№ 1146
гр. Пловдив , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20215330202080 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от К. ИЛ. П. чрез адв. М.С. от АК-Бургас
против Наказателно постановление 36-0000129/27.01.2021 г., издадено от
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.18, т.4 от Наредба №H-8 от 27.06.2008 г.
на МТ на основание чл.93, ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвПр/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лв.
С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно да бъде отменено, като се излагат подробни съображения
за това.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. М.С. от АК-Бургас, която поддържа жалбата по направените в нея
оплаквания. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище, според което наказателното постановление
е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване,
в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното :
1
На 06.01.2021 г. около 16:00 ч. на път Е-80, 282 км служители на РД
„Автомобилна администрация” Пловдив спрели за проверка жалбоподателя,
който управлявал т.а. марка „Ман” с рег.№..... от категория N3. При
проверката служителите установили, че управлявания от жалбоподателя
автомобил бил собственост на „Пасищно прасе” ЕООД и бил обозначен с
табела „Превоз за собствена сметка”. Предвид обозначението проверяващите
приели, че водачът му извършва превоз за собствена сметка със заверено
копие на лиценз № *********, като в момента на проверката водачът е без
заповед на управителя на юридическото лице, за чиято сметка се извършва
превозът.
Проверката приключила със съставяне на Акт за установяване на
административно нарушение серия А-2020 № 284829 от 06.01.2021 г., връчен
на нарушителя лично и подписан с възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН нарушителят подал и писмени възражения,
в които изразил несъгласие с направените в съставения срещу него акт
констатации , в частност, че на процесната дата извършвал превоз за
собствена сметка. Посочил, че на процесната дата извършвал превоз за чужда
сметка, а табелата била поставена по погрешка, като при необходимост
изразил готовност да представи допълнителни доказателства в подкрепа на
твърденията си.
Разпитан пред съда в качеството на свидетел, актосъставителят потвърди
направените в съставения от него акт констатации, че автомобилът бил
обозначен с табела за собствена сметка, а водачът не притежавал заповед на
управителя съгласно изискванията на чл.18, т.4 от Наредба №Н-8/27.06.2008
г. на МТ. Съдът дава вяра на показанията на посочения свидетел. Безспорно е,
че на процесната дата, автомобилът е бил управляван от жалбоподателя и е
бил обозначен с табела „Превоз за собствена сметка”. Предвид направените
срещу съставения акт възражения и представените писмени доказателства
обаче, а именно пътен лист № 509306 от 06.01.2021 г., наказващият орган е
средвало да събере и допълнителни доказателства относно това дали водачът
на МПС е извършвал превоз за собствена сметка. Действително при
извършване на превоз за собствена сметка водачът е длъжен да го обозначи с
табела, каквато е имало в автомобила. Табелата обаче не може да бъде
основен критерий относно превоза, който се извършва. Табелата е била
причина за извършване на проверката, но основното при проверката е било да
2
се установи за чия сметка се извършва превозът.
Този неизяснен факт при извършване на проверката е останал неизяснен
при издаване на наказателното постановление и то въпреки направените
срещу съставения акт за установяване на административно нарушение
възражения и представения пътен лист, от който се установява, че на
процесната дата жалбоподателят е управлявал посочения товарен автомобил
от името на „Алендарови и Сие” ООД .
С жалбата пред съда се представя и нотариално заверен договор за наем на
товарен автомобил от 18.06.2018 г., ведно с допълнително споразумение,
според които управляваният от жалбоподателя автомобил е действително
собственост на „Пасищно прасе” ЕООД, както е отбелязано в двата акта, но е
предоставен за ползване на „Алендарови и Сие” ООД. С оглед събраните в
хода съдебното следствие доказателства се установява, че на процесната дата
превозвачът е осъществявал транспорт с автомобил, предоставен му за
собствено ползване, но превозът е бил осъществен не за негова сметка, а за
чужда сметка.
Като доказателство за това е приложената и приета по делото
товарителница № 623514/06.01.2021 г. ведно с фактура, според които
„Алендарови и Сие” ООД като доставчик са осъществили транспортиране с
автомобил, предоставен им за собствено ползване, на животни, но в полза на
„Пасищно прасе” ЕООД, т.е осъщественият от жалбоподателя превоз с
автомобила е бил не за сметка на „Алендарови и Сие” ООД, а за сметка на
„Пасищно прасе” ЕООД. Настоящата инстанция изразява съгласие с
оплакването в жалбата, че табелата не може да бъде единствен критерий да се
приеме, че превозът е бил за собствена сметка, а е следвало да се съберат и
други доказателства. С оглед направените оплаквания и приложения пътен
лист наказващият орган е разполагал с възможността да събере
допълнителни доказателства за изясняване на фактическата обстановка преди
да пристъпи към издаване на наказателното постановление. Като не е сторил
това, същият е издал наказателното постановление при неизяснена
фактическа обстановка, което е довело до неговата неправилност. Не може да
се приеме също, че при проверката органите са били препятствани да съберат
допълнителни доказателства, предвид изявената готовност от нарушителя да
представи такива.
Освен констатираните пропуски, свързани с необезпеченост на
3
доказателствата в хода на инициираното административнонаказателно
производство, са налице и други. Описанието на нарушението както в АУАН,
така и в НП е непълно. В АУАН е посочен автомобилът, чия собственост е,
как е обозначен, какъв е документът, който не притежава водачът, но никъде
не е посочен за собствена сметка на кое точно лице според проверяващите се
извършва превозът. С оглед направеното описание и в двата акта и при липса
на посочване на това за чия сметка се извършва превозът излиза, че
жалбоподателят извършва превоз за сметка на собственика на автомобила,
което не отговаря на действителанта фактическа обстановка.
В АУАН и в НП актосъставителят и наказващият орган са възпроизвели
законовия текст на нарушението, като са посочили, че липсва заповед на
едноличния търговец или на управителя на юридическото лице, но никъде от
словесното описание на нарушението не става ясно дали наказващият орган
има предвид заповед, издадена от едноличен търговец или от юридическо
лице, както и кое точно лице има предвид с посочване на неговото фирмено
наименование. Непосочването на факти, които са от значение за възникване и
ангажиране на административнонаказателната отговорност в съставения акт и
издаденото наказателно постановление, съставлява съществено нарушение на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, тъй като винаги води до ограничаване правото на
защита на нарушителя. Поради това издаденото наказателно постановление
се явява незаконосъобразно.
Предвид неизяснената фактическа обстановка наказващият орган е
приложил неправилно и материалния закон. Според §4, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози „превоз за
собствена сметка” е б. а) превоз на товари без заплащане, предназначен
единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност,
извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства,
управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято
сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него
и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се
извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в
рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън
предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се
извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или
наети, произведени, добити, преработени или поправени от него, или б)
4
превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел,
предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена
дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни
средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за
чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност
за него. Предвид легалната дефиниция на понятието и с оглед установената
по делото фактическа обстановка очевидно процесният случай не попада в
нито една от посочените хипотези. Изключена е възможността да бъде
приложена разпоредбата на б.б от нея , тъй като предмет на превоза е била
стока, а не на пътници. Неприложима е и б.а от горецитираната разпоредба,
тъй като независимо, че водачът осъществява превоза с наето превозно
средство, то осъщественият превоз не е бил за собствени нужди, а също и без
заплащане, а за сметка на трето лице и срещу заплащане.
С оглед изложеното се установява, че в рамките на развилото се
административнонаказателно производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, актът и наказателното постановление
са издадени при неизяснена фактическа обстановка, при неправилно
приложение на материалния и процесуалния закон, довели са до
неоснователно санкциониране на жалбоподателя, поради което наказателното
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на делото и при направено искане от страна на
жабоподателя следва в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени и
сторените по делото разноски. От страна на жалбоподателя се претендират
разноски в размер на 370 лв., представляващи изплатено адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие. Така
определеният и претендиран размер е в съответствие с разпоредбата на чл.18,
ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвиждаща, възнаграждението да се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2 от същата наредба при интерес от 1000
лв. до 5000 лв. дължимото адвокатско възнаграждение е 300 лв. плюс 7% за
горницата над 1000 лв. В този размер и съгласно посочената разпоредба е и
претендираното от страна на жалбоподателя възнаграждение.
Ето защо съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление 36-0000129/27.01.2021 г., издадено
от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, с което на К. ИЛ.
П. , ЕГН ********** за нарушение на чл.18, т.4 от Наредба №H-8 от
27.06.2008 г. на МТ на основание чл.93, ал.1 т.1 от Закона за автомобилните
превози е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” да
заплати на К. ИЛ. П., ЕГН ********** сумата от 370 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК
и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6