Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 06.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, III
граждански състав,
в публично заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 240 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е осъдителен иск от Г.М.Г. и Д.А.Г.
срещу „Агропионер” АД с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за лишаването им без правно
основание от ползване за периода 29.03.2013 г. – 29.03.2018 г. на около 300 кв.
м. от собствения им недвижим имот, а именно поземлен имот с идентификатор №
36110.27.521 по кадастралната карта и кадастралните регистри в землището на с.
Капитан Андреево, общ. Свиленград, местността „Малък чифлик”, с обща площ от
4 709 кв. м., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на
исковата молба – 29.03.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищците са
собственици в режим на съпружеска имуществена общност на поземлен имот с
идентификатор № 36110.27.521 по кадастралната карта и кадастралните регистри в
землището на с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, с площ от 4 709 кв. м.,
с начин на трайно ползване: нива, четвърта категория, в местността „Малък
чифлик”. Посочено е, че в съседство на процесния имот се намирал имот с
идентификатор № 36110.27.113, с начин на трайно ползване „лозе”, който бил
собственост на ответното дружество. Поддържат, че ответникът бил навлязъл без
тяхно разрешение в собствения им имот, като засадил в него лозови насаждения.
Тъй като ответното дружество било завзело част от около 300 кв. м. от притежавания
от тях имот, ищците били лишени без основание от възможността да използват
частта от имота си, върху която бил засаден лозовият масив, като това състояние
продължавало и към настоящия момент. Твърдят, че досега не били получавали
обезщетение за завземането на посочената част от собствения им имот. Поради
това претендират обезщетение за лишаване от ползване за периода от 29.03.2013
г. – 29.03.2018 г. По тези съображения молят да бъде уважен предявеният иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника „Агропионер” АД, в която излага
съображения за неоснователност на исковата претенция. Ответникът не оспорва, че
е собственик на имот с идентификатор № 36110.27.113, находящ се в съседство с
описания от ищците имот с идентификатор № 36110.27.521, както и че по време на
засаждането на лозовите насаждения в притежавания от него имот навлязъл в имот
с идентификатор № 36110.27.521, като върху площ от около 300 кв. м. от него
засадил лозови насаждения и от момента на засаждането на лозовите насаждения до
сега упражнявал фактическа власт върху засятата част. Поддържа, че ищците не
били собственици на описаната в исковата молба част от имот с идентификатор №
36110.27.521, засята с лозе, тъй като тази част от около 300 кв. м. била придобита
от ответника по силата на упражнявано давностно владение. Посочено е, че
ответното дружество започнало да владее посочената част от имота през юни 2007
г., а през март 2008 г. засадило 160 бр. лозови насаждения от сорта „Мерло”,
поставени били 39 бр. циментови колове, телена конструкция за лозите и капково
напояване. Счита, че по този начин подобрил посочената част от имота,
засаждайки трайни насаждения и започнал да го владее с намерение да го свои,
като това намерение било демонстрирано както по отношение на праводателя на
ищците, така и по отношение на самите тях, които никога не били във владение на
тази част от имота. При условията на евентуалност, оспорва размера на
претендираното от ищците обезщетение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Не е налице спор, а и от представените писмени
доказателства се установява, че ищците Д.А.Г. и Г.М.Г. са собственици в режим
на съпружеска имуществена общност на поземлен имот с идентификатор №
36110.27.521 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Капитан
Андреево, общ. Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-106/13.12.2016 г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „Малък чифлик”, с начин
на трайно ползване: нива. Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 1, том V, рег. № 5124, дело № 596/2011 г. по описа на нотариус
Митко Митев с район на действие РС Свиленград, Атанаска Василева Методиева е
продала на ответника „Агропионер” АД лозе, находящо се в землището на с.
Капитан Андреево, общ. Свиленград, местността „Малък Чифлик”, с площ от
10 000 кв. м., представляващо имот № 027113 по плана за земеразделяне.
По делото са изслушани съдебно-техническа, икономическа
и агрономическа експертизи, чиито заключения съдът кредитира като обективни и
компетентно изготвени. Според вещото лице по съдебно-техническата експертиза
гореописаните имоти имали обща граница. Поземлен имот с идентификатор №
36110.27.113 – собственост на ответника, бил засаден с трайно насаждение –
лозе. След извършените геодезически замервания експертът установил, че лозето
„застъпвало” и съседния имот на ищците, като в него били засадени лозови
насаждения на площ от 361 кв. м. Също така в този имот била изорана ивица земя,
разположена южно от най-южния ред лозово насаждение с площ от 335 кв. м. В
съдебно заседание вещото лице е уточнило, че тази външна ивица се използвала за
поддържането на лозовото насаждение, като по нея преминавала земеделска
техника.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза
се изяснява, че средната наемна цена на един кв. м. от процесния имот възлизала
на 0,02333 лв. на година.
Според вещото лице по съдебно-агрономическата експертиза
към настоящия момент възрастта на лозовите насаждения в поземлен имот с
идентификатор № 36110.27.521 възлизала на десет години и шест месеца. При
извършената справка в ТЗ на ИАЛВ – гр. Хасково експертът е установил, че бил
наличен Констативен протокол № ТЗ-Х 130/31.08.2008 г., съгласно който поземлен
имот № 36110.27.113 бил изцяло засаден с лозово насаждение. В съдебно заседание
вещото лице е уточнило, че тъй като проверката от представители на ИАЛВ била
извършена на 31.03.2008 г., лозите били засадени преди този момент.
Съдът даде вяра и на показанията на свидетелите Г.
Нашков, А.А., Г.К. и С.Х., преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК като
безпротиворечиви, последователни и житейски логични. Свидетелят Г. Нашков е
разказал, че на север от имота на ищците се намирал имотът на ответника. Спомня
си, че имало спор между страните, защото ответникът засял част от имота на
ищците. Според свидетеля тези спорове започнали още, когато ищецът Г.М.Г.
наследил имота от баща си, но от две-три години станали по-сериозни. Изложеното
от свидетеля Нашков се допълва от показанията на свидетеля А.А., който е
разказал, че ищецът Г.М.Г. искал ответното дружество да му заплаща наем за
завзетата част от собствения имот, но не му било заплатено нищо. Свидетелят А.
е изяснил, че тази година – м. август/м. септември, когато ходил да помага на
ищеца Г.М.Г. при брането на гроздето, видял, че били поставени белези, които
обозначавали лозовите насаждения в имота на ищците от тези на ответника. Според
свидетеля лозето в имота на ищците било изоставено от ответника, тъй като не
било обрано, а останалите редове в имота на ответника били обрани.
От показанията на свидетеля Г.К. се установява, че работел
в ответното дружество от 2003 г. и бил участвал в създаването на процесния
лозов масив. Спомня си, че лозето било засято в началото на м. март 2007 г.,
като от тогава се стопанисвало от ответника. Разказал е, че тази година било
очертано лозето, което е засято в имота на ищците и не брали грозде от него. В
тази насока са и показанията на свидетеля С.Х., който потвърждава, че лозето
било засято през м. март 2007 г. и от тогава се обработвало от ответното дружество.
Посочил е, че тази година от ответното дружество им наредили да отбележат
частта от имота на ищците. Тази част била предварително изорана, но не орязали
лозето.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Общата
хипотеза на неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице в случаите, когато
несобственик ползва недвижимия имот без правно основание за това, като по този
начин лишава собственика от възможността лично да си служи с него или да отдава
под наем имота и да реализира имуществена облага. В този случай от едни и същи
факти – ползването без правно основание от несобственика-ответник на собствения
недвижим имот на ищеца, произтича обедняването на ищеца, което се изразява в
лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да
го отдава под наем на другиго за процесния период от време, както и
обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот за
процесния период.
Размерът на дължимото обезщетение се изчислява на база сумата, с която
собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право
на собственост върху имота – наемната цена на този функционален тип имоти.
В
настоящия случай от заключението по назначената съдебно-техническа експертиза и
показанията на свидетелите съдът приема, че ответникът е ползвал част с площ от
361 кв. м. от имот с идентификатор № 36110.27.521 през исковия период, върху
която е засял лозови насаждения. Спорно е дали ищците са собственици на частта
от същия този имот, засята с лозя, доколкото ответникът е противопоставил
възражение, че я е придобил въз основа на давностно владение. В т. I от ППВС № 6/1974
г. е прието, че при разрешаване на въпроса дали чрез
осъществяваната върху имота фактическа власт се упражнява владение или държане,
следва да се изхожда от презумпцията на чл. 69 ЗС, като се изследва дали същата
не е оборена. Посочено е, че е възможно да е налице държане и когато
фактическата власт не се упражнява по силата на договори или други юридически
актове, ако лицето не държи вещта за себе си като своя. Действително
от показанията на свидетелите Г.К. и С.Х. се установява, че от м. март 2007 г.
до м. април 2018 г. ответното дружество е упражнявало фактическа власт върху частта от имота
на ищците, засята с лозови насаждения. Двамата
свидетели са изяснили, че през м. април 2018 г. били маркирани лозята,
разположени в имота на ищците, като след този момент ответникът спрял да ги
обработва и не прибрал реколтата. От своя страна, свидетелят А.А. е
категоричен, че тази година, когато отишъл заедно с ищеца Г.М.Г. да берат
грозде, останалите лозя, намиращи се в имота на ответника, били обрани. Поради
това съдът приема, че ответното дружество е освободило доброволно площта от
имота на ищците, засята с лозови насаждения. При тези доказателства и в
съответствие с цитираната по-горе задължителна съдебна практика настоящият
съдебен състав приема, че направеното от
ответника признание на правото на собственост на ищеца опровергава законовата
презумпция на чл. 69 ЗС, тъй като сочи, че към този момент той не се е считал
за собственик на имота. Владението обаче е не само осъществяване на фактическа
власт върху един имот, но и намерение да се свои този имот. След като е
маркирал и освободил спорната част от поземления имот, това означава, че
ответникът не я е считал за своя собственост, т. е. не е имал намерение да я свои. Правото
на собственост не се придобива по давност автоматично след изтичане на
определения в закона давностен срок. Необходимо е владелецът да се позове на
този придобивен способ чрез процесуални средства – предявяване на иск или възражение, или чрез
снабдяване с констативен нотариален акт, като при наличието на такова
позоваване правните последици – придобиване на правото на собственост, се
зачитат от момента на изтичане на срока по чл. 79, ал. 1 или 2 ЗС (в този смисъл ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. №
4/2012 г. на ОСГК на ВКС). Направеното обаче преди позоваването признание по смисъла на чл. 116,
б. „а” ЗЗД прекъсва
теченето на давността и заличава изтеклия дотогава период на владение. В такъв
случай, за да се приеме, че владелецът е придобил по давност вещта, е
необходимо до позоваването на този придобивен способ да е изтекъл предвидения в
чл. 79, ал. 1 или 2 ЗС давностен срок, считано от момента на прекъсването/признанието по чл. 116, б. „а” ЗЗД (така Решение № 361 от 25.02.2013
г. на ВКС по гр. д. № 1094/2011 г., I г. о., ГК). Поради това съдът намира, че ответникът не доказа, че е придобил по давност
посочената част от поземления имот. От това следва, че не е налице правно
основание за завладяването ѝ. Предвид всичко изложено, съдът приема, че
ответникът е използвал през периода 29.03.2013 г. – 29.03.2018 г. 361 кв. м. от
собствения на ищците поземлен имот, върху които са засадени лозя, като по този
начин е лишил последните от възможността да си служат с нея.
Ето защо, съдът счита,
че фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е
изпълнен, като в случая обогатяването на ответника се изразява в спестяване на
разходи за заплащане на наем, а обедняването на ищците – в пропуснатите от тях
наемоподобни доходи, които те биха получили при отдаване под наем на имота. Последните
следва да се определят съобразно действащите за
периода пазарни наемни цени за конкретния имот (В този смисъл Решение № 185 от 04.01.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 937/2017 г., III г. о., ГК). Поради това
съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците
обезщетение за ползваната част от процесния имот. Следва да се отбележи, че
обезщетение не се дължи за ивицата земя с площ от 335 кв. м., която според
вещото лице по съдебно-техническата експертиза е обслужвала лозовия масив, тъй
като съдът не е сезиран с искане в тази насока. В исковата молба се претендира
обезщетение за ползване единствено на площта, върху която са засадени лозови
насаждения, като не са въведени твърдения, че ответникът използва и реда,
преминаващ покрай южната граница на лозовия масив. В разглеждания случай ищците
могат да претендират само това, с което имуществото им е намаляло, поради което
обезщетението по чл. 59 ЗЗД се определя като разлика между обедняването на
ищеца и обогатяването на ответника и тази разлика трябва да бъде определена от
съда с оглед на установените факти. Ето защо, размерът на обезщетението следва
да се определи на база на наема за процесния имот, като се вземе предвид неговото
предназначение на земеделска земя. Поради това, като съобрази заключението на
съдебно-икономическата експертиза, съдът намира, че дължимото обезщетение за
периода 29.03.2013 г. – 29.03.2018 г. за ползването на 361 кв. м. от собствения
на ищците поземлен имот възлиза на 42,10 лв. Именно с тази сума, която
ответникът би дължал като наем за процесния период, той се е обогатил. Със
същата сума ищците са обеднели, тъй като не са могли да реализират приходи в
размер на наемната цена за тази част от имота.
По
тези съображения съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищците сумата от 42,10 лв., представляваща обезщетение за лишаването им без
правно основание от ползване за периода 29.03.2013 г. – 29.03.2018 г. на 361
кв. м. от собствения им недвижим имот, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на подаване на исковата молба – 29.03.2018 г., до окончателното
изплащане на вземането, като до пълния предявен размер от 1000 лв. искът следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По
разноските:
Съдът,
като съобрази фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че са
проведени пет съдебни заседания, намира, че заплатените от страните адвокатски
възнаграждения не са прекомерни. Сторените от ищците разноски съобразно
уважената част от иска възлизат на 46,31 лв., а тези на ответника с оглед
отхвърлената част от иска – на 589,24 лв. От това следва, че по компенсация на ответника
следва да се присъдят разноски на стойност 542,93 лв.
Така
мотивиран, РС Свиленград
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Агропионер”
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.М.Г.,
ЕГН: **********, и Д.А.Г., ЕГН: **********, и двамата с адрес: с. Капитан
Андреево, ул. „Бяло море” № 14, общ. Свиленград, по иска с правно основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД сумата от 42,10 лв., представляваща обезщетение за лишаването им
без правно основание от ползване за периода 29.03.2013 г. – 29.03.2018 г. на
361 кв. м. от собствения им недвижим имот, а именно поземлен имот с идентификатор № 36110.27.521 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, находящ се в местността
„Малък чифлик”, с обща площ от 4 709 кв. м., ведно със законната лихва
върху тази сума от подаване на исковата молба – 29.03.2018 г., до окончателното
изплащане на вземането, като за разликата над сумата от 42,10 лв. до пълния
предявен размер от 1000 лв. ОТХВЪРЛЯ
иска.
ОСЪЖДА Г.М.Г., ЕГН: **********,
и Д.А.Г., ЕГН: **********, и двамата с адрес: с. Капитан Андреево, ул. „Бяло
море” № 14, общ. Свиленград, да заплатят на „Агропионер” АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 542,93 лв., представляваща
сторени пред първата инстанция разноски.
Присъдената сума в полза на Г.М.Г. и Д.А.Г.
може да бъде платена по следната банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, с титуляр Г.М.Г..
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: