
Водим от
горното и на основание чл. 272 ГПК, Окръжният съд
Р е ш и:
потвържДава решение № 1540 от 05.08.2019 г., постановено по гр. д. № 969/2019 г. на Плевенският районен съд.
осъжда „***” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „***“ № ***, представлявано
от управителя Б.З.Н. да заплати на “***” ЕООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „***“ № ***, представлявано от управителя Р.Т.Р. сумата от 480 лв. за направени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: