Решение по дело №72368/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10854
Дата: 23 юни 2023 г.
Съдия: Боряна Венциславова Петрова
Дело: 20211110172368
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 10854
гр. София, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. П.
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. П. Гражданско дело №
20211110172368 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен отрицателен установителен иск от Л. Е. Ц. с
ЕГН: ********** и Н. Д. Ц. с ЕГН:**********, с правно основание чл. 124, ал. 1от ГПК, с
искане да се признае за установено между страните, че ответникът – С. В. Б. с ЕГН:
********** не притежава пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху ½ ид.ч. от
апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..... по
кадастралната карта и регистри на град С., одобрени със заповед РД 18-4/09.03.2016 година
на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
регистри, засягащо самостоятелния обект от 20.08.2021 година, адрес на имота град С.,
който самостоятелен обект се намира на първи етаж в сграда с идентификатор ....,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно,
посочена в документа площ 46.37 кв. м., прилежащи части избено помещение № 2 и 2.561%
идеални части от общите части на сградата, ниво 1.
Ищците твърдят, че са собственици на горепосочения имот. Сочат, че същият е
придобит от В.Г.С. - майка и наследодателка на ищцата Л. Ц., с договор peг. ... от 12.04.1982
г. след прекратяване на брака й с Е.П. и преди сключване на брака й с ответника С. Б..
Твърдят, че В.С. е починала на 23.04.2013 г. и оставила за наследници дъщеря си Л. Е. Ц. и
съпруга си С. В. Б.. Ищцата Л. Ц. предявила иск за делба, исковата молба по който била
вписана на 06.07.2017 г. Било образувано гр.д. 41990/2016 г. по описа на СРС, 54-ти състав,
по което била допусната делба с решение от 30.04.2018 г. С решение от 31.10.2019 г., влязло
в сила на 11.12.2019 г., имотът бил изнесен на публична продан. В проведената продан
имотът бил възложен на ищцата Л. Е. Ц. и тя изплатила половината от стойността му, по
време на брака си с другия ищец - Н. Ц.. Било изготвено постановлението за възлагане и
вписано вх. peг. ....., акт 14, том ...., дело 23446/14.05.2021 г. и извършен въвод във владение,
като съдебният изпълнител преценил, че ответникът не притежава право на ползване,
противопоставимо на взискателя по изпълнителното дело и купувач по публичната продан.
След завеждане на делото за делба и постановяване на решението по допускането й,
ответникът дарил процесния имот на Г.Н.К. с нотариален акт 17, том ..., peг. ...., дело
364/2019 г. на Нотариус С.Т., вписан акт ...., том 75, дело 23320 от 2019 на служба по
1
вписванията, като си запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху дарената
от него 1/2 идеална част от имота. Тъй като дарението било извършено след предявяване на
иска и вписване на исковата молба за делба, делбеното производство продължило между
първоначалните страни. Така запазеното право на ползване било непротивопоставимо на
купувача на публичната продан, но при извършване на справки в имотен регистър
продължавало да се явява като тежест върху имота.
С уточняваща молба с вх. № 19149/02.02.2022 г. и в изпълнение указанията на съда,
ищците са изложили твърдения, с които са обосновали правен интерес от предявяване на
иска. Посочено е, че са ползвали услугите на брокер за осъществяване на продажбата на
имота и в хода на преговорите по подписване на предварителен договор при извършена
проверка, било установено, че по имотната партида на имота, имало отразено запазено право
на ползване от бившия съсобственик – ответник в настоящото производство. Излагат, че
независимо, че описаното се е случило след вписване на исковата молба за делба, както и
независимо, че ищцата Л. е придобила правото на собственост въз основа на постановление
за възлагане, купувачът по предварителния договор се отказал от сключването му, т.к. върху
имота имало тежест и кредитираща купувача банка е отказала да отпусне кредита.
Описаното наложило връщане на полученото капаро за продажба на имота. Въпреки водени
преговори, никой не желаел да закупи имот със запазено право на ползване. При тези
твърдения молят съда да уважи предявения иск. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения от
съда особен представител, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Развиват
се съображения в насока, че ответникът е имал право да се разпорежда със собствените си ½
ид.ч. от имота, придобит по силата на наследствено правоприемство от В.Г.С., дори и след
вписване на исковата молба за делба, поради което се счита, че извършеното дарение е
породило целените правни последици. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че
Л. Е. Ц. и С. В. Б. са наследници на В.Г.С., починала на 23.04.2013 г.; че Л. Е. Ц. и С. В. Б.
са придобили по силата на наследствено правоприемство по ½ ид.ч. от апартамент,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор .....; че е извършена делба по
отношение на процесния имот, като с решение от 31.10.2019 г., имотът е изнесен на
публична продан и възложен на ищцата Л. Е. Ц., която е изплатила половината от
стойността му, по време на брака си с Н. Ц.; че след вписване на исковата молба по делото
за делба, С. В. Б. е дарил собствената си ½ ид.ч. от имот, като си е запазил пожизнено и
безвъзмездно правото на ползване върху съответните ид.ч., което се установява и от приетия
по делото като писмено доказателство нотариален акт за дарение на недвижим имот №17,
том ..., рег.№ ...., дело № 364/19г.
По делото е установено, видно от приетата като писмено доказателство препис от
исковата молба с вх.№ 8016152/27.07.2016г., вписана в АВ на 06.07.2017г., по гр.д.№
41990/2016г. и Решение № 397143/30.04.2018г., постановено по гр.д.№ 41990/2016г., че е
била допусната до извършване делба между Л. Е. Ц. и С. В. Б. на процесния имот -
апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..... при равни
квоти от по ½ и.ч. за всеки от двамата съделители. Решението е влязло в сила на
06.09.2018г.
Установено е и че с решение № 262093/31.10.2019г., постановено по гр.д.№
41990/2016г., във фазата по извършване на делбата, съсобствеността между страните е
ликвидирана по отношение на процесния имот, чрез изнасянето му на публична продан, т.к.
е неподеляем. Решението е влязло в сила на 11.12.2019г.
2
По делото е прието постановление за възлагане на недвижим имот - апартамент,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....., от което е видно, че на
Л. Ц. , в качеството й на купувач и съделител, внесъл по изпълнителното дело сумата от
35 070 лева – припадащата й се за доплащане част от делбения имот, е фактически възложен
процесния имот.
Спорен по делото се явява въпросът, може ли ответникът Б. да се разпореди със своята
½ и.ч. от процесния имот в полза на трето за делбата лице, в хода на делбеното
производство, както и да учреди в своя полза пожизнено вещно право на ползване върху
имота, отговорът на който е положителен, по следните аргументи.
По аргумент от чл.226, ал.1 от ГПК ако в течение на производството спорното право
бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни,
като по арг. от ал.3 на същата разпоредба, постановеното решение във всички случаи
съставлява пресъдено нещо и спрямо приобритателя.
Съгласно задължителните указания на ОСГК на ВКС, дадени в т.3 от Тълкувателно
решение № 3 по т.д.№ 3/2019г. от 19.12.2013г., при извършено разпореждане със спорното
право от съсобственик /съделител/ в полза на друго лице в хода на делбеното производство
във фазата по допускане на делбата, се прилагат разпоредбите на чл.226 ГПК /чл.121 ГПК-
отм./. Лице, придобило права по силата на разпоредителна сделка по време на първата фаза
на делбения процес след предявяване на иска за делба, може да участва като главна страна в
производството като замести своя праводател със съгласието на всички съделители или да
встъпи главно по реда на чл.225 ГПК /чл.181 ГПК/отм./ в първа или във втора фаза на
производството.
След влизане в сила на решението по допускане на делбата във фазата по
извършването приобретателят участва чрез своя процесуален субституент /прехвърлителя/,
ако не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна или по реда на чл.225 ГПК
/чл.181 ГПК/отм./. Приобретателят ще бъде обвързан от решението по извършване на
делбата независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или
е участвал в производството чрез своя процесуален субституент. Съсобствеността ще се
счита прекратена и по отношение на него, независимо в чий дял ще се падне имотът.
Върховната инстанция указва още, че в такива случаи следва да намерят приложение
общите правила на ГПК, уреждащи процесуалноправното положение на страните при
извършено в хода на производството разпореждане с правото, предмет на делбата. Макар
прехвърлянето на дела да променя носителя на правото на собственост, според установеното
в чл.226, ал.1 ГПК /чл.121, ал.1 ГПК-отм./ процесуално правило, делото продължава своя
ход между първоначалните страни, като по реда на чл.226, ал.2, изр.второ ГПК /чл.121, ал.2,
изр. второ ГПК-отм./ приобретателят може да замести своя праводател само със съгласието
на всички съделители и на лицето, което встъпва като страна по делото. Ако подобно
съгласие не бъде постигнато, делото продължава своя ход с участието на първоначалните
съделители -прехвърлителят участва в процеса като процесуален субституент на
приобретателя, като процесуалната му легитимация произтича от самия закон.
Прехвърлянето на идеална част от съсобствен имот в хода на делбеното производство
представлява правомерно, разрешено от закона действие, тъй като с предявяването на иска
за делба съделителите не губят правото си да се разпореждат с притежавания от тях дял, вкл.
и когато исковата молба е вписана. Конституирането на приобретателя наред с
прехвърлителя обаче не е необходимо, тъй като прехвърлителят участва като процесуален
субституент на приобретателя, процесуалната му легитимация произтича от самия закон,
въпреки че не е носител на материалното право и съгласно чл.226, ал.3 ГПК /чл.121, ал.3
ГПК-отм./ постановеното решение във всички случаи ще съставлява пресъдено нещо както
за съделителите, така и спрямо приобретателя по въпросите дали имотът е съсобствен
между съделителите и какви са делбените им права, като признатите на прехвърлителя
3
права ще се считат за права на приобретателя. С решението по допускане на делбата съдът
се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти следва тя да бъде извършена,
както и каква е частта на всеки съделител. Ако приобретателят замести своя праводател със
съгласието на всички съделители, то с решението по допускане на делбата ще бъде признато
неговото право да участва при извършването на делбата. Ако обаче съгласие за заместване
не бъде постигнато, с решението по допускане на делбата ще бъде признато правото на
прехвърлителя да участва във втората фаза на делбеното производство и силата на
пресъдено нещо ще обвърже както участващите в делбеното производство, така и
приобретателя, вкл. и в отношенията помежду им по тези въпроси. В отношенията между
приобретателя и прехвърлителя обаче от материалноправна гледна точка правата върху
валидно прехвърлената идеална част от имота ще се считат права на приобретателя, поради
което във фазата по извършване на делбата прехвърлителят ще участва като процесуален
субституент на приобретателя. С влизане в сила на решението по извършване на делбата
съсобствеността ще се счита прекратена и спрямо приобретателя, независимо в чий дял се е
паднал имотът.
Като се съобразят изложените мотиви и фактите по процесния спор, се налага изводът,
че към датата на извършване на разпоредителните сделки - дарение в полза на другиго и
учредяване на пожизнено вещно право на ползване върху имота в своя полза, от страна на
съделителя Б., а именно на 22.05.2018г., което е преди влизане в сила на решението за делба
във фазата по допускането й (06.09.2018г.), то С. Б. се е разпоредил със свое вещно право в
хода на висящ процес, от което са произтекли всички вещно правни последици.
По изложените съображения предявеният от Л. Е. Ц. с ЕГН: ********** и Н. Д. Ц. с
ЕГН:**********, с правно основание чл. 124, ал. 1от ГПК иск за признаване на установено
между страните, че ответникът – С. В. Б. с ЕГН: ********** не притежава пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху ½ ид.ч. от апартамент, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ....., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, право на разноски има ответникът по арг. от чл. 78, ал.3 от
ГПК, за който по делото липсват доказателства да се сторил такива, поради което не следва
да му бъдат присъдени.

Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Е. Ц. с ЕГН: ********** и Н. Д. Ц. с ЕГН:....
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1от ГПК, с искане да се
признае за установено между страните, че ответникът – С. В. Б. с ЕГН: ********** не
притежава пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху ½ ид.ч. от апартамент,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..... по кадастралната карта и
регистри на град С., одобрени със заповед РД 18-4/09.03.2016 година на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и регистри, засягащо
самостоятелния обект от 20.08.2021 година, адрес на имота град С., който самостоятелен
обект се намира на първи етаж в сграда с идентификатор ...., предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, посочена в
документа площ 46.37 кв. м., прилежащи части избено помещение № 2 и 2.561% идеални
части от общите части на сградата, ниво 1, като неоснователен.

4
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5