Р Е Ш Е Н И Е
№…….../...........02.2021 г.
гр. Варна
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори
януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 263/2020
г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от
Е.Е.Н. с ЕГН ********** с адрес *** срещу “Застрахователна
компания Лев Инс“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Черни връх“51 Д, в условията на
кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл.226 от КЗ
(отм.) и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева, представляваща общия претендиран размер на дължимото обезщетение за
обезвреда на претърпени от ищцата неимуществени
вреди от смъртта на нейната сестра Н.Е.А., починала
вследствие на ПТП, настъпило на 20.10.2015г. на автомагистрала 61 в Германия,
км.230, по вина на водача
на товарен автомобил седлови
влекач модел DAF XF 460 FT, с ДК № СА****ХТ, С.Б.А., обхванат от действието на валидна към
момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица №22114002628533, издадена от “ЗК Лев Инс“АД, със срок на действие от 24.10.2014г. –
23.10.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 20.10.2015г. до окончателното
изплащане на задължението.
Ищцата твърди, че при образувало се на магистралата задръстване вследствие на
извършвани ремонти работи настъпила верижна катастрофа по вина на водача на
застрахования при ответника товарен автомобил, поради шофиране с несъобразена
скорост. В причинна връзка с инцидента настъпила смъртта на Н.Е.А.. Ищцата е по-малка сестра на починалата и приживе помежду им
съществувала изключителна близка връзка. До студентските си години сестрите са
живели в едно домакинство, споделяли една стая. Н. силно обичала и се грижела
за ищцата, приемала я като свое дете, а не като по-малка сестра. Като девойки
двете имали общи приятели и компания. По време на следването си ищцата
поддържала непрекъснат контакт със сестра си, която й гостувала всяко лято.
Когато Н. се омъжила и станала майка ищцата се грижела за племенницата си. За
дата на сватбата си ищцата избрала датата на сватбата на нейната сестра.
Връзката между сестрите била много силна – чували се всеки ден, пишели си,
споделяли си всичко. Към момента на трагичния инцидент ищцата била бременна в
края на пети месец и новината за случилото се отразила изключително тежко на
състоянието й, като на 21.10.2015г. е приета в болница с опасност от
преждевременен аборт. След полагане на необходимите медицински грижи ищцата
задържала плода и след раждането кръстила първородното си дете на иМ. на сестра
си в нейна памет, тъй като приживе починалата изразявала желание да стане
кръстница на детето. Четири години след инцидента болката на ищцата не намалява
и до ден днешен не може да приеме, че сестра й е починала – преглежда снимки,
препрочита чатове, връща спомени назад. Н.Е.А. е
починала в резултат на ПТП, причинено от нейния съпруг, чиято гражданска
отговорност за причините вреди при управление т.а. с ДК № СА****ХТ
е застрахована от ответника, поради което се прави искане за ангажиране на
гаранционната му отговорност по съдебен ред в пълен обем.
Ответникът, по реда на чл. 367 ГПК, оспорва иска по основание и размер.
Поддържа, че от твърдяното в молбата не може да се направи извод, че между
ищцата и пострадалата е имало изключително близка връзка, надхвърляща
представите за обичайните взаимоотношения между две сестри, поради което не е
налице основание да се приложи изключението, предвидено за лица от разширения
семеен кръг съобразно ТР 1/21.06.2018 по т.д. 1/2016г. на ОСНГТК. Навежда
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата,
която е пътувала без предпазен колан – нарушение на чл.137а ЗДвП, като без
съществения й принос не би настъпил фатален изход. Размерът на претенцията се оспорва
като прекомерен, като несъответстващ на установената съдебна практика, на
икономическата конюнктура в страната и на действително претърпените морални
вреди. Оспорва претенцията за изтекла лихва, претендирана от момента на
увреждането, като прави възражение за изтекла погасителна давност за периода
20.10.2015г. – 18.02.2017г.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е легализиран превод на
Протокол за оглед на ПТП, изходящ от Главна прокуратура Кобленц, Рейнланф
пфалс, Германия, изготвен от полицейски комисар по водено срещу С.Б.А.
досъдебно производство за причиняване на смърт по непредпазливост. В
обстоятелствената част на протокола е посочено, че на 20.10.2015г. в 9.55 м. в
Кретц 56630, окръг Майен-Кобленц федерален автомагистрален път 61, при сухо
време и суха асфалтова настилка в двулентовото в този участък пътно платно, е
настъпила верижна катастрофа, причинена от С.А., управляващ товарен автомобил седлови влекач модел DAF
XF 460 FT, с ДК № СА****ХТ (участник №1). Преди инцидента в пътния участък било образувано задръстване поради
аварирал товарен автомобил, предизвикало формирането на дълга колона. Безопасността
на задръстването е била обезпечена чрез поставена предупредителна сигнализация
за известяване. Участниците в движението в процесния пътен участък се движели
много бавно или били вече спрели, поради задръстването, което е можело да бъде
забелязано навреме поради ниската скорост на предходно движещите се автомобили
и включените аварийни светлини на последния от тях. Процесният автомобил поради
неясна причина без да задейства спирачките и без да намали скоростта се ударил
в движещия се пред него товарен автомобил (участник №2), а последният се блъснал в предходния
(участник №3). В резултат от силния
удар кабината на шофьора на процесния товарен автомобил се врязала в
полуремаркето на участник №2 и била много силно деформирана, което довело до притискане на пътуващите
в него лица и причинило смъртта седящата до шофьора С.А. негова съпруга Н.Е.А.. Същата е била притисната толкова силно и по такъв
начин, че е починала на местопроизшествието. Дали към момента на произшествието
те са били с предпазни колани не е било изяснено на този етап. След освобождаване
телата на пострадалите, предпазните колани били разхлабени, свалени и отметнати
встрани. Процесният товарен автомобил е бил с тотални поражения вследствие на
удара, ремаркето също било значително деформирано.
Към датата на инцидента товарен автомобил седлови
влекач модел DAF XF 460 FT, с ДК № СА****ХТ, управляван от С.Б.А., е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност”, по
застрахователна полица застрахователна полица №22114002628533, издадена от “Застрахователна компания Лев Инс“АД, със срок на действие от 24.10.2014г. –
23.10.2015г., видно
от представения препис от документа.
Представени са Споразумения №594 и №595 от 28.12.2016г., с които ответникът се е задължил да заплати
на родителите на починалата сумата от по 65000 лева във връзка с образувана
ликвидационна щета относно застрахователно събитие, настъпило в Германия на 20.10.2015г.,
причинено от С.Б.А., който управлявайки товарен автомобил DAF
XF 460 FT, с ДК № СА****ХТ, е реализирал удар в движещия се пред него с ниска скорост в
задръстване товарен автомобил и е причинил смъртта на спътническата си – съпруга
Н.Е.А..
От заключението на комплексната
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се установява, че в зоната на
ПТП процесният товарен автомобил (участник №1) се е движил в дясна лента на пътното платно. Пред него са се
движили поне две подобни товарни композиции, описани в протокола като участници
№2 и №3. Поради образувалото се задръстване, участници №2 и №3 към момента на настъпване на ПТП са били спрели (или поне
участник №2 се е движил много
бавно преди окончателно да спре с включени аварийни светлини), когато участник №1, движейки се с относително висока
скорост, без да намали (или е реагирал в последния момент) се удря в задната
част на полуремаркето на участник №2. Вследствие на силния удар, композицията на участник №2 се удря в предната композиция на
участник №3. За силата на удара
и респективно за високата скорост говорят пораженията по композиции №1 и №2, големите деформации на кабината на влекача на А. и факта, че
той и съпругата му са останали силно притиснати от деформираната кабина и са
били извадени след намесата на пожарната служба чрез използване на специални
средства. Вследствие на деформациите на кабината водачът е бил тежко ранен, а
съпругата му е починала на място. Дали А. е предприел някакви действия по
спиране на композицията си (за което действие може да се предположи от
откритите непосредствено зад влекача следи) или не, не е уточнено на този етап
от следствието. Самите следи не са определени категорично като спирачни,
възможно е същите да са се образували вследствие на самия удар. Липсват
документи, сочещи за наличие на конкретни травми от Н. А. по време на ПТП,
поради което не може да се даде заключение за конкретния механизъм на
настъпването им. Липсват медицински данни, по които да се съди, че тялото й по време
на произшествието се е движило в купето на товарния автомобил. По делото няма
данни, от които да се установява категорично дали по време на произшествието А.
е била с поставен колан, но конкретният механизъм на автопроизшествието,
предизвикал силна деформация на кабината на камиона, при което пътничката е
била силно притисната, категорично изключва възможността поставен
обезопасителен колан да намали степента на притискане на тялото и да осуети
настъпването на смъртен изход.
Представена е Епикриза от 25.10.2015г.
издадена от СБАГАЛ – Варна, видно от която ищцата е постъпила за болнично
лечение в периода 21.10.2015г. - 25.10.2015г. със силни болки ниско в корема и
кръста, силни маточни контракции и кървене, като й е поставена диагноза
заплашващ аборт.
От
заключението на допуснатата СПЕ се установява, че преждевременната и внезапна смърт на
сестра й, е причинила на ищцата значима психотравма и ответна Остра стресова
реакция F43.0 с последваща
протрахирана Реакция на скръб с умерено тежък – депресивен епизод, като проява
на реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията F43 по МБК 10 ревизия. В резултат на
внезапния първоначален шок при узнаване за смъртта ищцата е реагирала психосоматично,
което е било заплаха за развитие на спонтатен аборт и прекъсване на
бременността М. Към настоящия момент при ищцата са налице симптоми като ситуативна
емоционална лабилност и понижено настроение, натрапливо преработване на
отношенията със сестра й, свръхценни идеи за вина, тревожно очакване на бъдещи
неприятни събития, хронично безсъние от смесен тип и нервна хиперфагия.
Симптомите отговарят на смесено тревожно-депресивно разстройство F41.2. Симптомите на реакция на скръб са
били с изразена тежест около една година. Когато е продължителна реакцията на
скръб и е недокрай изживяна, обичайно остават депресивни идеи и мисли за вина,в
случая - че сестра й е мъртва, а тя е жива, че сестра й не може да се радва на
детето си, а тя се радва на своите. Значимостта на психотравмата е свързана с
близостта и привързаността между ищцата и сестра й, която се е грижела за нея
като майка. Връзката между двете сестри е била изключително силна до степен на
симбиотична, т.е. те са били силно зависими една от друга. В случая
по-зависимата страна е ищцата, тъй като за нея са полагани грижите, тя е
протектираната. Това е оказало значение за начина, по който преживява загубата
на сестра си. Загубата е основната причина за състоянието й, но до каква степен
тя се преживява зависи много и от личността. Преживяванията от загубата са като
за сестра и най-близък приятел. Тежестта на симптомите към момента и това
продължаване във вреМ. се поддържа и от липсата на лечение. Липсват данни от
медицинската документация за изразеността, тежестта на симптомите и тяхната
характеристика, както и за приложена психотерапия и медикаментозно лечение.
Приемала е капките на „Д-р Б.” по препоръка на гинеколог по време на
бременността, което не е специфично лечение и не е насочено точно за такива състояния.
От няколко месеца провежда онлайн психотерапия с психолог от гр.София, но за
нея също няма медицинска документация. Прогнозите за пълно възстановяване са
добри, но е необходимо провеждане на комплексна терапия – терапевтична и медикаментозна,
т.к. ищцата е силно тревожна.
От показанията на свидетелите Н. Н. и Г.
Е. – съпруг и майка на ищцата, се установява, че ищцата и сестра й Н. са от
с.Щръклево, област Русе. Разликата помежду им била 7 години. Голямата сестра Н.
се чувствала съпричастната с грижите за по-малката и още от раждането й
почувствала, че има отговорност към нея. Грижела се за ищцата, когато
родителите им били ангажирани, по-късно я водела и посрещала от училище,
помагала й с уроците, имали общ приятелски кръг. Учели в гр.Русе и понеже
живеели на отдалечено място, голямата сестра винаги изчаквала да приключи смяната
на по-малката, за да я прибере вечерта, да се върнат заедно. Голямата сестра се
чувствала отговорна, а малката била силно привързана към нея. През 2000 г.
ищцата заминала за гр.Варна, за да учи, а сестра й останала в родния си дом в
с.Щръклево, но обмисляла и тя да се премести с цялото си семейство във Варна,
за да са заедно. Приживе между сестрите имало необичайно силна близост, чували
се по три-четири пъти всеки ден, знаели всичко за ежедневието си, дори какво са
закусвали, споделяли помежду си повече отколкото с другите членове на
семейството си, семейните празници прекарвали заедно, ходели заедно на почивка,
лятото по-голямата сестра гостувала при ищцата. Ищцата избрала за сватбен ден
датата на сватбата на сестра си, за да празнуват в един и същи ден.
Първородното дете на ищцата Н. е кръстено на съпруга й и на сестра й, за да
остане като спомен, защото сестра й Н. трябвало да е кръстница на детето. В
дните след инцидента ищцата нямала връзка със сестра си и това силно я
притеснявало. Близките й се опасявали от спонтанен аборт, поради което се
консултирали с лекар по какъв начин да я уведомят за случилото се. Когато
научила за катастрофата ищцата получила силни болки и била приета по спешност в
АГ отделението на Окръжна болница, където под лекарско наблюдение и след прием
на успокоителни по лекарско предписание й съобщили за смъртта на сестра М.
Ищцата все още не е преодоляла загубата на сестра си, не може да приеме, че я
няма, тъгува, макар и не често се събужда през нощта, гледа техни общи снимки
на телефона си и плаче, чете съобщенията, които са си писали, много често
говори за сестра си. Държи снимка на сестра си в кухнята и по празници
приготвят чаша и за нея. Ищцата е посещавала психолог 4-5 месеца след смъртта
на Н., но терапията не й се отразила добре, защото се натъжавала още повече. Не
й били изписани лекарства, защото били несъвместими с кърменето. През
последните месеци провежда онлайн терапия с психолог от гр.София, от която има
подобрение, тъгата й не е преминала, но се чувства по-спокойна. Не провежда
медикаментозна терапия, ползва средства на неконвенционалната медицина –
етерични масла.
При тази фактическа установеност, настоящият състав
на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Съгласно легалната дефиниция на договора за
застраховка „Гражданска отговорност”, установена в разпоредбата на чл. 223,
ал.1 от КЗ (отм.), със сключването на същата застрахователят поема задължението
да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените
имуществени и неимуществени вреди. В процесния случай, за да бъде уважен
прекият иск срещу застрахователя, в тежест на ищеца е да докаже кумулативното
осъществяване на елементите от фактическия състав на чл.226, ал.1 от КЗ (отм.),
както следва: наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и
вида и размера на претърпените вреди.
Съгласно приетата
за установена фактическа обстановка, обстоятелствата, че управляваният от
виновния водач лек автомобил е бил застрахован при ответното дружество по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, както и валидността й към
датата на произшествието, не са предмет на спор между страните по делото. Не са
спорни и фактите на настъпилото застрахователно събитие на 20.10.2015г., както и че то
представлява покрит от застрахователното правоотношение риск. Признание на
ответника за осъществяване на фактическия състав на деликта се съдържа в
представените по делото споразумения за заплатени обезщетения на други правоимащи
лица. Настъпването на инцидента в причинна връзка с противоправното поведение
на водача на застрахования автомобил се установява от представения по делото
огледен протокол от проведено досъдебно производство. Същият не се ползва с
материална доказателствена сила относно авторството и механизма на деянието, но
доколкото е съставен при
условията на запазено произшествие, е обвързващ за съда в частта относно
констатациите на съставителя относно непосредствено възприетото от него при
огледа фактическо положение. По отношение на лично констатираните от съставителя
факти документът формира обвързваща доказателствена сила, която в случая
не е опровергана. Напротив същата кореспондира с експертното заключение, че
пораженията по автомобилите и разположението им след ПТП съответства на
описания в протокола механизъм за настъпването му, сочещ несъобразената с
пътната обстановка скорост на застрахования автомобил като причина за
инцидента. С оглед събраните данни за противоправност на поведението на
застрахования водач, вината му се предполага съгласно чл.45, ал. 2 от ЗЗД, доколкото доказателства за противното
по делото не са събрани.
По делото не е
налице спор и от събраните доказателства се установява настъпилата в причинна
връзка със застрахователното събитие смърт на пострадалото лице и родствената
му връзка с ищцата.
Кръгът на
правоимащите лица да получат застрахователно обезщетение при смърт на техен
близък е регламентиран по императивен начин в чл.493а, ал.3 и 4 от КЗ (ДВ, бр. 101 от
2018 г., в сила от 07.12.2018 г.). Според цитираните разпоредби, в съответствие
с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1/2016 г. по ТД 1/2016 г. от
21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
В традиционните за българското общество семейни отношения тези между две
сестри се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик от разширеното семейство. В тези случаи за получаването на
обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е
необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е
понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления №
4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение
имат само най-близките на починалия. От посочените разяснения следва
категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни
постановления, се присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се приложи
това изключение, са: 1./ създадена особено близка връзка между починалия и
претендиращия обезщетението и 2./ действително претърпени неимуществени вреди,
които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за
съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е
налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между
починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е.
такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и
най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за
неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд. Посочените предпоставки следва
да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени
вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т.ч. ищцата като сестра
на починалата.
В разглеждания случай по
делото са събрани категорични данни, че приживе между двете сестри е
съществувала изключително силна връзка до степен на симбиотичност, характеризираща
се с надхвърляща обичайната за този тип отношения близост. Установява се от събраните доказателства, че поради
сравнително голямата възрастова разлика в детските им години по-голямата сестра
е изпълнявала спрямо по-малката редица родителски отговорности, сред които
изпращане и посрещане от училище в друго населено място, полагане на грижи при
отсъствие на родител и подпомагане в обучението. За изключителната привързаност
на ищцата към сестра й сочат поддържания помежду им постоянен и ежедневен
контакт независимо от различното им местоживеене през последните пет години
преди инцидента, както и стремежът й да проектира в своя живот значимите
събития от живота на сестра си. С оглед изложеното съдът приема, че
освен формалната връзка на родство между ищцата и починалата e била установена трайна и дълбока емоционална връзка сходна на тази между родители и деца,
заради съдържанието на която ищцата е претърпяла морални болки и страдания от
смъртта на своя родственик, сравними по интензитет и продължителност с болките
и страданията на най-близките. Налага се изводът, че в случая са налице
предпоставките на предвиденото в ТР
№1/21.06.2018г. изключение за присъждане на обезщетение на лице от
разширения семеен кръг. С оглед изложеното предявеният иск се явява доказан по
основание.
Размерът на подлежащите на обезщетяване
неимуществени вреди следва да бъде определен при съблюдаване принципа на
справедливостта, закрепен в чл.52 ЗЗД. Въведеният от закона критерий не е
абстрактен, а е детерминиран от редица обективно съществуващи обстоятелства,
сред които актуалната икономическа ситуация в страната, общественото
възприемане на справедливостта, характерът, интензитета и продължителността на
претърпените болки и страдания, възрастта
на пострадалия и пр.
При определяне на
паричен еквивалент на понесените от ищцата неимуществени вреди съдът съобразява събраните данни, че към
момента на ПТП същата е била в уязвимо от физиологична и емоционална гледна
точка състояние, съществувала е опасност от спонтанен аборт, а внезапната
загуба е довела до проявено психиатрично разстройство с изявена симптоматика в
продължение на период от 5 години след инцидента. От друга страна следва да
бъде отчетено, че с оглед възрастта и семейното си положение, ищцата води самостоятелен
начин на живот, има собствено семейство и никога не е била зависима в битово и
финансово отношение от своята родственица. Същевременно с оглед провежданото
понастоящем терапевтично лечение, макар и сравнително късно предприето, е
постигнато осезателно подобрение в психо-емоционалната сфера на ищцата. С оглед изложеното справедливото обезщетение по чл.
52 ЗЗД следва да бъде определено в размер на 45 000 лева, като в тази връзка
съдът не прилага разпоредбата на § 96 КЗ,
ограничаваща обема на отговорността на застрахователя спрямо лицата от
разширения семеен кръг до сумата от 5000 лева. Доколкото противоречи на норми
от общностното право и по-конкретно чл.1 §2 от Втора директива 84/5/ЕИО на
Съвета за сближаване на законодателствата на държавите членки, свързани
със застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на МПС,
приложението на цитираната норма от националното право е дерогирано от
действието на норми от по-висш порядък.
Обективираното в отговора на исковата молба възражение за
съпричиняване от страна на пострадалата се явява недоказано, предвид липсата на
събрани по делото доказателства за допуснато от пострадалата нарушение на
задължението по чл.137а ЗДП за
поставяне на предпазен колан, както и с оглед заключението на вещите лица, че
леталният изход би настъпил и в хипотезата на поставен такъв.
По
изложените съображения не се налага редуциране на индивидуализирания по-горе
размер на обезщетението, като предявеният главен иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) следва да бъде уважен за
сумата от 45000 лева и отхвърлен за разликата до 50000 лева.
По отношение на претенциите за законна лихва,
следва да се има предвид, че отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на непозволеното
увреждане. Ето защо на ищеца се дължи законна лихва върху обезщетението от
датата на увреждането - 20.10.2015г.,
в който момент съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД е настъпила изискуемостта на
вземането. С оглед обаче направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД по отношение на претенцията за
лихва, считано от датата на настъпване на деликта, съдът следва да присъди на
ищеца законна лихва върху присъдената главница за периода след 14.11.2016г. -
три години преди предявяване на иска, като отхвърли иска за присъждане на
законна лихва върху главницата за периода от 20.10.2015г.
до 13.11.2016г., като погасен по давност.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени
сторените от ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 2070
лева от общо 2300 лева, представляващи заплатен заплатена държавна такса (2000
лева) и депозит за вещо лице (300 лева).
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА в полза на процесуалния
представител на ищците следва да бъде присъдена сумата от 1827 лева,
представляваща възнаграждение за предоставената от него безплатна правна помощ,
съразмерно с уважената част от исковете.
По направеното от ответната страна
искане за присъждане на разноски, съдът намира, че такива се следват съобразно
отхвърлената част от иска, като в тежест на ищеца следва да се възложи сумата
от 60 лева от общо 600 лева, представляващи заплатен депозит за вещи
лица, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА “Застрахователна
компания Лев Инс“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Черни връх“51 Д, заплати на Е.Е.Н.
с ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 45
000 лева, представляваща общия претендиран размер на дължимото обезщетение за
обезвреда на претърпени от ищцата неимуществени
вреди от смъртта на нейната сестра Н.Е.А., починала
вследствие на ПТП, настъпило на 20.10.2015г. на автомагистрала 61 в Германия,
км.230, по вина на водача
на товарен автомобил седлови
влекач модел DAF XF 460 FT, с ДК № СА****ХТ, С.Б.А., обхванат от действието на валидна към
момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица №22114002628533, издадена от “Лев Инс“АД, със срок на действие от 24.10.2014г. – 23.10.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.11.2016г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл.226 от КЗ
(отм.) и чл.86 от ЗЗД, като отхвърля
предявения иск за разликата над 45 000 лева до 50 000 лева и иска за законна
лихва за периода от 20.10.2015г. до 13.11.2016г.
ОСЪЖДА “Застрахователна
компания Лев Инс“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Черни връх“51 Д, заплати на Е.Е.Н.
с ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 2070 лева, представляваща сторени в първоинстанционното производство
съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Е.Е.Н. с ЕГН
********** с адрес ***, да заплати на “Застрахователна компания Лев Инс“АД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Черни връх“51 Д, сумата от 60 лева, представляваща
сторени в първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА “Застрахователна компания Лев Инс“АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Черни връх“51 Д, да заплати на адв. З.Б.К. с адрес ***, сумата
от 1827.00 лева, представляваща възнаграждение за
предоставена на ищеца Е.Е.Н. с ЕГН ********** безплатна правна
помощ по т.д. №263/2020г. на ВОС, съразмерно с уважената част от иска,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: