Р Е Ш Е Н И Е
№ 132
гр. Габрово, 22.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 68 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона
за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Производството е образувано по жалба на В.М.А. с посочен
постоянен адрес *** против мълчалив
отказ на Кмета на Община Долна баня по заявление за предоставяне на достъп до
обществена информация, подадено по електронна поща на 08.02.2020 година.
В жалбата е посочено, че в случай на издадено изрично решение за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация и същото е изпратено по пощата с обратна разписка и не е получено до момента от заявителя, оспорва се и постановеният изричен отказ поради неговата неправилност и незаконосъобразност по аргументи, за които се прави искане да бъдат изложени впоследствие. Прави се искане до съда за отмяна на мълчаливия или евентуално изричния отказ на Кмета на Община Долна баня или упълномощено от него лице за предоставяне на достъп до обществена информация, поискана с процесното заявление от 08.02.2020 година. Претендира се присъждане на направените по делото разноски – държавна такса в размер на 10 /десет/ лева, както и присъждане в полза на адв. М.А., процесуален представител на жалбоподателката, на възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 500 /петстотин/ лева.
В открито съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява.
Ответната страна Кмет на Община Долна баня не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по оспорването.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ. Местната компетентност на настоящия съд да разгледа процесния спор е обусловена от разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 08.02.2020 година /събота/ в 23:58 часа по електронна поща В.М.А. *** баня заявление за предоставяне на достъп до обществена информация /л. 7/.
Ответната страна е представила по делото писмо с изх. № 126600-8821 от 09.06.2020 година, подписано от зам.-директор на ГДБОП – МВР /л. 16/, според което на 29.10.2019 година в ГДБОП е заведен сигнал за осъществен нерегламентиран достъп до сървъра на Община Долна баня и заразяване с криптовирус; информацията, намираща се на сървъра е била криптирана и не е могло да бъде възстановена, а към момента не съществува решение за декриптиране.
По подаденото заявление липсва произнасяне, а по предприето в срок оспорване на мълчалив отказ е образувано настоящото съдебно производство.
Със
ЗДОИ се уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до
обществена информация и с повторното използване на информация от обществения
сектор – аргумент от чл. 1 от закона. Правото на достъп до обществена
информация е институт, легално определен в чл. 2, ал. 1 и въведен с цел да може
търсещият информация, чрез получената такава, да си състави собствено мнение за
дейността на задължения по закон субект. Повторното
използване на информация от обществения сектор като правен институт е легално
определен с чл. 2а, ал. 1 от закона и регулира използването на съществуваща в
обществения сектор информация за търговски или нетърговски цели, различни от
първоначалната цел, за която е била създадена тя в рамките на правомощията или
функциите на организация от обществения сектор.
Изхождайки от така посоченото разграничение на двата правни института, може да се счете, че искането на А. за предоставяне на информация е такова по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ.
Съгласно легалната дефиниция на чл. 2,
ал. 1 от ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения
живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят
собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Видно от
данните в процесното заявление и от поведението на оспорващата в хода на
настоящото производство, искането на информацията, визирана в процесното заявлението,
касаеща сключените през периода 2017-2019 година нетрудови договори
/граждански, консултантски, посреднически, преводачески и други/ за
предоставяне на услуги на обща стойност над 1000 лева без ДДС, с изключение на
тези, сключени по реда на Закона за обществените поръчки – предоставяне на
копия от договорите, свързаните с тях документи, отнасящи се
до вида и количеството на предоставените по договорите услуги, и заплатеното
възнаграждение, причини за сключване на договорите, критерии за избор на
контрагентите и припокриване на предмета на договорите със задължения на наети
по трудово правоотношение служители в общината, не обслужва целта, посочена в
закона, и удовлетворяването на искането не би спомогнало на заявителя да си
състави информирано мнение за дейността на публичноправния субект – в случая
Община Сапарева баня. Правото да се получава обществена информация гарантира
осведомеността на гражданите за протичащите обществени процеси, поради което е
недопустимо да се упражнява за постигане на цел, извън посочената от закона. В
хода на настоящото производство не се доказа, че процесната информация се иска
именно с цел съставяне на информирано мнение. Не са налице каквито и да било
данни за обективна причина, провокирала оспорващата да желае да си състави
собствено мнение за дейността на Община Долна баня, като липсват данни за
каквато и да било обвръзка между личността на заявителката и посочената община.
Правото за търсене, получаване и разпространяване на информация, разписано както в чл. 10 от КЗПЧОС, така и в чл. 41, ал. 1 от КРБ е законово установено и защитено право, но не е абсолютно. ЗДОИ създава правни гаранции за упражняване на конституционното право на гражданите на достъп до информация, но реализирането му е ограничено с оглед гарантиране на сигурността на обществото и държавата. Възпроизвеждайки предписанията на чл. 41, ал. 1, изр. 2 от КРБ, в разпоредбата на чл. 5 от ЗДОИ изчерпателно са изброени интересите, които се защитават чрез ограниченията, а именно: националната сигурност, обществения ред, правата и доброто име на другите лица, народното здраве и моралът.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДОИ основните принципи при осъществяване правото на достъп до обществена информация са: 1. откритост, достоверност и пълнота на информацията; 2. осигуряване на еднакви условия за достъп до обществена информация; 3. осигуряване на законност при търсенето и получаването на обществена информация; 4. защита на правото на информация; 5. защита на личните данни и 6. гарантиране на сигурността на обществото и държавата.
Във връзка с осигуряването на законност при търсенето и получаването на обществена информация в процесния случай следва да се отбележи и това:
На настоящия съдебен състав е служебно известно, че по жалби на В.А.А., насочени към оспорване на мълчалив/изричен отказ за предоставяне на информация по заявления, идентични по съдържание с процесното, в Административен съд – Габрово от м. февруари 2020 година до момента са образувани 74 /седемдесет и четири/ дела. По всички от тях жалбите са подадени чрез адв. М.А.А. от САК, като са представени пълномощни и договори за правна защита и съдействие, които не са от т.нар. кочан, а по отношение на договореното възнаграждение в договорите е посочено, че същото е безплатно – на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата /л. 5/, съгласно която разпоредба адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на близки, като по част от делата задължените субекти са установили, че в случая е налице роднинска връзка майка – син.
В производството по издаване на индивидуален административен акт в хипотезата на сезиране на администрацията и съответно възникване на административното правоотношение, инициативата е предоставена на волята на гражданина или съответната организация по аргумент от чл. 24, ал. 1 от АПК. Сезиращия субект не е ограничен в преценката си кога и при какви обстоятелства да упражни това свое право в рамките на съответната норма, регламентираща възникване на административно правоотношение, но е длъжен да упражнява правото си добросъвестно и с цел постигане на предвидените и гарантирани от закона цели, а не с цел накърняване на права или законни интереси на други – аргумент от чл. 57, ал. 2 от КРБ във връзка с чл. 6, ал. 1 от ЗДОИ. Упражняването на права от субект на вече възникнало административното правоотношение е предоставено на преценката и волята на правоимащия субект. В процеса на развитие на това правоотношение носителят на правото на жалба срещу издаден индивидуален административен акт е свободен да прецени дали и кога да го упражни и въобще дали да го упражни. Затова подаването на жалба срещу административен акт, само по себе си, поначало е правомерно, но не изключва възможността от злоупотреба както с това право, така и с възникнало в резултат на неговото упражняване всяко съдопроизводствено действие. Злоумишленото действие не е оставено от законодателя без последици, които са посочени в чл. 3 от ГПК, а съдът е длъжен да отхвърли искане, след като установи, че то по същество представлява злоупотреба с право. Същественото и относимо към настоящия казус е определянето на злоупотребата с право като противоправен акт. Така злоупотреба с право ще е налице когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други, както и когато правото е упражнено в противоречие с обществения интерес. Преценката за това дали е злоупотребено с дадено право от участник в конкретно съдебно производство е на решаващия съд, който се основана на изследване на събраните в съответния казус доказателства, но не фрагментарно, а в тяхната съвкупност. Спрямо административното правораздаване следва да се отбележи, че правото на жалба на гражданина/организацията/ не касае признаване на право /лично или публично/ на този субект, което той има срещу администрацията/държавата/, а правото да наложи изпълнението на действаща правна норма във връзка с издаден административен акт, действие или бездействие на администрацията, чрез правораздавателния орган в лицето на съответния съд. В обобщение, недобросъвестното упражняването на това право, когато то има за последица възникването и упражняването на процесуални права в съответно съдебно производство, може да има за последица увреждане на законни интереси на другите страни в производството. Настоящият съдебен състав намира, че в случая се касае именно за злоупотреба с право, като цялата поредица от действия, предприети от заявителката или от нейно име, целят образуване на голям брой съдебни производства, в рамките на които да бъде заявена претенция за присъждане на възнаграждение за адвокат, което с оглед конкретните данни по делото би довело до обогатяване на оспорващата страна в лицето на процесуалния ѝ представител за сметка на увреждане /обедняване/ на насрещната страна в производството, като присъждането на адвокатското възнаграждение е единственият преследван резултат, а не съставяне на собствено мнение за дейността на задължения по закон субект.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира процесното оспорване за неоснователно и недоказано, упражнено в хипотезата на злоупотреба с право, поради което следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора, както и поради факта на констатирана злоупотреба с право, искането за присъждане на разноски и възнаграждение за адвокат не следва да бъде уважавано.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.М.А. с посочен постоянен адрес *** против мълчалив отказ на Кмета на Община Долна баня по заявление за предоставяне на достъп до обществена информация, подадено по електронна поща на 08.02.2020 година.
На основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ решението не подлежи на касационно оспорване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: