МОТИВИ
към Решение № 13 от 19.02.2020г.,
постановено по АНД № 25/2020г. по описа
на РС гр. Раднево
Производството е по реда на чл. 378 от НПК.
Районна прокуратура Стара Загора, Териториално
отделение гр. Раднево е внесла в съда за разглеждане постановление, с което
прави предложение обвиняемият Х.И.Х., ЕГН: ********** да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а от НК, за това, че 12.09.2019 г., в с. Трънково, обл. Стара Загора, по хулигански
подбуди, причинил на И. Ж.И. ***, лека телесна повреда - разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК - изразяваща се оток,
кръвонасядане и изкривяване на носа, разкъсно - контузна рана по външния нос с
наличие на костно хрущене - престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК, вр.
чл.130, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа предложението, като счита, че
обвиняемият следва да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното
деяние, като му бъде наложено административно наказание - глоба в размер на 2000
лева. Не взема отношение относно направените по делото разноски.
Обвиняемият Х.И.Х., редовно призован, не се явява за
съдебното заседание, но е упълномощил адвокат, който да го представлява в производството.
Предвид на това делото спрямо него се разглежда по реда на чл. 269, ал. 3, т. 4
от НПК, а именно задочно в негово отсъствие. Защитата в лицето на адв. С.К.,
заявява, че подзащитния й признава вината си, признава всичко отразено в обстоятелствената
част на постановлението и съжалява за извършеното деяние.
Защитникът на обвиняемия - адв. С.К., моли съда да
освободи обвиняемия Х. от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като
му наложи минимално предвиденото административно наказание – глоба в размер на
1000 лева, предвид младата му възраст, недоброто му финансово състояние, както
и предвид изразеното съжаление за стореното.
Защитникът на обвиняемия не взема отношение относно
направените по делото разноски.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият Х.И.Х. е роден на *** г. в гр. Нова Загора, живущ ***,
български гражданин, с начално образование, безработен, осъждан – реабилитиран
на осн. чл. 88а от НК, разведен, ЕГН: **********.
Свидетелката М.Н.Ж.работила като продавач-консултант в
„****с. Трънково, в кафе-аператив, намиращ се в центъра на с. Трънково, чийто
собственик бил пострадалия И. Ж.И.. На няколко пъти преди 12.09.2019г. *имала
проблеми в заведението с обвиняемия Х., след като последния се напивал и
започвал да говори думи, имащи сексуален характер спрямо *и другата барманка В.Ч./неустановена
на адреса, вероятно в чужбина/, като им обяснявал в тази връзка какво щял да
прави с тях и дори се стигнало до момент, в който обвиняемия Х. опипал по
тялото последната. По този повод собственикът на заведението – пострадалия И.
предупредил обвиняемия да не влиза в заведението. На това предупреждение
обвиняемия отговорил агресивно, като му казал: „****” и др.
На 12.09.2019г. сутринта св. М.Ж., В.Ч., Ж.Р., М.М.и И.И.
били пред заведението на пострадалия, седнали на маса. Около 10.00 часа
обвиняемия Х.И.Х., заедно с брат си Ж. Х. отишли в заведението, като обвиняемия
се обърнал към свидетелката *с думите: „Стани и ми дай един билет”. Тя му
заявила, че не е на работа и че той трябва да се обърне към колежката й, тя да
му даде билет. Обвиняемият поискал същото от В.Ч., но тя отказала. Тогава
свидетеля И. се обърнал към обвиняемия с думите: „********”. В този момент
свидетелката Ч.влязла в заведението да обслужи друг клиент и обвиняемия Х. я
последвал вътре. Свидетелят И. като видял това станал и последвал обвиняемия в
заведението, като му казал: „*******”, тъй като бил длъжен да им осигури
спокойна работна среда, на което обвиняемия му отвърнал с думите: „******” и му
заявил да не го подценява. Тогава И. казал на обвиняемия да излезе и напусне
заведението и да неправят повече панаири. Обвиняемият бил издърпан от брат си –
св. Ж. Х. и тръгнал да напуска заведението, а свидетеля И. тръгнал след тях.
Пред заведението, до входа му, обвиняемия решил да се върне, обръщайки се към
брат си с думите: „*******” и тръгнал обратно да влиза в заведението, но точно
тогава св. И. бил на вратата и му препречил пътя да не влиза, като му казал да
се спре, защото започвал да прекалява. Обвиняемият Х. обаче пробвал да влезе
отново в заведението и да избута св. И., който обаче не се помръднал. Тогава
обвиняемият започнал да движи ръцете си, все едно, че щял да удря свидетеля И..
Тогава И. го хванал за рамото за да се предпази, при което обвиняемия го ударил
с юмрук в носа, от който потекла кръв. Тогава братът на обвиняемия – св. Ж. Х.
го издърпал да си ходят. След като било овладяно кръвотечението от носа на
свидетеля И., отишъл на преглед при съдебен лекар.
В резултат на
нанесените по хулигански подбуди удари от обвиняемия Х.И.Х., на пострадалия И. Ж.И.
била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в оток, кръвонасядане и
изкривяване на носа, разкъсно - контузна рана по външния нос с наличие на
костно хрущене, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.
В хода на разследването, обвиняемият Х. представил
съдебно-медицинско удостоверение на живо лице № 112-II/2019г., от което е видно, че на същия
е извършен преглед на 12.09.2019г. в 14:40 часа, и че е получил кръвонасядане и
охлузване по шията, като е претърпял болка и страдание лека телесна повреда.
В хода на досъдебното производство била назначена и
изготвена от д-р Т.П.– специалист съдебен лекар, съдебно - медицинска експертиза
по писмени данни № 413/2019г., от чието заключение се установява, че на
пострадалия И. Ж.И. са били причинени оток, кръвонасядане и изкривяване
на носа, разкъсно - контузна рана по външния нос с наличие на костно хрущене,
които травматични увреждания са му причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, за около 14-20 дни от
датата на травмата.
Описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства –
изцяло от показанията на свидетелите И. Ж.И., *****, С. Г. С., С. Т. С., Ж. И.Х.,
М. Д. М. и Ж. Т. Р., дадени на досъдебното производство и преценени в
настоящото на основание чл. 378, ал. 2 от НПК, които съдът намира за
последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и взаимодопълващи
се, относно релевантните факти от предмета на доказване. Противоречие в така
посочените гласни доказателства не се наблюдава, като всеки от разпитаните
свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по
делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал
непосредствен очевидец. Обясненията на обвиняемия, депозирани пред разследващите
органи, като съответни на събраната по делото доказателствена съвкупност, се
ценят от съдебния състав при изграждане на изводите му за фактическата
установеност на развилите се събития.
При постановяване на решението си съдът възприема и
заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно -
медицинска експертиза, което според преценката на съда е извършено компетентно
и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и съответства на
останалите доказателства, относими към изследваните обстоятелства.
Изложената фактическа обстановка се установява и от
събраните по делото писмени доказателства, надлежно инкорпорирани в съвкупния
доказателствен материал на основание чл. 283 от НПК.
На база на събраните доказателства, при така
установената фактическа обстановка съдът намира, че обвиняемият Х.И.Х. е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци
на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. чл. 130, ал.1 от НК, на
12.09.2019 г., в с. Трънково, обл. Стара Загора, по хулигански подбуди,
причинил на И. Ж.И. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в оток,
кръвонасядане и изкривяване на носа, разкъсно - контузна рана по външния нос с
наличие на костно хрущене, довели до разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и 129 от НК.
От обективна страна с действията си на 12.09.2019г.,
насочени към телесния интегритет на свидетеля И. Ж.И., обвиняемият Х.И.Х. му е причинил
/нанасяйки му в носа удар с юмрук, на който бил поставен пръстен/ разкъсно-контузна
рана на по външния нос, с наличие на
костно хрущене. Тези травматични увреждания са довели до разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, което представлява лека
телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Налице е по – тежко наказуем квалифициращ деянието
признак с оглед на начина на извършването на престъплението, а именно –
телесната повреда е причинена по хулигански подбуди по смисъла на чл.131, ал.1,
т. 12 от НК. Предприемането на действия, насочени към здравето на непознато
лице, на обществено място, пред погледа на други хора, съдът преценява като
проявено поведение на незачитане на личната неприкосновеност, на демонстрация
на несъблюдаване добрите нрави и установените норми на дължимо поведение в
обществото. Това агресивно поведение съдът прие, че се дължи на проявени
хулигански подбуди от страна на обвиняемия, заради което е и налице този по -
тежко наказуем състав на престъплението.
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
Обвиняемият е съзнавал неговия общественоопасен характер, т.е., че това, което
върши е противоправно и наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици. Умисълът му за осъществяване на престъпното
деяние се обективира чрез неговите действия, като той напълно съзнателно ги е
насочвал пряко към телесния интегритет на свидетеля И. Ж.И., съзнавайки техния
ефект, значение и отражението, което ще дадат.
Причини за извършване на престъплението съдът намира в
ниското правосъзнание на обвиняемия, незачитане на установения в страната ред,
неуважение към обществото, липсата на елементарен самоконтрол у обвиняемия и
ниската му правна култура.
За извършеното престъпление законодателят е предвидил
наказание до три години лишаване от свобода. Обвиняемият е пълнолетен, към
момента на инкриминираното деяние, не е осъждан за престъпление от общ характер
/осъждан – реабилитиран/ и не е освобождаван от наказателна отговорност, като
спрямо него не са прилагани разпоредбите на чл. 78а от НК. От вмененото му във
вина престъпление не са причинени имуществени вреди. При наличието на тези
материално правни предпоставки за приложението на чл.78а, ал.1 от НК и с оглед
императивността на тази разпоредба съдът е на становище, че обвиняемият следва
да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА”. При индивидуализиране размера на така посоченото наказание,
съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало
на обвиняемия, / осъждан-реабилитиран/, добрите му характеристични данни и
признаването на вината. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се
установиха. С оглед на така изложеното и като
съобрази имущественото състояние на обвиняемия, както и за да въздейства
предупредително и възпитателно, съдът счита, че най-справедливо е да му се
определи и наложи административно наказание около минималния размер, а именно
“ГЛОБА” в размер на 1200 лв. Така определеният размер съответства, както на
обществената опасност на деянието, така и на личността на виновния, като би
постигнало своето поправително и превъзпитаващо въздействие спрямо него, а също
така би се отразило и възпитателно и предупредително и на останалите членове на
обществото.
Предвид признаване на обвиняемия за виновен, следва на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК същият да бъде осъден да заплати направените по
делото разноски /за експертиза/ в размер на 184,80 лв. /сто осемдесет и четири лева и 80 ст./ по сметка на ОД на МВР-Стара
Загора.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: