№ 82
гр. Шумен , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря М.Л.М.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20213630200879 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №21-0869-000390 от 04.03.2021 год., на
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на основание чл.53
от ЗАНН и чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП на Р. ГР. Д., с ЕГН ********** са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на чл.104б т.2 от
ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като необосновано, неправилно и постановено в противоречие на закона
като излага доводите си за това в жалбата. Оспорва вмененото нарушение по същество.
Също така намира, че авторството не е доказано по безспорен начин. Излага доводи, че
АУАН не бил съставен в регламентирания в чл.34 от ЗАНН тримесечен срок от откриване
на нарушителя, както и че се касае за маловажен случай. В съдебно заседание не се явява
лично. Явява се упълномощен представител – адв. И. Д.а от АК – гр.Варна, която поддържа
жалбата. Моли да бъдат присъдени направените в производството разноски.
Процесуалният представител на административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в
съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено изцяло. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.04.2020 год. около 12.30 часа св.Г. ИВ. ГР. – командир на отделение в РУ
гр.Шумен, управлявал личния си лек автомобил в гр.Шумен по ул. „Съединение“ в посока
бул. „Велики Преслав“. Приближавайки кръстовището с бул.“Преслав“, свидетелят Г.
забелязал, че в ляво на него по бул.“Преслав“ се движел л.а. „Мерцедес“ в посока
ул.“Съединение“. Посоченият автомобил спрял на кръстовището, след което потеглил,
включвайки се в движението пред автомобилът управляван от св.Г., извършвайки маневра
завой на ляво с превъртане на гуми, при което на пътното платно останали черни следи.
1
Включвайки се в движението по ул.“Съединение“ в посока бул. „Велики Преслав“,
автомобилът се приплъзнал, при което задната му част навлязла в зоната на автобусна
спирка, разположена в дясно на ул. „Съединение“, което наложило св. Г. да намали
скоростта, за да не се сблъскат двата автомобила. След поднасянето, автомобилът спрял на
кръстовището с бул. „Велики Преслав“. Зад него спрял и св. Г.. Последният направил
снимка на регистрационния номер на автомобила, с цел да докладва за възприетото от него
нарушение извършено от водача на автомобила. За констатиранато нарушение на ЗДвП,
св.Г. на 10.04.2020г. изготвил докладна записка до Началника на РУ гр.Шумен, в която
посочил марката и регистрационния номер на автомобила – л.а. „Мерцедес“ с рег. № В 74 82
ВР, предоставил и изготвената от него снимка. Докладната записка била изпратена на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Шумен по компетентност за извършване на проверка като
била образувана преписка рег.№1729р – 10735/13.04.2020г. При направена справка в АИС
на МВР било установено, че собственик на л.а. „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с рег. № В 74 82 ВР
е жалбоподателят Р. ГР. Д. с ЕГН ********** от гр.Дългопол. От сектор ПП при ОДМВР –
Шумен било изпратено писмо рег.№869р-2079 от 16.04.2020г. до РУ гр.Провадия пазар с
искане да бъде установен собственика на автомобила Р. ГР. Д., който да бъде запознат в
разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП и чл.313 от НК и да попълни декларация, в която да
посочи лицето управлявало автомобила на 10.04.2020г. в гр.Шумен, около 12.30 часа. От
изготвената докладна записка от служител на Участък Дългопол при РУ гр.Провадия рег.№
324р-15703 от 09.08.2020г. се установява, че при извършена проверка на адреса лицето не е
установено. Също били събрани данни, че се работи в Италия и не се очаквало скоро да се
прибере в България. Собственикът на автомобилът Р. ГР. Д. е бил установен на 01.02.2021г.
от служители на ОДМВР – Варна, на която дата Д. попълнил Декларация по чл.188 от
ЗДвП, в която декларирал, че на 10.04.2021г. около 12.30 часа автомобил „Мерцедес“ с рег.
№ В 7482 ВР е бил управляван от него. На база депозираната декларация чл.188 от ЗДвП и
материалите сдържащи се в преписка рег.№1729р – 10735/13.04.2020г., св. М.М. на
01.02.2021 съставил срещу жалбоподателя АУАН №390 за нарушение на чл.104б т.2 от
ЗДвП, в негово присъствие като при предявяването Д. отразил, че има възражения без да ги
конкретизира. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН не е депозирал писмени възражения. Въз основа на съставения акт,
административно-наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП на Р. ГР. Д.,
с ЕГН ********** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 3000 /три
хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за
нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и от изготвеният снимков материал и по-специално
от показанията на св. Г. ИВ. ГР., който е очевидец на извършеното нарушение и пресъздава
това, което е възприел непосредствено. Същият пряко е възприел поведението на водача и
извършваните от негова страна маневри. Няма данни по делото, които да създават съмнения
относно обективността и безпристрастността на този свидетел или да сочат на наличието на
мотив да набеди жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателката. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е
предявен и връчен на жалбоподателката. В НП също се съдържат всички минимално
изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава.
Съгласно разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП на водача на моторно превозно
средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В
2
настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на
производството гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г. ИВ. ГР. се установява по
безспорен начин, че жалбоподателят на 10.04.2020 год., управлявайки лек автомобил л.а.
„Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с рег. № В 74 82 ВР, при извършване на маневра завой на ляво от
бул.“Преслав“ чрез превъртане на задните гуми, привел автомобила в странично
приплъзване и по този начин, чрез дрифт се включил в движението по ул.Съединение“. От
изложеното се налага извода, че водачът не е използвал пътя, отворен за обществено
ползване, в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а за
описаните по-горе цели. В случая водачът е допуснал виновно опасно шофиране,
посредством приплъзването на превозното средство, което в никакъв случай не
представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на
пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно поведение в градски условия, на улици с
интензивно движение през деня, безспорно застрашава живота и здравето на останалите
участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което
се характеризира с висока степен на обществена опасност.
Авторството на деянието се изяснява от приложената по делото Декларация от
01.02.2021 год., в която жалбоподателят собственоръчно е посочил, че на 10.04.2021г. около
12.30 часа автомобил „Мерцедес“ с рег. № В 7482 ВР е бил управляван от него.
Поради изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят като е използвал
пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, а не в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари, е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Административно-наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на
жалбоподателя, като правилно е издирил и приложил и действащата за това нарушение
административно-наказателна разпоредба на чл.175А, ал.1 предл. трето от ЗДвП,
предвиждаща наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок 12 месеца и „глоба“ в размер на 3000 лева за водач, който ползва пътищата, отворени
за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. В тази връзка съдът намира, че административно-наказващият
орган правилно е индивидуализирал наказанието налагайки го в неговия абсолютен размер.
Съдът намира, че нарушението не следва да бъде квалифицирано като маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка, въпреки, че действително в самото
наказателно постановление не са изложени мотиви в този смисъл, съдът напълно споделя
изложения в тази насока извод на административно-наказващият орган. Правилно е било
преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл.28 от
ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите
участници в движението по пътищата, като само по себе си представлява нарушение с
висока степен на обществена опасност, поради което и в настоящия случай разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН.
Съдът намира за неоснователен доводът, че към момента съставяне на акта е изтекъл
регламентирания в чл.34 от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя. В
разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН са предвидени сроковете, с изтичането на които не може да
се образува административнонаказателно производство пред административнонаказващия
орган или образуваното такова следва да се прекрати.
Съгласно нормата на чл.34 ал.1 и ал.2 от ЗАНН задължителна предпоставка за
законосъобразното започване и развитие на административно-наказателното производство е
същото да бъде инициирано, чрез съставен акт за установяване на административно
нарушение в рамките на три месеца от откриване на нарушителя или в рамките на една
година от извършване на нарушението, като изчерпателно са посочени нарушенията, за
които срокът е различен - 6 месеца от откриване на нарушителя, съответно 2 или 5 години
от извършване на нарушението. Регламентирани са два срока и пропускането, на който и да
е от двата погасява възможността за реализиране на административно – наказателна
отговорност. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. на ВКС,
ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС тези срокове са давностни и могат да бъдат спирани
и прекъсвани.
На жалбоподателят е вменено нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, което не попада
3
сред нарушенията, за които в чл.34 от ЗАНН са регламентирани различни срокове, поради
което административнонаказателното производство е следвало да бъде инициирано в
рамките три месеца от откриване на нарушителя или в рамките на една година от
извършване на нарушението.
От съдържанието на процесното НП се установява, че на жалбоподателя е вмененото
нарушение извършено на 10.04.2020г, поради което от тази дата тече едногодишният срок и
същият не е бил изтекъл към датата на съставяне на акта – 01.02.2021г. Настоящият съдебен
състав намира, че към датата на съставяне на акта – 01.02.2021г. не е била погасена и
възможността за реализиране на административно – наказателна отговорност поради
изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя. Обстоятелството, че
жалбоподателят е собственик на автомобила е било установено от контролните органи на
15.04.2020г. при извършена справка в АИС на МВР, а качеството на водач на МПС при
извършване на процесното нарушение на 01.02.2021г., на база саморъчно попълнена
Декларация по чл.188 от ЗДвП. В конкретният случай жалбоподателят не е наказан в
качеството му на собственик на процесното МПС, а в качеството му на водач на
10.04.2020г., поради което за дата на отриване на нарушителя следва да се приеме
01.02.2021г. Тримесечният срок започва да тече от момента, в който компетентните да
съставят акта служители са стигнали до извода, че жалбоподателят е извършил процесното
нарушение, формирали извода си за нарушението и нарушителя, а това е станало на
01.02.2021г. АУАН е съставен на 01.02.2021г. в тримесечният срок, когато не е била
преклудирана възможността административнонаказващия орган законосъобразно да
ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя за извършеното от
него нарушение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и
обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези
отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно
наказващия орган, поради което НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъбразно.
Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените
разноски е неоснователно.
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е
осъществено процесуално представителство от И. С. – гл. юрисконсулт, се явява
основателно, съгласно разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се
определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В настоящия случай процесуалният
представител на АНО е осъществил процесуално представителство в едно открито съдебно
заседание, поради което съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено
възнаграждение в минималния размер, а именно 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-0869-000390 от 04.03.2021 год.,
на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП на Р. ГР. Д., с ЕГН ********** са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на чл.104б т.2 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА Р. ГР. Д., с ЕГН ********** от гр.Дългопол да запрати на ОДМВР –
Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
4
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5