Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 13.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на осми
юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 2421 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена от А.И.А. искова молба, с която моли ответникът З. „А.“ АД да бъде
осъден да му заплати сумата от 143 000 лева, представляваща обезщетение по
застраховка „Каско на МПС“ за настъпили имуществени щети по застрахования при
ответника л.а. „Лексус“, модел „RC-F“, ведно със законната лихва от датата на
подаването на исковата молба до окончателното изплащане и законна лихва върху
главницата за периода от 14.06.2016 г. – 24.02.2017 г. в размер на
10 189.23 лева.
Твърди,
че на 11.08.2015 г. сключил с ответника договор „КАСКО“ и „ЗЛОПОЛУКА“ за л.а.
„Лексус“, модел „RC-F“ с ДК № СВ ******при застрахователна сума от 166 000
лева. В деня на сключване на договора била изплатена цялата стойност на
застрахователната премия.
Около
03.30 часа на 19.02.2016 г. водачът Б. К.Н.при управление на собствения му
автомобил по околовръстен път в посока бул. „Симеоновско шосе“ към бул.
„България“, на кръговото кръстовище с бул. „Черни връх“, поради движение с
несъобразена с релефа на местността скорост, самокатастрофирал в крайпътна
мантинела. Настъпило застрахователно събитие „тотална щета на цялото МПС“.
Ищецът
представил на застрахователя З. „А.“ АД всички документи и информация за
определяне и изплащане на застрахователното обезщетени. С писмо от 14.06.2016
г. ответникът отказал изплащане на обезщетението, тъй като събитието не
представлявало покрит от застрахователя риск, поради проявена от водача груба
небрежност, предизвикала застрахователното събитие. Превозното средство било
напълно повредено.
Ищецът
твърди, че управлението на превозното средство с несъобразена скорост не
представлявало груба небрежност по смисъла на т. 17 от общите условия. Съгласно
чл. 211, ал. 1 от КЗ (отм.), отказът да се заплати застрахователно обезщетение
бил допустим единствено при умишлено причиняване на застрахователното събитие
от застрахования или от третото ползващо се лице. Поради това твърди нищожност
на разпоредбата на т. 14.5 от раздел ІV на ОУ.
Ответникът
е подал отговор, в който оспорва иска. Водачът Б. Н. управлявал автомобила със
скорост, два пъти по-висока от разрешената и тъй като не спазил предписанията
на компетентните органи, налице бил изключен риск по смисъла на т. 14.11 от
раздел ІV на ОУ.
Евентуално
възразява за редуциране на претендираното обезщетение и сваляне на МПС от
регистрация в КАТ като условия за получаване на плащане на обезщетението.
Оспорва
и размера на претенцията, тъй като следвало да се приспадне стойността на
запазените части.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен преди 01.01.2016 г. договор за имуществено застраховане. За л.а. „Лексус“,
модел „RC-F“, рама № ********* е имало валидно сключена застраховка „Каско и
злополука“, кауза „П“ (пълно каско) с ответното дружество, което се е задължило
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума настъпването
на застрахователно събитие.
За да възникне
правото по чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) следва се докаже наличието на следните
кумулативно дадени предпоставки: валидно застрахователно правоотношение между
страните по договор за имуществено застраховане за обект, по отношение на който
е настъпило застрахователно събитие в срока на действие на договора и
изпълнение на задълженията на застрахования, произтичащи от закона и договора
за уведомяване на застрахователя и предоставяне на необходимите документи и
съдействие.
В случая не се
спори, че между страните е налице правоотношение по договор за имуществено
застраховане на МПС марка „Лексус“, модел „RC-F“ и че за настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск собственикът е уведомил З.
„А.“ АД на 19.02.2016 г. и е поискал заплащане на застрахователно обезщетение.
Не се спори и по постановен от ответника отказ.
Спорният по делото
въпрос е дали самокатастрофирането на процесното превозно средство представлява
покрит риск.
По
делото са приети Общи условия за застраховка на моторни превозни средства
(„Каско“), като по клауза „Пълно каско“ застрахователят покрива пълна загуба
или частична щета на застрахованото МПС, причинени от всички рискове в клаузите
„М“ (минимално каско), „Ч“ (частично каско) и „К“ (кражба).
Според
заключението на изслушаната и приета по делото съдебна авто-техническа
експертиза, на 19.02.2016 г. около 03.30 часа в гр. София по околовръстен път в
посока от „Симеоновско шосе“ към бул. „България“ по локалното двулентово платно
към кръговото кръстовище с бул. „Черни връх“ се приближавал л.а. „Лексус“,
модел „RC-F“ с ДК № СВ ******със скорост 78 км/ч, при разрешена до 40 км/ч.
Поради високата скорост автомобилът навлязъл в кръговите ленти, завил и се
врязал в мантинелата на кръга диагонално под ъгъл. След като с предно ляво
колело се качил на бордюра, ударил с преден ляв ъгъл мантинелата, като разрушил
връзката между двете хоризонтални шини и я разкъсал. Изкъртил П-образно стълбче,
което повалил на тротоара; отблъснал с предна дясна част мантинелата и повалил
второ стълбче; огънал края на мантинелата на 135 градуса и отдела около 8 м от
нея. От втория удар автомобилът придобил ротация в посока на часовниковите
стрелки и остатъчната си кинетична енергия се придвижил по затревената вътрешна
част на кръга, изминал 32 м и се спрял, завъртян на 90 градуса в мястото,
където бил намерен от полицейския патрул.
Като
причина за произшествието вещото лице сочи субективните действия на водача,
който не се съобразил с предупредителните и задължителни знаци; не намалил
скоростта и не спрял на стоп-линията си пред знак СТОП преди да извърши десен
завой, а навлязъл в кръстовището със скорост около 78 км/ч в кръстовището,
което направило невъзможно извършването на десния завой.
При така
даденото заключение се установява, че е настъпил предвиден в т. 8.3. от ОУ риск
- авария, произлязла от сблъскване на превозното средство с неподвижни
предмети.
В причинна връзка
с произшествието е поведението на водача Б. Н., който е нарушил задължението си
да се движи с позволената за пътния участък скорост и да спазва пътните знаци и
маркировка.
В случая
поведението на водача Н. се характеризира именно като проява на груба
небрежност по смисъла на раздел ХVІІІ, т. 17 от ОУ. В т. 17 не са изчерпателно изброени
действията на водачите на МПС, а са примерно посочени, видно то нейната
редакция. Грубата небрежност е определена като самонадеяно поведение и/или
неполагане на минимално дължимата грижа за предпазване на застрахованото МПС от
вреди. Действително, не всяко превишение на позволената за съответния пътен
участък скорост, в резултат на което е настъпила вреда за превозното средство
води до отпадане на отговорността на застрахователя по имуществено
застраховане. Когато обаче тази скорост е превишена почти два пъти над
позволената за пътния участък и в причинна връзка с нея са нанесените значителни
материални щети на обществено имущество поради неколкократни удари в неподвижни
предмети, това поведение на водача сочи на необоснована самоувереност,
граничеща с лекомислие. След като не се установява Н. да е неправоспособен,
предполага се, че е запознат както с органите за управление на автомобила, с техните
функции и възможности, така и с начина, по който водачът следва да борави с тях
така, че да не застрашава живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди. Управлението на МПС е дейност, представляваща източник на
повишена опасност и правоспособността се придобива при строго определени
изисквания. Именно поради възможността водачите да реализират поведение при
упражняване на тази високорискова дейност, законодателят е установил подробни и
ясни правила за движение по пътищата, а основният състав на транспортното
престъпление предвижда непредпазливостта като форма на вина за извършване на
противоправно деяние.
Докато
самонадеяността е подвид на непредпазливостта по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК, гражданското право поставя по-високи изисквания към поведението на
субектите и то се състои в неполагане не на дължимата, а на каквато и да било
грижа. Даденото в дефиницията на т. 17 от раздел ХVІІІ от ОУ определение във
втората му част пояснява именно това – неполагане и на минималната грижа за
предпазване на превозното средство от вреди. Вещото лице доц. А. е заключил, че
критичната скорост, с която е възможно да се извърши десен завой с отлагане на
следи от странично занасяне, без да се достига до бордюра и мантинелата на
кръга е 46 км/ч и че при скорост от 78 км/ч извършване на десния завой е
невъзможно, поради което скоростта на л.а. „Лексус“ е в причинна връзка с настъпилото
ПТП.
Не на
последно място, за да приеме, че е налице грубо небрежно действие, обусловило
настъпването на инцидента, съдът съобрази и пътната сигнализация, знаци и
указателни табели:
1. знак
В26, ограничаващ скоростта до 60 км/ч и знак А12 „Участък с неравности по
платното за движение“, разположени на 124 м преди стоп линията;
2. знак
В26 за ограничение на скоростта до 40 км/ч и знак А29 „Кръстовище с кръгово
движение“ на 75 м от стоп линията, положена изкуствена оцветена неравност на 30
м преди линията;
3. знаци
Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и Г12 „Кръгово движение“
на самата стоп линия.
При тези
данни твърдяното от ищеца „случайно деяние“ е изключено. Касае се за грубо погазване
на правилата за движение по пътищата, което водачът Н. си е позволил. В нито
един момент той не е проявил колебание в „правилността“ на своите действия,
който извод се подкрепя от липсата на каквито и да било спирачни следи преди
удара в мантинелата. Според описания механизъм на произшествието проявената
„груба небрежност“ граничи с умишлено увреждане.
По така
изложените съображения, съдът намира за основателно възражението на ответника,
че е налице изключен риск по смисъла на т. 14.5 от раздел ІV на ОУ – не се
покриват пълна или частична щета на застрахованото МПС, причинено с груба
небрежност на трето ползващо МПС лице, чиито действия са предизвикали
застрахователното събитие.
При този
извод на съда следва да се обсъди възражението на ищцовата страна за нищожност
на разпоредбата на т. 14.5 поради противоречието й с чл. 211, т. 1 от КЗ (отм.).
Нормата предвижда, че застрахователят може да откаже плащане на обезщетение
само при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или
от трето ползващо се лице. В случая нито се твърди, нито се установява да е
налице умишлено поведение от страна на водача Б. Н.. Касае се за при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор, неразделна част от
който са общите условия – за спазване на правилата за движение по пътищата,
което е предвидено в ЗДвП и в т. 50.5 от раздел ХІ от ОУ. Налице е и втората
предпоставка по чл. 211, т. 2 от КЗ – в случая неизпълнението е значително с
оглед интереса на застрахователя. Правилна е преценката на З. „А.“ АД, че не се
дължи застрахователно обезщетение, в приложение на принципа за недопустимост да
се черпят права от противоправно поведение.
Предявеният
главен иск и обусловената от него акцесорна претенция са неоснователни и
подлежат на отхвърляне, с присъждане на разноски по списък, представен и приет
в съдебното заседание на 01.12.2017 г. – 5 784.72 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от А.И.А., ЕГН ********** срещу З. „А.“ АД, ЕИК*********искове с
правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.), за заплащане на сумата от
143 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета № 10016030105411,
образувана за настъпило застрахователно събитие „авария, произлязла от
сблъскване с неподвижни предмети“ на л.а. „Лексус“, модел „RC-F“ с ДК № ********и
с правно основание чл. 86, ал. 1 от КЗ (отм.) за сумата от 10 189.23 лева
мораторна лихва върху главницата от 143 000 лева за периода 14.06.2016 г.
– 24.02.2017 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, А.И.А., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на З. „А.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 5 784.72 лева разноски за
производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: