Решение по дело №144/2017 на Окръжен съд - Стара Загора

                               

 

                            Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 211                                           22.06.2018 г.                                        гр. Стара Загора

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, гражданско отделение, VІІ – ми състав

в открито съдебно заседание, проведено на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година,

в следния състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС АТАНАСОВ

 

Секретар: Пенка Василева

Прокурор: Юлиана Станева

като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов

гражданско дело № 144 по описа на съда за 2017 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано и се води по предявен от В.С.М. *** срещу Прокуратурата на Република България иск, с който се претендира присъждането на сумата от 120 000,00 лв., съставляваща обезщетение за причинени на ищцата от незаконно обвинение неимуществени вреди.

Твърди се, че през 2009 г. ищцата е заемала длъжността „директор“ на 12-то СОУ „Георги Гърбачев“ – гр.Стара Загора /понастоящем СОУ „Стефан Караджа“/, а в началото на месец септември 2009 г. инспекторатът при Община Стара Загора извършил проверка на горивото в повереното й за управление училище, като след тази проверка началника на  звено „Инспекторат“ към Община Стара Загора публично разгласил пред местните средства за масова информация /вестник и телевизии/ информация за констатирани злоупотреби, конфликт на интереси и други нарушения във връзка с горивото в училището.

След така изнесената информация срещу ищцата била проведена масирана медийна кампания за присвояване на пари от зареждането на горивото и липси от него, а в резултата на това през м. октомври – м.ноември 2009 г. срещу нея била извършена предварителна полицейска проверка, завършила със заключение за наличието на основания за образуване на досъдебно производство срещу помощник-директора на училището.

На 24.02.2010 г. било образувано ДП № 41/2010 г. по описа на ОД на МВР – гр.Стара Загора, в рамките на което на 13.07.2010 г. ищцата била привлечена като обвиняем  за извършено от нея в съучастие с други две лица длъжностно присвояване, както и други по-леко наказуеми престъпления, като с постановлението за привличането й била взета и мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2 000,00 лв.

На 14.07.2010 г. по искане на наблюдаващия прокурор ищцата била отстранена от заеманата от нея длъжност „директор“ на 12-то СОУ с определение по в.ч.н.д.№ 1179/2010 г. по описа на СтЗОС, а на 31.08.2010 г. В.М. е била задържана за 72 часа от прокурора, с оглед вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, основана на твърдения, че е оказвала влияние на свидетел, като в последствие наблюдаващият прокурор отделил материалите за това деяние и образувал друго досъдебно производство срещу ищцата, докато тя била в ареста.

С опр.№ 147/08.09.2010 г. по в.ч.н.д.№ 1228/2010 г. по описа на СтЗОС съдът постановил исканата от прокурора мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо ищцата, а внесената от нея гаранция била отнета в полза на държавата.

В.М. била задържана с мярка за неотклонение за периода от 31.08.2010 г. до 16.03.2011 г., а в ареста влязла с депресия, развита в резултат на постоянното напрежение и стрес от воденото срещу нея наказателно производство, като състоянието й се влошило драстично през първият месец от престоя й в ареста, когато  не можела въобще да спи и да стои на едно място, което наложило и медицинска консултация и последващ прием на медикаменти за лечение.

По време на престоя си в ареста ищцата заболяла и от салмонелоза, която била лекувана в специализирано медицинско заведение.

През месеците септември и октомври 2010 г. наблюдаващият прокурор по досъдебното производство срещу ищцата разрешил на редица медии достъп до информация и давал периодично информация за хода на разследването, поради което в публикувани във вестниците материали ищцата била публично оплюта, опозорена и омерзена пред обществото, пред което била предварително осъдена.

Негативните отзиви за В.М. в средствата за масово осведомяване продължили и през периода от време на престоя й в ареста, като в медиите тя била публично определяна като престъпник, който е присвоил значителна сума пари и е нанесла сериозни финансови щети на Община Стара Загора.

Ищцата твърди, че по време на задържането й под стража с нейно участие не било проведено нито едно процесуално-следствено действие, а същото било използвано като мярка за репресия от прокуратурата за оказване на натиск с цел сключване на споразумение.

На 16.03.2011 г., след четирикратни искания за промяна на мярката на неотклонение в по-лека, с определение, постановено по в.ч.н.д.№ 1072/2011 г. по описа на СтЗОС съдът изменил „задържането под стража“ в „домашен арест“, с каквато мярка за неотклонение ищцата била до 15.11.2011 г., когато мярката й била изменена на „парична гаранция“ в размер на 2 500,00 лв. по искане на прокуратурата, която настоявала за такава мярка за неотклонение, въпреки че ищцата била лишена от източници на доходи за продължителен период от време по време на задържането си.

С постановление от 09.02.2011  г. ищцата М. била привлечена наново като обвиняем за извършено от нея в условията на продължавано престъпление длъжностно присвояване на чужди пари в големи размери от Републиканския бюджет, като за улесняване на престъплението е извършила и друго по-леко наказуемо престъпление, а с постановление от 28.03.2011 г. прокурорът наложил на ищцата „забрана за напускане пределите на страната“.

В последствие на 01.04.2011 г. наблюдаващият прокурор отново я привлякъл като обвиняем за извършено от нея присвояване на парични суми в големи размери, като й предложил сключването на споразумение, но ищцата отказала, като след този момент останала още осем месеца под „домашен арест“.

На 28.06.2011 г. ищцата отново била привлечена като обвиняем по прецизирано обвинение за извършено от нея  в съучастие с други две лица длъжностно присвояване в големи размери, като за улесняване на длъжностното присвояване е извършила и други по-леко наказуеми документни престъпления, а в последствие с това обвинение била предадена на съда по внесен срещу нея обвинителен акт.

Въз основа на обвинителният акт било образувано н.о.х.д.№ 774/2011 г. по описа на СтЗРС, което било прекратено и върнато на прокурора за доразследване.

След това срещу ищцата бил внесен нов обвинителен акт, въз основа на който било образувано н.о.х.д.№ 1453/2011 г. по описа на СтЗРС.

В рамките на съдебното производство били проведени седемнадесет съдебни заседания за периода от 20.10.2011 г. до 13.06.2014 г., като били събрани множество доказателства, а в хода на съдебните прения прокурорът поддържал повдигнатото на ищцата обвинение и пледирал за осъждането й по него с налагане на съответното наказание.

С присъда № 115/13.06.2014 г.  по н.о.х.д.№ 1453/2011 г. по описа на СтЗРС ищцата била призната за невиновна по две от повдигнатите й обвинения за длъжностно присвояване на средства от делегирания бюджет на училището за фиктивни доставки на гориво, а е била призната за виновна само по третото й повдигнато обвинение за присвояване на средства от делегирания бюджет на училището за фиктивни договори за ремонт, като е била осъдена на лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от четири години.

В срока за обжалване и протестиране на присъдата на СтЗРС, ищцата подала жалба срещу присъдата в осъдителната й част, а прокурора подал протест срещу присъдата в оправдателната й част, като било образувано в.н.о.х.д.№ 1235/2014 г. по описа на СтЗОС.

Пред въззивната инстанция не били събирани нови доказателства, а участващият в процеса прокурор поддържал протеста и пледирал за осъждането на ищцата по обвиненията, по които била първоначално оправдана.

С реш.№ 197/10.12.2014 г. по в.н.о.х.д.№ 1235/2014 г. по описа на СтЗОС въззивният съд потвърдил изцяло първоинстанционната присъда, включително и в оправдателната й част по обвинението за длъжностно присвояване в големи размери от фиктивни доставки на гориво, а решението влязло в сила на 10.12.2014 г.

Сочи се, че от назначаването на предварителната проверка до окончателното й оправдаване по това обвинение бил минал период от време от пет години, в значителна част от което ищцата била задържана с цел да бъде принудена да сключи споразумение, без реално  да се извършват процесуално - следствени действия.

 По искане на ищцата производството по влязлото в сила решение е било възобновено от ВКС с решение от 23.12.2015 г., а в последствие било образувано в.н.о.х.д.№ 92/2016 г. по описа на ОС-Хасково, по което с реш.№ 78/08.06.2017 г. първоинстанционната осъдителна присъда на ищцата била изменена в частта за наложеното й наказание, като същото било заменено с „пробация“ .

 Твърди се, че в резултат на воденото срещу нея наказателно производство за длъжностно присвояване в големи размери от фиктивни доставки на гориво, приключило с оправдателна присъда, спрямо ищцата е налице незаконно обвинение, от което В.М. е претърпяла значителни неимуществени вреди, изразяващи се в изтърпени изключителни унижения и страдания, сриване на достойнството, сериозно влошаване на здравословното й състояние, изпитване на страх, безпокойство и срам, затваряне в себе си и ограничаване на съществувалите до този момент социални контакти с роднини, близки и познати, чувство на обида и унижение, уронване на доброто й име в обществото и сриване на добрият й образ като публична личност, накърняване на честта и достойнството й; отстраняването й от длъжност довело до оставане без средства за нормално съществуване, а в резултат на стреса и напрежението от воденото наказателно преследване се влошило й здравословното й състояние, в резултат на което психиката й била сериозно увредена – развила депресия.

  Ищцата счита, че с неправомерните действия на Прокуратурата, изразяващи се в неоснователно от законова гледна точка образуване и водене на досъдебно производство, предаване на съд – на две съдебни инстанции, с обвинение за извършено тежко умишлено престъпление, са й били причинени посочените неимуществени вреди, имащи пряко отношение към  уронване на личния й престиж и добро име, емоционален стрес и психическо напрежение, с негативни последици за физическото и психическото й здраве, като отзвуци от всички негативни последици от обвинението продължава да изпитва и към момента, въпреки оправдаването й по повдигнатото обвинение.

 Претендира се уважаване на предявения иск и присъждане на претендираното обезщетение, ведно със законната лихва върху него, считано от влизане в сила на решението на СтЗОС, както и присъждането на разноски.

 В законоустановения срок е депозиран отговор от ответната страна, с искът е оспорен като неоснователен по основание и размер.

 Възразява се, че ищцата не е ангажирала доказателства, които да установяват, че действително е търпяла вреди, пряк и непосредствен резултат от действията на Прокуратурата, както и твърдените от нея неимуществени вреди да са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение, предвид че е била оправдана само по някое от обвиненията, за които е била предадена на съд.

 Искът за обезщетение за неимуществени вреди се оспорва и по размер, като се възразява, че претенцията е изключително завишена и не съответства както на утвърдената съдебна практика относно принципа за справедливост при обезвредата на вреди, така и на икономическия стандарт в страната и на съдебната практика по аналогични случаи.

 В тази връзка се възразява, че претенцията не е съобразена с вида, характера и интензитета на упражнената принуда, като се сочи, че мерките за процесуална принуда спрямо ищцата са били съобразени със законовите срокове и твърдените от нея обстоятелства относно влошаване на здравословното й състояние не се доказват от ангажираните от нея доказателства като последица от наказателното производство.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява от пълномощник - адвокат, чрез когото поддържа исковата си претенция и пледира за уважаването й, както и за присъждането на съдебно - деловодни разноски.

Ответникът се представлява в съдебно заседание от прокурор при Окръжна прокуратура – Стара Загора, чрез когото оспорва иска.

След преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори относно твърдените от ищцата с исковата й молба факти, че по ДП № 41/2010 г. по описа на ОД на МВР – гр.Стара Загора на 13.07.2010 г. В.М. е била привлечена като обвиняем  за извършено от нея в съучастие с други две лица длъжностно присвояване, както и други по-леко наказуеми престъпления, като с постановлението за привличането й била взета и мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2 000,00 лв.

С определение от 14.07.2010 г., постановено по в.ч.н.д.№ 1179/2010 г. по описа на СтЗОС В.М. е била отстранена от заеманата от нея длъжност „директор“ на 12-то СОУ.

На 31.08.2010 г. ищцата е била задържана за 72 часа от прокурора, с оглед вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, а с опр.№ 147/08.09.2010 г. по в.ч.н.д.№ 1228/2010 г. по описа на СтЗОС съдът постановил исканата от прокурора мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо ищцата, а внесената от нея гаранция била отнета в полза на държавата.

С определение от 16.03.2011 г., постановено по в.ч.н.д.№ 1072/2011 г. по описа на СтЗОС била изменена наложената на ищцата мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в „домашен арест“.

С наложена мярка за неотклонение „домашен арест“ В.М. била до 15.11.2011 г., когато мярката й била изменена на „парична гаранция“ в размер на 2 500,00 лв.

С обвинителен акт от 25.07.2011 г. В.М. била предадена на съд за извършено от нея в съучастие с други две лица престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.201 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, за това, че през периода от 31.12.2008 г. до 30.04.2010 г. в гр.Стара Загора, в качеството си на длъжностно лице – директор на 12-то ОУ „Г.Гърбачев“ –гр.Стара Загора, като извършител в съучастие с Е.В.И. като помагач и В.Ж.Т. като извършител, в условията на продължавано престъпление, присвоила чужди пари в големи размери общо 56 313,80 лв.от делегирания бюджет на 12-то ОУ „Г.Гърбачев“ –гр.Стара Загора, връчени в това качество и поверени и да ги управлява, като за улесняване на длъжностното присвояване са извършени и други престъпления, за които по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно – такива по чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК и по чл.316 вр. чл.309, ал.1 от НК, като през периода от 31.12.2008 г. до 30.04.2009 г. в гр.Стара Загора, в съучастие с Е.В.И. като помагач, присвоила чужди пари – сумата от 26 467,50 лв. от делегирания бюджет на 12 ОУ „Г.Гърбачев“ – гр.Стара Загора, като деянието е в големи размери;  през периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2010 г. в гр.Стара Загора, в съучастие с Е.В.И. като помагач, присвоила чужди пари – сумата от 20 946,30 лв. от делегирания бюджет на 12 ОУ „Г.Гърбачев“ – гр.Стара Загора, като деянието е в големи размери; през периода от 01.04.2009 г. до 09.07.2009 г. в гр.Стара Загора, в съучастие с В.Ж.Т. като съизвършител и с Е.В.И. като помагач, присвоила чужди пари – сумата от 8 900,00 лв. от делегирания бюджет на 12 ОУ „Г.Гърбачев“ – гр.Стара Загора, като за улесняване на длъжностното присвояване са извършени и други престъпления, за които по закон не се предвижда по – тежко наказание, а именно такива по чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК, като в периода от 01.04.2009 г. до 09.07.2009 г. съзнателно се ползвала от документи с невярно съдържание – официални такива – пет разходни касови ордера/индивидуализирани с номера и дати на издаване/ и по чл.316 вр. чл.309, ал.1 от НК, като в периода от 01.04.2009 г. до 09.07.2009 г. съзнателно се ползвала от документи с невярно съдържание – частни такива – десет граждански договора /индивидуализирани с номера и дати на издаване/, като от нея за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Въз основа на обвинителният акт било образувано н.о.х.д.№ 1453/2011 г. по описа на СтЗРС, в производството по което с присъда № 115/13.06.2014 г. В.С.М. е била призната за виновна в извършването на престъпление по чл.202, ал.1 т.1 вр. чл.201 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, за това, че за периода от 01.04.2009 г. до 09.07.2009 г. в гр.Стара Загора, в качеството си на длъжностно лице-директор на 12 ОУ „Г.Гърбачев“ – гр.Стара Загора като извършител в съучастие с В.Ж.Т. като съизвършител и с Е.В.И. като помагач, присвоила чужди пари – сумата от 7 559,00 лв. от делегирания бюджет на 12 ОУ „Г.Гърбачев“ – гр.Стара Загора, като за улесняване на длъжностното присвояване са извършени и други престъпления, за които по закон не се предвижда по – тежко наказание, а именно такива по чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК, като в периода от 01.04.2009 г. до 09.07.2009 г. съзнателно се ползвала от документи с невярно съдържание – официални такива –пет разходни касови ордера/индивидуализирани с номера и дати на издаване/ и по чл.316 вр. чл.309, ал.1 от НК, като в периода от 01.04.2009 г. до 09.07.2009 г. съзнателно се ползвала от документи с невярно съдържание – частни такива – десет граждански договора /индивидуализирани с номера и дати на издаване/, като от нея за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, като е осъдена на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за срок от четири години.

По обвинението за остатъка от сумата до 56 313,80 лв. и по обвинението за големи размери по чл.202, ал.2 т.1 от НК, както и за периода 31.12.2008 г. – 01.04.2009 г. и 10.07.2009 г. – 30.04.2010 г. ищцата е призната за невиновна и оправдана.

След подадени въззивни жалби от подсъдимите и протест от прокурора, по пътя на инстанционния контрол присъдата на първоинстанционния съд е била потвърдена с решение № 197/10.12.2014 г. по в.н.о.х.д.№ 1235/2014 г. по описа на СтЗОС.

Във връзка с доказване претенциите си за неимуществени вреди ищецът е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели.

От показанията на свидетелката С.М. – дъщеря на ищцата се установява, че живее със своята майка и е била непосредствен свидетел на наказателното й преследване. То започнало през 2009 г., когато ищцата била директор на училището, с обвиняването й, че е взела пари от училището, като последвало и нейното отстраняване. Ищцата била подложена на множество проверки от община, прокуратура, което се отразило негативно на психиката й. със страх отивала на работа, започнала да вдига кръвно, да не спи, да не се храни. Изпаднала в депресия, започнала да ходи по невролози, били й изписани хапчета за кръвното и психиката. На 31.08.2010 г. била задържана в ареста, където се наложило да я консултира психиатър, който и изписал лекарства. В ареста В.М. била разболяна от салмонелоза, което наложило лечение в болница. Това обстоятелство се доказва и от приетия като доказателство по делото медицински картон на ищцата от РСИН – Стара Загора. След освобождаването й от ареста след около шест месеца, В.М. била поставена под домашен арест.Здравословното й състояние се влошило, започнал да я боли коремът, като в резултат на нервното напрежение получила синдром на раздразненото черво. За това заболяване отново и били назначени медикаменти и психиатъра - нови лекарства. Делото продължило над пет години, като здравето и психиката на ищцата били сериозно разклатени. Преди била усмихната и ведра, а сега била затворена в себе си и контактувала само с дъщеря си. Обвинението срещу ищцата станало достояние на съседите й, на близките й, а освен това било отразено и в медиите – имало публикация във вестник „Труд“ и изявление на представител на прокуратурата относно обвиняването й в присвояване на гориво от училището.

От показанията на свидетеля К.Н. – брат на ищцата се установява, че през 2009 г., когато сестра му била директор на училище, срещу нея започнало разследване за източване на гориво и за пари. Това било съобщено по медиите, като на ищцата сложили прякор – „В. Топлото“. При разследването тя била арестувана и стояла 5-6 месеца в ареста, а след това била под домашен арест 7 месеца, а след това в един момент била оправдана. От това започнали здравословни проблеми  за ищцата, която получила проблеми с нервите и с дебелото черво, тръгнала по лекари и още ходела. Затворила се в себе си, не контактувала с близките си, които били много притеснени и питали за случващото се постоянно. Всичко това се отразило зле на обичайния й начин на живот.

От показанията на свидетелката К.Д. се установява, че е дългогодишна приятелка с ищцата и поддържа с нея близки отношения. През 2010 г. за рождения ден на В.М. през м.август се чули по телефона и ищцата и се оплакала, че като директор на училище има проверки. По-късно през месец септември от общ познат свидетелката разбрала, че В.М. е в ареста. Потърсила информация в Интернет, при което излязла снимка на ищцата с белезници и двама полицаи.Свидетелката намерила дъщерята на приятелката си и писала писмо на последната в ареста, като се разбрали да й отиде на свиждане. При посещението си заварила В.М. като съвсем различен човек, от този който познавала – била отслабнала с десетина-петнадесет килограма, с побелели коси, много измъчена, плачела постоянно. След престоя си в ареста ищцата била и под домашен арест, като изживяла всичко много тежко –била на успокоителни и антидепресанти и получила и други заболявания. По това време дъщеря й била студентка и имала затруднения да я издържа, като дори свидетелката веднъж й пратила пари. Свидетелката сочи, че срещу ищцата се е водило разследване за злоупотреби с гориво, за което В.М. впоследствие била оправдана и друго за някакви граждански договори, за което била осъдена на пробация. Въпреки оправдаването й обаче целият й живот бил обърнат, т.к. и до ден днешен страдала, била загубила контакти и връзки с приятели и нямала с кого да излезе.

От приетите писмени доказателства- амбулаторни листи и от заключението на изслушаната комплексна съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява, че В.М. е с нормален интелект и е страдала от невротично разстройство: паническо разстройство с клаустрофобия. По време на следствения арест тя е била в сложна житейска ситуация, която се маркира със следните особености: фрустрация от задържането в ареста, с липса на всякакви хигиенни условия за една жена; преживяването на несправедливо обвинение, бездушие и безразличие от страна на длъжностни лица, което допълнително е ескалирало нейното вътрешно напрежение; продължителният дистрес, довел до отключването на невротични разстройства, купирани с антидепресанти и бензодиазепини. Всички тези обстоятелства, вкупом са довели до масимализиране на фрустрацията до състояние на психична криза, отреагирана чрез соматизиране /синдром на раздразненото дебело черво/.

Касае се за пациентка с АХ 1 към 2 /от проведените изследвания /за уточняване на стадия са необходими допълнителни изследвания на таргетни органи – очни дъна, бъбреци./ Начало на заболяването АХ /2009 г./ предхожда с няколко месеца или съвпада с началото на наказателното преследване, предразполагащ фактор е и фамилната обремененост.

Първичната /есенциална/ хипертония е най-често срещана форма на АХ. Резултат е на комплексно влияние на генетични фактори, фактори на средата /това са начин на живот, повишена консумация на сол, продукти с високо съдържание на мазнини, липса на достатъчна физическа активност, затлъстяването, консумацията на алкохол, стреса, повишената консумация на кофеин.

Синдром на раздразненото черво е често срещащ се клиничен синдром, който се характеризира с нарушение на чревната моторика, без да има органична причина. Точният механизъм на възникване на това заболяване все още не е напълно изяснен. Основна роля играят психо-емоционални фактори, невро-хуморални, алиментарни /дразнене от определени храни/, предхождаща стомашно-чревна инфекция или възпаление на червата, като в литературата се обсъжда най-вероятно съчетание на тези фактори, като причина за синдрома.

Продължителното наказателно преследване е само един от факторите, които могат да доведат до отключване на описаните заболявания или до прогресия на тези заболявания, които имат мултифакторна етиология. Артериалната хипертония е била адекватно контролирана, а хипотониите могат да се обяснят с взаимодействие на хипотензивните медикаменти с антидепресантите. Усложнения не са установени. Невъзможно е да бъде определено в какъв дял продължителното наказателно преследване е увредило здравето на пациентката.

В случаите на обостряне на съществуващи хронични заболявания по причина на психо-емоционално натоварване следва да се приеме, че е бил осъществен медико-биологичният признак – разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК или временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От приетите като доказателства писмени извадки от електронни информационни сайтове и вестници се установява, че наказателното преследване срещу В.М. и нейното задържане са били широко медийно отразени в старозагорските медии и в националната преса, а от съдържанието им се установяват обстоятелствата, че във връзка със случая наблюдаващият прокурор е давал изявления пред представители на медиите, като в материалите са налице цитирани такива изявления.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание по чл.2, ал.1, т.3 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, като съдът го намира за процесуално допустим, тъй като е предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, при наличието на правен интерес и при липсата на отрицателни предпоставки за надлежното упражняване правото на иск на ищцата.

Разгледан по същество, съдът преценява иска за частично основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Меродавен за преценката на законността на обвинението е актът, слагащ край на наказателното производство.

В случая наказателното производство срещу В.С.М. е приключило с решение, потвърждаващо частично оправдателна присъда, следователно е налице незаконност на обвинението.

В този смисъл неоснователно е възражението на ответника, че не е налице незаконно обвинение предвид наличието на осъждане на ищцата за част от деянията, за които й е било повдигнато обвинение, т.к. обезщетение за вреди се дължи и в случай на частично оправдаване при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. /т.11 на ТР № 3/2005 г. по т.д.№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС/

Щом актът, с който се слага край на наказателното производство води до оневиняване на лицето, което е било обвинено в извършване на престъпление, макар и само за част от  обвинението, то налице са основанията за ангажиране на отговорността на държавата на основание чл.2, ал.1 т.3 предл.І – во от ЗОДОВ в лицето на Прокуратурата на Република България, тъй като Прокуратурата е образувала досъдебното производство, упражнявала е надзор върху него, инициирала е налагането на мярка за неотклонение „задържане под стража” и в последствие „домашен арест“ в конкретния случай,  протестирала е оправдателната присъда на първоинстанционният съд.

Според чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Съгласно цитираното ТР № 3/2005 г. по т.д.№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС – т.11, в случаите на частично оправдаване се вземат предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е постановена оправдателна присъда; тежестта на извършените деяния, за които е осъден дееца съпоставени с тези, за които е оправдан; причинна връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен и причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

В тези случаи обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което обвиняемият е бил оправдан.

Според утвърдената съдебна практика / виж например реш. № 457/25.06.2010 г. по гр.д. № 1506/2009 г. на ІV – то г.о. на ВКС, реш. № 427/16.06.2010 г. по гр.д. № 273/2009 г. на ІІІ – то г.о. на ВКС, реш. № 480/23.04.2013 г. по гр.д.№ 85/2012 г. на ІV-то г.о. на ВКС и реш.№ 165/16.06.2015 г. по гр.д.№ 288/2015 г. на ІІІ – то г.о./ при наличието на оневиняване на ищеца по воденото срещу него наказателно производство, приравнено по силата на законовата норма на незаконно обвинение, без съмнение е, че е налице обстоятелството на  претърпени неимуществени вреди, които следва да бъдат репарирани.

При незаконно обвинение винаги са налице обичайни неимуществени вреди, за установяването на които не са налице формални, външни доказателства, т.к. такива вреди винаги настъпват от наказателно производство.

Само когато се претендират вреди над обичайните, обусловени от конкретни обстоятелства или заболяване, те се доказват.

Предвид тези разяснения, настоящият състав на съда не споделя възражението на ответната Прокуратура, че по делото не бе установено ищцата да е претърпяла неимуществени вреди от незаконното обвинение срещу себе си.

Обичайни неимуществени вреди, произтичащи от наказателното производство срещу нея, ищцата несъмнено е търпяла в периода от привличането й като обвиняем до оправдаването й за част от повдигнатите й обвинения.

Освен това по делото бяха надлежно ангажирани и гласни доказателства и съдебно-медицинска експертиза, посредством които се установиха твърдените обстоятелства, че В.М. е преживяла значителни негативни емоции, стрес и притеснения по повод на незаконното обвинение срещу себе си.

Установи се също така, че заради воденото срещу нея наказателно производство, и основно след налагането на мерките за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“, са се влошили психичното й и общото й здравословно състояние, като е изпаднала в психична криза, преболедувала е от салмонелоза и е развила синдром на раздразненото черво.

Доказа се също така, че воденото наказателно производство срещу ищцата е придобило широка публичност, доколкото след съответните медийни публикации и Интернет пространството и националната преса, самото обвинение е станало достояние и на сравнително широк неограничен кръг от хора, т.е. налице е уронване на престижа и увреждане на доброто име на ищцата в обществото в резултат на незаконното обвинение срещу нея, предвид заеманата от нея длъжност като директор на училище.

Размерът  на претърпените  неимуществени  вреди се определя на  базата на  критерия  на обществото  за справедливост – по аргумент  от чл. 52  от ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява, като в случая следва да се държи сметка и за наличието на частична осъдителна присъда спрямо ищцата, както и че в хипотезата на чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ обезщетението включва и обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка за неотклонение "задържане под стража" и „домашен арест“.

Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди винаги включва конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, като в аспекта на чл.52 от ЗЗД тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства от обективната действителност – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено то, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. /в този смисъл решение № 132/29.04.2011 г. по гр.д. № 645/2010 г. на ІІІ – то г.о. на ВКС/.

С оглед особеностите на конкретния казус дължимото на увреденото  лице  справедливо  обезщетение се обуславя от изживените от него негативни чувства от факта на обвинението, от влошеното му емоционално и психическо състояние и общо здравословно състояние, от периода през който е продължило наказателното преследване и от характера на престъплението по повдигнатото му обвинение, както и от продължителността и интензитета на упражнената спрямо него мярка на процесуална принуда.

Предвид установените по делото релевантни обстоятелства, че наказателното производство срещу В.М. от момента на привличането й като обвиняем за длъжностно присвояване в особено големи размери до оправдаването й с окончателен съдебен акт е продължило около четири години, от които досъдебното производство е приключило за срок от около година, а съдебното производство на двете му фази е приключило за срок от три години, т.е. в разумен срок предвид сравнително високите фактическа и правна сложност на делото , че повдигнатото на ищцата обвинение е било за извършването на продължавано тежко умишлено престъпление, състоящо се от три самостоятелни деяния, всяко от които осъществяващо състава на тежко умишлено престъпление, за две от които, в това число и основното, тя е била оправдана, че спрямо нея последователно са била взети най-тежките мерки за процесуална принуда „задържане под стража „ и „домашен арест“, с обща продължителност над година, броят на деянията, за които е постановена оправдателна присъда, а именно две от три; еднаквата тежест на деянието, за което е осъдена съпоставена с тежестта на тези, за които е оправдана; причинната връзка между незаконността двете обвинения, за които е призната за невинна – а именно длъжностно присвояване в големи размери, и причинените й от това неимуществени вреди, то настоящият съдебен състав намира, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи в размер на 15 000,00 лв., а искът  за разликата до претендираните 120 000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

Вземането на пострадалото лице за обезщетяване на вредите възниква, в хипотезата на оправдаването му, т.е. от влизане в сила на оправдателната присъда – т. 4 на  Тълкувателно  решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. ОСГК на ВКС.

В случая, вземането е възникнало с влизането в сила на присъда № 115/13.06.2014 г. по н.о.х.д.№ 1453/2011 г. по описа на СтЗРС след потвърждаването й с реш.№ 197/10.12.2014 г. по в.н.о.х.д.№ 1235/2014 г. по описа на СтЗОС, т.е. лихва за забава следва да се дължи, считано от 10.12.2014 г.

Относно разноските:

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски –10 лв. – предварително внесена държавна такса и възнаграждение за един адвокат, съобразно уважената част от иска, като съобразно представените доказателства за платено адвокатско възнаграждение от 3 000 лв., като разноски следва да се присъди сумата от 375 лв.

На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ предвид частичното уважаване иска, то ответната Прокуратура следва да бъде осъдена да заплати направените от бюджета на съда разноски в производството в размер на 1 195,70 лв. – възнаграждения за вещи лица /реш.№ 113/02.05.2017 г. по гр.д.№ 3483/2016 г. на ІV-то г.о. на ВКС/.

 

По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК Окръжен съд – Стара Загора

 

                                             Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати на В.С.М., ЕГН – ********** ***5 000 лв./ петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени от незаконно обвинение неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.12.2014 г. до окончателното й изплащане, а ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът за разликата над 15 000 /петнадесет хиляди лева/ лв. до пълния му предявен размер от 120 000 лв. /сто и двадесет хиляди лева/.

ОСЪЖДА на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати на В.С.М., ЕГН – ********** ***, направените по делото разноски от 10 лв. /десет лева/ – платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска в размер от 375 лв. / триста седемдесет и пет лева/.

ОСЪЖДА на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд –Стара Загора направените от бюджета на съда разноски в производството в размер на 1 195,70 лв. /хиляда сто деветдесет и пет лева и седемдесет стотинки/ – възнаграждения за вещи лица.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                           

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

                                                                                        /Ат.Атанасов/