МОТИВИ към ПРИСЪДА № 122/03.07.2019г.,
постановена
по НОХД № 5593/2018г.
по описа на БРС
Производството по делото е образувано по повод
обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Бургас, против А.М.Ш. – роден на ***
***, българин, български гражданин, с адрес за призоваване гр. Бургас, ж.к.
„Меден рудник” 242, вх.1, ет.4, ап. десен, понастоящем в Затвора Бургас, с
основно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН: ********** е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б.„а” и „б” от НК.
Предявен е граждански иск от Р.П.П.,
ЕГН ********** срещу подсъдимия А.М.Ш.,
с ЕГН **********, за сумата от 545,00 /петстотин четиридесет и пет/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от
непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума до
окончателното й изплащане.
В съдебно заседание, представителят на РП – Бургас по
време на съдебните прения поддържа обвинението така, както е повдигнато с
обвинителния акт, като счита, че в хода на наказателното производство са
събрани достатъчно доказателства за виновността на подсъдимия. Прокурорът пледира
на подсъдимия да се определи наказание лишаване от свобода
за срок от 5 години, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг
режим.
Гражданският ищец не изразява становище.
Защитникът на подсъдимия, в лицето на адв. И. ***,
оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието по
обвинителния акт. Счита, че вината на подсъдимия не е доказана по безспорен
начин в хода на съдебното следствие и моли подсъдимия да бъде оправдан.
Подсъдимият поддържа казаното от защитника си и
заявява, че не е виновен.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
През месец
август 2018г. подс. Ш. помагал на свидетеля К. – негов зет, при извършването на
ремонт на апартамент, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“ 521, ет.1.
Собственик на апартамента бил П.Д., който работел и живеел в Р. Гърция.
Свидетелят К. бил строителен работник на частна практика. Последният имал
ключове за посочения апартамент, дадени му от собственика, по повод ремонта, за
да може да влиза свободно всеки ден. Блокът имал само един вход и входната
врата се заключвала. Етажната площадка на първия етаж била отделена от
стълбището с врата, която също се заключвала. Свидетелят К. имал ключове и за
тези врати, също дадени му от собственика на апартамента.
Няколко пъти, подс.
Ш. и св. К. ходели заедно в апартамента. В последствие, в периода 15.08.2018г.
- 22.08.2018г., Ш. няколко дни посещавал апартамента сам, тъй като трябвало да
довърши боядисването и да изчисти след това. Свидетелят К. му предал ключовете
за входната врата на блока, за вратата на етажната площадка, както и тези за
самия апартамент. На етажната площадка имало шкаф, в който имало кутии с
обувки, собственост на свидетелката Р.П., като обувките били нови и закупени
през м. март 2018г. На неустановена дата, през м. август, св. П. потърсила
обувки от шкафа и установила, че в него са налице само празните кутии, а
обувките са изчезнали. П. подала жалба, като подробно описала липсващите
обувки, а именно: 5 чифта дамски ежедневни обувки, 2 чифта дамски официални
обувки, 2 чифта дамски ботуши, 1 чифт мъжки маратонки, 2 чифта мъжки боти, 2
чифта мъжки обувки.
Според
изложеното в ОА, именно подс. Ш. решил да вземе всички нови обувки, като извадил
гореизброените чифтове обувки от кутиите и ги сложил в найлонови чанти. Излязъл
от кооперацията, носейки чантите с обувки, като ги скрил зад строяща се в
непосредствена близост жилищна кооперация, сред струпаните строителни отпадъци.
На следващия ден се върнал, взел двете найлонови чанти с всички обувки, хванал
градски автобус и слязъл на центъра на гр. Бургас. След това отишъл на пазара
„Краснодар“ и продал на случайни минувачи, всички обувки, които бил взел от
шкафа, собственост на св. Р.П..
В хода на
производството е прието заключение на съдебно - оценителна експертиза, която е
определила стойност на вещите: 5 чифта дамски ежедневни обувки на стойност
112,50 лева, 2 чифта дамски официални обувки от изкуствена кожа на стойност 90
лева, 2 чифта дамски ботуши от изкуствена кожа на стойност 81 лева, 1 чифт
мъжки маратонки, черни на цвят с червени елементи на стойност 45 лева, 2 чифта
мъжки боти от изкуствена кожа на стойност 90 лева, 2 чифта мъжки обувки от
изкуствена кожа на стойност 72 лева, всичко в общ размер на 490, 50 лева.
Съдът кредитира
това заключение, доколкото същото е компетентно изготвено, с необходимите
професионални познания и опит в съответната област, отговарящо на поставените
въпроси и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.
По делото е
приложена справка за съдимост на подсъдимия, от която е видно, че същият е бил
осъждан многократно, вкл. и към момента на извършване на деянието.
Анализът на
установената фактическа обстановка, не дава основание за квалифициране
деятелността на подсъдимия Ш., като съставомерна по чл.196, ал.1, т.2, във вр.
с чл.195, ал.1, т.4, във вр.с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1 буква „а“ и „б“
от НК.
Основният
въпрос на който следва да даде отговор съда при решаване на едно наказателно
дело е формулиран в разпоредбата на чл. 301, ал. 1, т. 1 НПК “има ли извършено
деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно”.
Според
настоящият състав, по делото не са събрани доказателства, че именно подсъдимия
е осъществил състава на престъплението „кражба“. Обвинението е повдигнато за
„кражба“ при условията на опасен рецидив, съобразно предходните осъжданията на Ш..
По делото не се
събраха убедителни доказателства, че именно подс. Ш. е взел процесните обувки -
само пострадалата твърди, че са й взети описаните в обвинителния акт вещи. Свидетелят
К. – зет на подсъдимия /живее на семейни начала със сестрата на подсъдимия/
заявява, че е ангажирал подсъдимия за работа в апартамента, находящ се в гр.
Бургас, ж.к. „Меден рудник“ 521, ет.1. Потвърждава, че е имал ключ за входа на
блока, както и за вратата на етажната площадка, където пострадалата твърди, че е
било шкафчето с обувките и. Потвърждава, че е предоставил ключовете на
подсъдимия за довършителни работи, но заявява, че не знае нищо за процесните
обувки. В показанията си казва, че понякога Ш. му е давал обувки, но са били
употребявани и никога не го е виждал да изнася от въпросния апартамент багаж.
Относно вратата на етажната площадка заявява, че повечето пъти е била
заключена, но лично той я е виждал отворена няколко пъти.
Свидетелят Б. е
полицейски служител. Същият не е очевидец, а е приел разпределената му
преписка, след подадената жалба от св. П.. В този смисъл, свидетелят заявява
най-общо, казаното от св. П., като уточнява, че същата е заявила пред него, че
е изхвърлила празните кутии от обувки и касовите бележки.
Свидетелката П.,
която е и конституирана като граждански ищец в производството по делото
заявява, че на етажната площадка в бл. 521, ет. 1, ж.к. „Меден рудник“ е имало
дървен шкаф, в който е съхранявала, посочените в ОА нови обувки. Заявява, че на
етажа е имало 5 апартамента и имала доверие на съседите си, не си спомняла кога
за последно видяла обувките, но около 21-23 август, установила липсата им.
Пояснява, че е изхвърлила кутиите, тъй като в полицията и казали, че не е нужно
да ги пази. По отношение на входната врата казва, че е била винаги заключена.
Заявява, че при съседите от 1 и 5 апартамент, находящи се на 1 етаж на същия
блок, също е имало кражби, като било установено, че е „влизано“ през терасите.
Съдът оцени
показанията на свидетелите като логични, последователни, подробни,
кореспондиращи помежду си и с целокупния доказателствен материал, в това число
и отчасти с обясненията на подсъдимия, който не е отрекъл, че е извършвал
ремонтни дейности в горепосочения апартамент и за няколко дни е разполагал с
ключове за вратата на етажната площадка и на входа на блока. Съдът не намери
основание да подложи под съмнение достоверността на тези показания, тъй като не
установи каквато и да е причина тези трима свидетели, да депозират неверни
показания, целейки например, да влошат процесуалното положение на подсъдимия.
Следва да се има и предвид, че св. Б. е длъжностно лице, натоварено с
опазването на обществения ред, което по презумпция действа добросъвестно, при
изпълнение на своите задължения.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, Съдът намира, че не са се събрали достатъчно
доказателства, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. В тази насока е разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК, според
която, присъдата не може да почива на предположения, а съгласно чл. 302, ал. 2 от НПК, съдът признава подсъдимия единствено и само за виновен, когато обвинението
е доказано по един несъмнен начин, като в противен случай, следва да го
оправдае. Тримата разпитани свидетели не са преки очевидци на случилото се, като
св. Б. препредава информация и данни от трети лица. Единствени доказателства за
вината на подсъдимия са неговите самопризнания на ДП, за които той пояснява, че
е бил „накаран“ да даде от полицейските служители, което не е достатъчно основание
за постановяване на осъдителна присъда. Налице е разминаване в описанието и
посочения брой обувки в показанията, дадени от подсъдимия на ДП и посоченото в
ОА. Ш. заявява категорично, че обувките са били само дамски, зимни, 8 чифта
обувки. В ОА са описани официални, ежедневни и мъжки обувки, 14 чифта общо, за
които подсъдимият не споменава.
На Съда е
служебно известно, че кв. „Меден рудник“ е голям квартал с висока престъпна
дейност. В тази насока, през 2018г, се предприети мерки, по поставяне на
видеокамери на възлови места, поетапно, с цел ограничаване на престъпната
дейност. Имайки предвид това обстоятелство, както и това, че процесните обувки
са били отнети от етажна площадка на 1 етаж, до който достъпът е лесен, както и
предвид обстоятелството, че съседите на пострадалата св. П., също са били обект
на кражба, възможностите за субект на престъплението са много. Действително,
св. П. заявява, че входната врата е била винаги заключена, но това не изключва
възможността, хипотетично в сградата да е влязло, заедно с някого от живущите
трето лице, отговорно за отнемането на процесните вещи, още повече предвид
твърдението на св. К., че лично е виждал вратата на етажното пространство
отворена.
Вярно е, че
поначало чрез своите обяснения, подсъдимият изгражда защитните си тези, но
наред с това обяснението му е и доказателствено средство, чиято достоверност
априори, не може да бъде поставено под съмнение. От анализа на доказателствата,
според съда, не е доказано безспорно, че именно подс. Ш. е извършител на
престъплението. Следва да се има предвид и нормата на чл. 16 от НПК, съгласно
която подсъдимия се счита за невиновен до доказване на противното, като
подсъдимия не следва да доказва своята невинност, а обвинението следва да
докаже виновността на подсъдимия по несъмнен начин.
На следващо
място, няма фактическо обстоятелство от събраните по делото доказателствени
източници, което да установява, че обувките, заявени от пострадалата като
откраднати, са били откраднати именно от подсъдимия. По делото липсват каквито
и да било доказателства (свидетели, дактилоскопни или одорологични следи,
оглед), че именно подсъдимия е отнел процесните вещи. Механизма на извършване на
деянието – изнасянето на обувките в торби, оставянето им до боклука, последващото
им вземане от там от подсъдимия и продажбата им на пазара в „Краснодар“ от
случайни минувачи, не се доказа от събраните по делото доказателства, а
постановената присъда не може да се основава само на самопризнания, направени
от подсъдимия в досъдебното производство.
При този извод
за липса на съставомерно деяние „кражба“, е безпредметно да се обсъжда дали
предметът на престъплението е индивидуализиран, т.е. дали сочените в
обвинителния акт вещи, действително са съществували. Отделно от това, не е налице
и доказана причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и
престъплението.
Следователно,
не са налице и интелектуалният и волеви елементи от конкретното съдържание на
вината на дееца, а именно съзнаването на противоправния характер на отнемането
на чужди вещи, поради желанието на подсъдимия да ги присвои. Още по-малко, да е
установена волята му за отнемането им за себе си. Установено е обратното –
обективната им липса.
Съдът следва да
оправдае подсъдимия поради недоказаност на обвинението по несъмнен начин само
когато е събрал и проверил всички необходими доказателства във връзка с
обвинението и е изяснил напълно всички обстоятелства, касаещи същото обвинение.
След изчерпване на всички процесуални средства за доказване на обвинението, ако
не се установи, че деянието е извършено от подсъдимия, съдът го признава за
невиновен и го оправдава не защото съмнението се тълкува в негова полза, а
защото обвинението не е доказано по несъмнен начин (в този смисъл Постановление
№ 6 от 4.V.1978 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7/87 г.; Решение № 196
от 1.VII.1991 г. по н. д. № 202/1991 г., ВК на ВС). В случая, тежестта да се
докаже обвинението по дела от общ характер, лежи върху прокурора и
разследващите органи. В настоящия случай, повдигнатото от БРП обвинение срещу
подсъдимия се базира основно на самопризнанията му в ДП и на показанията на
пострадалата св. П., относно броя и вида на откраднатите вещи, като липсват
други доказателства, които да могат да служат за изясняване на обстоятелствата
по делото и постигане на обективната истина. По делото не са събрани
процесуално допустими и годни доказателства, относно отнемането от подсъдимия
на вещи на пострадалата, които да установяват някаква съпричастност на
подсъдимия към извършването на инкриминираното деяние. Само въз основа на
обясненията на свидетелката П., която в някаква степен е заинтересована от
изхода на делото, тъй като е граждански ищец, но не е очевидец, не дават
основание на съда да направи единствено възможен извод, че този подсъдим е
извършител на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
С оглед на
установената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият Ш. не е
осъществявал от субективна и обективна страна състава на престъплението по чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„а” и „б”
от НК и не е отнемал чужди движими вещи: 5 (пет) чифта дамски ежедневни обувки
на обща стойност 112,50 лева (сто и дванадесет лева и петдесет стотинки), 2
(два) чифта дамски официални обувки на обща стойност 90,00 лева (деветдесет), 2
(чифта) дамски ботуши на обща стойност 81,00 лева (осемдесет и един), 1 (един)
чифт мъжки маратонки на стойност 45,00 лева (четиридесет и пет), 2 (два) чифта
мъжки боти на обща стойност 90,00 лева (деветдесет), 2 (два) чифта мъжки обувки
на обща стойност 72,00 лева (седемдесет и два), всички вещи на обща стойност
490,50 лева (четиристотин и деветдесет лева и петдесет стотинки) от владението
на на собственика Р.П.П.,***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои, поради което и на основание чл. 304 НПК го ОПРАВДА по така
повдигнатото му обвинение.
С оглед изхода
на делото, Съдът се произнесе по приетия за съвместно разглеждане граждански
иск, който отхвърли. На основание разпоредбата на чл. 190 ал. 1 НПК, разноските
по делото, в размер на 46.92 лева, остават за сметка на Държавата.
Воден от
гореизложеното и в същия смисъл, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала!
Секретар: М.К.