№ 1244
гр. Варна, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20233100501330 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„Ню Проджектс Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Самоков“ № 28 „З“, ет. 1, ап. 11 срещу решение
№ 1246/13.04.2023 г., постановено по гр. д. № 16658/2022 г. на ВРС, с което е
отхвърлен предявеният от въззивника срещу Основно училище „В.А.“, гр.
Варна, БУЛСТАТ ........, иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД за приемане на установено между страните, че ответникът дължи
сумата от 858,25 лв., представляваща стойността на доставени без основание
и получени от длъжника плодове /грозде – 63,800 кг., ябълки – 70,180 кг.,
круши – 70,180 кг. и банани – 70,180 кг./ през м. септември 2019 г., за която
сума е била издадена заповед за изпълнение № 7217/16.11.2022 г., поправена с
разпореждане № 13925/12.04.2023 г., издадени по ч. гр. д. № 14276/2022 г. по
описа на ВРС, 46-ти състав.
В жалбата се излагат доводи за недопустимост, неправилност и
необоснованост на решението. Сочи се, че дружеството не извършва
1
дейността си със средства ЕФГЗ и държавния бюджет, поради което няма
задължение да финансира схемите за предоставяне на плодове по чл.2 от
специалната наредба. Възразява се и срещу извода на ВРС, че доставките са
извършвани на валидно правно основание, като се излагат съображения, че
Определение от 12.04.2019 г. по адм. дело № 3535/2019 г. на ВАС, с което е
било спряно действието на §23 от ПЗР на Постановление № 32/22.02.2019 г.
на МС, обнародвано в ДВ бр.18 от 01.03.2019 г., изм. бр.19 от 05.03.2019 г., в
сила от 05.03.2019 г., предвиждащ че всички издадени актове за одобрение по
схемите по досегашния ред прекратяват действието си с приключване на
учебната година, независимо от срока, за който са били издадени, е било
отменено с Определение № 12596/25.09.2019 г. по адм. дело № 6899/2019 г. на
ВАС, което има обратно действие. Доколкото последният съдебен акт има
ретроактивно действие, дружеството не е притежавало валиден акт за
одобрение и доставките са били извършвани без правно основание.
Същевременно се твърди, че между страните е било постигнато съгласие за
продажбата на плодовете, доставката е осъществена, поради което се дължи
плащане, като цената е обичайната, която се дължи за този вид продажба,
като непровеждането на обществена поръчка от страна на училището не води
до недействителност на продажбеното правоотношение. Излага се
допълнително, че съобразно стойността на доставените плодове, възлагането
на доставката е можело да бъде извършено и без сключването на договор,
съгласно чл. 20, ал. 5 вр. ал. 4, т. 3 ЗОП. Поддържа се, че съгласно чл.12 от
НФИСПУО на въззиваемото училище са били предоставени средства от
държавния бюджет с цел подпомагане на храненето на учениците, с които то
е следвало да финансира предоставянето им.
В депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната
жалба се отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Въззиваемата страна поддържа, че не е била в договорни отношения с
въззивника. Сочи, че макар законният представител на последния да е бил
наясно с прекратяването на акта за одобрение, е настоявал за продължаването
на извършването на доставките. Оспорва автентичността на подписите за
директор на училището в приемо-предавателния протокол, с твърдения, че
същият не е удостоверил и не може да потвърди получаването на плодовете.
Отделно от това, видно от негова резолюция, същият не е бил съгласен с
приемането на плодовете. Оспорва се и начинът на формиране на
2
претендираната сума, с твърдения, че цената е определена едностранно от
въззивника в нарушение на чл.11 от договора, сключен за предходен период.
По отношение на изложеното от въззивника относно предоставянето на
средства от държавния бюджет за подпомагане на храненето на учениците,
въззиваемата страна заявява, че средствата не касаят доставените плодове, а и
въззивникът не е участвал в съответната процедура.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от „НЮ
ПРОДЖЕКТС КОНСУЛТ” ЕООД срещу Основно училище „В.А.“ иск с
правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД за установяване
дължимостта на сумата от 858.25 лв., представляваща стойността на
доставени без основание и получени от ответника плодове по фактура №
**********/30.09.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
7217/16.11.2022 г., поправена с разпореждане № 13925/12.04.2023 г., по ч. гр.
д. № 14276/2022 г. по описа на ВРС.
Ищецът сочи, че през м. септември 2019 г. е доставил на ответника
плодове, за което е съставен и двустранно подписан приемо-предавателен
протокол за доставени продукти, въз основа на който е издадена фактура №
**********/30.09.2019 г. на обща стойност 858.25 лв. Излага, че между
страните не е сключван договор за доставка на плодове, нито формален, нито
неформален, поради което счита, че длъжникът се е обогатил неоснователно
за сметка на дружеството и следва да върне онова, с което се е обогатил до
размера на обедняването. Посочва, че процесната сума се претендира на
извъндоговорно основание. Твърди, че е налице предаване, съответно
получаване на плодове, без основание. Поддържа, че ответното училище е
заявило участие по схема „Училищен плод“ с подаване на декларация в ДФ
„Земеделие“ за три учебни години, като поръчка на плодове от страна на
ответника не е налице. Излага, че ищецът е одобрен изпълнител за доставка
на плодове по посочената схема за три учебни години, включително
2019/2020г. при определени цени на килограм. За извършената доставка е
представен приемо-предавателен протокол и издадената фактура пред ДФ
„Земеделие“, но тя не е одобрена за плащане. Правният интерес от иска се
обосновава с подаденото от ответника възражение по чл.414 от ГПК срещу
3
издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, в който не оспорва твърденията в исковата молба, че между
страните не е сключван договор за доставка на плодове. Твърди, че
училището не е поръчвало и не е желало престации от ищеца след
прекратяване през м. юни 2019 г. на договора между тях. Преди това
договорните им правоотношения са произтичали от участието в Схема
„Училищен плод“, при която единствено ДФ „Земеделие“ изплаща
дължимите разходи към заявителите. Поддържа, че това, че ищецът
самоволно е решил да извършва доставки при положение, че училището е
прекратило участието си в схемата „Училищен плод“ в ДФ „Земеделие“, не го
задължава по никакъв начин. Излага, че като второстепенен разпоредител с
бюджетни средства не работи на никакви извъндоговорни основания. Твърди,
че за учебната 2019/2020 г. училището е взело решение да не участва в
посочената схема и не е подновявало договора си с ищеца. Посочва, че
фактурата на името на училището за плащания за м. септември е без правно
основание, тъй като няма подписан между страните договор.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в
хипотезите на нарушение на императивна правна норма.
Настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск намира
правното си основание в чл.59 от ЗЗД, тъй като е обоснован от самия ищец с
4
твърдения, че обогатяването се изразява не в постъпване на стоките в
патримониума на ответника, а в спестяване от негова страна на разходи за
закупуването им, като същевременно се претендира стойността, с която
ответникът се е обогатил до размера на обедняването. Така очертаните от
ищеца параметри на спора съответстват на фактическия състав на
непрестационната кондикция, тъй като имущественото разместване е
опосредено, а не директно. По тази причина се дължи по-малката от двете
стойности – на обедняването и обогатяването, за разлика от престационната
кондикция, която е правоотношение между две лица, по силата на което
едното лице, което е получило нещо без правно основание, е задължено да го
върне на другото лице, за чиято сметка се е обогатило. Налага се изводът, че в
случая е налице хипотеза на чл.59 от ЗЗД, при която за разлика от
фактическите състави на престационната кондикция по чл.55 от ЗЗД е налице
непряка престация. Дадената от районния съд неправилна правна
квалификация по чл.55 от ЗЗД не води до недопустимост на решението, тъй
като по същество са формирани мотиви по фактическия състав на предявения
иск. Доколкото се касае за непрецизна правна квалификация, а не за
произнасяне по непредявен иск, преквалифицирането на иска от въззивната
инстанция в случая е допустимо, тъй като не води до промяна в подлежащите
на доказване правнорелевантни факти.
За уважаването на иска по чл.59 от ЗЗД е необходимо наличието на
следните елементи от фактическия състав: обогатяване на едно лице за сметка
на друго, обедняване на другото лице, липса на основание за това и отсъствие
на друга правна възможност за защита на интересите на обеднелия.
За да е налице разместване на имуществени права без основание е
необходимо да се установи, че това е извършено при липса на конкретен
източник на права и задължения между страните - договор, водене на чужда
работа или деликт. Тежестта на доказване на посочения фактически състав е
върху ищеца. Формите, чрез които се реализира обогатяването може да са
свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез
придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице или
обогатяване чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени
разходи, които е следвало да бъдат направени, но са били направени от друго
лице. Единствено обогатяването без основание и то за чужда сметка е
релевантно към фактическия състав на чл.59 от ЗЗД. Обедняването може да
5
има различни форми на проявление – ефективно намаляване на имуществото
на ищеца или пропускане на сигурно увеличаване на имуществото чрез
придобиване на нова имуществена облага, като тази имуществена облага е
реализирана от друго лице. Посочените елементи от фактическия състав
по чл.59 от ЗЗД - обогатяването и обедняването следва да произтичат от един
общ факт или от група общи факти.
При съпоставка с настоящия случай не се открива тъждество между
хипотезата на правната норма и констатираните фактически отношения.
От фактическа страна в първата инстанция не е имало спор, че между
страните не е налице сключен договор за покупко-продажба на процесните
стоки. Липсват твърдения страните да са били обвързани от валидни
договорни правоотношения по повод процесната доставка. Наведените за
първи път едва във въззивната жалба твърдения за сключен неформален
договор представляват недопустимо изменение на иска чрез добавяне на
евентуално основание, поради което не следва да бъдат разглеждани. По
същите съображения ирелевантни се явяват и доводите относно наличието
или липсата на необходимост от провеждане на обществена поръчка по чл.20,
ал.5, вр. чл.4, т.3 от ЗОП, доколкото исковата сума не е претендирана на
договорно основание.
Безспорно е също, че ищецът е бил одобрен изпълнител за срок от три
години, по програмата на ДФ „Земеделие“ за доставка на плодове и млечни
продукти за учебните заведения, въз основа на Акт за одобрение № 01-
2600/5426 от 16.10.2018 г. за множество в страната учебни заведения, сред
които е и ответната страна. По делото е представена фактура
**********/30.09.2019г. за доставка на плодове с получател Основно
училище „В.А.“, гр. Варна – училище от списъка учебни заведения по
горецитирания административен акт, която е на стойност 858.25 лева.
Приложен е и двустранно подписан приемо-предавателен протокол за
доставени продукти за съответния месец. Фактът на получаването на
продуктите и подписване на протокола от овластено лице не е бил оспорен от
ответника в срока по чл.131 от ГПК, поради което обективираното за първи
път в отговора на въззивната жалба оспорване е несвоевременно и не
подлежи на разглеждане от настоящата инстанция. По изложените
съображения съдът приема факта на предаване на твърдяните продукти за
6
доказан. Следователно ищецът е обеднял поради това, че се е разпоредил със
свои стоки.
Независимо от изложеното искът се явява недоказан по своето
основание, поради липса на пасивна материална легитимация.
Нормативната регламентация на процесните обществени отношения се
съдържа в Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне
на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения –
Схема „Училищен плод“ и схема „Училищно мляко“.
Съгласно Наредбата ДФ „Земеделие" е органът, пред който се заявява
участието в безплатните за учебните заведения схеми, като наред с това ДФ
„Земеделие" одобрява и оттегля одобрението на заявителите и изплаща
помощта по схемите, както и редица други дейности свързани с прилагането
на схемите. Съгласно разпоредбата на чл.2 от Наредбата прилагането на
схемите за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни
продукти в учебните заведения се финансира от Европейския фонд за
гарантиране на земеделието, както и от държавния бюджет. С разпоредбите
на чл. 17, чл. 18 и чл. 19 от Наредбата е регламентиран начинът на плащане
на доставките, извършени от заявителите по схемата „Училищен плод", както
и сроковете за плащане на подадените заявки за плащане. Посочена е и
процедурата за разглеждане на заявката за плащане. Плащанията на
изпълнителите се извършват със средства от европейската схема за
предлагане на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти, само от ДФ
„Земеделие“, който е единствената разплащателна агенция за управление на
средства от ЕС, срещу представяне на първичен счетоводен документ –
фактура, с която реалният доставчик документира продажбата на продукти
към получател – образователна институция, с отразена в нея цена. В чл.4,
ал.4, т. 3 и чл.19, ал.2 и 4 от Наредбата изрично е посочено, че заплащането на
доставените продукти се извършва от Държавен фонд "Земеделие след
верифициране на разходите.
В този смисъл съдът намира, че в случая е налице фигурата на договор в
полза на трето лице, който, макар да не е съставен в изрична единна писмена
форма /каквато не е необходима за неговата действителност/, се обективира в
няколко отделни документи и административни актове на държавни органи –
разгласена схема, съдържаща правата и задълженията на страните, заявка за
7
участие на ищеца като изпълнител и акт за одобрение, както и заявление на
третото лице, че желае да бъде бенефициент.
Договорът в полза на трето лице е конструкция от няколко
правоотношения, като в случая от значение е „вътрешното правоотношение“
между обещателя и бенефициента и "отношението на покритие" между
уговарящия и обещателя.
При коментираната програма „Училищен плод“ съответните учебни
заведения са единствено бенефициер, но не и финансово задължено лице.
Това е така, тъй като третото ползващо се лице не става страна по сделката и
не отговаря за изпълнение на задълженията по договора сключен между
уговарящия и обещателя. Следователно ответното училище е бенефициер,
упражнил правото си да приеме уговореното между ищцовото дружество като
промитент и ДФ "Земеделие" като стипулант. Придобил е стипулираното
право да получава според съответната схема и акта за одобрение с
приложенията към него, съответните количества и видове плодове, но без
финансов ангажимент. След като за ответното училище не съществува
законово или договорно задължение за плащане, не може да се приеме, че е
спестило разходи вследствие на извършените доставки. Спестяването на
разходи води до обогатяване само в случай, че разходите са били необходими
и ответникът е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да
съществуват изгледи за тяхното връщане.
Налага се изводът, че обогатяване на ответника не е налице, тъй като
транзитното преминаване на стоките през патримониума му нито е увеличило
актива, нито е намалило пасива, нито е спестило дължими от него разходи.
Тази констатация остава непроменена независимо от факта, че към
момента на извършване на доставките ищцовото дружество е нямало валиден
акт за одобрение. Безспорно с определение № 12596/25.09.2019г. по адм.д. №
6899/2019г., 5-чл.с-в на ВАС е отменено определение от 12.04.2019г. по
адм.дело №3535/2019г. на 5-то отделение, ВАС, с което е било спряно
действието на Постановление на МС №32 от 22.02.2019г., по силата на което
всички актове за одобрение по схемите, издадени по досегашния ред,
прекратяват действието си с приключване на учебната година, независимо от
срока, за който са били издадени. Независимо от това фактът, че ищецът не е
притежавал годен акт за одобрение за учебната 2019/2020г., сочи единствено
8
на незавършеност на смесения фактически състав на правоотношението му с
ДФ „Земеделие“. Този факт обаче не е в състояние да обоснове отговорност
на ответника на плоскостта на договорното неизпълнение или на
неоснователно обогатяване. Това е така, тъй като по силата на законовата
регламентация учебното заведение не е и не би могло да бъде финансово
задължено към доставчика, съответно не би реализирало икономически
разходи, които да могат да бъдат квалифицирани като обогатяване по смисъла
на чл.59 от ЗЗД.
Изложените във въззивната жалба твърдения за предоставени на
ответното училище средства от държавния бюджет съгласно чл.12 от
НФИСПУО, освен несвоевременни, се явяват недоказани и неотносими към
доказване на материална легитимация на страните по процесното
правоотношение, което по твърдения на самия ищец се е развило по
програмата „Училищен плод“ и съответно е регламентирано от друга правна
уредба.
Действително според Наредба за финансирането на институциите в
системата на предучилищното и училищното образование ответното училище
е било длъжно да осигури снабдяване с плодове, но по делото не е проведено
доказване за реда, по който това задължение е изпълнявано през процесния
период – дали чрез участие в програмата „Училищен плод“ или чрез
самостоятелен договор по ЗОП. Финансово отговорното лице е обусловено от
избрания ред за осигуряване на доставките. От друга страна липсва сигурност
относно факта, че ответникът би реализирал доставките възмездно или в
същото количество и стойност, още повече, че видно от представения
договор, сключен за предходен период, уговорената цена е 0.07 лева за дете, а
в случая се претендира стойност по пазарни цени.
С оглед изложеното съдът достига до извод за неоснователност на
исковата претенция, което налага потвърждаване на първоинстанционното
решение в цялост.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1246/13.04.2023 г., постановено по гр. д.
9
№ 16658/2022 г. на ВРС.
Решението не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10