Определение по дело №917/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на Д. Р. против решение №334/23.01.2013г., постановено по гр. дело № 897/2012г. по описа на РС-Разлог. В нея се поддържа възражение за допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който е дал ход на делото, въпреки депозирана от нея молба за недаване ход на делото, поради заболяването й. В резултат на това не са приети доказателствата, които същата е смятала да ангажира и по този начин е нарушено правото й на участие в производството.

На второ място твърди, че съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като от представените доказателства не може да се изведе извод, че ищецът е провел пълно и главно доказване на предпоставките, обосноваващи основателността на иска му. Поддържа се, че същата не е изпълнила задължението си по процесния договор, въпреки положените усилия и дължими грижи, в резултат на непреодолима сила. Ето защо счита, че искът е неоснователен. Прави искане за отмяна на решението на РС и за отхвърляне на предявените искове.

С оглед възражението за допуснато процесуално нарушение от РС, прави искане пред въззивния съд за приемане на писмени доказателства, по което искане съдът се е произнесъл с определение № 1392/10.04.2013г.

В отговора на ДФ “. по въззивната жалба се сочи, че представените с нея писмени доказателства не следва да бъдат приети, тъй като не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 1 от ГПК. По същество се изразява становище, че е неоснователно възражението, че съдът не е обсъдил всички приложени доказателства по делото, при формиране на своите изводи, както и досежно извода за липсата на невиновна невъзможност за изпълнение на договора. Според П. на ДФ “. не е доказано наличие на т.нар. “случайно събитие”, което е препятствало изпълнението на договора от въззивницата и съдът следва да се концентрира върху уговорките между страните, част от които са и поетите задължения от Р. да възстанови заетата от кредитора парична сума. Сочи, че по горния договор рискът е за длъжника, който като неизправна страна по него следва да понесе отговорността от неизпълнението на собствените си задължения. Ето защо, моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.

Въз основа на приетите от първоинстанционния съд доказателства, решаващият състав приема следното от фактическа страна :

Между Д. Ф. “. и Д. И. Р. на 22.06.2010 г. е сключен договор № 13170001 за предоставяне на кредит за закупуване на семена, минерални торове и препарати за производството на картофи, реколта 2010год. С този договор Д. Ф. “. е поел задължение да предостави средства по договора за кредит на земеделски производител по декларираната от него банкова сметка в размер на 15 650лв., след сключването му, след представянето на надлежните в него обезпечения, както и след представяне на всички изискуеми документи по указанията за предоставяне на кредита и изпълнението на задълженията на земеделски производител по раздел I. от договора. Видно е от клаузите на договора, че кредитът предоставен с цел сумата по него да се вложи в точно определени дейности от земеделския производител, като закупуване на семена, минерални торове и препарати за производството на картофи реколта 2010год.

От съдържанието на договора се установява и обстоятелството, че размерът на целевия кредит е определен за 31,3 дка картофи по 500 лева на дка или общо в размер от 15 650 лева. Със същия договор земеделският производител в качеството си на кредитолоучател е поел задължение да възстанови на ДФ “. Ч. съответното областно поделение, отпуснатия кредит заедно с лихва в размер на 5.92 % върху главницата, в срок до 28.02.2011 год.

Ищецът е доказал с представеното копие на платежно нареждане от 29.06.2010 г., че е изпълнил своето задължение като е превел по сметка на Д. И. Р. сумата от 15 650 лева. Въззивницата не е ангажирала доказателства в подкрепа на възражението си в отговора на ИМ, че фондът не е изпълнил това си задължение, поради което приетата констатация от съда в обратния смисъл е безспорна.

Заедно с изложеното, липсват доказателства, че кредитополучателката е изпълнила своето парично си задължение по договора, а именно да възстанови на кредитора сумата по него, както и да заплати уговорената лихва за референтния период - от сключване на договора до настъпването на падежа 28.02.2011г, в размер на 5.92%., възлизаща на 630,52 лева.

Въз основа на изложените факти, окръжният съд приема следните правни изводи :

Правилно първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск като такъв с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД, тъй като процесното правоотношение се обема от правната конструкция на договора за заем за потребление. Безспорно е установено от доказателства по делото, че заемодателят(кредитор) е изпълнил своето задължение по договора като е предал уговорената в него сума от 15 650лв. на заемополучателя. С този факт, предвид характеристиката на този договор като реален, същият се счита сключен. В резултат на това е възникнало валидно заемно правоотношение. Доказателствата по делото водят и до констатацията, че заемополучателката Р. не е изпълнила своето задължение по договор № 13170001 от 22.06.2010 г. за предоставяне на кредит за закупуване на семена, минерални торове и препарати за производството на картофи, реколта 2010 год. да върне на ДФ”. заетата сума до 28.02.2011г. Предвид изложеното, на 01.03.2011г. тя е изпаднала в забава. Не бяха ангажирани допустими по силата на процесуалния закон писмени доказателства за изпълнение на задължението на заемополучателя Р., върху която е доказателствената тежест за това обстоятелство. Поради това, възраженията й срещу иска са несъстоятелни. Неизпълнението на задължението от заемополучателя за връщане на заетата сума прави претенцията за осъждане на същата да изпълни това си задължение основателна.

Въз основа на изложените мотиви, следва да бъде оценено като неоснователно оплакването й във въззивната жалба, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на иска си.

Неподкрепени с доказателства и необосновани останаха възраженията на Р. във въззивната жалба, че неизпълнението на задълженията й по договора се дължи на случайно събитие, т.е. на причина, която не може да й се вмени във вина. Недоказването на тези обстоятелства води до извод, че тя не може да бъде освободена от задължението си по договора да върне заетата от ищеца парична сума.

Заедно с горното, неизпълнението на парично задължение кумулира лихва за забава на изпълнението по силата на чл. 86, ал.1 от ЗЗД, поради което правилно първоинстанционният съд е приел и акцесорните искове за основателни.

За пълнота на изложението по оплакванията в жалбата на Д. Р., следва да се посочи, че въззивният състав приема, че първоинстанционният съд не е извършил процесуално нарушение във връзка с даване ход на делото в с.з. на 16.01.2013г., тъй като медицинското удостоверение на въззивницата не е отговаряло на изискванията по Наредбата за медицинската експертиза, според която в него следва да е отразено, че ще служи за представяне пред съд.

Въз основа на горните мотиви подложеното на въззивна проверка решение №334/23.01.2013г., постановено по гр. дело № 897/2012г. по описа на РС-Разлог следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от въззивното производство, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ДФ”. за присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер на 822лв.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №334/23.01.2013г., постановено по гр. дело № 897/2012г. по описа на РС-Разлог.

ОСЪЖДАД. И. Р., ЕГН * да заплати на Д. Ф. “. гр. С., Б. „Ц. Б. І.” № 1., П. от И. Д. Р. П. Ч. Ю. С. Г., сумата в размер на 822(осемстотин двадесет и два)лева, представляваща разноски за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 1 - месечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :