№ 271
гр. Варна, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20223110102577 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от Д. Д. Ж., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Тинтява“ № 6, ет. 6, ап. 16, за осъждане на П. К.
Кахъров, ЕГН **********, от гр. Варна, да заплати сумата 5808.20 лв. /след допуснато по
реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в размера на иска вместо първоначалния за сумата
5587.64 лв./, представляваща припадащата се ½ част от заплатена от ищцата сума в общ
размер от 11616.40 лв. по Договор за потребителски кредит № FL1012288/22.08.2019 г., на
основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 32, ал. 2 СК.
Твърди се в исковата молба, че сключеният между страните по спора на 26.10.2013 г.
граждански брак е прекратен с Решение № 260693/01.03.2021 г. по гр. д. № 5184/2020 г. по
описа на Районен съд – Варна. Считано от 31.12.2019 г. страните са се намирали във
фактическа раздяла. Излага се, че през 2016 г. за закупуване на семеен автомобил съпругата
сключила договор за потребителски кредит с „Банка ДСК“ АД, който бил погасен през 2018
г. посредством рефинансиране с последващ такъв. Сочи се, че ищцата е сключила с
„Юробанк България“ АД Договор за потребителски кредит № FL1012288/22.08.2019 г. за
сумата 30000 лв., с който предсрочно е погасен вторият кредит от „Банка ДСК“ АД. Условие
по договора е сумата 17821.13 лева да се преведе директно по сметка на страната при „Банка
ДСК“ АД с оглед предсрочното погасяване на дълга при „Банка ДСК“ АД. С получената на
23.08.2019 г. в заем сума от „Юробанк България“ АД по договор FL1012288/22.08.2019 г. (в
размер на 30000 лева.) е погасено въпросното задължение към „Банка ДСК“ АД; 3000 лв. са
преведени към друга сметка на ищцата, а 8500 лв. са преведени по сметка на ответника.
Моли за осъждане на ответника да възстанови половината от изплатената до момента сума
по договора за кредит, доколкото с получената в заем сума са посрещнати разходи на
семейството, а бившите съпрузи носят солидарна отговорност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва така
предявения иск. Не се спори, че насрещната страна е напуснала семейното жилище на
31.12.2019 г., като в тази връзка се излага, че процесният договор за кредит е сключен в
1
период, в който страните реално били отчуждени, а допълнителното споразумение е от дата,
следваща фактическата им раздяла. Сочи, че усвоената сума не е разходвана за задоволяване
нужди на семейството, макар и получена по време на брака, поради което намира, че не са
налице основание за ангажиране на солидарната му отговорност. Семейният автомобил на
страните е закупен с лични средства, както и със заем от баща му. Сумата от 8500 лв.,
преведена по негова сметка от ищцата е послужила именно за връщане на заема,
предоставен от бащата на ответника за закупуване на семеен автомобил.
В проведеното по делото на 11.01.2023 г. открито съдебно заседание ищцата се
представлява от адв. В. А., която заявява, че поддържа предявения иск и моли същият да
бъде уважен.
Ответникът се представлява от адв. Борислав Златев, който поддържа становище за
неоснователност на иска и моли същият да бъде отхвърлен.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 32, ал. 2 СК.
Между страните не е спорно, а и от представените с исковата молба съдебни решения
се установява, че между страните е бил сключен граждански брак на 26.10.2013 г., прекратен
чрез развод на 01.03.2021 г., за което е постановено и съответно решение по гр. д. №
5184/2020 г. по описа на ВРС, ХХ състав.
Не е спорно, че фактическата раздяла между страните е настъпила на 31.12.2019 г.
По време на брака между страните ищцата е сключила договор за кредит за текущо
потребление от 02.09.2016 г. с „БАНКА ДСК“ ЕАД за сумата 18000 лв. /л. 167 – л. 180 от
делото/, като кредитът е усвоен изцяло по банкова сметка на ищцата, открита в посочената
банка, от която сметка на 09.09.2016 г. е извършено плащане в полза на „БУЛВАРИЯ
ВАРНА“ ЕООД за сумата 24400 лв., видно и от представеното банково извлечение /л. 116 от
делото/.
Не е спорно, а и от представения договор № 2016-067 за продажба на автомобил
„Опел“ от 08.09.2016 г. се установява, че ответникът П. К. К. по време на брака си с ищцата
е придобил собствеността върху лек автомобил „Опел“, модел „Мерива Cosmo“, цвят бял,
като продажната цена е именно в размер на сумата 24400 лв., платена на „БУЛВАРИЯ
ВАРНА“ ЕООД по горепосочения начин.
Не е спорно, че процесният автомобил се е ползвал като семеен такъв, съответно, че е
придобит в режим на съпружеска имуществена общност по смисъла на чл. 21, ал. 1 СК.
Не е спорно, че автомобилът след раздялата между страните е продаден и получените
от продажната цена средства са разделени поравно между страните.
По делото не бе оспорено обстоятелството, че през 2018 г. по време на брака между
страните ищцата е сключила нов договор за потребителски кредит в размер на 20000 лв., с
която сума е погасен старият кредит от м. септември 2016 г.
Доказателство в тази връзка е и процесният договор за потребителски кредит от
2
22.08.2019 г. в размер на 30000 лв., в който изрично е посочено, че сумата 17821.13 лв.
следва да послужи за предсрочно погасяване на задълженията по договор за потребителски
кредит, сключен с Банка ДСК. Видно от преводното нареждане /л. 31 от делото/, тази сума
действително е послужила за предсрочното погасяване на задълженията по изтегления от
ищцата кредит.
Прави впечатление, че от сметката, по която е усвоен новият кредит, на следващия
ден – 23.08.2019 г. ищцата е превела в полза на ответника сумата 8500 лв., видно от
приложеното с исковата молба преводно нареждане /л. 30 от делото/.
При съвкупния анализ на тези доказателства съдът приема, че в случая може да бъде
направен обоснован извод, че сключеният по време на брака между страните от ищцата
договор за потребителски кредит от 22.08.2019 г. е именно с оглед задоволяването на
семейните нужди на съпрузите. В по-голямата си част този кредит е послужил за
погасяването на по-рано изтеглен кредит, с който е закупен семейният автомобил на
страните, като не малка част от допълнително получените от ищцата средства тя лично е
превела по банкова сметка на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно за
задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството.
Ето защо и във връзка с направения по-горе извод съдът приема, че искът е доказан в
своето основание.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че страните ангажираха и гласни
доказателствени средства в производството.
От показанията на свидетеля Христина Петкова се установява, че в полза на ищцата е
отпуснат заем във връзка с желанието на семейството да закупи нов автомобил, който не бил
за цялата необходима сума, като същевременно и майката на ищцата й дала около 7000 лв.
за покупката на автомобила.
В тази връзка е и представеният договор за паричен заем от 16.08.2016 г. /л. 114 – л.
115 от делото/, съгласно който заемодателят Емилия Атанасова Ж. /майка на ищцата/ е
предоставила на дъщеря си сумата 6500 лв., със задължение да я върне при поискване.
Съгласно показанията на свидетелите Красимир Петров К., баща на ответника, които
съдът цени при условията на чл. 172 ГПК и Ивайло Огнянов Пейчев, първият от посочените
свидетели е предоставил на ответника през 2016 г. сумата 8500 лв. във връзката с покупката
на процесния автомобил. Ивайло Пейчев заявява, че лично е възприел предаването на сумата
в размер на 8000 лв. Сам свидетелят К. посочва, че след около 2 години синът му му е
върнал парите.
Съдът намира, че в случая е ирелевантно обстоятелството кой е способствал на
съпрузите да заплатят разликата в продажната цена на автомобила. И това е така, доколкото
дори да бъдат кредитирани показанията на водените от ответника свидетели, то връщането
на получената сума /очевидно се цели да се установи защо в полза на ответника от страна на
ищцата е преведена сумата от 8500 лв. на 23.08.2019 г./ и то по време на брака между
3
страните установява именно обстоятелството, че кредитът от 22.08.2019г. е сключен за
задоволяването на нужди на семейството – погасяване на задължения във връзка с
покупката на процесния автомобил. Тоест, тези показания само ползват тезата на ищцовата
страна, а не я опровергават по някакъв начин.
По отношение на размера на претенцията в производството е прието заключението
на вещото лице Р. С. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като
компетентно и обективно изготвено. Съгласно заключението, общият размер на платените
до датата на исковата молба – 25.02.2022 г. суми по кредита възлиза на 11616.40 лв.
Не е спорно между страните, че погасяването на дължимите по кредита към банката
суми е извършвано единствено от ищцата. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 127, ал. 2
ЗЗД съдът намира, че ответникът дължи на ищцата ½ част от платената сума, предвид и
солидарната отговорност на страните, тоест сумата 5808.20 лв. Това е именно и размерът на
предявения иск след увеличението му по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, поради което същият
следва да бъде уважен изцяло.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има ищцата. Същата
представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира присъждане на такива, както
следва: 232.32 лв. - държавна такса; 300 лв. – депозит вещо лице, 10 лв. – държавна такса за
издаване на съдебни удостоверения и 1540 лв. – платено по банков път адвокатско
възнаграждение. От страна на процесуалния представител на ответника е направено
възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Като взе предвид действителната
правна и фактическа сложност на делото, ангажирания в производството доказателствен
материал, проведените по делото две открити съдебни заседания, процесуалната активност
от страна на представляващия ищщата и минимално дължимото адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения /в редакцията на текста към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие – 24.02.2022 г./ – 620.41 лв., съдът намира, че така
направеното възражение е частично основателно. Съдът приема, че в полза на страната
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 800 лв., която е
съизмерима и с платения адвокатски хонорар от страна на ответника. По изложените
съображения в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от
1342.32 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. К. Кахъров, ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Атанас
Х.” № 12, ет. 1, ап. 1, да заплати на Д. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Тинтява“ № 6, ет. 6, ап. 16, сумата 5808.20 лв. /пет хиляди осемстотин и осем лева и
двадесет стотинки/, представляваща припадащата се ½ част от заплатена от ищцата сума в
общ размер от 11616.40 лв. по Договор за потребителски кредит № FL1012288/22.08.2019 г.,
на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 32, ал. 2 СК.
ОСЪЖДА П. К. Кахъров, ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Атанас
Х.” № 12, ет. 1, ап. 1, да заплати на Д. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Тинтява“ № 6, ет. 6, ап. 16, сумата 1342.32 лв. /хиляда триста четиридесет и два лева и
4
тридесет и две стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5