Решение по дело №53/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 79

гр. Видин, 26.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I касационен състав

в публично заседание надвадесет и

Петнадесети март

през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Касационно АД №

53

По описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1, изречение второ от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от П.С.Ц., чрез адв.Б. против решение №384/21.12.2020г. по АНД № 1119/2020г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено НП № 26-0000545/24.09.2020г. на Директора на РД „АА” - Враца, с което на касатора на основание чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвт.Пр. му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000.00 лв.

В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на решението на РС Видин. Иска се от съда да отмени решението на Районния съд.

Ответната по жалбата страна не е взела становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което следва да се потвърди решението на въззивния съд.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима. Разгледана по съществото си, същата е неоснователна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят и от Административният съд.

Безспорно е, че на 17.09.2020г. около 13,00ч. в гр.Видин Ц. е управлявал лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег.№ ВН7646АК като таксиметров автомобил, предназначен за извършване на таксиметров превоз на пътници. Автомобилът е оборудван с ЕТАФП и с включен таксиметров апарат, попълнена книжка с час на започване на работен ден. Констатирано е, че водачът управлява лек таксиметров автомобил без прономерован кочан фактури. За горното нарушение е съставен АУАН, впоследствие и процесното НП, при същата фактическа обстановка.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, Видинският районен съд е приел, че Ц. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.31,ал.1,т.6 от Наредба 34 на МТ от 1999 год., с което е санкциониран по чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвт.П.

ВРС е приел, че нарушението е осъществено, АС Видин не споделя този извод, поради следните мотиви:

Производството, предмет на настоящето разглеждане е от административно наказателен характер при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, същото представлява ли административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, ако да-извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган.

Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно наказателен орган, със съответния административно наказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид.

Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от съответния нормативен акт.

Също така следва да съществува правно единство между описаното, като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.

Не на последно място съставеният акт за установяване на административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН /"чл. 42.Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа:1. собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му;2. датата на съставяне на акта;3. датата и мястото на извършване на нарушението;4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено; 5. законните разпоредби, които са нарушени;6. собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен граждански номер;7. имената и точните адреси на свидетелите, единен граждански номер;8. обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива;9. (доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер;10. опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени за пазене."/.

Издаденото въз основа на него наказателно постановление е необходимо да съдържа реквизитите, посочени в чл. 57 от ЗАНН /"чл. 57.(1)Наказателното постановление трябва да съдържа:1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало;2. датата на издаването и номерата на постановлението;3. датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя;4. собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер;5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават; 6.законните разпоредби, които са били нарушени виновно;7. вида и размера на наказанието;8. вещите, които се отнемат в полза на държавата;9. размера на обезщетението и на кого следва да се заплати;10. дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд"/ и да бъде издадено от компетентен орган.

В съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал.1 от ЗАНН процесния акт е подписан от актосъставителя, както и от свидетеля по акта. Предявен е на нарушителя за запознаване с неговото съдържание.

При спазване на разпоредбата на чл. 43, ал.5 от ЗАНН на нарушителя е връчен препис от акта срещу разписка.

Задължително, комулативно условие е спазването на процесуалните правила по чл. 42 от ЗАНН /още повече ако евентуални нарушения в акта не могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН/, както и правилата по чл. 57, ал.1 ЗАНН.

Съдът, извършвайки служебна проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление направи следните правни изводи:

Съгласно Допълнителни разпоредби от "ЗАКОН за автомобилните превози" § 1. По смисъла на този закон: 1. "Обществен превоз" е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане. 3. "Превоз на пътници" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не.../.

Съгласно "Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници" на МТ чл. 2 /чл. 2. Таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут./ и Параграф § 2. Тази наредба се издава на основание чл. 12а, ал. 4 от Закона за автомобилните превози/ е видно, че процесната наредба визира изрично посочени нарушения, касаещи таксиметров превоз на пътници, който е обществен превоз и за нарушението на които в съответния законов акт/"ЗАКОН за автомобилните превози"/ са предвидени съответни санкции изрично посочени, а за тези за които липсва предвидена такава изрично е налице обща разпоредба по чл. 105, ал.1 от ЗАвт.П.

Видно от посочена фактическа обстановка „… на 17.09.2020 г. … водачът управлява лек таксиметров автомобил без прономерован кочан фактури...“

Съгласно чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.Пр.:Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със:1. глоба 2000 лв. - при първо нарушение;

Ал.2 Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 100 лв.

Въпросните санкционни разпоредби се прилагат за изрично посочени нарушения, а видно от изложената фактология „водачът управлява лек таксиметров автомобил без прономерован кочан фактури“ , докато посочената за нарушена разпоредба /чл. 31. (1) При управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи: ................. 6. прономерован кочан с фактури, издаден на името на данъчно задълженото лице; ............/, т.е посочената нарушена разпоредба касае наличен кочан /обективно съществуващ/, но не в лицето /забравен/, докато посочената фактология касае кочан, който изобщо не съществува, не е издаван, въпреки, че това не става ясно от описанието, т.е налице е неидентичност с законовото изпълнително деяние, за да е налице процесното нарушение респ. санкциониране на жалбоподателя, което различие неминуемо води до незаконосъобразност на процесния санкционен акт в частност до отмяната му. Санкцията за не носене е в ал.2 на чл.93 от ЗАвт.Пр.

Административният съд намира, че това е нарушение на процесуалните правила в ЗАНН, тъй като е довело до невъзможност за нарушителя да реализира защитата си, което от своя страна нарушава правото на защита на касатора.

По описаните по – горе съображения решението на ВРС следва да бъде отменено, респ. и НП също.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК , Административен съд - Видин

                                            Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №384/21.12.2020г. по АНД № 1119/2020г. по описа на Районен съд Видин,  вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ НП № 26-0000545/24.09.2020г. на Директора на РД „АА” - Враца, с което на П.С.Ц. на основание чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвт.Пр. му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000.00 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                             2.