Р Е Ш
Е Н И Е
№ 129/02.03.2020 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в открито съдебно заседание
на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Видова и с участието на прокурора Борисова
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 71/2020 г. по описа на Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63 ЗАНН.
С решение
№ 497 от 16.12.2019 г., постановено по АНД № 1658/2019 г., Районен съд Монтана е
изменил наказателно постановление № 12-001577/30.09.2019 г. на директор на дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Монтана, с което на „Н*** С*** Н*** “ ООД, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано
от Ц*** Г*** Ц*** и К*** Д*** Е*** , за нарушение по чл. 197 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване, на
основание чл. 416, ал.5 във вр. с чл. 413, ал.2 КТ
е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, като намалил размера на
имуществената санкция на 1500 лева.
Недоволен
от така постановеното решение, касаторът, чрез пълномощника адв. Д*** , го обжалва като излага доводи за съществено
нарушение на съдопроизводтвените правила и неправилно приложение на материалния
закон. По същество на жалбата касаторът излага подробни съображения в подкрепа
на твърденията си и моли да се отмени обжалваното решение.
Ответникът,
представляван от юрк.Кръстева оспорва жалбата, твърди неоснователност на
същата. Претендира присъждане на разноски в производството.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от
обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА
при следните доводи.
За да потвърди
наказателно постановление, Районен съд Монтана е приел, че касаторът е извършил
установеното с АУАН № 12-001577/28.08.2019 г. и издаденото въз основа на него наказателно
постановление № 12-001577/30.09.2019 г. на директор на дирекция „Инспекция по
труда“ гр.Монтана нарушение на разпоредбата на чл.197
от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване във вр.с чл. 169, ал.2 от Правилника по безопасността на
труда при работа по въздушни и кабелни съобщителни линии и мрежи. При което на
основание чл. 413, ал.2 КТ
е санкционирал дружеството. Въззивния съд е приел нарушението и съпътстващата
фактическа обстановка за безспорно установени, което го е мотивирало да потвърди
обжалваното наказателно постановление, като е изложил и мотиви, които са
обосновали извода и за размера на наложената имуществена санкция на минимума,
предвиден в правната норма.
Настоящият
съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна при следните доводи:
Не могат
да бъдат споделени развитите от касатора доводи, че въззивното решение е незаконосъобразно,
т.к. е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, че не са
допуснати съществени нарушения при установяване на фактическата обстановка,
въпреки неизпълзване на техническо
средство за замерване на твърдяното като нарушение разстояние. Като приел, че
така изложения довод не кореспондира със събраните в производството писмени
доказателства, предвид събраните в производството доказателства. Обосновано и
правилно при кредитиране на събраните писмени и гласни доказателства, в
мотивите си въззивния съд е приел, че по безспорен начин е установено
извършеното нарушение. Конкретно установяване на обстоятелствата свързани с
извършената проверка са установени от въззивния съд въз основа на свидетелските
показания на свидетелите Т*** , Ш*** и Х*** , чиито свидетелски показания
съпоставени със събраните по делото писмени доказателства установяват безспорно
извършеното административно нарушение, както обосновано е приел в мотивите си
въззивния съд. Съдът правилно е установил всички относими към спора
обстоятелства, които кореспондират със събраните писмени доказателства.
При наличието на безспорни
доказателства, установяващи извършено нарушение, касаещо безопасните условия на
труд, т.е. живота и здравето на работниците, обосновано въззивния съд е приел,
че в случая законосъобразно административно наказващия орган е наложил
имуществена санкция за установеното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.416,
ал.1 КТ ” Нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени
от държавните контролни органи. Редовно съставените актове по този кодекс имат
доказателствена сила до доказване на противното.” В хода на производството пред
въззивния съд, от събраните писмени и гласни доказателства не е доказано
противното и не са допуснати твърдените съществени нарушения на процесуалните
правила. Въззивният съд е събрал всички допустими и относими доказателства, въз
основа на които е постановил своето мотивирано решение.
Настоящият
съдебен състав споделя изложените мотиви на въззивния съд, свързани с точната
индивидуализация на нарушителя и фактическата обстановка съпътстваща
извършването и установяването на нарушението, като не счита за необходимо
отново да ги повтаря, като отбелязва, че размера на наложената имуществена
санкция е на минимума предвиден в материалния закон и изцяло с тежестта на
извършеното административно нарушение. Както АУАН, така и наказателното
постановление съдържат необходимите реквизити, респективно в тях изчерпателно
са описани всички релевантни обстоятелства, които са дали възможност на
касатора надлежно да упражни правото си на защита. По разбиране на настоящият
съдебен състав твърдените съществени нарушения на процесуалните правила не се
подкрепят от събраните производството
писмени доказателства.
Настоящият
съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл. 218 АПК,
че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с
приложимия материален закон, като на основание изложеното, касационната
инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е
законосъобразно и следва да остане в сила.
С оглед
изхода на делото, в полза на ответната администрация, съгласно чл.63, ал.5
/Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г./ от ЗАНН, следва да бъде присъдено
поисканото юрисконсултско
възнаграждение, като предвид действителната правна и фактическа сложност на
делото и изложението на юрисконсулта, съдът намира, че следва да е в размер на
80 лева, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, във връзка с чл.27е от Наредбата за
заплащането на правна помощ/НЗПП/.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 221 АПК
във вр. чл. 63, ал.1 ЗАНН
настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в
сила решение № 497 от 16.12.2019г., постановено по АНД № 1658/2019 г. по описа на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Н***
С*** Н*** “ ООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ц*** Г*** Ц*** и К*** Д*** Е***
, да заплати на Дирекция“ Инспекция по труда“ Монтана при Изпълнителна
дирекция“Главна инспекция по труда“, сумата от 80/осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
Особено мнение по КАНД № 71/2020 г.
Не споделям становището на другите членове на касационния състав, че решението на РС Монтана, постановено по АНД № 1658 по описа на съда за 2019 г., е правилно и законосъобразно. Приетото от въззивния съд и споделено от другите членове на касационния състав становище за липсата на съществени нарушения на производствените правила и правилно приложение на материалния закон, според докладчика не се подкрепят от събраните в производството доказателства. По мое разбиране, въззивният съд неправилно е приел, че макар оспорено посоченото разстояние, което е посочено като „по-малко от един метър“ и в това се изразява нарушението, то това не съставлява съществено нарушение. От друга страна в НП никъде не е посочена като нарушена разпоредбата на чл.169, ал.2 от Правилника по безопасността на труда при работа по въздушни и кабелни съобщителни линии и мрежи, както се твърди в решението на въззивния съд. Следва да се обърне изрично внимание, че такъв Правилник е утвърден със заповед № 85/18.04.1997г., изд. от министъра на труда и социалните грижи, но същият не е публикуван нито в АПИС, нито на страницата на МТСГ, нито на ИА“Главна инспекция по труда“. Тези факти, според настоящия докладчик съставляват съществено нарушение на производствените правила, въззивният съд е следвало да изясни оспорените факти и обстоятелства с всички допустими доказателствени средства и като не е сторил това е постановил своето решение при неизяснени факти и обстоятелства.
От друга страна дори да приемем, че тези нарушения не са съществени, не може да бъде споделен изводът, че правилно е приложен материалният закон. Сочената в НП като нарушена разпоредба на чл.197 от Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, която касае работното оборудване, не е относима към изложената в НП фактическа обстановка. Посочената като нарушена разпоредба на чл.197 от Наредба № 7 гласи“ Работното оборудване трябва да е подходящо за защита на експонираните работещи срещу риск от директен или индиректен контакт с електрически ток.“, а съгласно §1, т.4 от ДР на същата Наредба № 7 „работно оборудване“ е всяка машина, апарат, инструмент, инсталация, устройство, уредба или съоръжение, използвани при работа;“, т.е. очевидно посочената като нарушена правна норма не кореспондира с описаното фактическо положение. Намирам, че в случая неправилна е правната квалификация на твърдяното като извършено и установено фактическо нарушение.
От събраните в производството доказателства не става ясно как точно и с какво всъщност административнонаказаното лице е нарушило чл.197 от Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, или както се твърди от болшинството на касационния състав правила за работа при преместване на оптичен кабел. Само за яснота следва да се посочи, че житейските доводи, които не кореспондират с конкретни правни норми не могат да обосноват правилност на решението.
Поради което не споделям като правилен и обоснован извода на болшинството от касационния състав, че въззивната инстанция е постановила правилно решение.
Съдия М. Ницова