Р Е Ш
Е Н И Е
град София, 17.01.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 19 състав, в
публично заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Маргарита
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 15 684 по описа
на 2019 година, и за да се произнесе , взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за сумата от 173 844, 16 лв.
Ищецът Ф.
З.Г.Н.В.В Б. твърди в исковата си молба,
че с решение на УС на БНБ от 20.06.2014 г. „КТБ“ АД /в
несъст./ е била поставена под специален надзор за срок от три месеца като в
сочения срок е спряно изпълнението на всички задължения на банката. Твърди се,
че с последващи решения на УС на БНБ, БНБ е намалила лихвените проценти по
депозити на КТБ до средния им пазарен размер, удължен е срокът, за който КТБ е
поставена под специален надзор, а впоследствие е отнет и лиценза й за
извършване на банкова дейност. Твърди се, че с оглед Наредба 23 на БНБ
назначените квестори, ликвидатори или синдици и след установяване на размера на
задълженията на банката към отделния вложител били длъжни да предоставят на
ФГВБ информация за всеки вложител в банката включваща посочване и на общата
сума на подлежащите на изплащане гарантирани влогове. Във ФГВБ постъпила
информация по отношение на сочения ответник, съгласно която същият притежавал в
КТБ пет банкови влога с наличност, както следва: за сумата от 219 203, 96
лв., означен като непривилегирован, за сумата от 1 103 594, 28 лв.,
за сумата от 679 990, 15 лв., за сумата от 739 052, 34 лв. и за
сумата от 2 506 684, 40 лв., последните четири означени като привилегировани.
Посочено в исковата молба е, че с решение на УС на БНБ била определена
началната дата на изплащане на гаранция по влоговете в КТБ, а именно 04.12.2014
г. С оглед получената информация от квесторите на КТБ, на 08.12.2014 г. ФГВБ
изплатила на ответника, чрез обслужващата банка „У.К.Б.“ АД сума в размер на
196 000 лв. като гаранция по влога, посочен като непривилегирован. След
изплащане на гаранцията ищецът установил, че е налице предоставяне на
привилегировани лихвени условия на ответника, които били в отклонение от
обявените от КТБ условия. Твърди се, че за да стигне до този извод, ищецът
установил, че е налице сключен индивидуален срочен депозит между КТБ и
ответника от 08.12.2009 г. за сумата от 3 000 000 лв. като депозитът
бил подновяван на няколко пъти и съгласно договора, банката начислявала годишна
лихва върху сумата по депозита в размер на 8,25 %. Твърди се, че към датата на
сключване на този договор, обявените от банката лихвени условия като стандартни
лихвени проценти, прилагани за годишни срочни депозити за ЮЛ възлизал на 4,5%.
Твърди се, че на 05.11.2014 г., ответникът уведомил квесторите на КТБ за
цедиране на вземането си от КТБ в размер на 4 500 000 лв. към „И.И.“
АД като било посочено, че сумата, която надвишава предмета на цесията остава в
притежание на цедента. Изложени са твърдения, че към датата на уведомлението,
наличността по сметката на ответника възлизала на сума в размер на
4 719 203, 96 лв. Изложени са твърдения, че сумата по депозита на
ответника попада в изключението на чл. 5 ал.1 т.1 от ЗГВБ /отм./, поради което,
поради което ответникът нямал право на описания депозит, поради което
изплатената му сума в размер на 196 000 лв. била платена без основание.
Твърди се, че в производството по несъстоятелност били разпределени суми по
частична сметка за разпределение в размер на 11,304% от общия размер на
приетите в производството по несъстоятелност вземания респ. ищецът също получил
плащане с оглед вземането му към КТБ, поради което изплатената на ответника
сума без основание следвало да бъде намалена с извършеното плащане със сумата
от 22 155, 84 лв. С оглед на горните съображения, ищецът поддържа, че
ответникът се е обогатил без основание със сума в размер на 173 844, 16
лв, чието плащане претендира в рамките на настоящото производство. Претендира
се законна лихва върху сумата и сторените в производството съдебни разноски.
Ответникът Д.ЗА К.У.В
ЧАСТНА ПОЛЗА ПРАВАТА НА П. НА З.И М.В. И НА А.-И.– „П.“, редовно уведомен,
оспорва заявения иск в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, в
който са развити подробни съображения за неоснователност на заявения иск.
Претендират се сторените в производството разноски.
Исковата молба се поддържа в открито съдебно заседание от юрк. И.Т..
Възраженията на ответника се поддържат от адв. Б.А..
Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства,
съобразно чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК приема за
установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен
договор за индивидуален срочен депозит № 9660/08.12.2009 г., сключен между
„КТБ“ АД и Сдружение “Д.ЗА К.У.правата на П. на звукозаписи „П.“, съгласно
който банката е приела да депозира на съхранение сумата от 3 000 000
лв. по депозитна сметка за срок от 1 година като начислява лихва върху сумата с
текущ годишен лихвен процент в размер на 8,25% при база 360/360.
По делото е представен договор за индивидуален срочен депозит №
9660/08.12.2010 г., сключен между „КТБ“ АД и Сдружение “Д.ЗА К.У.правата на П.
на звукозаписи „П.“, съгласно който банката е приела да депозира на съхранение
сумата от 4 000 000 лв. по депозитна сметка за срок от 1 година като
начислява лихва върху сумата с текущ годишен лихвен процент в размер на 8,25%
при база 360/360.
По делото е представен договор за индивидуален срочен депозит №
9660/08.12.2011 г., сключен между „КТБ“ АД и Сдружение “Д.ЗА К.У.правата на П.
на звукозаписи „П.“, съгласно който банката е приела да депозира на съхранение
сумата от 4 000 000 лв. по депозитна сметка за срок от 1 година като
начислява лихва върху сумата с текущ годишен лихвен процент в размер на 8,25%
при база 360/360. С анекс към договора от 28.11.2012 г. срокът на същия е
продължен за нов 12 месечен срок, считано от 08.12.2012 г.
Представен по делото е и анекс от 01.07.2011 г., съгласно който, считано от
01.07.2011 г. депозираната сума се увеличава като общия размер на депозита се
установява на 5 798 775, 58 лв.
По делото е представен протокол № 14 /30.06.2014 г. на УС на БНБ, съгласно
който и с цел оптимизиране на разходите на банка „КТБ“ АД, БНБ е намалила
лихвените проценти по депозити на банката до средния им пазарен размер за
банковата система по видове, матуритет и валути, в съотвествие с приложение към
решението, представено по делото
По делото са представени скали на стандартните лихвени проценти, които
„КТБ“ АД прилага към привлечени средства на клиенти в сила от 18.01.2010 г. и
от 25.07.2011 г.
Представено е и платежно нареждане за кредитен превод за сумата от
196 000 лв. с ФГВБ и получател Сдружение „П.“ чрез „У.К.Б.“ АД, извършен
на 08.12.2014 г., ведно с платежно нареждане от същата дата. Като основание за
превода е посочено „изплащане гаранция ФГВБ“.
По делото е представено уведомление по чл. 99 ал.3 от ЗЗД от 04.11.2014 г.
Сдружение „П.“ и „И.И.“ Ад, адресирано до „КТБ“ АД, съгласно което уведомление
кредитор на частта от вземането в размер на 4 500 000 лв. е вече „И.И.“
АД.
Представена е покана за доброволно изпълнение от 07.11.2019 г. от ФГВБ,
изпратена до Сдружение „П.“ за доброволно възстановяване на сума в размер на
173 844, 16 лв.
По делото е допусната и изслушана и ССчЕ, изготвена от вещото лице С.А.М.,
както и допълнителна такава, изготвена от вещото лице В.Х.М..
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, установени в разпоредбата на чл. 154
от ГПК, в
тежест на ищеца е да установи, че е предал процесната сума на ответника, който
я е получил при начална липса на основание за това.
В тежест на ответника е да докаже основанието, на което е извършено плащането,
както и възражението си, че не е получил нищо.
Не е формиран спор между страните, че ищецът е юридическо лице, сред чийто
основни функции е изплащане на гарантирани размери на банкови влогове по арг.
на чл. 8 т.3 от ЗГВБ от 1998 г. /отм., но релевантен по делото/. Страните не
спорят, че ответникът е „вложител“ по смисъла на §1 т.3 от ДР на ЗГВБ /отм./. Получаването
на процесната сума, по естеството си, представлява фактическо действие, с което
получателят установява фактическа власт върху нея, предоставена му от друг
правен субект. В рамките на настоящото производство, страните не са формирали
спор относно предоставянето и получаването на процесната сума респ. тези факти
са и установени с оглед ангажираните по делото доказателства. Самата процесна
сума като аритметично изражение е идентична с визираната пределна такава в чл.
4 ал.1 от ЗГВБ/отм./, гарантираща пълно изплащане по влоговете на даден правен
субект в една банка.
Спорът е концентриран досежно основанието съответно липсата на такова, при
което е станало получаването на сумата. В тази връзка, ищецът е навел
твърдения, че липсва основание за получаване на сумата от ответника с оглед на
обстоятелството, че конкретният влог не попада в обхвата на гарантираните
такива с оглед уговорените привилегировани лихвени условия по него. Наличието
на предоставени привилегировани лихвени условия по конкретния влог попада в
изключенията на ЗГВБ/отм./ по арг. на чл. 5 ал.1 т.1 от същия. От своя страна,
привилегированите лихвени условия са налице когато са в отклонение от обявените
от банката условия и които тя следва да прилага по отношение на вложителите си.
Видно от представените договори по делото за банков влог, възприетият от
страните по договора лихвен процент на годишна база е в размер на 8,25 % /чл.
2/1 от договорите/. По делото е представена и скала за стандартните лихвени
проценти, прилагани от „КТБ“ АД /в несъст./, където стандартният лихвен процент
за срочен депозит на ЮЛ със срок на депозита от 1 година е определен на 5%. Отклонението
между предоставения лихвен процент на ответника със стандартния за банката
възлиза на 3, 25%, от което би следвал неизбежния извод, че процесният по
делото депозит е бил олихвяван с по-благоприятен лихвен процент от възприетия
от банката стандартен такъв и би покривало изискването на „привилегировано
лихвено условие“ по смисъла на чл. 5 ал.1 т.1 от ЗГВБ/отм./. Следва обаче да се
вземе предвид и разпоредбата на раздел II, чл. 3/1 от представената по делото скала в сила от
25.07.2011 г., в който банката изрично е посочила, че вън от посочените в
раздели IV и V стандартни лихвени проценти, тя може да начислява по
привлечени средства от клиенти лихвени проценти от 1% до 10% на годишна база,
за което сключва индивидуални договори. Тази разпоредба, тълкувана с оглед
съдържанието на чл. 4 ал.4 от същата скала, съгласно която паричните средства
по банкови сметки, по които са предоставени лихвени условия, различни от
посочените в раздели II, IV и V не са защитени от ФГВБ. Самата разпоредба по естеството
си съставлява изпълнение на законовото задължение на банката по чл. 57 ал.3 от
ЗКИ да посочи дали влогът е гарантиран респ. води до извода, че банката е
определила като стандартни такива всички депозити с лихвени условия до 10% на
годишна база. Предоставеният такъв на ответника е под посочения пределен в
скалата, поради което не попада в приложното поле на изключенията, визирани в
цитираната вече разпоредба на чл. 5 ал.1 т.1 от ЗГВБ/отм./ и заявеният иск като
неоснователен подлежи на отхвърляне.
Само за пълнота на мотивите, предвид възраженията на
ответника и ако изцяло хипотетично се приеме, че процесният влог попада в
приложното поле на изключението по чл. 5 ал.1 т.1 от ЗГВБ/отм./ следва да се съобрази дали сочената разпоредба съответства на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на
депозити. Тази Директива предоставя минималното ниво на гаранции на
банковите влогове респ. предоставя възможност по националното право на всяка
държава – членка да изключва или определя по-ниско
ниво на защита на определени категории специално
изброени депозити или вложители, ако счита, че същите не следва да ползват гаранциите и защитата, предоставяни от схемите за гарантиране на депозити. Тези изключения са
изброени в Приложение 1 към сочената Директива като в т. 11 на същото се
визират депозити, за които вложителят на индивидуална
основа е ползвал от същата кредитна институция проценти и финансови отстъпки,
които са спомогнали за влошаване на финансовото ѝ състояние. При буквален прочит на разпоредбата е видно, че условие
за изключването на определен депозит е същият да е допринесъл за влошаване на
финансовата стабилност на банката. Вещото лице по допуснатата допълнителна ССчЕ
е посочило, че начислената лихва по процесния депозит за периода 09.12.2009 г.
до 08.11.2014 г. е 1 657 544, 20 лв., а преизчислена, съобразно
лихвените проценти по раздел V от скалата /5%/ би възлязла на 994 920, 12 лв. т.е.
съществува разлика в размер на 662 624, 08 лв. Въз основа на тези данни е
преизчислена ликвидността на банката и от 2, 89% е коригирана на 3,13%. Настоящият
съдебен състав не кредитира така изготвеното заключение в тази му част
доколкото визираната разлика, изчислена от вещото лице, се включва в пет поредни
самостоятелни фискални години без посочване на частта от сумата, попадаща за
всяка фискална година. Няма данни какво е било финансовото състояние на банката
към последната фискална година /2013 г./ преди обявяване на нейната
неплатежоспособност /на 08.11.2014 г./респ. в годината на обявена
неплатежоспособност каква част от посочената от вещото лице сума като разлика
попада. Изцяло хипотетично, ако се приеме, че сумата, посочена като разлика се
разпредели по равно в петте фискални години се получа сума за всяка фискална
година от порядъка на 135 000 лв. Характер на ноторно известно
обстоятелство има фактът, че неплатежоспособността на банката е обявена при
отрицателна стойност на собствения й капитал с над 3, 5 млрд лева, на който фон
визираната по-горе сума е очевидно незначителна, което не може да обективира
извод у настоящия съдебен състав в посока, че тази сума е повлияла на
финансовата стабилност на банката.
Предвид което
заявеният иск подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се
следва сумата от 6 000 лв., посочена в списъка по чл. 80 от ГПК /стр.100/.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Ф. З.Г.Н.В.В Б. БУЛСТАТ*********, със седалище и адрес на управление ***
срещу Д.ЗА К.У.В ЧАСТНА ПОЛЗА ПРАВАТА НА П. НА З.И М.В. И НА А.-И.–
„П.“, ЕИК ********, със съдебен адрес:*** – адв. Б.А. иск с правно основание
чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за сумата от 173 844, 16 лв. -
недължимо платена гаранция относно влог по банкова
сметка ***: ***, открита в „КТБ“ АД /в несъст./ като
неоснователен.
ОСЪЖДА Ф. З.Г.Н.В.В Б.
БУЛСТАТ*********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на Д.ЗА К.У.В ЧАСТНА ПОЛЗА ПРАВАТА НА П. НА З.И
М.В. И НА А.-И.– „П.“, ЕИК ********, със съдебен адрес:*** – адв. Б.А. сумата
от 6 000 лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: