№ 90
гр. Стара Загора, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир Й. Георгиев
Членове:Спасена В. Драготинова Русенова
Красимир Р. Рачев
при участието на секретаря Митка Ж. Тодорова
в присъствието на прокурора В. М.
като разгледа докладваното от Красимир Р. Рачев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20215500602505 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.318, ал. 1 от НПК.
С Присъда № 260086 от 15.07.2021г. постановена по НОХ дело №
3225/2020г. по описа на Старозагорския районен съд, първоинстанционния
съд е признал за виновен подсъдимия Г.Г.И. в това, че на 18.11.2016г. в гр.
Стара Загора, при управление на МПС - автобус – марка /модел „Мерцедес
Спринтер 412Д“, с рег. № СТ 2868 ВА, е нарушил правилата за движението
по пътищата, визирани в Закона за движението по пътищата, а именно: -
чл.38, ал.З от ЗДвП - „При недостатъчна широчина завиването в обратна
посока, може да започне от другата част на платното за движение, но водачът
на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно
движещите се от лявата му страна пътни превозни средства“ и по
непредпазливост е причинил двустепенна средна телесна повреда на П. ИВ.
ИВ. - роден на 23.05.1999г., изразяваща се в: „Гръдна травма/серийно
счупване на ребра в дясно, контузия на десния бял дроб, набиране на кръв и
въздух в дясната плеврална кухина, набиране на въздух в меките тъкани на
гръдния кош в дясно/, травматичен шок“, причинила разстройство на
1
здравето, временно опасно за живота и довела до трайно затруднение на
движението на снагата, за срок от около два месеца; счупване на дясната
гаванковидна ямка на таза, причинило трайно затруднение на движенията на
десния крак, за срок от около една година, като след деянието е направил
всичко зависещо от него за оказване на първа помощ на пострадалия,
поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.„а“, предл. ІІ във вр. с чл.343,
ал.1, б.„б“, предл. второ, във вр. с чл.342, ал.1 във вр. с чл.54 от НК е бил
осъден на „Лишаване от свобода”, за срок от шест месеца, изтърпяването на
което на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за изпитателен срок от
три години, считано от датата на влизане в сила на присъдата по делото. На
основание чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимия Г.Г.И. е бил лишен от правото да
управлява МПС, за срок от две години, считано от датата на влизане в сила
на присъдата по делото. Със същата присъда подсъдимия Г.Г.И. е бил осъден
да заплати на пострадалия частен обвинител П.И. сумата от 1900лв. -
представляваща направените по делото разноски, за ползвана правна помощ,
както и да заплати на Държавата по бюджета на ОД на МВР - Стара Загора,
сумата от 2727.09лв. - представляваща направените по делото съдебни и
деловодни разноски в неговата досъдебна фаза и на Държавата по бюджета на
съдебната власт сумата от 270лв. - представляваща направените по делото
съдебни и деловодни разноски в съдебна фаза.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия
Г.Г.И., който е подал жалба, чрез защитника си адв.Г.Д.. В жалбата се твърди,
че изводите на първоинстанционния съд не кореспондирали с фактите и
доказателствата по делото. Оспорва се възприетата фактическа обстановка от
районен съд и счита, че обвинението не е доказано по безспорен и
категоричен начин. Молят, въззивния съд да събере и провери фактите,
досежно неизяснените обстоятелства и доказателствата и на основание
чл.336, ал.1, т.3 от НПК, да отмени постановената присъда и да се постанови
нова такава, с която да оправдае подсъдимия Г.Г.И..
По делото е постъпил писмен отговор на жалбата от адв.М.Р., в
качеството на процесуален представител на частния обвинител и гр.ищец
П.И., с който взема становище, че обжалваната присъда е правилна и
законосъобразна и съответства изцяло на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, поради което моли въззивния съд да потвърди изцяло
обжалвания съдебен акт.
2
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура–Стара
Загора взема становище, че атакуваната присъда е правилна и
законосъобразна и настоящата инстанция следва да я потвърди.
Процесуалният представител на частния обвинител и гр.ищец П.И. -
адв.Р. и самия частен обвинител и гр.ищец не се явяват в съдебно заседание
пред въззивния съд. По делото е налице постъпила молба, в която адв.Р.
уведомява съда, че не е в състояние да присъства по делото, поради
здравословни причини и че не възразява да се даде ход на същото в тяхно
отсъствие. С молбата си моли, да се потвърди съдебен акт на
първоинстанционния съд, като счита обжалваната присъда за обоснова,
законосъобразна, мотивирана и напълно съответстваща на събраните по
делото доказателства и с цялостното поведение на подсъдимия, показващо
пълна липса на разкаяние и съжаление от стореното. Към молбата е приложен
болничен лист.
Пред въззивния съд защитника на подсъдимия Г.Г.И. – адв.Д.
пледира, че поддържа подадената жалба, като заявява, че оспорва възприетата
фактическа обстановка от първоинстанционния съд. Счита, че обвинението не
е доказано по безспорен и категоричен начин. Моли, след като въззивния съд
прецени събраните по делото доказателства, да отмени присъдата на
Старозагорския районен съд и признае подсъдимия за невиновен. В даденото
право на жалбоподателят-подсъдим Г.И. на лична защита същия заяви, че
поддържа казаното от адвоката си и няма какво да добави, а в последната си
дума счита, че не е виновен и мисли, че няма никаква вина за случилото се.
След като взе предвид становищата на страните и цялостна служебна
проверка на НОХД № 3225 /2020г. по описа на Старозагорския районен съд,
съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, настоящата инстанция стигна
до извода, че жалбата е неоснователна.
Старозагорският районният съд, за да постанови присъдата си е
приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Г.Г.И. притежавал валидно свидетелство за
правоуправление с № *********, с категории: С, DE, D, В, СЕ, АМ, ТКТ и се
водил на отчет в сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара Загора.Към
момента на деянието, подсъдимия Г.Г.И. работил като шофьор в „Видиан-1
3
“ЕООД и във връзка с работата си ежедневно управлявал автобус
марка/модел „Мерцедес Спринтер 412 Д“, с рег.№ СТ.......ВА, собственост на
търговското дружество. Подсъдимият управлявал автобуса, като извършвал
превоз на пътници/работници от гр.Раднево до гр.Стара Загора и обратно,
всеки работен ден.
На 18.11.2016г. около 07.00ч. подсъдимия Г.Г.И., във връзка с
възложената му работа, предприел курс с поверения му автобус за
транспортиране на работниците от нощна смяна на фирма „Я.“ от гр.Стара
Загора. За целта паркирал на отбивката за входа на фабриката, която се
намирала в гр.Стара Загора, малко преди магазин „Айко“ и след като всички
работници се качили в автобуса, потеглил в посока към центъра на гр.Стара
Загора. Автобусът управляван от подсъдимия И., заедно с качилите се
работници се движел по бул.„Патриарх Евтимий“ в гр.Стара Загора, от юг на
север, в дясната лента на източното платно, в тази посока. Времето било ясно,
видимостта неограничена, движел се по прав, асфалтов, сух, без дупки и
неравности път. За да се включи в движението по посока за гр.Раднево,
подсъдимия е следвало да извърши маневра „обратен завой“. В тази връзка, в
зоната на изхода на паркинга пред магазини „Домко“, „Айко“, „Хоумакс“ и
др., подсъдимия, като водач на автобуса решил да предприеме извършването
на тази маневра - завиване в обратна посока, с цел промяна на движението в
посока от север на юг или в посока от центъра на гр.Стара Загора в посока
изхода от града към гр.Раднево. За да извърши тази маневра „обратен завой“,
подсъдимия започнал същата от дясната от двете ленти на източното платно
за движение по булеварда, като при извършване на маневрата скоростта на
автобуса била около 16 км/час. Подсъдимият наблюдавал само идващите от
север превозни средства, с оглед на това че следвало да се включи в тази
лента на пътното платно, но не погледнал дали зад него в лявата лента за
движение има моторни превозни средство, за да ги пропусне преди да
извърши маневрата.
В този момент зад автобуса, в съседната лява лента за движение се е
движел мотоциклет м.„Ямаха ХЦ 125,“ с рег.№ СТ....., който бил управляван
от пострадалия П.И.. Мотоциклетистът се движел със скорост около 55
км/час, като опасната зона за спирането му била около 31 метра. В момента,
когато автобуса предприел отклоняване от дясното към лявото платно, за
извършване на маневрата обратен завой, мотоциклетиста се намирал на около
4
26 метра, зад задния габарит на автобуса и на около 35.5м., преди линията на
удара. Пострадалият И. възприел появилата се опасност, когато автобуса
навлязъл в лявата лента, т.е. тази, в която се движел мотоциклета.
Движението на мотоциклета било в лявата лента, по близо до осовата линия
или по близо до средата на целия път, състоящ се от две платна в едната
посока. Към този момент мотоциклетиста се намирал вече на около 22.70м. от
линията на удара. Реакцията на пострадалия, свързана с предотвратяване на
удара, била да задейства аварийно и рязко спирачната система на
мотоциклета. Вследствие на тази реакция на пострадалия, управлявания от
него мотоциклет, поднесъл на уличното платно /спирачната система
блокирала колелата на мотоциклета, което допринесло той да започне да се
плъзга по пътното платно/, наклонил се надясно и пострадалия и мотоциклета
паднали, като предвид скоростта продължили да се плъзгат по уличното
платно, до настъпване на удара с автобуса, извършващ маневрата „обратен
завой“. При това плъзгане по уличното платно тялото на пострадалия се
ударило в задната част на лявата страница на автобуса, след задното ляво
колело, който вече бил подходил почти към средата на маневрата обратен
завой, а мотоциклета се ударил в резервната гума на автобуса, която била
закрепена за пода на задния навес на автобуса. И двата удара настъпили почти
по едно и също време. Към момента на удара, управлявания от подсъдимия
Г.И., автобус бил разположен с надлъжната си ос почти перпендикулярно на
уличното платно за движение, насочен западно с предната си част. След като
чул и усетил удара, подсъдимият не спрял на място, а завършил маневрата
обратен завой, като обърнал автобуса в посока, от север на юг, в западното
улично платно най-вдясно, в посока изхода на гр.Стара Загора за гр.Раднево,
след което спрял и веднага отишъл до пострадалия мотоциклетист и му
оказал първа помощ и телефонирал на телефон №112, за да съобщи на
случилото се. След удара мотоциклета, предвид своята тежест, продължил
движението си напред и наляво спрямо посоката си на движение и се
установил в лявата лента на източното платно за движение. След удара,
тялото на пострадалия в резултат на направлението на ударните сили се
отхвърлило назад и наляво, спрямо първоначалната му посока на движение,
като се установило изцяло в лявата лента на източното платно за движение.
Станалото ПТП било наблюдавано от св.М.М., който спрял колата
си в близост. Веднага след ПТП-то на место спрял автомобила си и св.И.Я.,
5
който сигнализирал на телефон №112, за станалото. Този свидетел не бил
очевидец на самото ПТП. На телефон № 112 се обадили и други лица. С
оглед на това, на място били изпратени полицейските служители А.К. и Д.Д.,
които по късно били сменени от полицейските служители П.П. и Т.Т.. На
място пристигнал и екип на ЦСМП, който откарал в болницата пострадалия
П.И.. Полицейските служители запазили местопроизшествието до
извършване на огледа, от компетентните за това лица. Двамата водачи на
моторните превозни средства били изпробвани със съответното техническо
средство за употреба на алкохол, като пробите им били отрицателни.
С оглед изясняване на механизма на настъпилото ПТП и даване на
отговори на възникналите в тази връзка въпроси, по делото са били
назначени, основна автотехническа експертиза, допълнителна такава и
повторна двойна автотехническа експертиза.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционния съд
правилно се е позовал на заключението на двойната повторна
автотехническа експертиза, тъй като това заключение е по-обстойно и
задълбочено дадено и същото отговаря в пълнота на поставените по делото
въпроси, относно механизма на настъпилото ПТП. Видно от заключението на
двойната АвТЕ, мястото на удара при ПТП-то се намирал изцяло в лявата
лента на източното платно за движение /западната лента на източното платно/
спрямо посоката на движение на мотоциклета в граници от 3,8 м. до 4,3 м.
северно и от 4,3 - 4,8м. западно от ориентира на скицата към експертизата
/0.6м. до 1,1м. наляво от разделителната осева линия на източното платно за
движение/. Общата ширина на платното за движение била 14,40м.. Платното
за движение е разделена на две като в едната посока към центъра на града, а
другата към изхода. Широчината на летните на движение от изток на запад е
както следва: 3,70 метра, 3,70 метра, 3,00 метра и 4.00 метра. Минимално
възможния диаметър на автобуса за завиване в обратна посока е 12.30м..
Според експертите, от техническа гледна точка, извършването на маневрата
от лявата лента на източното платно за движение е технически невъзможно.
Затова и при неналичната достатъчна широчина на пътното платно,
подсъдимия И. е започнал извършването на маневрата обратен завой от
другата част на платното за движение - от дясната лента, дори от
разширението за отклонението за паркинга пред магазините „Домко“, Айко“
6
и др.. При тази маневра, шофьорът на автобуса е следвало да се огледа и да
пропусне движещите в лявата лента за движение в неговата посока МПС-та,
ако е имало такива.
От заключението на експертите се установява, че пострадалия П.И.,
не е имал техническата възможност да предотврати настъпването на
процесното ПТП. Пострадалият не е очаквал, че при извършването на
маневрата „обратен завой“, започваща от дясната пътна лента по посока на
движение, автобуса няма да го изчака да мине и тогава да реализира
маневрата си. Пострадалият е реагирал на опасността когато е видял, че
автобуса няма да го пропусне да мине и вече е навлязъл в неговата лента за
движение /дясната такава по пътя за движение/. Именно тогава е задействал
аварийно спирачната система на мотоциклета, като с това се е опитал да
предотврати удара, но автобуса вече е попадал в опасната му зона за спиране
и поради това не е имал техническа възможност да спре мотоциклета, преди
мястото на удара. Разстоянието, на което се е намирал мотоциклета, към
момента на своевременно предприетата от пострадалия реакция е била
22.70м. от линията на удара. Опасната зона за спиране е била 31 метра,
поради което пострадалия не е имал техническата възможност да избегне
удара и това, че е мотоциклета и водача му са паднала на уличното платно, не
е от съществено значение за това, тъй като удара така или иначе е щял да
настъпи.
Преди реакцията на водача на мотоциклета, скоростта му е била 55
км/час, като според експертите тази скорост не е в пряка причинна връзка с
настъпването на ПТП-то, тъй като така изчислената скорост базирана на
съответната техническа литература и факти около ПТП-то е такава, че може
да бъде приета и като 50 км/час, но дори и така тя не е оказала съществено
знамение за последвалото. От друга страна експертите са посочили, че
подсъдимия И., като водач на автобус и запознат с габаритите му е имал
техническата възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП,
като преди предприемането на маневрата, за завиване в „обратна посока“,
пропусне движещия се зад него в съседната лява за него лента,
мотоциклетист. Технически правилно било водача на автобуса да се съобрази
с положението и скоростта на мотоциклетиста, да го пропусне да премине и
тогава да извърши маневрата „обратен завой“. Неправилно предприетата
маневра от подсъдимия И. за завиване в обратна посока, без да се съобрази с
7
движещия се отзад и зад него, е била в случая в пряка причинна връзка с
настъпване на процесното ПТП и настъпилия вследствие на него вредоносен
резултат.
За изясняване на причинените травматични увреждания на
пострадалия по делото е била назначена СМЕ. От заключенията на същата се
установило, че в резултат на настъпилото ПТП на пострадалия са били
причинени травматични увреждания изразяващи се в: гръдна травма /серийно
счупване на ребра в дясно, контузия на десния бял дроб, набиране на кръв и
въздух в дясната плеврална кухина, набиране на въздух в меките тъкани на
гръдния кош в дясно/, травматичен шок, причинила разстройство на здравето,
временно опасно за живота и довела до трайно затруднение на движението на
снагата, за срок от около два месеца; счупване на дясната гаванковидна ямка
на таза, причинило трайно затруднение на движенията на десния крак, за срок
от около една година. Тези увреждания, по смисъла на чл.129 от НК,
представляват двустепенна средна телесна повреда. От друга страна след
настъпването на ПТП-то подсъдимият е направил всичко зависещо от него за
оказване на първа медицинска помощ на пострадалия, като се е обадил и на
телефон № 112, за което е изискана и съответната справка, приложено по
делото.
В разглеждания случай, въз основа на така описаните доказателства,
правилно първоинстанционния съд е приел, че обвинението е доказано по
безспорен начин и правилно е квалифицирано в обвинителния акт, като
първоинстанционния съд е приел, че подсъдимият Г.Г.И. на 18.11.2016г. в
гр.Стара Загора, при управление на МПС - автобус - марка/модел „Мерцедес
Спринтер 412 Д“, с рег.№ СТ.......ВА, е нарушил правилата за движението по
пътищата, визирани в ЗДвП, а именно чл.38, ал.З от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил двустепенна средна телесна повреда на П.И.,
роден на 23.05.1999г., като след деянието е направил всичко зависещо от него
за оказване на първа помощ на пострадалия.
Изложената фактическа обстановка е безспорно установена от
събрание в наказателното производство доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК, като събрания
доказателствен материал подкрепя възприетото от първоинстанционния съд и
изложеното в обвинението спрямо подсъдимия Г.Г.И., тъй като не са се
8
събрали по делото противоречиви доказателства.
При определяне размера на наложеното наказание, районният съд не
се е отклонил от изискванията на чл.35, ал.3 и чл.54 от НК. За да е налице
престъпния състав на чл.343а, ал.1, буква „а“, предл. второ, във връзка с
чл.343, ал.1, б.”б”, предложение второ, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, е
необходимо да се установи по делото, че деецът е допуснал ПТП от което
реално, на практика е настъпила средна телесна повреда и деянието да е
извършено по непредпазливост, както и след деянието да е направил всичко
зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия. В настоящия случай
въззивния съд счита, че са законосъобразни изводите на районния съд, че с
поведението си на инкриминираната дата и място, подсъдимият с деянието си
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.343а, ал.1, буква „а“ предл. второ, във връзка с чл.343, ал.1, буква „б“,
предл. второ, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, което е напълно доказано от
събраните по делото доказателства и възприета по силата на тях фактическа
обстановка, която напълно се доказала от събраните по делото доказателства,
автотехническа експертиза, съдебно медицинска експертиза, свидетелски
показания и други приобщени към досъдебното производство и възприети в
хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.
Правилно е било прието от първоинстанционния съд, че деянието е
извършено по непредпазливост, при условията на съзнавана непредпазливост,
така наречената „престъпна самонадеяност“, като започнал да извършване на
маневра „обратен завой“ без да се увери, че зад него в близката лява лента
няма пътно превозно средство. Същият не е желаел и целял настъпването на
обществено опасните последици, но е предвиждал възможността за
настъпването им, като е разчитал, че може да ги предотврати, като завърши
маневрата и се изнесе изцяло в платното, към което е предприел маневрата
„обратен завой“. Настъпилият вредоносен резултат е в пряка причинна връзка
с допуснатото от страна на подсъдимия, нарушение на правилата за движение
заложени в нормата на чл.38, ал.3 от ЗДвП.
Правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени
от първоинстанционния съд чистото съдебно минало на подсъдимия и
значителната му възраст, като правилно е отчетено, че липсват по отношение
на подсъдимия Г.Г.И. отегчаващи вината на обстоятелства.
9
При определяне на вида и размера на наказанието решаващият съд
се е съобразил с принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, залегнали в чл.54 НК, изхождайки от предвидено за
гореописаното престъпление наказание “Лишаване от свобода” до две години
или „Пробация“; степента на обществената опасност на деянието и дееца и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на
наказанието, залегнали в чл.36 НК като е счел, че целите на закона биха се
реализирали като се определи наказание „Лишаване от свобода”, а не
„Пробация”. Предвид личността на дееца, цялото конкретно своеобразие на
обстоятелствата, при които е извършено престъплението и всичките
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,а имено лишаване от
свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което на основание чл.66,
ал.1 от НК е било отложено за изпитателен срок от три години, като е било
прието, че в този размер в минималния му вид е достатъчно разумен предвид
възрастта на дееца и възможността същият да се поправи, превъзпита, да
преосмисля и коригира за в бъдеще поведението си и това наказание ще
оправдае целите на закона.
На основание чл.343г във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, решаващият
съд правилно е приел, че подсъдимия Г.Г.И. следва да бъде лишен от правото
да управлява МПС за срок от две години, считано от дата на влизане в сила на
присъдата по настоящото дело, с оглед на поведението на водача в предходни
години и наложените му във времето административни наказания, които не са
изиграли своята превантивна и възпираща роля последния да не нарушава
правилата за движение по пътищата. От друга страна макар и реабилитиран,
подсъдимия е извършил и престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което е
понесъл своето наказания, но като цяло това го охарактеризира, като личност
която си е изградила трайни навици да не зачита правилата за движение във
времето, поради което настоящата инстанция също намира, че наказанието
„Лишаване от права“ в този размер ще окаже своята роля в/у дееца, да не
извърша повече деяния от този вид.
Тъй като, подсъдимия Г.Г.И. е бил признат за виновен и осъден,
законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че следва в негова тежест
да възложи всички разноски по делото, като на основание чл.189, ал.3 от НПК
го е осъдил да заплати на пострадалия П.И. направените от него разноски
10
представляващи възнаграждение за ползваната от него правна помощ в
лицето на адв.М.Р., за което по делото са представени съответните
документи, както и направените по делото разноски.
С оглед гореизложените съображения и тъй като настоящият
съдебен състав не констатира допуснати от районния съд съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, които биха могли да
доведат до отмяна или изменение на постановената присъда, то същата
следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, Окръжен съд –
Стара Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260086 от 15.07.2021г. постановена
по НОХ дело № 3225/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11