№ 11357
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110111284 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищецът „Аутотехника“ ЕООД твърди, че на 18.10.2023 г. в гр. София, на
кръстовището на ул. „**“ и ул. „**“ (с посока от ул. „**“ към ул. „**“), Д. М. Д. като водач
на влекач „**“, ДК № ** в състав с полуремарке „**“, ДК № **, виновно нарушава
правилото на чл. 35, ал. 2 ЗДвП, като при маневра десен завой от лявата част на платното за
движение при по-голям радиус на завиване от радиуса на завоя, не пропуска движещия се
от дясната му страна л.а. „**“, ДК № ** /собственост на ищеца/ и предизвиква ПТП,
причинявайки значителни материални щети на лекия автомобил. Виновният водач на влекач
„**“, ДК № ** в състав с полуремарке „**“, ДК № ** бил със задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ при ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД. На виновния
водач бил съставен АУАН № **/18.10.2023 г., като било издадено и наказателно
постановление № **/01.11.2023 г. /влязло в сила на 30.12.2023 г./. Ищецът образувал щета №
**, като застрахователят извършил два огледа на увредения автомобил и съставил опис
заключения. Ремонтът на автомобила бил извършен от „Вени-Аутотранс“ ЕООД, като
ищецът доставил подлежащите на подмяна части. Стойността за ремонта възлизала на
6220,71 лв., от които 2071,71 лв. - стойност на вложените части, а 4149 лв. – стойността на
вложения труд, която сума била претендирана от ответника, но същият отказал плащане. Ето
защо ищецът предявява иск за сумата в размер на 6220,71 лв., главница, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от исковата молба
28.02.2024 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД оспорва иска. Твърди, че не са
налице основания за ангажиране на отговорността му. Оспорва да е настъпило ПТП при
посочения в исковата молба механизъм. Оспорва доказателствената сила на протокола за
ПТП. Твърди, че изключителна вина за процесното ПТП има водачът на л.а. „**“, поради
факта, че не е изчакал маневриращия пред него влекач с ремарке и е направил опит да
изпревари отдясно последния. Допълва, че водачът на л.а. „**“ се е движил с десните гуми
върху тротоара и се вмъкнал във вътрешната част на кривата на завоя на вече извършващия
маневрата „завиване надясно“ влекач. Поддържа, че водачът на увредения автомобил не е
предприел действия по предотвратяване на удара, като аварийно спиране, подаване на
1
звуков/светлинен сигнал. Оспорва иска и като завишен, счита, че не всички вреди се намират
в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и доводите на страните
съгласно чл. 12 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
В тежест на доказване на ищеца по предявения иск са: 1. предпоставките по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД – че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС, фактическия
състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което
са произлезли вреди – в случая имуществени вреди по автомобил и 2. наличието на валидно
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „гражданска
отговорност“ между този водач и ответника. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно
пълно доказване. В тежест на доказване на ответника са фактите, обосноваващи неговото
възражение за съпричиняване.
По делото е безспорно, че е съществувало валидно застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „гражданска отговорност“ между ответника и
собственика на влекача, както и, че на 18.102.2023 г. се е състояло процесното ПТП.
Спорно е кой от двамата водачи е нарушил правилата на ЗДвП и съответно има вина
за произшествието.
Не се спори, а от доказателствата по делото – двустранно подписан протокол за ПТП
и от показанията на двамата водачи – се установява, че водачът Д. на влекач „**“, ДК № ** в
състав с полуремарке „**“, ДК № ** се е пристроил в лява лента на ул. „**“, за да успее да
вземе радиуса и направи завой вдясно, като излезе на пътя с предимство; установява се и, че
водачката П. на л.а. „**“, ДК № ** е била в дясна лента, като е предприела маневра също да
излезе на пътя с предимство.
Показанията на свидетелката П. съдът частично не кредитира – свидетелката дава
показания, че преди сблъсъка е била спряла успоредно с влекача и минали няколко минути,
през които видимостта й отляво била ограничена заради влекача – това е несъмнено
достоверно и съдът го кредитира; подир това дава показания, че „на кръстовището бях
спряла по към предната част на камиона“ – в тази част показанията са по-скоро
недостоверни, тъй като не се спори, че ударът е станал не във влекача, а в ремаркето, а
МПС-тата са били в движение, т.е. логично е да се предположи, че свидетелката П.
всъщност е била спряла успоредно със задната част на полуремаркето. Св. Д. сочи, че е
забелязал св. П. едва след удара. Сочи и, че държал в лявата лента преди маневрата
полуремаркето, а влекачът изнесъл вдясно, за да е готов за маневрата завой надясно.
Съгласно чл. 35, ал. 2 ЗДвП когато радиусът на завиване на пътното превозно
средство е по-голям от радиуса на завоя, завиването може да започне и от друга част на
платното за движение, но водачът на завиващото превозно средство е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, преминаващи от дясната му страна. Именно такава е процесната
хипотеза – водачът Д. е следвало не само да подаде светлинен сигнал, но и преди самото
започване на маневрата да провери има ли от неговата дясна страна друг автомобил. Той
сочи, че е стоял няколко минути, за да чака освобождаване на трафика по главния път, което
е безспорно по делото, но не сочи, че е направил опит да погледне, че няма други МПС от
негово дясно.
По делото няма безспорни доказателства в каква поредност двамата водачи,
участници в произшествието, са започнали маневрите. Доколкото обаче св. Д. твърди, че от
негово дясно на пътя с предимство е имало автобус, който нарочно е спрял, за да даде
възможност на влекача да излезе на пътя, а св. П. също сочи, че е правила маневра да излезе
2
на пътя с предимство пак надясно, може да се предположи, най-много, че тя, или е имала
видимост надясно, или е разчитала, че никой водач по пътя с предимство няма да премине,
заради маневриращия влекач. Във всеки случай тя сочи, че не е имала видимост отляво,
заради другия участник в произшествието, без да твърди, че такава видимост е била налице
впоследствие. Следователно тя е нарушила правилото на чл. 50, ал. 1 ЗДвП и особено на
правилото на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, според което водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като напр. за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
Следователно налице е хипотезата на причиняване на вредоносния резултат от
съвместни действия на делинквента и на пострадалия, като съдът намира, че процентното
съотношение на вината и приноса е 60% за водачката П. и 40% за водача Д.. По-големият
процент за водачката на лекия автомобил е заради по-безразсъдното поведение на този водач
и по-голямата маневреност на МПС-то му в сравнение с това на МПС-то на другия водач.
Доколкото от произшествието л.а. „**“, ДК № ** е претърпял увреждания, които
впоследствие са поправени от ищеца, а ответникът е застрахован гражданската отговорност
относно влекач „**“, ДК № **, в състав с полуремарке „**“, ДК № **=
По отношение на размера му съдът намира следното:
За определяне на размера на обезщетението са приложими законовите правила на чл.
400, ал. 1 КЗ и чл. 400, ал. 2 КЗ, според които застрахователното обезщетение следва да е
равно на размера на щетата към датата на настъпване на застрахователното събитие, като за
действителна се смята стойността срещу която вместо застрахованото имущество може да се
закупи друго от същия вид и същото качество, респ. стойността на ремонта на увреденото
имущество, срещу която може да бъде възстановено в състоянието отпреди увреждането.
Съдът намира, че методиката за изчисление, която е водеща при експертната оценка,
не следва да дерогира разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ и чл. 400, ал. 2 КЗ. Методиката
представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато
обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за
извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само
до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката. При съдебно
предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице.
В тази насока е практиката на ВКС – напр. решение № 52 от 08.07.2010 г. по гр.д. №
652/2009 г., I т.о., според което при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата (без
овехтяване) към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под
минималните размери по Методиката. Деликтната отговорност е насочена към обезщетяване
на негативния интерес – увреденото лице да се постави в състоянието преди деликта, но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването
на вредите с овехтени части, тоест делинквентът, а и застрахователят на неговата
гражданска отговорност, следва да понесе отговорността за влагането на нови части при
отстраняване на щетите.
Съгласно основното заключение на САТЕ всички вреди се намират в причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП. Съгласно допълнителното заключение на САТЕ,
което съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено в тази част от страните,
стойността за възстановяване на автомобила към датата на произшествието е 5517,41 лв.
Предвид процента съпричиняване искът е основателен в размер на
3
0,4х5517,41=2206,96 лв.
До този размер искът следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба 28.02.2024 г., а за разликата над 2206,96 лв. до пълния предявен размер от
6220,71 лв. – да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е сторил разноски от 248,83 лв. за държавна такса, 350 лв. депозит за вещо
лице, 50 лв. депозит за свидетел и 1200 лв. адвокатски хонорар, който не е прекомерен
съобразно фактическата и правна сложност на делото и проведените три открити съдебни
заседания, общо 1848,83 лв. Съразмерно на уважената част от иска на ищеца се дължат
разноски в размер на 655,92 лв.
Ответникът е сторил разноски от 350 лв. депозит за вещо лице, 50 лв. депозит за
свидетел и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 200 лв., общо
600 лв. Пропорционално на отхвърлената част от иска на ответника се дължат разноски от
387,13 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, да заплати на
„Аутотехника“ ЕООД, ЕИК *********, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 2206,96 лв.,
обезщетение за имуществени вреди по л.а. „**“, ДК № **, причинени при ПТП на
18.10.2023 г. в гр. София, на кръстовището на ул. „**“ и ул. „**“ (с посока от ул. „**“ към ул.
„**“), от водача на влекач „**“, ДК № ** в състав с полуремарке „**“, ДК № **, дължима от
ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по полица № BG/00/**, ведно със законната лихва от 28.02.2024 г. до
изплащане на вземането, и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 655,92 лв., разноски, сторени
по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 2206,96 лв. до пълния предявен размер
от 6220,71 лв.
ОСЪЖДА „Аутотехника“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „ЗАД ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 387,13 лв.,
разноски, сторени в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4