Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе,
20.10.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII –
ти граждански състав, в открито заседание на двадесети септември през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Дарина И., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3588 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените
в обективно и субективно съединение искове са с правно основание чл.31, ал.1
вр.чл.44 от ЗЗД, чл.29 вр.чл.44 от ЗЗД, чл.42, ал.2 от ЗЗД и чл.108 от ЗС.
Ищцата
Н.К.М. твърди, че на 17.04.2013 г. упълномощила своя брат – ответника С.К.Т. с
пълномощно с едновременно удостоверени подпис и съдържание съответно с рег. № 872 и рег. № 873, т.I, акт № 20/17.04.2013
г. на нотариус В.А., с район на действие РРС. По силата на даденото пълномощно
ответникът имал право я представлява като от нейно име и за нейна сметка продава,
дарява, заменя и прехвърля на когото намери за добре и на каквато цена договори
собствените й ¾ идеални части от недвижим имот, находящ се в гр.Русе,
ул.”Сакар планина” № 36, вх.2 и представляващ апартамент № 3, с идентификатор
63427.5.634.1.6, със застроена площ от 81,68 кв.м., заедно с избено помещение №
3 с площ от 11,47 кв.м. и таванско помещение № 3 с площ от 26,64 кв.м. и 6,029
% идеални части от сградата и от отстъпеното право на строеж. Ищцата сочи, че
от дълги години страда, а и към датата на упълномощителната сделка също е
страдала, от хронично душевно заболяване – параноидна шизофрения, което не й е
позволявало да разбира правните последици на сделката и да ръководи съответно действията
си. В условията на евентуалност сочи, че нейният брат използвал състоянието й
като възбудил у нея невярната представа, че пълномощното се дава за продажбата
на идеални части от друг, различен имот, а именно за такъв, оставен им по
наследство от баща им – този в бл.”Нягол”, ж.к.”Здравец-изток” в гр.Русе. С
нотариален акт № 178, т.I, рег. № 2307, д. №
147/ 18.04.2013 г. на нотариус Иглика К.,*** действие РРС, ответникът С.Т.,
действащ като пълномощник на ищцата по силата на описаното по-горе пълномощно,
продал нейните ¾ идеални части от процесния имот на ответника Ю.Т.М. по
време на брака му с ответницата Й.С.М., сключен с акт № 128/ 01.05.2011 г. на
Община Русе. Ищцата твърди, че имотът се намира във фактическата власт на
купувача и неговата съпруга, който факт не се оспорва от страна на последните.
Моли съда да постанови решение, с което да унищожи упълномощителната сделка
поради това, че е извършена без тя, като упълномощител, да може да разбира и да
ръководи действията си (чл.31, ал.1 от ЗЗД). В условията на евентуалност ищцата
моли съда да унищожи същата едностранна сделка поради умишленото й въвеждане в
заблуждение от страна на пълномощника – брат й С.Т., относно това за продажбата
на кой имот се дава пълномощното (чл.29 от ЗЗД). С евентуално съединените
помежду си искове за унищожаване на пълномощното е кумулативно съединен и установителен иск (чл.42, ал.2 от ЗЗД), за прогласяване
недействителността на договора за продажба, сключен с нотариален акт № 178, т.I, рег. № 2307, д. №
147/ 18.04.2013 г. на нотариус Иглика К.,*** действие РРС, до размер на
продадените ¾ идеални части, собственост на ищцата, с оглед отпадналата с
обратна сила представителната власт на пълномощника поради унищожаване на
пълномощното. С така посочените искове кумулативно съединен е и ревандикационен
иск (чл.108 от ЗС) - за признаване за установено по отношение на ответниците Ю.
и Й. М., че ищцата е собственик на ¾ идеални части от процесния имот и
осъждането им да й предадат владението върху посочените идеални части от имота.
В срока по чл. 131,
ал.1 от ГПК ответникът Ю.Т.М., чрез процесуалния си представител, е депозирал
писмен отговор, в който оспорва предявените срещу него и съпругата му искове по
чл.42, ал.2 от ЗЗД и чл.108 от ЗС. Възразява, че исковете са недопустими, тъй
като са предявени при липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка
за тяхната редовност и допустимост, доколкото към момента на предявяването им
ищцата е била процесуално недееспособна и не е разполагала с възможността да
извършва процесуални действия нито лично, нито чрез упълномощен представител.
Сочи, че назначаването впоследствие на особен представител на ищцата не
валидира извършените от нея нередовни и недопустими процесуални действия. В
становището си по основателността на предявените искове ответникът заявява, че
към момента на извършване на упълномощителната сделка ищцата е била напълно
способна да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи
действията си. Твърди, че нито той, нито пълномощникът на ищцата по сделката или
трето лице са я въвеждали в заблуждение относно това кой конкретно имот ще се
продава. Поддържа, че чрез действията по получаване по собствената си банкова
сметка ***ващото разпореждане с тези средства ищцата е потвърдила действията, евентуално
извършени без представителна власт, от пълномощника й по договора за продажба.
Сочи, че владее имота на правно основание, тъй като продавачът С.Т. надлежно му
е прехвърлил собствената си ¼ идеална част от имота. В условията на
евентуалност, ако предявеният ревандикационен иск бъде уважен, прави възражение
за право на задържане върху процесния имот, до връщане на преведената по
банковата сметка на ищцата част от продажната цена в размер на 20000 лева. Моли съда да прекрати производството като
недопустимо, респ. да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове
като неоснователни. Претендира и направените деловодни разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира следното:
Неоснователно е
възражението на ответника Ю.М., според което исковата молба е нередовна, като
подадена от процесуално недееспособно лице, която нередовност не е била
своевременно отстранена, поради което производството по делото следвало да бъде
прекратено.
Макар в действащия
ГПК да не е изрично посочено (срв. чл.25, ал.1 от ГПК (отм.), процесуалната
дееспособност на страните действително е абсолютна положителна процесуална
предпоставка, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно. Това
следва от служебното задължение на съда по чл.7, ал.1 и чл.101, ал.1 от ГПК да следи за надлежното извършване на
процесуалните действия от страните. Порокът на исковата молба, подадена от
процесуално недееспособна страна лично или чрез упълномощен от нея
представител, обаче е отстраним. Недостатъкът следва да бъде отстранен като
настойникът подпише, съответно попечителят приподпише исковата молба (чл.28,
ал.2 и ал.4 от ГПК). Поправянето на тази нередовност прави исковата молба, а и
последващите процесуални действия, извършени от недееспособната страна, редовни
от деня на нейното подаване, респ. извършването на действията, а не от деня на
отстраняването на нередовността – чл.129, ал.5 и чл.101, ал.2 от ГПК.
В разглеждания
случай обаче депозираната искова молба и извършените последващи процесуални
действия по делото, до назначаването на особения представител на ищцата с
определение от 06.07.2017 г., не са нередовни, за да се налага да се процедира
по посочения начин. И това е така, защото всички пълнолетни лица разполагат с
обща процесуална дееспособност – чл.28, ал.1 от ГПК. Те могат да извършват и да
приемат валидно всякакви процесуални действия по всякакви дела. До влизане в
сила на решение за поставяне под запрещение на пълнолетното физическо лице, то
е дееспособно, макар и да страда от психическо заболяване. Съдът не разполага с
възможността инцидентно в исков процес да отрече процесуалната дееспособност на
страната, ако тя не е поставена под запрещение (вж. в този смисъл § 30, т.II „Българско гражданско процесуално
право” Сталев, Ж. и колектив, София, 2012, както и съдебната практика - решение № 629 от 13.X.1989 г. по
гр. д. № 520/89 г., II г. о., решение
№ 146 от 18.03.2002 г. на ВКС по гр. д. № 722/2001 г., I г. о. и др.).
Разбира се, законът
не се дезинтересира от обстоятелството, че страната може да страда от душевно
заболяване, което би съставлявало основание за поставянето й под запрещение. За
да я предпази от евентуалните неблагоприятни правни последици от процесуалните
й действия, законът предвижда в тези случаи производството по делото да бъде
спирано – чл.229, ал.1, т.3 от ГПК. В
този случай обаче, за разлика от процесуалните действия, извършени от едно вече
поставено под запрещение лице, извършените до спирането на производството
действия следва да се считат редовни. Този извод не противоречи и на
задължителната практика на ВКС по приложението на чл.229, ал.1, т.3 от ГПК (вж.
определение № 414 от 5.10.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 423/2012 г., II г. о. и
определение № 747 от 16.10.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4677/2014 г., III г.
о., ГК), според която спирането на производството настъпва със самото
осъществяване на предвидения от закона факт, без да е необходимо позоваване от
страната, респ. да е направено искане или да е налице разпореждане на съда като
при установяване на недееспособността на ищеца съдът следва да спре производството
по делото до назначаването на настойник или попечител на същия. Във второто
цитирано определение на ВКС се приема, че съдът следва да спре производството
по делото, когато установи, че страната преди
или по време на процеса е станала недееспособна. С други думи дори и да бъде
установено, че основанието за спиране (недееспособността на ищцата) е
съществувало още преди образуването на производството по делото и по време на
депозиране на исковата молба, то последицата от това ще е, че производството ще
бъде спряно, което спиране има действие занапред, без извършените процесуални
действия да се заличават като недопустими, респ. да се дисквалифицира тяхната
редовност.
Поредността при
разглеждане на евентуално съединените искове за унищожаемост на
упълномощителната сделка от 17.04.2013 г. следва от самото естество на
основанията, на които тези искове са предявени. Възможността на едно лице да
разбира и да ръководи действията си при сключването на сделката, т.е.
принципната възможност то да формира съзнание относно правните й последици,
обективно обуславя и възможността у лицето да бъдат формирани неверни представи
относно същия договор в резултат на умишлените действия на друго лице. При
измамата е налице било умишленото укриване на факти от действителността, било
тяхното изопачаване или поддържане на невярната престава на насрещната страна.
Общото между всичките й проявни форми е, че въведената в заблуждение страна все
пак е принципно способна правилно да формира представи за действителността,
макар и тези представи да са несъответни на действителното положение именно
поради измамата. Разбира се, способността да се разбират или
ръководят действията има своите степени, поради което в някои случаи тази
ограничената способност те да се разбират или ръководят може да улесни
извършването на измама. С оглед обаче на изложените принципни съображения съдът
намира, че първо
следва да бъде разгледан искът по чл.31, ал.1 от ЗЗД, а само в случай, че той
бъде намерен за неоснователен – и искът по чл.29 от ЗЗД.
При съобразяване на
доказателствата по делото съдът намира иска по чл.31, ал.1 вр.чл.44 от ЗЗД за
унищожаване на упълномощителната сделка безспорно основателен. По делото са
приети заключенията на две съдебно-психиатрични експертизи, които по
категоричен начин сочат, че към датата на подписване на пълномощното (месец
април 2013 г.) ищцата не е могла да разбира и да ръководи действията си.
Последната се води на диспансерен учет в ЦПЗ – Русе от 1983 г. с диагноза
„шизофрения-параноидна форма” като до датата на изготвяне на заключенията
същата е била хоспитализирана общо 39 пъти с посочената диагноза.
Инвалидизирана е от психиатрична ТЕЛК – Русе. Установено е, че в периодите
извън стационар състоянието й се характеризира с наличие на постоянна
халюционаторно-параноидна симптоматика на фона на дълбока личностнова промяна.
Терапевтичните ремисии при ищцата са непълни и през тях
параноидно-халюцинаторните преживявания персистират. Годността на последната да
организира логическата оперативност на мисленето си и да използва по съразмерен
начин придобития социален опит е болестно затормозена. Заключенията на вещите
лица се подкрепят от медицинската документация, приета по делото в качеството
на писмени доказателства, както и от показанията на св.Д.Д., който, за разлика
от свидетелите, посочени от ответника М. – св.Г.Й., св.А.Р. и св.В.А., има
трайни впечатления от поведението на ищцата и нейното състояние, а не
епизодични такива – само по повод на подготвянето на сделката и изповядването
на нотариалния акт за продажбата. С оглед основателността на иска по чл.31,
ал.1 от ЗЗД и по посочените по – горе съображения не следва да се пристъпва към
разглеждане на иска по чл.29 от ЗЗД.
Съгласно
задължителните разяснения по т.2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г.
на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК, договорът, сключен от лице, действало като
представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща
недействителност и не поражда целените с него правни последици. В мотивите към
тази точка е изяснено, че правната квалификация на такъв установителен иск е по
чл.42, ал.2 от ЗЗД. Приема се, че позоваването на недействителността може да
бъде направено извънсъдебно или пред съда - чрез иск или възражение. Позоваването
(извънсъдебно или пред съда) на недействителността от страна на мнимо
представлявания е равнозначно на отказ за потвърждаване на договора, в които
случаи висящата недействителност се трансформира в окончателна. Посочено е
също, че щом сключения от мнимия представител договор не поражда права и
задължения за мнимо представлявания, докато той не го потвърди, то дотогава
договорът не поражда действие и за насрещната страна по него - за лицето, което
е договаряло с мнимия представител, т.е. такъв договор изобщо не поражда правни
последици - няма обвързаност и за двете страни по него, и за тях не възникват
насрещни права и задължения, както и транслативен ефект по чл. 24, ал.1
от ЗЗД. Приема се, че когато представителната власт е отпаднала с
обратно действие, във времето след сключване на договор, както е и в случаите с
унищожаването на пълномощното, то връщането на даденото от страните се дължи на
отпаднало основание – чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
С исковата молба е
направено изрично позоваване на недействителността на договора за продажба,
сключен с нотариален
акт № 178, т.I, рег. № 2307, д. № 147/ 18.04.2013 г. на нотариус Иглика К.,*** действие
РРС, като сключен от мним представител, поради което висящата до този момент недействителност
на този договор се е трансформирала в окончателна. Неоснователно е възражението
на ответника Ю.М., според което дори и упълномощителната сделка да бъде
унищожена, то сключеният въз основа на нея договор за продажба запазва
действието си, тъй като ищцата била потвърдила действията на мнимия
представител посредством получаването на част от продажната цена по своята
банкова сметка ***реди позоваване на висящата недействителност чрез предявяване
на иск в съда. Както се сочи и в мотивите към т.2 от цитираното Тълкувателно
решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК,
потвърждаването на извършените без представителна власт действия е възможно да
се направи и чрез конклудентни действия, но само когато за това не е необходима
писмена или по – тежка форма съгласно чл.42, ал.2, изр.2 вр.чл.37 от ЗЗД. В случая
е необходима именно такава по-тежка форма. Цитираната разпоредба предвижда, че
за потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за
упълномощаването за сключване на договора. При договори, за които се изисква
нотариална форма, потвърждаването следва да е писмено с нотариално
удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно. Договорът за
продажба обаче няма да бъде изцяло недействителен, а само до размер на ¾
идеални части, собственост на ищцата, които идеални части са предмет на
продажбата, извършена без представителна власт от брат й – ответника С.Т.. По
тези съображения предявеният иск следва да бъде уважен.
С оглед уважаването
на иска по чл.42, ал.2 от ЗЗД ищцата и ответниците – съпрузите Ю. и Й. М. се
явяват съсобственици на процесния имот при права ¾ идеални части за
ищцата и ¼ идеална част, притежавана от ответниците в режим на
съпружеска имуществена общност (липсват данни те да са избрали друг режим на
имуществени отношения). В задължителната съдебна практика безпротиворечиво се
приема, че е допустим иск по чл.108 от ЗС за собственост и предаване на владението
на идеална част от имот и между съсобственици, когато ответникът се счита
собственик на целия имот, оспорва правата на ищеца в съсобствеността и реално
ползва целия съсобствен имот (вж. решение № 966 от 7.11.2008 г. на ВКС по гр.
д. № 899/2008 г., III г. о., ГК, решение № 118 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 6230/2007 г., I г. о., ГК, решение № 135 от 11.03.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 1518/2008 г., II г. о., ГК, решение №
251 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 879/2010 г., I г. о., ГК и мн.други). По
ревандикационния иск ответниците Ю. и Й. М. са факултативни необходими другари
– в този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. на ВКС по т. д. №
3/2016 г., ОСГК. Налице са всички предпоставки за уважаване на иска по чл.108
от ЗС срещу посочените ответници. С нотариален акт за собственост на апартамент
в ЖСК „Пеньо Пенев” № 177, т.IX, д. № 4520/16.07.1991 г. на нотариус при РРС за
собственици на процесния апартамент са признати ищцата и нейната майка – Надежда
Русанова Кичукова. Правата им в съсобствеността са били равни – арг. и от
чл.30, ал.2 от ЗС. След смъртта си на 22.01.2013 г. майката на ищцата оставила
като свои наследници нея и брат й – ответника С.Т., които са наследили нейната
½ идеална част поравно съгласно чл.5, ал.1 от ЗН, т.е. правата на ищцата
в съсобствеността върху процесния имот възлизат на ¾ идеални части,
което обстоятелство не се й оспорва. По делото няма спор, а и е налице изрично
признание от ответниците Ю. и Й. М., че имотът се намира в тяхна фактическа
власт. Липсва правно основание, на което те да упражняват фактическата власт и
върху собствените на ищцата ¾ идеални части от имота.
На следващо място
неоснователно се явява и възражението на ответника Ю.М. за право на задържане
на имота до възстановяване от ищцата на заплатената й част от продажната цена в
размер на 20000 лева. От представеното
удостоверение от „Инвестбанк” АД и приложеното към него извлечение за
извършените транзакции е видно, че на 18.04.2013 г. ищцата действително е
получила превод в размер на 20000 лева с наредител ответника Ю.М. и посочено
основание на превода – покупко-продажба на имот. Получената сума по картовата
сметка на ищцата била усвоена чрез многократно теглене от банкомати в периода
от месец април 2013 г. до месец октомври 2013 г. Както се сочи и в мотивите към
т.2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК,
след позоваване от страна на мнимо
представлявания на недействителността, когато от висяща тя става окончателна,
тъй като окончателно отпада възможността договорът да бъде потвърден и да
породи целените с него правни последици (насрещни права и задължения за
страните по него, както и транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД), всяка от страните дължи на другата връщане на даденото по
договора. Когато представителната власт е отпаднала с обратно действие във
времето след сключването на договора, както е и в случаите на унищожаване на
упълномощителната сделка (вж. и т.1 от Постановление
№ 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС), връщането на даденото
се дължи в хипотезата на отпаднало основание (чл.55, ал.1,
пр.3 от ЗЗД).
Вземането за подлежащата
на връщане цена по недействителния договор за продажба обаче не е сред
изчерпателно изброените в закона (чл.72, ал.3 от ЗС) вземания – за подобрения и
необходими разноски, до заплащането на които за владелеца-кредитор би
възникнало правото да задържи имота като откаже неговото предаване на
собственика-длъжник (вж. в сходен смисъл и решение № 931 от 21.01.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 5000/2008 г., III г. о., ГК). В разглеждания случай ответниците
– съпрузите М. нямат право да задържат имота. Ако те са искали да получат от
ищцата частта от цената, връщането на която тя им дължи поради отпадналото
основание за плащането, то е следвало да предявят насрещен иск или пък иск в
отделно производство. Друг е въпросът за евентуалната основателност на такъв
иск, доколкото по него следва също да се докаже, че плащането, направено по
сметка на недееспособната ищца, е отишло именно в нейна полза, а парите не са
похарчени от брат й чрез използване на дебитната й карта (арг. от чл.75, ал.2,
изр.3 от ЗЗД).
Съгласно указанията в т.2А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 4/2014 г., ОСГК съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 от ЗС,
следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на
правото на собственост към патримониума на ищеца. От това правило в мотивите
към тази точка е предвидено изключение. Посочено е, че когато ищецът основава
искането си за връщане на определена вещ на нищожен, унищожен или развален
договор, постановяването на установителен диспозитив на решението не е
необходимо, тъй като в тези случаи връщането на дадената в изпълнение на
договора вещ се претендира не на основание чл.108 от ЗС,
а на основание чл.34
или чл.55 от ЗЗД
като последица от уважаването на иска за нищожност, унищожаване или разваляне
на договора. Доколкото разглежданият случай е именно такъв, то съдът намира, че
дължи произнасяне единствено с осъдителен диспозитив по ревандикационния иск. В
крайна сметка ответниците – съпрузите М. не оспорват обстоятелството, че ищцата
е била собственик на ¾ идеални част от процесния имот, а напротив –
извеждат правата си именно въз основа на настъпилото правоприемство чрез
договора за продажба.
С определение от
28.06.2013 г., на основание чл.83, ал.2 от ГПК, ищцата е освободена от
задължението да заплаща такси и разноски по делото. С оглед уважаването на
предявените искове разноските за дължимите държавни такси по исковете, за
заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по първоначалната
съдебно-психиатрична експертиза и за възнаграждението на назначения на ищцата
особен представител следва да бъдат възложени в тежест на ответниците съобразно
уважените спрямо тях искове. Съгласно указанията по т.1Б от Тълкувателно
решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК, разпоредбата на
чл.71, ал.2 от ГПК е приложима и при определяне на държавната такса по исковете,
чиято цена се определя по реда на чл. 69, ал.
1, т. 4 от ГПК, т.е. по иска за недействителност на договора за
продажба държавната такса в размер на 4 % се дължи върху ¼ от данъчната
оценка, а не върху цялата данъчна оценка. Същата възлиза според представеното
удостоверение в размер на 41499,40 лева за целия имот, т.е. за припадащите се
на ищцата ¾ идеални части – на 31124,55 лева, а дължимата от ответниците
– съпрузите М. и С.Т. държавна такса възлиза в размер на 311,25 лева, която
следва да бъде разпределена между тях поравно – половината в тежест на М. и
половината в тежест на Т..
Държавна такса в същия размер от 311,25 лева дължат ответниците М. и по
предявения срещу тях ревандикационен иск. В тежест на тези ответници е и
възнаграждението на особения представител на ищцата, заплатено от бюджета на
съда в размер на 300 лева.
Упълномощителната сделка, дори когато пълномощното е използвано за
сключване на договор с предмет недвижим имот, няма определена стойност по
смисъла на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК, поради което следва да се приеме, че искът
за нейното унищожаване е неоценяем. На основание чл.3 от ТДТССГПК съдът
определя такса за разглеждането на този иск в размер на 80 лева, която следва
да се възложи в тежест на ответника С.Т.. На основание чл.72, ал.2 от ГПК, по
втория евентуално съединен иск за унищожаемост на пълномощното срещу същия
ответник втора такса не се дължи. В тежест на този ответник следва да се
възложи и възнаграждението на вещото лице по първоначалната експертиза,
заплатено от бюджета на съда в размер на 135 лева. Всички посочени суми, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, следва да бъдат заплатени по сметка на Районен
съд – Русе.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
УНИЩОЖАВА упълномощителната
сделка, обективирана в пълномощно с удостоверен подпис рег.№ 872 и удостоверено
съдържание рег.№ 873, т.I, акт № 20/17.04.2013
г. на нотариус В.А., рег. № 357 в Нотариалната камара, с район на действие
Районен съд – Русе, с упълномощител Н.К.М., с ЕГН ********** и пълномощник С.К.Т.,
с ЕГН **********, поради това, че при извършването му упълномощителката не е
могла да разбира и да ръководи действията си.
ПРОГЛАСЯВА недействителността на
договора за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 178, т.I, рег. № 2307, д. №
147/ 18.04.2013 г. на нотариус Иглика К., рег. № 618 в Нотариалната камара, с
район на действие Районен съд – Русе, между Н.К.М., с ЕГН **********, действаща
чрез пълномощника си С.К.Т., с ЕГН **********, като продавач, от една страна, и
Ю.Т.М., с ЕГН **********, като купувач, по време на брака му с Й.С.М., с ЕГН **********,
сключен с акт за брак № 128/01.05.2011 г. на Община Русе, от друга, в частта, с
която продавачката Н.К.М. продава на купувача Ю.Т.М., собствените си ¾
идеални части от следния недвижим имот, находящ се в гр.Русе, общ.Русе,
обл.Русе, ул.”Сакар планина” № 36, вх.2, ет.2, представляващ апартамент № 3,
самостоятелен обект с идентификатор 63427.5.634.1.6 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Русе, одобрени със заповед № РД-18-18/16.05.2007
г. на изпълнителния директор на АГКК, разположен в жилищна сграда № 1, състоящ
се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 81,68
кв.м., при съсведни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
63427.5.634.1.7 и 63427.5.634.1.5, под обекта - 63427.5.634.1.2, над обекта -
63427.5.634.1.10, заедно с избено помещение № 3, с площ от 11,47 кв.м.,
при граници: изба № 4, коридор, стълбище, терен на блока, заедно с таванско
помещение № 3, с площ от 26,64 кв.м., при граници: стълбище, коридор, таван
№ 1 и от двете страни терен на блока, както и 6,029 % идеални части от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с
идентификатор 63427.5.634.
ОСЪЖДА Ю.Т.М., с ЕГН ********** и Й.С.М., с ЕГН **********, да предадат на Н.К.М.,
с ЕГН **********, владението върху ¾ идеални части от
гореописания недвижим имот.
ОСЪЖДА С.К.Т., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд – Русе
сумата от 235,63 лева – държавна такса, както и сумата от 135 лева –
заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице.
ОСЪЖДА Ю.Т.М., с ЕГН ********** и Й.С.М., с ЕГН **********, да заплатят по
сметка на Районен съд – Русе сумата от 466,88 лева – държавна такса,
както и сумата от 300 лева – изплатено от бюджета на съда възнаграждение
на особения представител на ищцата.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/